- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:23 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 19:37 ч.
Гостоприемство и кой плаща за него
Който е поканил, той поръчва. Другият не отива с празни ръце, за носи напитки и десерт.
Ако обаче не е покана, а договорка за събиране и просто ползвате терена на едните, поделяте сметката.
Същото е и за излизане на заведение. Поканилият черпи. При взаимна уговорка всеки си плаща.
Ако обаче не е покана, а договорка за събиране и просто ползвате терена на едните, поделяте сметката.
Същото е и за излизане на заведение. Поканилият черпи. При взаимна уговорка всеки си плаща.
Хич не ми се нрави да поканиш някого на гости и да го караш да ти плаща храната и пиенето. Не ми се нрави и да помага в кухнята. В крайна сметка аз, като гост, може и нищо да не ям и пия, дошла съм да видя домакините в крайна сметка. Да не ставам дребнава, ама на мен лично би ми било крайно неудобно като домакин да поръчам храна по мое усмотрение, която никой не е искал (аз така разбирам темата), защото ме е домързяло да готвя, и да ми я плащат все едно са били на ресторант. Също ако напазарувам и сготвя лично как да сметна колко пари да им взема, кой какво ял и пил? Половината продукти, които са останали, могат ли гостите да си ги вземат за вкъщи, защото са ги платили?
Аз обожавам гости, често съм канила в нас до много скоро, никога не съм искала пари за нищо, нито съм ги карала да пазаруват по път - това са ми най-омразните неща. Също винаги казвам дали става въпрос за вечеря или на кафе и питие. Ако кажа кафе/питие, значи няма да има храна, най-много фъстъци и бонбони, да идват яли.
Аз обожавам гости, често съм канила в нас до много скоро, никога не съм искала пари за нищо, нито съм ги карала да пазаруват по път - това са ми най-омразните неща. Също винаги казвам дали става въпрос за вечеря или на кафе и питие. Ако кажа кафе/питие, значи няма да има храна, най-много фъстъци и бонбони, да идват яли.
Всичко е по уговорка, няма правила. Домакинът казва предварително кой какво се очаква да осигури, дали събирането е изцяло на негови разноски, или да кажем "ще сготвя еди-какво си, Ани ще донесе вино, ти може да вземеш салата/ядки". Била съм на гости и съм канила гости при всякакви условия, много рядко съм изпадала в ситуация някой да се прави на ударен. Веднъж ни каниха на семейно гости, уж имало всичко, ние за всеки случай занесохме плик плодове за децата. Оказа се, че няма нищо за ядене, нищо за пиене, децата естествено не могат да се нахранят задълго с ябълки и портокали, та решихме да поръчваме пица. Поръчахме пици за десет човека, мъжът ми ходи до магазина за сокове, домакините нещо се направиха на разсеяни, та накрая ний, гостите, и пицата си платихме. Аз обикновено се старая да съм над тия неща, но това беше супер тъпо и още го помня. Никога не съм канила гости вкъщи, без да съм сигурна, че мога да осигуря някакво най-базово хапване и питие (може по кафе да е, в зависимост от времето и поканата, не говоря за алкохол), а определено не съм по изхвърлянията, тежките трапези и претенциите. Най-най-близките ми приятелки са добре дошли у нас и са идвали много пъти ей така, просто да видим и да си поговорим, ако ще още да съм по пижама или да не съм си оправила кухнята, примерно, и пак винаги съм питала - искаш ли чай, кафе, гладна ли си, има това и това за ядене... И те от своя страна винаги се обаждат, "почти стигнах, да взема ли нещо..." Елементарно е.
Добре, разказвам ситуацията с уговорката, че за мен няма правилно и грешно в нея, просто ми беше интересно какви са нагласите на хората.
