КГБ = Клуб на Готините Баби - 244 (февруари 2026 г.)

Снимката е  откъм къщата, вижда се бивша стопанска сграда ,сега е кухнята ни там и  гараж,  и малко складово нещо. Неприятно да излизаш навън и  придвижваш зимата особено и за стари хора, каквото "почти" съм, но нямаше избор някога и ми беше на ура да си имам кухня.
  Едно време лете там готвех, с две бебета , едното малкото в щайга от хляб, вода си носех от долу ,баир е, от чешма пред къщата, едното с мен се държи в полата ми,  другото изпълзяло  по някое време от щайгата и ни среща по средата, оставям кофата , оправям децата  и докато се върна , котките пият вода от кофата,  оди мий с нея. Почваш от начало , миеш кофата ,  и пак същото почти, докато успееш.
 После изкарахме вода,  уредихме кухня , радост от електрическа печка,  а после затворихме навес, че мухи  орляк, заради животните наблизо,   и стана трапезарията. 
 Интересно беше.
 Искам  удобства и младост с тях.  Ама няма , особено младост.
 Кукери нямаме , Камила е обичаят на Ивановден.
 Снегът е повече от другите три пъти тази зима, когато направи  покривка ,сега  е слънчево и приятно ,приказка направо, дано мокрият сняг не съсипе тока.

Борянка, там ли готвиш и сега?
Добре си решила за пълномощно.
Мамси, да снимаш зарята
Аз свърших туй-онуй и поседнах на дивана с чаша студен зелев сок.

да, няма къде другаде. Притичвам  до компа в стаята си и гледам минути като се пече нещо ,ходя  и се връщам. 
Едно време повечето стоях там, с животните си трябва , има работа постоянно, сега ми е  нелепо там. Навиците други, пък и  интернета важен. С ирония.
 Там бе топло, в спалнята студено ,че се вижда дъха, спях до някое време там, има кушетка и сега, да стопли леглото мъжът ми. На ток толкова топли спалня. Свекървата ми тресна, че нощем палувам, що там спя  и се прибирам като се събудя. Щото до късно готвя  и на работа съм навън, да си стопля кокалите.
 Като почина  синът и, слагаше един галош пред вратата ,външната, да не се отворяла метална тежка врата от вятъра,  тоест да проверява дали излизам нощем, не може да сложиш галоша , ако си излизал, дори до тоалетна.
 Екшъни, добре че мина край мен, не реагирах, което не значи, че не разбирах.
 Тя и  объркваше посоки,  има проорец и към пътя и навътре към двора , един срещу друг, в нейната стая ,хора вървят по шосето ,на раБота, от кръчми, говорят. Тя ме пита какво са правили  у нас едни мъже. Ми викам, не знам,  излязоха от твоята стая, трима. Млъкна и повече няма въпроси.
  Интересно беше. Последните години губи разсъдак тя, трудно си  е така.

Далечко ти е, особено в снега. Малеее, какви неща разправяш за свекървата... Не ти е било лесно.

Тя  е идвала под прозореца ми лятото, той  отворен,  и пита защо съм пъшкала и охкала нощем. Ми ядове ,кръмпи, проблеми ,безизходица, хлипала , охкала, ама може да  е друго.

Борянка, какъв е този сняг, все едно наистина не живеем в една държава. При нас единствено вятър има.
Дидия, приеми моите прегръдки и ако не ти се пише, а искаш да поговориш с някой - насреща съм. Може да ми се обадиш по всяко време.

