Аз съм на противоположно мнение - при положение, че толкова много го желаете, толкова ли не може да Ви зарадва съпругът с още едно дете?! За мен това е егоизъм. Не може ли да направи компромис? А че това Ви е фикс идея, разбирам го, и при мен се е получавало.
- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2026, 01:32 ч.
Съпруга ми не желае още едно дете
Ама какъв компромис?! Говорим за създаване на човешко същество, не за "още един черпак вода в супата". И този човек ще се очаква баща да бъде после, не само оплодител. В правото си е да прецени какво е и не му е по силите.
Има разлика между егоизъм и реализъм.
Има разлика между егоизъм и реализъм.
Помислете малко практично все пак. Това не е като да я заведе на желана екскурзия - минава седмицата и после всичко по старому. Защо не се замислите за всичките практически аспекти на новото дете, а мислите толкова емоционално??? А бащата бил егоист, видите ли... Ми нали на неговите плещи лежи отговорността за семейството и финансите.
Каква стойност на една жена, бе, хора, какви пет лева! Сериозно ли мислите, че тя иска още едно дете, защото търси стойността си? Каквото и да значи това. Ми по тая логика ако детето иска да стане лекар, казвате му: "Стойността ти, маме, не се изчерпва с това, да си лекар". Кое не е така?
Единствената релевантна причина да нямат още едно дете е, че мъжът не иска. И страната, която иска, се примирява.
Убеждавания не важат и правилно няма. Никой не е е длъжен да иска, нейният мъж - също, ама вие я убеждавате, че тя да иска, е неправилно и глупаво.
Единствената релевантна причина да нямат още едно дете е, че мъжът не иска. И страната, която иска, се примирява.
Убеждавания не важат и правилно няма. Никой не е е длъжен да иска, нейният мъж - също, ама вие я убеждавате, че тя да иска, е неправилно и глупаво.
Докато забременеете мъжът ви може да е на 50.
Недоспиване, зъби, тичане след малко дете, боледуване. Тъкмо е достигнал време да си почине и вие искате да си запълните времето, което са освободили порастналите деца.
По-добре говорете спвай-голямото си дете дапви направи баба и поемете грижите за внучето за да си запълните времето.
Вие нямате никакъв живот и интереси извън децата. Даже и живот само с мъжът ви ви е скучен.
Потърсете си занимания. Ако това с внучето не проработи.
Изнудвате мъжът си. Много е гадно да се прибираш и да мислиш кога скучаеща ти жена отново ще повдигне темата.
Недоспиване, зъби, тичане след малко дете, боледуване. Тъкмо е достигнал време да си почине и вие искате да си запълните времето, което са освободили порастналите деца.
По-добре говорете спвай-голямото си дете дапви направи баба и поемете грижите за внучето за да си запълните времето.
Вие нямате никакъв живот и интереси извън децата. Даже и живот само с мъжът ви ви е скучен.
Потърсете си занимания. Ако това с внучето не проработи.
Изнудвате мъжът си. Много е гадно да се прибираш и да мислиш кога скучаеща ти жена отново ще повдигне темата.
Как пък разбрахте, аджеба, че "не е истинско желание за дете, фикс-идея е"?! Не може желанието за трето дете да е истинско, не може на 44 да е истинско, или...?
Ако няма разбирателство с мъжа по въпроса, очевидно няма как да стане, но защо днес желанието за повече от едно, максимум две деца, се възприема от масата, особено от жените, като патология?
Веднага се отсича - проблемът е в тебе, твоето желание е патологията, неговото нежелание е нормата - защо?
Съвет нямам, само на това се учудвам непрекъснато.
Ако няма разбирателство с мъжа по въпроса, очевидно няма как да стане, но защо днес желанието за повече от едно, максимум две деца, се възприема от масата, особено от жените, като патология?
Веднага се отсича - проблемът е в тебе, твоето желание е патологията, неговото нежелание е нормата - защо?
Съвет нямам, само на това се учудвам непрекъснато.