Скрит текст:
Започвам с малко предистория. Става въпрос за наша приятелка, която чувстваме много близка, и мъжът ѝ, който лично аз намирам за особен и смятам, че това, което ме изненада може да идва от него. Те са ни идвали на гости неведнъж и винаги сме посрещали сърдечно и без да се скъпим на усилия и средства. Идвали са и с преспиване, при което от престъпването на прага ни, сме ги обгрижвали от-до, което включва освен правенето на кафета и сервирането на алкохол, плащането на вечеря в ресторант и приготвянето на обилна закуска, посещение на туристически атракции пак за наша сметка. Такива са нашите разбирания, имали сме го на сърце, направили сме го.
Напоследък се виждаме рядко с тях, откакто станаха семейство и всъщност никога не ни бяха канили у тях. Сега обаче имат ново жилище в друг град, в който щяхме да ходим по работа и предварително се уговорихме, че за един следобед и една вечер ще се отбием да ги видим. Бяхме си наели AIRBNB в града, в който живеят и много се радвахме всички, че най-накрая ще се видим, защото напоследък единствено за рождения ми ден успявахме да се съберем и да говорим повече. Те са с дете на нашата възраст, което щеше да е с тях. Нашето остана при баба си и дядо си, защото предишните дни нямаше да е удачно да ни придружи. Взехме им символичен подарък за дома и подарък за детето. Планът на домакинята, ако може да се говори изобщо за план беше, първо да пием кафе у тях, после да се разходим, а накрая да седнем на заведение, което било много приятно, да хапнем. И явно тук е уловката, защото аз в заведение не бих позволила те да ни черпят. Понеже апартамента, който бяхме наели се оказа близо до това заведение, предложих пътьом да мина да направя резервация, за да не обикаляме немалкия иначе град в търсене на заведение в студа с малко дете. Е, оказа се, че няма места, имало банкет там тази вечер. Домакинята обаче не предложи друго ( да не говорим, че аз на нейно място бих проучила този въпрос и резервирала дни преди това някое заведение), а остави нещата на самотек. Така в един момент се оказа, че и разходката се отложи с доста време, защото мъжът ѝ беше отишъл някъде с детето и много се забавиха. Детето било заспало и той дрямал 2 часа в колата да го чака да се наспи. Ние също стоим и ги чакаме, но той през това време дори не се обажда да каже каква е ситуацията, нито пък тя му звъни. Пълна липса на комуникация. Връщат се - детето кисело - не му се прави нищо. Излизаме все пак и тя казва, ами аз нямам вечеря, но ако искате или ще търсим някое друго заведение по пътя, или да поръчаме и хапнем нещо у нас. При което, аз виждайки, че детето е сънено, ѝ казвам - както прецениш, за нас всякак е добре. Ако смяташ, че ще ти е по-трудно в заведение, нека е у вас, ако не - да търсим. Но тъй като не знам кои заведения в града са добри, очаквам те да предложат нещо. Те така и не предлагат нищо конкретно и решават, че се прибираме у тях и ще поръчаме нещо. Мъжът през това време е изключително пасивен и все едно изобщо не е с нас. Връщаме се, тя започва да кълца една салата и се обръща към мен с думите: "Хайде да ви помоля да поръчате нещо, че сега съм заета със салата и не мога." Мъжът ѝ блуждае и все едно нищо не е чул. Аз леко се смутих, защото регистрациите ми към приложенията за поръчка на храна са с адрес в нашия град и се притесних да не я доставят дотук. После се оказа, че няма проблем с това. Обаче питам за идеи, питам за храна поне каква искат - едни такива - мънкат. Само тя настояваше за суши и ми каза да поръчам доволно, че тя много го обичала. Отделно освен суши, се оказа, че мъжът ѝ и детето ѝ искали пица. Поръчах и една пица от друго място. През това време ми прави впечатление, тя моли мъжа си, все едно не ѝ е мъж, а гостенин, да сложел малко ядки на масата, а той ѝ отговаря протоколно, че на масата имало достатъчно. Накрая дойде сушито и естествено доставичкът звъни на мен. Вадя пари, тя ги взима и казва: "Аз ще отида до магазина и ще ги взема да му ги платя. Айде, пицата ще е от нас. И те така. Пак казвам, не ми е въпросът в това, че сме платили и колко сме платили за вечеря. Така или иначе в ресторант пак бих платила, че и повече. Просто не ми хареса отношението, имайки предвид, че достатъчно рядко се виждаме. И понеже знам, че тя не е човек, който би подходил нехайно, някак си мисля, че конфузът дойде от пасивността на съпруга, за който вероятно не е особено приятно да посреща гости и това няма как да не ѝ повлияе.
