Да, защото не са на едно мнение. Нормално е да има пукнатина, особено ако 20 години за всичко друго са се напасвали.
- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2026, 19:58 ч.
Съпруга ми не желае още едно дете
Така е, ама тази пукнатина може да стане и пропаст. Той няма да размисли и това още повече ще обтегне отношенията им. Особено, ако продължава години. Аз бях останала с впечатлението, че тя отскоро го натиска за трето дете.
Ако са няколко години, както се спомена, евала на човека за търпението. Но и на най-търпеливите им писва в един момент. Той най-вероятно си дава сметка, че това са им най-спокойните и безгрижни години. Децата големи, родителите все още не се нуждаят от постоянна помощ. Вместо да им се насладят тя мрънка и го мъкне по терапевти.
Да не се окаже на 45-6 г с изгледани деца и без мъж накрая.
Ако са няколко години, както се спомена, евала на човека за търпението. Но и на най-търпеливите им писва в един момент. Той най-вероятно си дава сметка, че това са им най-спокойните и безгрижни години. Децата големи, родителите все още не се нуждаят от постоянна помощ. Вместо да им се насладят тя мрънка и го мъкне по терапевти.
Да не се окаже на 45-6 г с изгледани деца и без мъж накрая.
Като цяло тази злобна линия към авторката “не ти се полагат повече деца, имаш две отгледани и добър мъж, нямаш финансови проблеми, взимай куче там и млъквай, ама ха, пък и много модерни станахте, на психолог го замъкнала” е доста неприятна. Авторката си има своите недостатъци и фиксации, но не виждам да е поискала нещо незаконно от мъжа си, колкото до това, че му намила - то всички намиламе, включително и в тази тема. Единственият адекватен съвет за мен е да приеме загубата на желанието си и да повярва, че понякога да не получим това, което искаме, е голям късмет.
Да постигаш целите си е едно, а да манипулираш човек с подобни инструменти и механизми, за да му вкараш живота във формат, който той не желае е съвсем друго.
Познавам и жени такива, принудени да раждат деца по подобни причини. Или принудени да абортират пак по подобни причини.
Това не е решение от сорта да изберем в кой ресторант да вечеряме днес или дали да вечеряме месо или риба.
Познавам и жени такива, принудени да раждат деца по подобни причини. Или принудени да абортират пак по подобни причини.
Това не е решение от сорта да изберем в кой ресторант да вечеряме днес или дали да вечеряме месо или риба.
Точно. Поставих се на мястото на мъжа и ми стана много неприятно.
Фивър, а аз това го чета в контекста на проблема. Тя винаги е постигала каквото си е наумила и е очаквала сега пак да успее. Даже завършва поста с "Но може би наистина трябва да приема фактите....". И все още е на "може би", не се е отказала и не е приела изцяло отказа на мъжа си.
Фивър, а аз това го чета в контекста на проблема. Тя винаги е постигала каквото си е наумила и е очаквала сега пак да успее. Даже завършва поста с "Но може би наистина трябва да приема фактите....". И все още е на "може би", не се е отказала и не е приела изцяло отказа на мъжа си.
Авторката казва, че са женени над 20 години и не са обсъждали раздяла никога, включително след спора за трето дете. Очевидно човекът не си е събрал куфарите изобщо, макар че тук се опитва да се натрапи подобна позиция.
Като съпруга и майка на син аз съм често на “мъжка” страна, но овайкването на този мъж в темата ми е непонятно. Човекът има в семейството си желание, което не е приемливо за него, отстоял си е неговото, а авторката минава през нормалния цикъл загуба-гняв-скръб-приемане.
Също не виждам какво лошо има човек да се бори за желанията си, вместо да е някоя мекица.
Като съпруга и майка на син аз съм често на “мъжка” страна, но овайкването на този мъж в темата ми е непонятно. Човекът има в семейството си желание, което не е приемливо за него, отстоял си е неговото, а авторката минава през нормалния цикъл загуба-гняв-скръб-приемане.
Също не виждам какво лошо има човек да се бори за желанията си, вместо да е някоя мекица.
Затова напълно разбирам шока ѝ.
Ние сме заедно от вече 34 г. И разминаванията са ни били от типа кой какво иска да де, къде му се ходи на почивка и каква боя да вземем за спалнята. Ако изведнъж след толкова години се разминем по толкова жизненоважен въпрос, сигурно и ние ще стигнем до конфликти и психолози.
На мен ми е мъчно и за двамата в случая. Не смятам, че някой е егоист или желанието му е по-важно от на другия. Трудно е за разрешаване подобно разминаване.
Ние сме заедно от вече 34 г. И разминаванията са ни били от типа кой какво иска да де, къде му се ходи на почивка и каква боя да вземем за спалнята. Ако изведнъж след толкова години се разминем по толкова жизненоважен въпрос, сигурно и ние ще стигнем до конфликти и психолози.
На мен ми е мъчно и за двамата в случая. Не смятам, че някой е егоист или желанието му е по-важно от на другия. Трудно е за разрешаване подобно разминаване.
За мен отговорът е елементарен. Право има този, който не иска. И воденето по терапевти, натякването и мрънкането са издевателство върху мен. Ако мъжът ми настоява толкова, сигурно и секс ще спра да правя с него. Особено след "непланираното" забременяване.
По-късното забременяване е често срещано, но за мен е компромис, шанс, риск, който поемат жените, защото не са намерили партньор, защото години наред не са могли да имат деца. Да го поемаш след като имаш вече семейство и две деца си е фикс идея, да.
По-късното забременяване е често срещано, но за мен е компромис, шанс, риск, който поемат жените, защото не са намерили партньор, защото години наред не са могли да имат деца. Да го поемаш след като имаш вече семейство и две деца си е фикс идея, да.