Бях писала и преди за един татко, майка и дете на 6-7 години в района около СМГ - чужденци, от рода на холандци или подобни. Таткото и детето като клошари - беше лято, с мръсни немити дълго крака, с опърпани сандали и раздърпани тениски с лекета. И таткото, и детето с дълга коса (а аз харесвам по принцип мъже с дълга коса тип рокаджии или рокери
), но изглеждаха косите им немити, определено несресвани скоро (на фъндъци). Детето с някаква пръчка от градинка/парк, ръга с нея навсякъде, без реакция от таткото. Вероятно някъде в района живеят под наем. Жалка картинка. Западняците, идващи да работят тук, са с идеята, че у нас е по-евтино, всичко, смятат, че наемите ще са също такива. Гледала съм и по ТВ-то едни серийки за американци/канадци, които се местят да живеят и работят в Европа, как си търсят жилище (под наем или покупка). Определено тръгват с нагласата, че ще работят онлайн и ще имат същите доходи като в тяхната държава, но всички разходи, включително за жилище, ще са много по-ниски. За жилище, като пример в едни серийки, търсеха в центъра или на пешеходно разстояние от центъра на столица (на прибалтийска държава, както и в Словения или Хърватска), ново, ремонтирано, обзаведено с нови мебели, ама евтино. И се оказваше обикновено, че за парите, които дават, или ще трябва да направят компромис с локация/размер/обзавеждане/състояние или ще трябва да вдигнат бюджета. Харесвало им иначе в съответната държава.
Една серийка беше за възрастна австралийка с много млад приятел (леко мургав), които търсеха под наем в Ница (хахахах), 2-стаен (че тя работела онлайн и й трябва офис), с гледка към морето, близо до центъра и живота (до централната крайбрежна улица, до университет (на пешеходно разстояние или с удобен ГТ), че младият приятел щял да се запише да учи в университет, да не губи време. Бюджетът им беше, по спомен, до 1000 щ.д. Първото, което им показаха, в бюджета и изпълняващо повечето условия, беше студио (което те не знаеха какво точно е), френско
студио, т.е. едно помещение холокухня около 15 квадрата, с разтегателен клик-клак диван срещу "компактния" кухненски ред+баня-тоалетна ню-ню, в центъра на Ница, близо до живота. След това ги заведоха до реновирана стара, ама много стара къща в село извън Ница, на половин час с кола, в прованса, с височина на таваните около 2,10, кирпич и камъни, по стръмна калдъръмена уличка, с вътрешна метална спираловидна "спалня" на втори "етаж". Накрая им показаха 2-стаен (едноспален) по скалите над морето в Ница, не в центъра, с гледка (то на баир гледка ще има), в представителна сграда тип de bon standing както ги наричат французите, свежа с минималистично обзавеждане, но чисто и сравнително просторно (за френските стандарти), но за 1200 щ.д. или нещо подобно. Та така, очакванията се сблъскват с реалността.Между другото, имаше и една серийка от София, американец (от китайски произход) и гаджето му (също не беше оригинален "американец") търсеше 3-стаен (2-спален), едната спалня за него, другата - за приятели и роднини, да отсядали, като му идват на гости. В центъра или близо до центъра с удобен ГТ, добре ремонтиран и обзаведен, не помня точно бюджета, но беше докъм 400-500 щ.д. Показаха им нов 3-стаен в широк център, обзаведен стандартно с мебели Виденов или подобни, но с малко странни ярки цветове във всяко помещение. 3-стаен в нов квартал близо до Околовръстното (южни райони) и 2-стаен преустроен (т.е. голяма кухня, преустроена в кухньохол+малко бюро) и спалня, не много голяма, с полу-соц обзавеждане, но в района на ул. Оборище, в опърпан олющен вход. Е, избраха този в района на Оборище. Гаджето се примири, че ще се гушкат на по-малко легло, като идва на гости и няма да има отделен голям гардероб за дрехите си, а титулярът-наемател, че ще работи на бюрцето в кухньохола на 2 метра от кухненския ред и че ще минава през олющения вход всеки ден.