Напоследък се виждаме рядко с тях, откакто станаха семейство и всъщност никога не ни бяха канили у тях. Сега обаче имат ново жилище в друг град, в който щяхме да ходим по работа и предварително се уговорихме, че за един следобед и една вечер ще се отбием да ги видим. Бяхме си наели AIRBNB в града, в който живеят и много се радвахме всички, че най-накрая ще се видим, защото напоследък единствено за рождения ми ден успявахме да се съберем и да говорим повече. Те са с дете на нашата възраст, което щеше да е с тях. Нашето остана при баба си и дядо си, защото предишните дни нямаше да е удачно да ни придружи. Взехме им символичен подарък за дома и подарък за детето. Планът на домакинята, ако може да се говори изобщо за план беше, първо да пием кафе у тях, после да се разходим, а накрая да седнем на заведение, което било много приятно, да хапнем. И явно тук е уловката, защото аз в заведение не бих позволила те да ни черпят. Понеже апартамента, който бяхме наели се оказа близо до това заведение, предложих пътьом да мина да направя резервация, за да не обикаляме немалкия иначе град в търсене на заведение в студа с малко дете. Е, оказа се, че няма места, имало банкет там тази вечер. Домакинята обаче не предложи друго ( да не говорим, че аз на нейно място бих проучила този въпрос и резервирала дни преди това някое заведение), а остави нещата на самотек. Така в един момент се оказа, че и разходката се отложи с доста време, защото мъжът ѝ беше отишъл някъде с детето и много се забавиха. Детето било заспало и той дрямал 2 часа в колата да го чака да се наспи. Ние също стоим и ги чакаме, но той през това време дори не се обажда да каже каква е ситуацията, нито пък тя му звъни. Пълна липса на комуникация. Връщат се - детето кисело - не му се прави нищо. Излизаме все пак и тя казва, ами аз нямам вечеря, но ако искате или ще търсим някое друго заведение по пътя, или да поръчаме и хапнем нещо у нас. При което, аз виждайки, че детето е сънено, ѝ казвам - както прецениш, за нас всякак е добре. Ако смяташ, че ще ти е по-трудно в заведение, нека е у вас, ако не - да търсим. Но тъй като не знам кои заведения в града са добри, очаквам те да предложат нещо. Те така и не предлагат нищо конкретно и решават, че се прибираме у тях и ще поръчаме нещо. Мъжът през това време е изключително пасивен и все едно изобщо не е с нас. Връщаме се, тя започва да кълца една салата и се обръща към мен с думите: "Хайде да ви помоля да поръчате нещо, че сега съм заета със салата и не мога." Мъжът ѝ блуждае и все едно нищо не е чул. Аз леко се смутих, защото регистрациите ми към приложенията за поръчка на храна са с адрес в нашия град и се притесних да не я доставят дотук. После се оказа, че няма проблем с това. Обаче питам за идеи, питам за храна поне каква искат - едни такива - мънкат. Само тя настояваше за суши и ми каза да поръчам доволно, че тя много го обичала. Отделно освен суши, се оказа, че мъжът ѝ и детето ѝ искали пица. Поръчах и една пица от друго място. През това време ми прави впечатление, тя моли мъжа си, все едно не ѝ е мъж, а гостенин, да сложел малко ядки на масата, а той ѝ отговаря протоколно, че на масата имало достатъчно. Накрая дойде сушито и естествено доставичкът звъни на мен. Вадя пари, тя ги взима и казва: "Аз ще отида до магазина и ще ги взема да му ги платя. Айде, пицата ще е от нас. И те така. Пак казвам, не ми е въпросът в това, че сме платили и колко сме платили за вечеря. Така или иначе в ресторант пак бих платила, че и повече. Просто не ми хареса отношението, имайки предвид, че достатъчно рядко се виждаме. И понеже знам, че тя не е човек, който би подходил нехайно, някак си мисля, че конфузът дойде от пасивността на съпруга, за който вероятно не е особено приятно да посреща гости и това няма как да не ѝ повлияе.
