Писна ми! Пак събират пари за колега!

Преди време давах по 20 лв, малък екип под 10 човека. Днес вече не. Само в нашия опен спейс сме около 30 човека, отделно има нагоре по йерархията разни мениджъри, директори и пр., хайде няма нужда. Събираме по 5 лв за рожден ден и бебе, отскоро започнахме и за имен ден, защото черпят и някой реши, че е редно. На мен ми се вижда по-удачна сума 10 и толкова давам. Събират сумата и я дават в плик. Не е задължително да дадеш, не съм чула за специално отношение към недалите, но и не съм чула за недали тук, освен един случай, който ще споделя надолу, защото е скандален.
За хора от моя отдел купувам и лично подарък, освен участието в общия, но без да се изхвърлям - жени сме, цвете в саксия и картичка ми се струва Ок, 20 до 30 лв.

Ще споделя няколко случая.

Моят рожден ден е по новогодишните празници и съответно нито черпя, нито за мен се събират пари. Именият ми ден е официален празник и също не черпя. Понякога ми е леко тъпо, защото всъщност никой не знае кога празнувам и виждам, че не ги вълнува особено, но пък ме устройва повече да не се налага да мисля с какво да черпя.
 
ММ е в голям холдинг, но работи практически сам. С избрани колеги от други градове и отдели си разменя ваучери като индивидуален подарък около 30-40 лв.

Наскоро една дама по-високо в йерархията на холдинга, където съм аз, имаше рожден ден. Под нея има поне 50 човека. Събрахме толкова малко пари, че ходихме да купуваме подарък, защото иначе трябваше да ù дадем в плика сума за едно Хепи за двама - и то при положение, че поне трима души дадоха 10 лв, а някой май даде 20. А жената донесе почерпка, домашна торта… Неуместно и неуважително.  
 
Трябва да има граници и да не е със задължителен характер. На тоя акъл някои практики ми се виждат откровено като че храня или плащам сметките на някого. Не смятам за редно в колектив от 10 човека например да се събират по 20 лв, също както не смятам за редно да се черпи колективът с цяло меню. По принцип не ми се свиди и давам, но ако ме задължат със стабилна сума, ще спра.

И 20 да са, като дадеш по 20-30лв, си става цифра.

Аз не съм чула нито някой в тази конкретна тема, нито по принцип да казва, че подаръци на колеги подарява от вътрешна потребност. Където има случаи на истински приятелства, възникнали на работното място, привързаността и топлите чувства се изразяват по друг начин, а не чрез вноската за общия подарък. И противоположното на това далеч не е тарикатското мазнене. Има и нещо по средата и то се нарича елементарна култура на общуване, в която не е редно открито да се демонстрира колко мразиш даден колега, или направо цялата фирма. Така, както не е прието и да кажеш в лицето на някой, че е некадърен, че е дошъл с връзки, или че го мързи и скатава.

Освен това има и нещо средно между приятелство и дълбоко презрение и то се нарича уважение. С колегата ти не е задължително да сте супер близки като хора, но работите заедно, свършеното от него винаги е качествено, замества ви, когато ви няма, обучавал ви е или вие него и не ви е направил на луди с питане по 100 пъти за едно и също, не ви спестява информация, помагате си. За мен 90% процента от колегите ми са такива, в реалния живот никога няма да станем приятели, но на работното място се разбираме идеално.

Ние даваме по преценка. Германците никак не се срамуват да си кажат, че няма да дадат пари за еди си кого. Аз също давам за някои малко, за други повече. На тези, които са ми близки или приятни си подаряваме малки символични неща. Като казвам символични - шоколад, чаена свещичка в свещник, малка висулка за късмет. Харесва ми това да не се “изхвърляме” с велики подаръци и големи суми.
За фирмените партита - не ходя. Организират ги в петък след работа. Аз ходя с колата, това означава да си оставя колата на работа, да се придвижим някак до мястото, да си осигуря после кой да ме върне до работа, да си взема колата и да се прибера. Градски транспорт не ми е вариант, нито пък има кой да ме вземе и да ме кара. Другите си намират начини. Аз просто не искам по този начин и не ходя.

А, за партитата не казах. Откак съм тук, твърдо не ходя никъде. Иначе подаръци за служители за осми март и Коледа приемам но ТБ и подобни мероприятия - твърдо не.

Също така се е случвало да не давам за всеки. Особено ако не го харесвам. Няма как да дам пари за него/нея.

При мен пък така се случи, че за човек, когото не харесвам, дадох цялата сума, а за горния случай, който цитирах, дадох по- малко, пък харесвам човека.

