Писна ми! Пак събират пари за колега!

За рожден ден - 10 лв, за юбилей май повече, но не съм сигурна.
За имен ден-5 лв
За пенсиониране - 100 лв, но който иска може и по-малко, това е таванът.
За бебе май не, защото предстоят дълги отпуски, нито някой черпи, нито подарък се купува.
Ако рожденият ден е в почивен ден - кутия бонбони в първия работен и най-близките, в един кабинет, носят цветя.

Ако е през отпуска и минат много дни, не прави впечатление, не събираме пари, няма и почерпка. Моят рд съвпадаше с една от ученическите ваканции, вземах си отпуск не за друго, а да съм повече край детето през тези дни или да пътуваме някъде заедно.

Черпим с бонбони, домашни сладки или нещо подобно за повишение, рожден ден на дете, нова кола, жилище. Аз, например черпих защото получих "номинация" (дори не награда), за литературен конкурс, нищо общо с професията ми. В тези случаи е дастатъчно добра дума и честито, никой нищо не очаква.
Имах колега, вечна му памет, който въведе ритуал, всяка новоназначена дама се посрещаше с букет цветя. Това беше отдавна и при голямо текучество.Докато го пиша, се сещам, че не помня как посрещахме мъжете.

Нито някой очаква подаръци, нито почерпки. Всичко върви плавно и естествено. Имам колежка, която като видях за първи път беше дете на колежка, в 4 клас, как да не ми е мило да  поздравя за празник днес.

Ясно, че навсякъде е различно. Но, наистина, никой няма право да се разполага с времето и с парите виТака че, ако някой има претенции към почерпка/пари и каквото и да е, научете се да отказвате.

Абе, не стигат ли 20 страници - ясно, че трябва да се научим да казваме - не. Ако пък чак е заплашена работата ни - да изберем кое ни е по-важното. Във всички случаи следва да се заявим, без да очакваме "справедливост" и същото светоусещане от другите.

Същата съм и аз

Да, научете се да казвате не.
Аз като не съм искала, не съм давала. Ама на мен не ми дреме дали ще ми плямпат зад гърба.
То и за други неща са ме обсъждали, още едно нещо ми е през...
И не ми е драма, че съм получила 50 лв, пък съм дала 60 за почерпка. Все тая.
Но самото обсъждане на хора, които са донесли по-малко или неща за 20 лв са ми били грозни.
Примерно някоя донесла по-обикновени бонбони и после 2 дни се обсъжда тихинко тази какви бонбони донесла, виж аз какви донесох, пък тази как се излага.

На едната работа имаше следната ситуация. Редовно идваха куриери да доставят някакви неща. Но да влязат входа е 2 лв и те си плащаха, но ние логично трябваше да им дадем тези стотинки. И го правехме.
Това реално е фирмен разход.
Масово повечето колеги ги беше срам за 2 лв да ходят до началника. Някои ходеха, други не.
Ама и лев да е, това е фирмен разход, няма как. И се случи и на мен, отивам, взимам документа и нещата, давам 2 лв на куриера. Значи той може да си иска, пък ние не. Колежката тогава се направи на интересна как не си ги искала, не и било проблем уж.
Още първия път си отидох при управителя и си исках 2 лв. И така всеки път.
Накрая и другите видяха, че не боляло и почнаха да си искат.
Купувала съм и разни неща за офиса. И за 3 лв и за 30 и съм ги искала.

Тя, авантата, винаги е на чужд гръб. Ако някой взима, то някъде някой друг дава. Няма празно в тоя живот.

Елора, нали сме съзодийнички, не се учудвам.

Сетих се за израза "авантата е чиста печалба", че пак от колеги съм го чувала. А защо ме хвана яд да давам пари за каквото и да е било сега ще ви кажа. 2 години колежка пътува с мен от нашия град до селото, в което работим по пътя от друго населено място вземам 2ра колежка. Пътните се заплащат, но тези двете не са шофьорки и ме помолиха да са с мен. На мен не ми е проблем, не ги нося на гърба си. Обаче разбрах, че представят билети за автобус и си вземат пари всеки месец - не малка сума. На мен ми изплащат горивото по талон. Моята кола по талон гори 3.7/100 сигурна съм, че толкова не е горяла и като е излязла преди 25г от завода. Крайната сума, която вземам за пътни е 1/3 от това, което давам. Не съм дребнава наистина, но въпросът е принципен. 3 пъти гуми пукам по пътя, плащам винетки, плащам застраховка и т.н.т, една от колежките не си направи устата да попита дали да даде нещо за возенето. Аз съм споделяла многократно какви суми харча по колата, но мълчат. Нямаше да взема дори да предложат въпроса е, че аз им спестявам висене по спирки и време в пътуване, а те си прибирали едни чисти пари. Казах им, че искам да пътувам сама, но въпреки това през ден ми звъняха дали имам възможност да спра да ги взема. Друг в въпросът, че ядоха мазни баници и пиха кафета по пътя и ми заливаха тапицерията на колата и не чуваха забележки. Едната е носила тенджери със сарми, тави с пържоли, другата пък се пръскаше с тежки парфюми и им казвам, че не желая да се вмирисва колата на каквото и да е, че аз не търпя миризми, но те нагли до безобразие. Ей за това спрях да давам пари в този колектив, защото това са нагли хора.

