Тези, около мен, си мислят че Бабинден им е личен празник, понеже имали внуци. Изобщо не ги отразявам.
- Публикувана: 14 ян. 2026, 23:01 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2026, 18:08 ч.
Писна ми! Пак събират пари за колега!
Злодеида, Боже, какво е това чудо при вас??? Ако работех в такъв колектив, една солета нямаше да видят от мен. И не, не е, защото ми се свиди, а защото не заслужават.
Как пък ще ми казва някой как да си празнувам празниците и да ме превръща в маршрутка. Че и за софрата за нероденото ми дете се загрижили... Пък и който искал имало начини, а ако не искам? Няма да си търся поводи все пак. Желая ти леко раждане, живо и здраво бебче, а тия ... учителки колежки, много им здраве.
За събирането на пари - не е и до парите, а до принципа и за мен. Не дължа обяснения как ще си харча парите, ако искам - ще дам, ако не искам - ми няма. Но не приемам и друго - при ротация при събирането, ако такава е уговорката в колектива, някой да ме овиква, защо събирам пари. Ми мой ред е, като не искаш - не давай. Ако ти е много - дай по-малко, ама не ме овиквай. Но съм забелязала и следния феномен: баш тия, дето най-много мрънкат и се тръшкат, баш те са първи на софрата, че често забират и техни приятели от други отдели, щптп имало почерпка. Аз поне съм принципна - ако не давам пари - не ходя на почерпката.
Как пък ще ми казва някой как да си празнувам празниците и да ме превръща в маршрутка. Че и за софрата за нероденото ми дете се загрижили... Пък и който искал имало начини, а ако не искам? Няма да си търся поводи все пак. Желая ти леко раждане, живо и здраво бебче, а тия ... учителки колежки, много им здраве.
За събирането на пари - не е и до парите, а до принципа и за мен. Не дължа обяснения как ще си харча парите, ако искам - ще дам, ако не искам - ми няма. Но не приемам и друго - при ротация при събирането, ако такава е уговорката в колектива, някой да ме овиква, защо събирам пари. Ми мой ред е, като не искаш - не давай. Ако ти е много - дай по-малко, ама не ме овиквай. Но съм забелязала и следния феномен: баш тия, дето най-много мрънкат и се тръшкат, баш те са първи на софрата, че често забират и техни приятели от други отдели, щптп имало почерпка. Аз поне съм принципна - ако не давам пари - не ходя на почерпката.
Такива събирания на пари и почерпушки за рожден и имен ден са удачни за малки, сплотени екипи от максимум 10 човека. В по-големите това е трудно за организиране, изнервящо, а често и безсмислено. Танто за тунто се получава. Особено, ако е свързано с това да ти дадат един гол плик с пари, а ти да оставиш някъде кутия с бонбони - просто няма смисъл от цялата гимнастика.
В предишния колектив, във който бях, имаше и сръдни на тази тема. Защо на еди кой си РД-то се отпразнувало с балони и фанфари като на децата, а на колежката по-семпло. Казах си, добре, че още не са започнали заря да правят, че тогава ще хвърчат фъндаци.
В предишния колектив, във който бях, имаше и сръдни на тази тема. Защо на еди кой си РД-то се отпразнувало с балони и фанфари като на децата, а на колежката по-семпло. Казах си, добре, че още не са започнали заря да правят, че тогава ще хвърчат фъндаци.
Злодеида, само не ми казвай, че тези простакеси и селски тарикати са учители.
Както има и читави, но някак си другите изпъкват.
В тази фирма дето все се объсждаше кой какво донесъл и аз не бях от онези дето носят много.
Другите бяха с коли. Аз не мога да карам. Плюс и съм с дх, та няма как да мъкна купища торби.
Е, може да се ме обсъдили и мен, но не съм разбрала.
Но пък им слушах как не само това обсъждат, но и други неща, та си знаех, че някой като не е в стаята си клюкарят и то грозно.
Та нищо чудно и за мен да са говорили.
Все някой трябваше да им е на мушка и като напуснеше се прехвърляха на друг.
На края и аз им бях на мушка, но не им минаха номерата. Та на последния си рд бях много скромна.
Такъв тип хора си бяха. Иначе уж ги гледаш образовани, умни, пък селски клюкарки. Ама така е в една стая като има 14-15 кокошки.
Абе както случиш. Била съм и в колектив от 40 жени със средно, че и с основно и хората въобще не се клюкариха, имахме прекрасни отношения. Такива колективи рядко се срещат, рядко. Дай Боже всекиму, ама не винаги става.