Тук мъжът не иска, природата не иска, тя настоява до степен да тръгнат по терапевти, ето затова е идея фикс. И второто е, че е много честа идея фикс. Остаряването се приема трудно, края на фертилитета също. Нищо срамно няма и в това.
Значи от изнудване на мъжа, да се прехвърли на голямото дете? "На мама й е скучно" не е причина да се ражда.
Фикс идея е, защото с натрупването на житейски опит, прагматичните съображения би трябвало да надделяват над емоционалните. На 20 е нормално да мислиш, че детето все някак си ще го отгледаш, въпреки, че не си подготвен за него, или че мъжът ще се промени след раждането и от мизерник ще стане добър мъж и баща. Само че теми, пуснати от такива отчаяни жени се пълнят с мнения "ти защо не мисли с главата, като реши да забременяваш и раждаш". А тук имаме жена с предполга се заради годините и вече двете отгледани деца солиден житейски опит, но трябва да я подкрепим "раждай, щом искаш, ти си си в правото".
Убеждавания не важат и правилно няма. Никой не е е длъжен да иска, нейният мъж - също, ама вие я убеждавате, че тя да иска, е неправилно и глупаво.
Да иска има право, глупаво или не. Но да го осъществи вече не бива да е плод на емоции и запълване на някаква си празнота в нея.
Аз не изхождам от възрастта на авторката, а от тази на децата им. Понеже моите са точно на 16 и на 21, представям си какво би станало, ако ги "зарадвам" с новината за ново бебе... Аз самата съм толкова далеч от тази мисъл, че ако забременея по случайност на този етап, няма да родя детето.
Относно компромиса, споменаван назад, по- добре изобщо да се прескача този коментар, не е сериозно.
Относно компромиса, споменаван назад, по- добре изобщо да се прескача този коментар, не е сериозно.
Цитат
Работих с психолог за силното си желание за трето дете, стигнах до осъзнаването, че това желание идва от многото неродени и починали деца в семейната ми система поне 2 поколения назад.
Но пък всеки вярва в каквото му идва отвътре.
И да, всеки има право да иска всичко. Права е Тарталета, важно е вече колко разумно и адекватно постъпва.
Трябва да си помислиш и дали би могла да се справиш с отглеждането на трето дете сама. Защото животът е много непредвидим за съжаление.
Когато дъщеря ми беше на 2 години и половина се разведох с бащата на трите ми деца. Година по-късно той почина и в момента съм единствен родител. През ума ми никога не е минавала мисълта, че нещо подобно може да ми се случи. Особено като започнахме опитите и като забременях - всичко беше повече от прекрасно.
Сега финансово, емоционално, физически всичко е само за моя сметка. И въпреки, че още нямам 40 години, ще ги навърша след няколко месеца, понякога съм на ръба физически. Умората се натрупва и си казва думата. За емоциите няма да споменавам даже и страха дали ще се справя с отглеждането, възпитанието, всичко.
Когато дъщеря ми беше на 2 години и половина се разведох с бащата на трите ми деца. Година по-късно той почина и в момента съм единствен родител. През ума ми никога не е минавала мисълта, че нещо подобно може да ми се случи. Особено като започнахме опитите и като забременях - всичко беше повече от прекрасно.
Сега финансово, емоционално, физически всичко е само за моя сметка. И въпреки, че още нямам 40 години, ще ги навърша след няколко месеца, понякога съм на ръба физически. Умората се натрупва и си казва думата. За емоциите няма да споменавам даже и страха дали ще се справя с отглеждането, възпитанието, всичко.
Малко в страни от темата, но и по нея.
Понеже познавах лично 62-год. родилка, да питам, след този случай не въведоха ли някакви законови разпоредби за пределна възраст при инвитро процедури със собствена или донорска яйцеклетка?
Върти ми се нещо из ума до 47 със собствена и до 45 с донорска (или обратно), но не съм сигурна.
Понеже познавах лично 62-год. родилка, да питам, след този случай не въведоха ли някакви законови разпоредби за пределна възраст при инвитро процедури със собствена или донорска яйцеклетка?
Върти ми се нещо из ума до 47 със собствена и до 45 с донорска (или обратно), но не съм сигурна.