Ама проблемът е в теб. Моя мъж на по-предната си работа работеше на 20-30 км и ходеше с колата, въпреки наличието на служебен бус. По пътя винаги имаше колеги, които може да взима. Ясно, с колата е по-удобно от буса и разни колеги винаги са си правили устата да ги взима. Но Благоверния няма проблем да казва не. Всички (с едно изключение) винаги са били отказвани от идеите си. АКо понякога реши да вземе някой - винаги дава ясно да се разбере, че това е еднократно. И в неговата кола не се пуши, не се пие, не се яде и един куп други забрани. И би спрял да свали някой. По-дебелоглав е и от мен. Само аз си правя каквото искам в тази кола и той само скърца със зъби.

Злодеида, само не ми казвай, че тези простакеси и селски тарикати  са учители.

Ами как да не ти го кажа като е така. И а бях учудена много.

Янтра, така е. Явно наистина в мен е бил проблема, че търпя.

Злодеида, твоят разказ е достоен и за темата "Селски номера и пинизи".
Има много, много прост народ, който на всичкото отгоре работи и социално значими професии.

Трябвало е още, като се е видяло, че не е някакво инцидентно возене, да им поискаш пари. Това е нормално, ние сме в село, нормално е при това положение да се заплаща на шофьора някаква сума за месеца, или да се редуват няколко шофьора с коли, да не пътува всеки от тях всеки ден със своята кола. Така можеше и да им сецнеш желанието да пътуват с теб и да те тормозят с постоянни обаждания.

Злодеида така е, в теб е проблема.
Има си тарикати и селяни, но нека да не е само в тях вината. Ти позволяваш това.
Има хора още на първото ще си кажат стоп и ще си сложат границите.
Те са си решили,че парите, които даваш с тях или без тях са едни и същи.
Като не ти изпълняваш изискванията им казваш - колежки от утре повече не мога да ви нося след като се държите така.
Или пък им слагаш сума. Казваш, че взимат пари за транспорт.

Значи от някой друг искат тия билети. Егати и селянките.

В недалечната 2020 се наложи детето да ходи в присъствените дни с кола на училище, защото отклониха градския транспорт по друг маршрут и с еоказа без такъв. Съответно се появи съученичка, която "трябваше" да взима. Един, два, пет пъти, ок. Впоследствие аз научавам за ежедневно возене, но както казвате-то не е просто возене. Сутринс е става 30 минути по-рано, за да се почисти от сняг примерно ид а се стигне до адреса на съученичката, после се чака на аварийки тя да се накуми да слезне във вече топлата кола и да си пие кафето, после се иска 10 минути обикаляне за паркиране, докато тя слиза принцесата пред входа на училището. Така лиииии, че детето ми да не и е личен шофьор. Затова аз взех решението и аз забраних това да се случва. Разбира се, в началото предложих да оставят по 50 ст. да се събира за автомивка барем, щото с калните ботушки всеки се качваше все едно никога няма да се чисти тази кал. Нито за гориво са и дали, нито за нищо. Затова забраних аз. Съученичката се фръцна и се разсърди. Ми....прав и път.
Иначе, в миналото сме събирали и ние. Даже се наложи аз да събирам по едно време, така заварих ситуацията, беше вътрепно решение, което наследих. Наложи се няколко пъти да давам от себе си вместо друг, купна ми и аз самата първа се оттеглих от тази схема и казах, че не желая да участвам. Не желая и на мен да ми събират и да ми дават каквото и да е. Това е преливане от пусто в празно. Който ми е близък, ме поздравява. Аз пък оставям кутия бонбони, не разивам тежък алкохол и не правя софри.
ПП. Относно колата и вечното развозване на друг - да, обясних, че колата е голям разход. ГО, данъци, масла и филтри, гуми, не е просто да сипеш гориво. Така че, ако някой иска безплатна услуга да го развозиш, може да му се случи еднократно при нужда. Да се оправят. Развозвам само децата си, родителите си и това е.

На мен не ми беше хрумвало дори за такава схема. Явно съм като кон с капаци и си мисля, че всички са като мен. Много си начуках главата аз. Обаче сега ме заляха с приказки как еди коя си питала и повдигала въпроса дали ще черпя за бебето. Друга клюкарка ми съобщи това, но този път мозъка ми включи бързо какво да кажа и и рекнах "Божееее те си свършиха работата, научиха децата на всичко, оправиха си документите и им остана време да мислят за моето бебе". Знам, че ще им каже, а те са най-мързеливите и ще се засегнат и ще ме оставят на мира поне временно.

Да ви питам за Бабинден.
За мен този празник е на акушерките. На едновремешните баби, бабували при раждането.
Обаче в сегашната компания, основно женски колектив и на възраст 50+, черпят, че имат внуци. И не само черпят, ами тези, които още нямаме, трябва да им купим подаръци.
За мен е странно, даже неприемливо, защото не приемам това тълкуване на празника. Да им са живи и здрави внуците, но не мисля, че подаръци са нужни.
При вас как е?

За щастие не се припознават като бабували при раждане, и не са акушерки, да, сякаш се научиха че бабинден не е равно на празник на житейските баби. Майка ми по едно време чакаше обаждане и поздрав, но бързо слезе на земята.