Ей ме на, дружки! Черен гологан не се губи, та и ФЛО-то така.
Не се оправдавам за рядкото присъствие сред толкова любимата ми ваша компания, но да успокоя и тези от вас дето ме издирват по телИфонЯ и останалите, дето ме търсят директно тук. Добре, че КЛЕЧКАТА не пусна Принца да ме търси.
Знаете за емоциите ми в неделя. От тогава три поредни дни здраво кОпам на тръстиката. Утре и в петък пак ще бъда работна. Е скоро не ми се е случвало такова чудо. Плюс лекциите, които си вървят - вече във вторник сутрин и в петък следобяд. Тръстиката ме натоварва, лекциите ме разтоварват - важното е да има баланс. Снощи се прибрах уморена и гладна. Хапнх, поговорих малко с Ромео и си легнах. За пръв път зарязах и баби, и дЕдовци. Затова пък днес имам толкова много за четене...
Няма да ви коментирам.
ДИДИА, според мен е важно, че се чувстваш добре. Не казвай, че е гадно!! Стискай зъби, миличка, А ние - палци. Ще чакаме с вълнение тези десетина дни. И после - на среща, да се видим, да полеем, да счупим каръка.
Само да попитам БОРЯНА - кога си била на северния полюс, та и снимка си ни изпратила. Боже, каква свекърва си имала. Жалко, че не си познавала ЕНИСА. Тя да ти каже как се говори с такъв екземпляр!
Никога и през ум не ми е минавало да напусна България, Ромео също. Нямаме и такива хора в двете роди. Дядо ми по баща от Брезнишко е ходил по Шуменско, но бързо се е върнал в Преник. Не е могъл там корени да пусне. А другия ми дядо от с. Неделище, близо до Драгомен е "емигрирал" в София.  Тук сме родени, тук сме живяли, тук ще положим кости, в нашата си земя. И се сетих за Изворът на белоногата...
Е стига за сега. Гушкам ви, силно, силно!

Снегът спря по обяд, а след него и слънчице пекна и започна да се топи. Не ми се мисли довечера като стегне студ какво ще стане ...
Дидиа, благодаря ти, че се обаждаш - гушкам те силно
Борянка, много трудно ти е било с такъв човек в една къща. Напълно те разбирам ... Гледай си сега спокойствието, зная че не е същото, но по-добре късно отколкото никога.
Пипи, как така ви пропусна снега - останах с впечатление от прогнозите, че ни подхвана от запад на изток повсеместно. Ако ви се е разминало - още по-добре!
Ениса, губиш се нещо и ти - с какво те забавляват пак?
Фло, неуморнице мила - понамали темпото, кога успяваш да почиваш и наваксваш съня?
Кассс, тъкмо навреме си остана в къщи - страхотен помощник си. Опитвали ли сте инхалации за кашлицата на Малчо?
За вечеря сме спретнали едни свински гърди на фурна, нарязани и обвити в зелев лист. Ще се опитаме да е по-ранна, макар че зависи от вечерния рапорт на бабата.

Макавели, не е случайно пропускането на снега. Може в съседното село да вали дъжд и да не спира, но на границата с нашето село дъжда спира. Преди време може би съм разказвала и друг път случката, когато в София беше голямата градушка и изпочупи коли и покриви, тогава точно строяхме и бяхме затворили с дограма къщата и се притеснихме какво може да е станало. Звъннахме на кмета да го питаме и неговите думи бяха-каква градушка, тек слънце пече. Нама как да ни сполети такова нещо, като си имаме 5 параклиса и една църква.
За древната история на района мога да говоря с часове, но наистина има нещо мистично, някаква енергия. Леле, сега съвсем ще ме обявите за луда, вчера след приказките за китайската нова година, сега за вълшебства. Не, не съм, дори съм здраво стъпила на земята сухарка и прагматичка, но тези неща няма как да не направят впечатление дори на най-земния човек.

Преди време заради брат ми синът ходи до едно търновско село. Там е  имало санаториум по време на някаква война, първата май. Много особена природа, въздушни течения, не е от църкви и параклиси ,обратното е , тях ги строят на такива избрани места.
 Малка страна имаме, с големи разлики , от всичко има.
 А снимката от сутринта е на колегата ти ,Фло, преди да почне  да рине.
 Писах, но падна интернета и не се е публикувало.