Затова смятам вторачването, меренето, воденето на списъче за много махленско. При нас се пише и картичка, на която всеки, който е дал, се записва.... Подписва де. Хаха.

И не, Unicorn, харесването, презрението, уважението не са на една права. Но това е друга тема.
На мен ми направи кофти впечатление формулировката ти за хората, които не могат или не искат да дадат по някаква причина - че са мишки. Нагледен пример как се "принуждават" чрез подмятания, лични оценки, внушения хората да не са от лошите, а да да послушни корпоративни пчелици.

Ние събираме по 10 лв., купува се картичка и се пишат имената на далите и се слага останалата сума в плика.
Аз си вземам отпуск за рожден ден и имен ден. Миналата година беше невъзможно да отсъствам на рождения си ден и предупредих, че няма да слагам софра и да не ми събират пари. Не са събирали колегите, а аз имах бонби да почерпя, който влезе да ме поздрави.
А и когато черпя по даден повод, не го правя за да получа пари.

Само че аз това никъде не съм го казала. Изрично цитирах авторката, която в първия си пост пита как да стане "дискретно". И няколко поста по-нататък е поянено, че под дискретно не се разбира как да проведе нормален разговор, без да се стига до скандал, а просто някак си така, че друите колеги да не разберат, че тя не е дала. Ако си каже в прав текст, че не желае да участва, или изрази несъгласие с установената практика чрез някое конструктивно предложение (да намалим сумата, да не събираме за хора, които реално не познаваме, за всички да се събира еднаква сума/да се подарява еднакъв подарък, така че накрая просто парите да се превъртят), никога не бих я нарекла "мишка".

Това с подписването е много измекярска история. Дай и се подпиши, да се знае. Понеже подписът никога не е различим, нали. Едно “от колектива/колегите” е много по-удачно, но не позволява да се разделите на наши и ваши по поредния параграф.

При нас събират по отдели, участието е по желание, подаръкът за рожден ден е в плик. Нещо като взаимоспомагателната каса навремето, хехе. А, и вноската е в зависимост от отдела, мениджърите събират по 20, чистачките - по 5лв.
 Между другото по времето на дружинните ръководителки нито в училище, нито в работата се събираха пари за рождени дни. Не се слагаха и софри, черпеше се с кутия бонбони. Ако имаше подарък за рожденника (обикновено за юбилей), то той идваше от ръководството.

И на мен това с подписването ми е адски грозно. Един вид да се види кой е дал и кой не е. Който не е, да не бъде уважаван и да не му се подаде бонбонче. Като на селска сватба, че надареният да си направи извори кой го харесва и кой не.
Даже и да имам желание да дам, подобно нещо ще ме откаже.

Реално погледнато, парите в плик следва да се декларират, щом не са получени от преки родственици. Ако четем закона буквално, понеже колегите имат различни от приятелските отношения според закона. И също ми е адски невъзпитано. От колеги разбирам цветя, сладкиши, някакви лакомства, книга, планер, сувенир за бюрото, в краен случай дребна козметика или билет за събитие, за което е сигурно, че колегата харесва. Всичко друго ми е в графа корупция. Особено ако са с различна йерархия или подаръкът е от 3-цифрена сума нагоре.
Не ангажирам никого с мнение.

Нар, не е подпис, а всеки си пише именцето със своя почерк. Уж за автентичност. Колко сЛаДкУу.

Unicorn, много добре те разбрах. И затова давам и примера с подписването. За мен е простотия. Съмнява ме някой да се прави, че винаги е дал, а никога да не дава. Това вече е мишкарско. Но да даваш повечето пъти в кутия и да не се разписвате като за петилетка за мен е интелигентният начин.

Абсолютно! Имам колеги, които уважавам, и на които лично подарявам подарък за рожден или имен ден, без да го афиширам пред останалите. Но по комсомолски - по списък, е абсурд да се хвана на хорото, само заради  някакъв измислен списък и порицание пред строя.

На работата беше така. Независимо дали е почивен ден, Коледа, НГ се събират пари за човека и се дават като дойде. А той черпи. И няма как цяла година да си давал за еди колко си човека и защото рд ти е в неделя или на Коледа и да не се даде. Едната колежка вика, че на предишната работа давала там за 20 човека и накрая не и дали, защото и бил в неделя рд-то. Ми обидила се и приключила да дава.
Не е имало подпис кой дал. Просто се пише от колегите и това е.
И има хора не дават. Събират се за управителя. А единия колега, който не го харесва го пита колежката ще даваш ли 10 лв. Той вика - ти ебаваш ли се. Никога за него.