Съпруга ми не желае още едно дете

Те всъщност са щели да имат трето дете, но за съжаление, жената е претърпяла спонтанен аборт. Мъжът и го е приел и не е тръгнал да я напуска. Да, сигурно не му се занимава
Изкарахте жената психично болна.
Чак пък да я изоставя, че иска дете.
Ние така изпуснахме .влака. Първо ММ искаше второ, а аз не бях готова. После аз, а той мислеше, че сме стари. Накрая, когато и двамата го искахме не стана. С инвитро, честно казано не ми се занимава. Обсъждахме го, но не се решихме. Ако даде господ, няма да го върнеш, но едва ли.

Направо ми увисна ченето от съвета да натисне голямото дете да й направи внуче за гледане... нямам думи!!!

И после това, че какво толкова се дърпал този егоист мъжа й... да й направи едно бебче, защото ТЯ ИСКАЛА! Иска бе, хора! Бебче! Скучно й е... нали разбирате, че става дума за друго човешко същество, което не избира кога и къде да се роди? За мен пък е глупаво да настоява толкова упорито. Даже как мъжа й я издържа, явно много я обича. И да, имам дете. И не, не ми пука, че съм толкова груба.

Той се е примирил с това, че ще имат трето дете, когато тя е забременяла случайно. Не го е планирал и не го е искал.
Тя ще трябва да се примири, че той не желае друго дете изобщо.
При такива фундаментални различия единия трябва да приеме избора на другия, колкото и да не му харесва.
Ако не всеки по пътя си.

На доста по-малко години съм от авторката, но при мисълта за още едно дете ми умират няколко милиона мозъчни клетки, а мъжът ми бих докарала до самоубийство. Не бих си причинила подобно нещо. 2 си е страхотна бройка.

Аз съм от мързеливите с едно дете, така че хич няма да давам акъл за 3, 4 и т н.. Но каквото ще да е  едно дете, трябва да е желано и планирано от двамата в едно семейство / особено при наличието на други деца вече / . Така мисля.
А и аз съм на 45 , т е подобна възраст и мисля, че на тия години е най-добре вече да си "гледаме рахата " дето се казва , не да сменяме памперси. Всяко нещо с времето си, че и умората и нервите  на 25 и 30 е  едно на 45 и 50 друго за една жена .

Лошото е ако той се сети след 2-3 г.
Имаме такива клиенти. Тя натискала, но за второ. Той не, та не. Ударил го 50-така, ама били набори и вече той искал, тя не. Той се беше обзавел с млада жена и с бебе. Голямото дете си хванало пътя и тя се чудеше накъде.

Иначе малко ще върна към Еднорог.
Приемам напълно неразбирането ти, но пък не познавам много хора, които цял живот да са били на принципа "колкото изчука, толкова изпука" за парите и обикновено след пенсия не чакат само на нея, че да натирят децата си ако последните имат нужда. В повечето случаи с възрастта расте доходът, растат и спестяванията. Пък и пенсионната възраст вече е достатъчно голяма.
А и хора на 40-50 години не са още с ментални проблеми и могат да си преценят дали ще имат възможност да помагат финансово на детето си следващите 20-25 г.

Тук обаче проблемът е в нежелание, не в липса на възможности, както казва авторката.

Иначе от опит - нито е толкова страшно, нито е толкова сложно да се гледа малко дете на по-голяма възраст.
Даже проблемът със съня е лесно решим. Аз с първите деца имах нужда от много съм и ходех като зомби. С последните вече самата аз спя малко и хич не усетих недоспиването като такъв бич.
Ако искаха и двамата, първа щях да я подкрепя, защото знам колко добре се чувствам с малки деца, пък дори и баба вече (на внуците си).
И с големите деца няма проблем при правилно възпитание. Нашите се радват и обожават братята си. И много ни подкрепиха емоционално в решението за най-малкия, макар вече да живееха далеч от нас.
Обаче от професионален и от човешки опит знам, че подобни решения са не само сложни, но могат да съсипят отношенията в семейството.
Подобно начинание работи там, където това е било планирано и желано от години и на двамата им е приятно да се занимават, както и при хора, които няма да се затворят вкъщи с бебето и да минат от изолация с бебе в изолация с пенсия. Т.е. за активни хора, за които детето няма да промени живота, а ще го обогати, вместо да доведе до конфликти.
И при които желанието за още едно дете не е "искам бебе, сега го искам", а е осъзнато желание да отгледаш и изградиш един човек от-до.