Другите бяха с коли. Аз не мога да карам. Плюс и съм с дх, та няма как да мъкна купища торби.
Е, може да се ме обсъдили и мен, но не съм разбрала.
Но пък им слушах как не само това обсъждат, но и други неща, та си знаех, че някой като не е в стаята си клюкарят и то грозно.
Та нищо чудно и за мен да са говорили.
Все някой трябваше да им е на мушка и като напуснеше се прехвърляха на друг.
На края и аз им бях на мушка, но не им минаха номерата. Та на последния си рд бях много скромна.
Такъв тип хора си бяха. Иначе уж ги гледаш образовани, умни, пък селски клюкарки. Ама така е в една стая като има 14-15 кокошки.
Абе както случиш. Била съм и в колектив от 40 жени със средно, че и с основно и хората въобще не се клюкариха, имахме прекрасни отношения. Такива колективи рядко се срещат, рядко. Дай Боже всекиму, ама не винаги става.
Присъединявам се към мнението на Елора. Аз не винаги съм била учителка. Работила съм и в офиси и в човешки ресурси и в магазини. Най ама най-хубавия ми колектив беше в един склад за хранителни стоки. Колежките с основно и средно образование масово. Колектив от жени и мъже. Изобщо клюки не чух по ничии адрес, нямаше интриги и обсъждане на хора, работеше се лесно и весело с усмивки. От там имам голяма приятелка намерена до ден днешен си поддържаме връзка. В училището обаче е оле майко, така беше и в един офис на международна фирма с колектив от 15 човека в цяла България. Всички масово вишисти инжинери, магистри и т.н.т от простак нагоре...
Ние пари за колеги не събираме, но ме дразнят насилените подаръци за Коледа в училище и всякакви други школи.
Обявява се някакъв бюджет - обикновено смешен, така че да не можеш да купиш нищо смислено.
Аз поначало не обичам да си харча парите за глупости (а тези начинания според мен са глупост), но винаги купувам нещо по-скъпо и интересно. Така де, като ще харча, нека поне е нещо смислено/красиво/интересно.
Носи детето подаръка - горда и щастлива, че сме преизпълнили плана.
И след партито се връща омърлушена с поредната тъпа и ненужна глупост. Докато нашите подаръци досега винаги са се харесвали.
С нетърпение чакам да отмине това задължение.
Дразни ме лицемерието в хората - настояват нещо да се прави, но го правят с отбиване на номера.
Далеч по-смислено ми се струва да им съберем пари за някакво групово мероприятие - примерно приключение в искейп стая, кино, театър........защо трябва да се харчат пари за безсмислени вещи?
Обявява се някакъв бюджет - обикновено смешен, така че да не можеш да купиш нищо смислено.
Аз поначало не обичам да си харча парите за глупости (а тези начинания според мен са глупост), но винаги купувам нещо по-скъпо и интересно. Така де, като ще харча, нека поне е нещо смислено/красиво/интересно.
Носи детето подаръка - горда и щастлива, че сме преизпълнили плана.
И след партито се връща омърлушена с поредната тъпа и ненужна глупост. Докато нашите подаръци досега винаги са се харесвали.
С нетърпение чакам да отмине това задължение.
Дразни ме лицемерието в хората - настояват нещо да се прави, но го правят с отбиване на номера.
Далеч по-смислено ми се струва да им съберем пари за някакво групово мероприятие - примерно приключение в искейп стая, кино, театър........защо трябва да се харчат пари за безсмислени вещи?
Злодеида, това май си го обяснявам с това, че тия дето учат са по-амбициозни.
И стават по-подли, подмолни и ако са нарциси и психопати, стават страшни нещата.
Не са всички такива. Има хора си знаят какво могат и нямат нужда да правят долни номера.
Но много други и на това разчитат.
И стават по-подли, подмолни и ако са нарциси и психопати, стават страшни нещата.
Не са всички такива. Има хора си знаят какво могат и нямат нужда да правят долни номера.
Но много други и на това разчитат.
Моят опит е различен от този на Елора за образованието.
Няма връзка висше -средно, а си зависи от хората и наложилите се ритуали.
Все в екипи с висшисти съм работила, но навсякъде е било различно
- на едно мести няма грам клюки и си помагат в работата,
на второ интригите са само професионални (но страшни), а клюките само за фирмени любови, на трето място място искат черпене с домашни баници (не съм правила) и буквално ми изядоха остатъкът от обяда (заради авантата), клюкареше се от-до. Тук на втория ден ги спрях - дошла съм да работя и личният живот на другите не ме интересува. И т.н. с други екипи.