Доста тъпо се е получило, но кой е платил явно е най-малкия проблем в тази история.
Иначе при уговорка да сте навън и те нямат нищо подготвено у тях, може би е било най-разумно да се правите, че сте в заведение и всеки да си плати неговото. Но се е получило доста гадно като цяло, разбирам защо си пуснала тема.
Иначе при уговорка да сте навън и те нямат нищо подготвено у тях, може би е било най-разумно да се правите, че сте в заведение и всеки да си плати неговото. Но се е получило доста гадно като цяло, разбирам защо си пуснала тема.
Е добре де и тук ли пак същото? Срещате се стари приятели дали случайно, дали по инициатива на единия, всеки си поръчва и съответно плаща неговото. Кво сложно има, баси?
За ходене на гости най добре е предварително да се пита кво да се вземе, така няма да има недоразумения или напразни очаквания. Дали още нещо за мезе, дали пиене, винаги има начин.
За ходене на гости най добре е предварително да се пита кво да се вземе, така няма да има недоразумения или напразни очаквания. Дали още нещо за мезе, дали пиене, винаги има начин.
Отношението е проблема в случая. На мен би ми станало много обидно. Ако ви бяха посрещнали по друг начин - сърдечно и топло, както предполага за добри приятели, изобщо нямаше да ти направи впечатление кой е платил пицата.
Попаднали сте в ситуация гостуването ви да съвпадне със семеен скандал. Който може да е бил свързан с вас, но може и да не е. Доколкото разбирам жената се е озовала в ситуация да е без пари или с минимални такива, вероятно със "съдействието" на мъжа.
Е, кое му е толкова сложното?
Нямате конкретни планове, отивате в тях инцидентно – вземате по път нещо за хапване за всички, делите покупката. Всички доволни. Ако поръчвате – всеки си поема неговото. Пийвате си с каквото разполагат домакините. Ако отида така инцидентно в дома на някого, не очаквам да ми поеме вечерята. Дори и да поръчат нещо, ще извадя да дам пари.
Те явно не са искали гости, а вие сте отишли и затова са глътнали бастуна.
Нямате конкретни планове, отивате в тях инцидентно – вземате по път нещо за хапване за всички, делите покупката. Всички доволни. Ако поръчвате – всеки си поема неговото. Пийвате си с каквото разполагат домакините. Ако отида така инцидентно в дома на някого, не очаквам да ми поеме вечерята. Дори и да поръчат нещо, ще извадя да дам пари.
Те явно не са искали гости, а вие сте отишли и затова са глътнали бастуна.
Да, особена ситуация. Според мен са си мислели за ресторант и там всеки да си плати каквото е поръчал. Когато са се променили нещата имам чувството, че не са искали те да платят всичко и за това тя е казала, че пицата е от тях (пък тя си е била за тях де). Според мен нищо не идва от мъжа, а си идва от жената. Ако не е искала нямало е да ти вземе парите, а е щяла да плати със свои като отива до магазина. Единственото, което ми идва на ум е той да мърмори после за пари и тя за това да е направила поделяне на сметката, защото може би той коментира, че сте нейни приятели и като ви кани да поема разходите, защото така като чета на него нито му е било до среща, нито до гостоприемство, нито до плащане на масраф. Вие може и да правите такива жестове за гостите, но те явно не правят за своите. Продължавай напред.
В описаната ситуация уговорката предварително е била за заведение с нагласата от тях кафето преди това, но вечерята да си е за всеки. Т.е. да си я поделите. Не разбрах дали обаче изцяло ти си платила или и тя е дала.
Иначе явно хората са били нещо скарани или са имали някакъв проблем в момента.
Иначе явно хората са били нещо скарани или са имали някакъв проблем в момента.