Аз даже се съмнявам в истинността на темата. Не че няма желаещи на тази възраст да родят, но вкопчването в идеята е, ако нямат деца и гонят последни шансове. Когато имаш 2 и стабилен мъж с до себе си, това изглежда като приумица, която ще разтури къщичката.
Дори и да не се разделят,  стига им от добри и разбрани отношения да преминат в "приемливи". И пак мъжът явно полага усилия, за да може отношенията им да са приемливи, а не неприемливи.
Сигурно я гледа и не може да разпознае жената до себе си.
Каквото и да си е навила на пръста, не е хубаво да издевателства, ако другият не иска, било то пътешествие, ново хоби, смяна на средата...

Абе не е "сложно" уж да се гледа бебе на 45-50 , ама на почивката искам да си чета книжка на басейна вече на 40+, не да търча и да викам -Не, чакай, полека !
Дала съм своя принос на 28, смятам, че тогава ми е било времето и силата да го правя това. Сега искам релакс.
  За пубертета няма да споменавам изобщо как се изживяват и как се разбират някои неща от 60 годишни родители.

На годините на авторката съм, имаме 3 деца, най-малкото е на 15. Преди около година и нещо ми прищрака, че бих искала още едно. Съпругът ми не беше за, направо си беше против ,позовавайки се на всички разумни аргументи, дадени и в темата. Накрая обаче каза, че щом толкова го искам - ок, ще направим и изгледаме и четвърто. Аха-аха да почнем и размислих и аз дадох назад
Обсъдено си беше само от двама ни обаче, изобщо не смятам, че е работа на децата в семейството да вземат отношение.
Не знам какво да посъветвам авторката, споделям просто опит.
Успех!

Няма сила, която да ме накара да търча и да викам по дете. Наблюдавам и коригирам. Иначе, колкото повече го гониш и викаш, толкова повече се кефи и бяга.
Най-малкият ми син карам 4, аз карам 52. Но ние почиваме активно, а на басейн ходим с плуваме, вкл. той от бебе. Не е лежим. Може би и това е от значение. Който е свикнал на лежерност, вероятно в различно.

Наблюденията ми са други на мен при 90% от майките . Коригиране с възходяща градация в тона...Да, активна почивка има също, но тя за мен вече не включва бебе и режима му. Отдавна.

Сигурна съм, че това дете ви подмладява и е радост за всички. Сигурна съм, че и големите деца са щастливи с него.
Вероятно така би било и в семейството на авторката, ако и мъжът й желаеше същото.
Да, до навици е, и до стандарт на живот и до начин на живот.
Сигурна съм, че много жени на 45 не искат да станат майки и по други причини - ще се отрази на работата им, на контактите извън семейството, ще попаднат в среда на различни хора, предимно 20-тина години по-млади. Някои са окей и това ги радва, други се страхуват, че не биха се вписали в новия пейзаж.

Да, Есме. Затова в тази тема смятам, че авторката не е обмислила нещата, а е емоционално повлияна. Особено след загубата.
И не бива да си навива на пръста при нежелание на партньора и изгледи за проблеми в семейството.
Надали би била готова да остане самотна майка на 45, за да си надвие на ината.
Иначе нова среда на 50 малко хора търсят и променят. Аз лично не съм си я сменила, но около мен има немалко родители между 40 и 50, а и нямам нужда да се вписвам другаде, извън моя си пейзаж. Детето само ще си намери своя среда.
Дете обаче насила не се прави.
Особено пък при нежелание и уреден живот да го юрне тоя мъж по клиники, когато никога не е стъпвал в такива. Те за млади хора са съсипващи психиката.

Да, при тебе е така.
При други хора не е. На 45 децата им са пораснали и те вече живеят живот, който не е съобразен с деца - повече работят, повече пътуват, повече помагат на възрастни родители, повече спортуват. Чувстват се свободни да правят нещо различно. А едно бебе напълно променя ежедневието и навиците. Може би неслучайно познаваш немалко хора, които са родители на 45.

Писах нагоре. Средата ни е такава. Хора, които като млади родиха по 1-2 деца (единици останаха без деца), после се отдадоха на кариера, работа, израстване. И на голяма възраст, когато постигнаха останалите си цели, родиха още по 1-2 малки.
Иначе и нашите големи деца си живеят своя живот, ние също, пътуваме, спортуваме. Свободни сме. Но нагласата ни е такава, че винаги сме имали малки деца и това ни харесва. На нас не ни се е променило ежедневието, защото след първите 2 породени, средно на всеки 7 години сме имали по 1 бебе.
Наясно съм, че някои хора трудно понасят детския период и им тежи.
Явно така е при мъжа на авторката.
А дали тя просто не е забравила какво е?