Навсякъде събирахме пари за празнуване, но не е имало изнудване и сумите са били приемливи. За мен е улеснение - да не мисля за подарък.
Но ако нещо друго ме дразни - реагирам веднага. И не са ме уволнили, защото се цепя от колектива. Най-много да кажат, че съм чешит.
Няма връзка висше -средно, а си зависи от хората и наложилите се ритуали.
Все в екипи с висшисти съм работила, но навсякъде е било различно
- на едно мести няма грам клюки и си помагат в работата,
на второ интригите са само професионални (но страшни), а клюките само за фирмени любови, на трето място място искат черпене с домашни баници (не съм правила) и буквално ми изядоха остатъкът от обяда (заради авантата), клюкареше се от-до. Тук на втория ден ги спрях - дошла съм да работя и личният живот на другите не ме интересува. И т.н. с други екипи.
Навсякъде събирахме пари за празнуване, но не е имало изнудване и сумите са били приемливи. За мен е улеснение - да не мисля за подарък.
Но ако нещо друго ме дразни - реагирам веднага. И не са ме уволнили, защото се цепя от колектива. Най-много да кажат, че съм чешит.
И във фирмите, в които аз съм работила, не е имало изнудване, но не е имало как да не дам, да си го спестя, да пропусна.
Обикновено се ходи със списъци. Когато сме определена бройка хора, например 30, няма как да дадат 20 души и другите да се разминат ей така.
Изнудване е, когато някой не е бил на работа, да му звънят и да го питат дали ще даде. Или когато се върне, да му кажат, че са дали и за него и той трябва да върне парите на някой колега.
Разбират и честността по някакъв си техен начин - събраната сума не е достатъчна и "много хора отсъствахте и дадохме и от ваше име".
Обикновено се ходи със списъци. Когато сме определена бройка хора, например 30, няма как да дадат 20 души и другите да се разминат ей така.
Изнудване е, когато някой не е бил на работа, да му звънят и да го питат дали ще даде. Или когато се върне, да му кажат, че са дали и за него и той трябва да върне парите на някой колега.
Разбират и честността по някакъв си техен начин - събраната сума не е достатъчна и "много хора отсъствахте и дадохме и от ваше име".
В предишния колектив, във който бях, имаше и сръдни на тази тема. Защо на еди кой си РД-то се отпразнувало с балони и фанфари като на децата, а на колежката по-семпло. Казах си, добре, че още не са започнали заря да правят.
Това го виждам като потенциален проблем в нашия екип. Добре, че винаги излизам отпуск на рождения си ден.
Че ще има стрелички.
Избор винаги има, ясно е, че нищо не става по принуда, въпросът е каква цена плащаш за него. Всеки си познава компанията и колектива. По големите компании социалната отговорност и разни инициативи играят голяма роля. Трябва поне визуално да трепкаш на честота да зарадваш колегите си, зад гърба на които иначе плетеш интриги.
А ако решиш да се дистанцираш, да го направиш по определен начин, има си специфики. Познавам няколко човека, които никъде не се вясват никога, но са задали определен тип повеение и очаквания. Е, не са цъфнали и не са първи за повишение, това е ясно, но поне не ги закачат и не им държат сметка дори зад гърба.
Или когато се върне, да му кажат, че са дали и за него и той трябва да върне парите на някой колега.
Това ми се е случвало. Два пъти.
И на двата пъти ги питам - ти мене пита ли ме дали ще участвам? Не. Как пък го реши това от мое име, че и пари да ми искаш.
И вече почнаха да питат. Повъртях я час на шиш, но и дадох парите.
Просто се издразних как преценява и разполага с моите пари.
Различни хора,различни реакции, въпросът е дали трябва на работното място да се събират пари за лични подаръци и да се слагат софри.
Защо на едно място може да почерпиш с бонбони,колегите да ти честитят каквото има да чистият, а на друго за това ще бъдеш обект на одумване и осъждане защо не си отрупал масата и съответно пък не даваш всеки път по 20 евро за всеки колега.
Защо на едно място може да почерпиш с бонбони,колегите да ти честитят каквото има да чистият, а на друго за това ще бъдеш обект на одумване и осъждане защо не си отрупал масата и съответно пък не даваш всеки път по 20 евро за всеки колега.