Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

Аз точно наскоро гледах онлайн Бурда в търсене на кройки. И аз шия чат-пат, като ме хване музата. От стари дрехи си направих печуърк одеяло. Голяма играчка беше 😆
Относно трупането това е по-скоро поколението на бабите ни, но и да го има при родителите ни, няма връзка с това, което исках да кажа. Хората са го правили от нужда тогава, а и да не говорим, че повечето неща са били от естествени материали.
Аз говорех за безразборното купуване на ширпотреба в наше време и после всичката пластмасата от нея отива на боклука.
Те даже и уредите вече са направени така, че да издържат малко след гаранционния срок и после да си купиш нов.

Не говоря само за соца, Артемис. Смятам и че съм по-наясно от теб с пропуснатите възможности на семейството ми

И не е ок да стоиш безработен, въпреки че имаш семейство и дете, понеже ти е извън зоната на комфорт да се напънеш и да си подредиш нещата. Примерно.

Ами, Адалинд, не си го написала така, че да стане ясно.

Не ти ли трябват? То и аз имам доста и вече нямам място, ама…

Не ми трябват.

Аз малко пак като кемане в джазова музика, но ако някой има излишен памучен плат - от фондация "Нашите недоносени деца" събират дарения памучен плат, от който доброволци шият покривала за куриози. Разбира се, който иска направо може да ушие, но имат няколко човека, които шият и дори само плат им е добре дошъл
https://facebook.com/groups/181058102389596/
На вълна по групите за устойчива мода много ще се зарадват Аз също, принципно Свекървата е крояч и само се чуди какво да ушие на децата

Тази тема, за Плюшкиновци ли била
Аз съм за тук, че да си попищя на воля!
 

Имам останали много картини, сервизи, одеала и кърпи от бабите ми. Ползвам ги и макар да не са никак в мой стил поради разликата в поколенията и модата, бих казала, че съм благодарна за завещаното. Картините и гоблените висят по стените и ми напомнят за скъпи за мен хора, припомнят ми истории - аз съм петото поколение на рода ми в този дом и колкото и да е ремонтиран и осъвременяван през годините, стаите просто разказват истории. Положила съм съзнателни усилия да запомня колкото може повече, за да мога един ден да ги разкажа и на сина ми - на някои от хората в тях са кръстени улици и площади в града ми.

Прави ми впечатление разликата в качеството на старите кърпи в сравнение със съвременните - някои от тях са прани буквално хиляди пъти, а нито са се захабили осезаемо, нито са се раздърпали. Съвременните, които съм купувала аз - уж от същия материал, а трудно ми изкарват и 2-3 години. И продължавам да си купувам, най-вече защото искам да имам у дома и неща, които аз сама съм си избрала Сигурно повечето няма да ме разберат, но единствените неща в кухнята ми, които съм купувала аз са един комплект прибори за хранене, 4 професионални ножа, съдомиялна, печка, кухненска ролка и плот. Шкафовете ми вече смениха 3 поколения домакини, аз съм четвъртото. Сигурно ще ги завещая на снахата и след това дълго няма да изкарат Цял живот пия и от чаши, останали ми от баба, понеже беше учителка, а явно в някакъв период е било модерно да се подарява именно това. Тях особено много ги харесвам, защото имам както практични ежедневни, така и тържествени комплекти, всички избирани с вкус.

Надявам се един ден и аз да оставя харесвани и използваеми неща.

Не съм се замисляла за края и какво бих оставила.
Но по принцип лесно хвърлям непотребни неща били и годни за употреба.
Чужди педмети са ми неприятни, остарели също.
Винаги съм страняла от консуматорство, не съм по бързата мода но и не бих живяла в апартамент, описван в последния пост.
Искам мои спомени, мои емоции.
Не че не ползвам вещи дошли от някого, намират се вкъщи, но не са моето.
По темата -лесно изхвърлям. При последното местене дори лентите от сватбата заминаха, а снимките редуцирах.
Спомените остават, а животът върви напред.
Не харесвам претрупани домове, в които се пази всичко трудно купено. Това е носталгия и ме обременява.
След мен каквото и да остане нямам никакви претенции да се запази.
ММ е по-различен, не обича да хвърля.
Крия от него 😄, че нещо си е заминало.

На село имаме един верен Илийчо, когото викаме да помага из двора при нужда и той взема абсолютно всичко, което ни е излишно - посуда,  мебели, дрехи, уреди, за мое щастие взема и падналите от дърветата ябълки - за кончето.
Този месец шитнах чисто нов шкаф за баня, неразопакован дори. В трети дом го разнасяме с идеята, че ще влезе в употреба. 9 години ми боде очите. И с огромна радост го дадохме на Илийчо, дано успее да му вземе някой лев.

Не се сдържах

Баща ми е плюшкин. И даже по-лошо, заклет приспособител на грозни неща на неподходящи места.
Разправяме се с него, нямам особен успех засега.
Имаме разкошна селска къща, вместо да я реставрираме се съсипваме да я пълним с евтини неща и остарели грозотии. По миналото лято купих дървени пейки и столове за двора, беше страшен скандал, те пластмасовите столове си ставали, сега да ги хвърлял ли.... две седмици мрънкане имаше, сега вече си ги ползва с кеф.
Имаме сая, помещения за складове дърва и животни на двора. 20 метра помещения са натъпкани с неща, дето може да потрябват някой ден. когато наистина потрябват, губим два дена в търсене на въпросната джиджавка, щото нали то я има, ама има още стотици неща освен нея.
Имаме два телевизора с плосък екран, хубави, които никой не ползва, но пазим едно огромно кинескопско Сони, щото то си работело.
Не се и опитвм да правя подобрения, защото са излишни нерви със седмици или месеци, докато се прежали да признае, че да, така е по-добре.
Обожавам като ми каже - Като умра правете каквото искате.
Да, ама нямам време да го чакам, защото здравословно съм по-зле от него и е не малка вероятноста да го изпреваря.
Ми дразнещо е.

За себе си - ограждам се с неща, които харесвам, малко прекалявам вероятно. Старая се да изхвърлям, с променлив успех.
Като си ида някой ден, казала съм да се отървават от всичко, което няма да им трябва или не харесват, да не се чустват виновни.

Няма оправия този плюшкинов синдром. Наскоро почина бащата на близка. Само под единия  навес се е изхвърлил боклук (три камиончета), които са взели 1400 лв.за тази услуга. Лошото е, че има още навеси, има и къща, пълна с боклуци.

Днес изхвърлих картина, репродукция на любимия ми Клод Моне.
Имам картини, които са подарък на баща ми от един художник и нямам идея какво да ги правя. Аз не ги харесвам, но не мога да ги пусна никъде, защото ако бъдат разпознати, даже не и от баща ми. Той не посещава такива групи. Притеснявам се от самия художник.
От години ги държа в черен плик от огромните за боклуци. Но това заема място в апартамента!!!

Ако художника е даровит, предложи ги на някоя художествена галерия да ги откупи за колекцията си.
Ако не е известен - може да ги дариш на някое читалище.
Но при всички случаи могат да се повредят ако стоят така в найлона..