Писна ми! Пак събират пари за колега!

Официална кампания? Те тези кампании тук аз не ги приемам като официални, защото са без участие на държавата и институциите. Някакъв краудфъндинг, защото държавата не дава. И при някои призиви за дарения се чудя как не се намират познати да дарят, защото познават хората, а се търси от непознати. Примерно в благотворителност ми е много съмнително как от непознати се очаква да дарят, а на живо никой не се трогва. В този смисъл за мен е напълно нормално колеги, близки, съграждани/съселяни, които познават и държат на нуждаещите се, е да дарят приоритетно пред това да се стискат, очаквайки някакви непознати да дарят.

За болест е съвсем различно от лично джамбуре. За колега бих дала винаги.
Макар навремето в държавната администрация да ме хващаха лудите как за лечение на колеги събираме ние, а от бюджетните пари отделят за обеди,вечери, протоколни подаръци и какви ли не простотии, които са в пъти по-скъпи, вместо организацията да финансира лечението. После обаче се изтъпанваха директори да се хвалят как СМЕ спасили човека.
Ама това вече е друго и съм сигурна, че още го има след толкова години.

Куку, не ми се влиза в анализи по такава тема, но и аз смятам, че приоритетно трябва да е от самите хора - познати - непознати.
И под "самите хора" визирам това, което съм дала като пример. Не кеш. Както и да е, така или иначе в темата се говори за Джиджи - биджи.
И на мен ми е непонятно защо за човек с по- висока заплата и по- високо е йерархията се събират повече пари. Мазно.ком

Повод за активистките да излязат от стандартното събиране на подаръци. В старата работа шефът ги е водил на ресторант и те пък решават да съберат повече пари, поне колкото да си покрият куверта.
Абе колко ли инструмента има да си пазиш службицата, за които не се сещаме!

Благотворителността няма задължителен елемент. Помага този, който иска, може и с каквато сума прецени. Никой не минава със списък, а се оставя кутия или се пращат пари по сметки/кампании.

И понякога с ипотека на всичко пак не стигат. Колегата, чиято жена почина, беше ипотекирал всичко. Вече банките не му даваха пари. Беше в много тежка ситуация, не сме били колеги от вчера и от оня ден. И събрахме някаква сума. За съжаление лечението не даде резултат.
Аз давам редовно пари за кучета в беда, а дори нямам куче. И не ми искат в работата, просто искам да помагам на такива каузи.

За това казвам, че се чудя с какви хора работите. Толкова да се отвращават всички от честването на рожден ден на колега, един да коментира почерпката, друг да гледа тортата домашна ли е…

Мазни хора, много мазни хора.

За кучета постоянно давам, те нямат лични доходи и не могат да си платят лечението.
С хората е различно.

Много хора даваме за благотворителност на хора и животни, без да бием тъпана. Темата обаче не е с цел да се облечем в морално превъзходство, отклонявайки я към ракови заболявания.

Темата е за събиране на пари и беше споменато за други случаи като раждане на дете, имен ден (слава богу хубави), но коментираме и лошите такива, които за щастие, не се случват всеки месец. Не знам защо реши, че някой бие тъпан за нещо. Като чета мненията на някои хора тук, много се радвам, че не работим заедно!

Изкуствено поставяне над потребители в темата и респективно отхвърляне от теб за тях.

На мен ми стана интересно защо точно не би искала да има определени хора от темата за колеги?

И на мен ми е интересно? Не всеки има достатъчно пари, за да дава ежемесечно за подаръци.

Нито пък е задължително да черпиш на работа.

Пак аз.
Мога да кажа при нас как е.
В единия екип, хората са много близки. В другите 3 - не особено.
В екипа с близки колеги се събират пари за подаръци за рожден ден, хората имат и много лични контакти, организират се сами и са си много близки. Правят си и тематични вечери. Например, имаме бивш суши готвач, който организира "работилницата", предварително се знае кой ще участва и делим парите от пазара за всички. Яде се на корем. Друг колега, е бивш дългогодишен барман. Той ни проведе курс по правене на коктейли, за желаещите и пак - той напазарува, разделихме пазара по равно. На коледа, имаме традиционно вече изпращане на годината с домашни неща, там младите колежки се раздават доста и се кефят. Нищо от това не е задължително, само за желаещите. Една колежка има хоби да меси питки и козунаци и организирахме курс след работа по тази тема.  Няма задължителност, няма списъци.

Пари събираме за бебе, за сватба, за рожден ден/имен ден (ако някой е пуснал покана). Нямаме активисти, обикновено са мениджърите, които го организират. Виждам, че по екипи си организират хората индивидуални организации, което е ОК. На картичките пишем от колегите и толкоз, никого не задължаваме, сумата не е фиксирана. Ако преценя - за някое бебе на колега/колежа, с която съм близка, правя и индивидуален подарък.

Катогорично не приемам никакви елементи на задължителност при подаръците. Това е личен, доброволен акт. Същото е и с черпенето, между другото. Има хора, за които е истински ужас да са център на внимание и да се изрежда куцо, кьораво и сакато да им честити, искрено се депресират. Не им е и до пари за почерпката, просто ненавиждат да са в светлината на прожекторите.

Защото човек трябва да може да изрази позиция. Като не желаеш да участваш в нещо - било то събиране на пари за рожден ден, друг радостен или тъжен повод, не участваш. Тук се коментира как чак списъци имало, едва ли не събиращите са някакви просяци. Като сме събирали с предишни екипи също сме имали списъци, не е било изнудване, но някак събирахме кворум. Като не желаеш да си част от такова нещо, го заявяваш. А не мрънкаш какви са изнудвачи и тн. Всеки тим има някаква динамика. Като не желаеш, казваш в прав текст и толкова. Голяма драма за нищо!