 Свекърва ми губи близки, три деца,  едното новородено , че нямало някога  внимание при близнаци и повредено при раждането. Смазали му гръкляна.
 И мъж, синовете рано ,на 48 и 58., та ясно , не показваше емоции и мен научи постепенно ,да се сдържам, но вътрешно тя си знае. Но и зъл човек избива на старини на зло. Фабрични настройки. Има и полезни неща да  е казвала ,зависи как ги възприемаш. Тати   и казвал три неща - не знам, не мога, нямам и това  и било много полезно в живота. Но наистина не всичко е черно  и бяло,  то иначе не се трае.
 Сещам се и че съм крещяла нощем, ааааааааааааааааааа силно, може в такъв момент да е слушала ,крясък да излезе натрупаното.

 Мъжът ми първо си сряза пръсти на едната ръка, после за 10 години три инфаркта,  и това променя личността,  а от 20 го няма.
 Важното е  ,че дадохме старт и възможности на децата да живеят по-добре.

 КАС наистина  е полезна много, то работата свършнване няма. Мойто мъж искаше още една година да гледам сама  ,без никаква помощ крави ,знаел ,че го мога, то неговата помощ  е ясна, казах ,че ми се живее  и край.
 За това, че рано спрях си имам сантимент да съм можела повече години , но пък ето ме ,жива още.

 Слушай себе си ,тялото си, ми е мото сега. Като е не - да бъде не. Като може - нека, но не на насилието над себе си, че беше достатъчно.

Ехее, всички сте се разписали, та хайде и аз
Дидия, благодарско и от мен, че се обади! Всички те мислим, затова все питаме и се надяваме да се появиш. Палците не ги пускам, както и добрите мисли! Силна прегръдка и от мен ❤️
Борянка, за тая твоята свека нямам думи! Все си мисля, че такива лоши и злобни свекървите са били в много, много стари и минали времена. Никак не ти е било лесно. Прегръдка и за теб ❤️
Фло, ти кога очакваш това да а ти се поразреди програмата? Аз пак да кажа, глътвай  въздух от време на време, недей все на педали ❤️
Пипи, не мисля, че си луда! Магичен край е там. Аз съм очарована и с удоволствие бих отново се разходила. Всъщност в нашата малка България са много тези магични места, само дето не знаем да ги ценим и еле па някои дето все навън виждат хубавото, хич не ги разбирам. Навсякъде си има хубавини, но нашата не си я давам!
Ха, Борянка ме изпревари. Отивам да я чета. За сега чаф 🤗

Ето ме и мен,  по вечерно време, но кой кога стигне. От началото на седмицата до днес гледах да отметна всички служебни задачи, защото от утре ще се гледаме с пИятеля, после в събота и неделя ще е при техните и от понеделник всички сме в посока Банско. Резервацията е за Хот спрингс в с. Баня, на 5 километра от пистите на Банско, та ще съчетаваме минерална вода и ски.
Касс, това е прословутата  ,,задна хрема,, . Така и не я разбрах, но факт,  пИятелят е с тази диагноза от няколко години.
Дидия,  аз също съм насреща, ако искаш да си поговорим. Гушкам те!
Боряна,  не съм сигурна коя от двете  ,, маминки,, е била по - проклета,  ама аз много бързо се усетих и започнах да я лекувам моята.
Тук при нас тази зима сняг не видяхме нито веднъж. В момента е студено и духа, но нищо особено.
Хубава вечер, баболини!

Да се обадя и аз. И при нас е , като при Боряна. В 10 спра да вали , следобед се показа и слънце , взе да се топи. По улиците нямаше как да се премине от вода.
Дидия , прегръдка и от мен! Силно съм стиснала палците за добри резултати.
Фло , фурия си ти.
Кас , ти наистина си незаменим помощник.
Ениса , и моите деца два пъти вече ходят в Хот спрингс. Много им харесва.
Хубава вечер , баболинки - боровинки!

Лелее, че сте писателки.
И работарки, аз мога само да ви дишам праха.
Маам  крачоли цял ден насам - натам,   уж не е работа, а за  удоволствие,  а се изморих и може скоро да се принеса в царството на сънищата.
Само се обаждам и ви пожелавам лека нощ и спокойни сънища.

Ааа, Клечи, пак нищо не казваш за среща. Защо така?