КГБ = Клуб на Готините Баби - 244

Мамси, радвам се, че ви е харесало. Ние явно гледаме от друг ъгъл, та по-скоро отчитаме негативите. Днес се надигна вой за изпотрошените плочки на площада, заради многото сцени и къщички, да му мисли кметО.
Тетка, миналата година три дни прегръщах легена докато лежах, беше много зле положението. Сега се дебна и при първи признаци гледам да взема мерки. Много ми помага и масаж на гръб и врат. Също и сън. Та за момента крепя положението, днес си купих и Дивертаза. Абе,  ако не е едно, друго ще е. Дано ме подмине.

Стискам палци да те подмине! Прегръдки!

Ениса, много неприятно, дано още в началото да овладееш нещата и да не се влошиш. Така например при мигрена ако не се вземат мерки веднага после е много по-трудно. Успех!

Като никога станах много рано и реших да черпя с чай. Позачудих се защо никой не е писал, а то имало проблем. Урочасах форума. Вече няма да правя така
Диди, Пипи, палчета за вас!
И за Ениса и Теткината майка - да се оправят!
При нас вали дъжд, мрачно и мъгливо е, все едно е късна есен. Искам сняг, пък!

И аз искам сняг. Шейните на децата отлежават пакетирани на терасата. Поне в парка пред нас да се попързалят.
Да ви измрънкам, че моята кола се нуждае от сериозен ремонт. Тетин от обяд се занимаваше с нея и таях надежда, но не би.

Чао, доведоха ми Дребосъчко!

Оффф, цял ден вали с прекъсвания при мен.  След ваксините, докторът каза, че е хубаво днес да наблюдавам Чарли за алергична реакция и аз слушам,  цял ден съм в къщи, а той, както винаги - цял ден спи. Само се мести от място на място.
След две седмици ще ходим за още една ваксина и после догодина.

К.А.Г - че, пишеш за Чарли.
Моето отношение към него не е към  куче и към животно, за мен той е другарче - живо същество, с емоции, с чувства и може и да не ви се вярва, но и с мъничко разум.
С него не се чувствам сама в къщи, най - малкото, че до мен сега диша друго същество и усещам топлинка от едно малко телце ни носи и на двамата спокойствие и усещане, че си с някого.
Аз за него съм му целия свят, но той за мен е семейството, което нямам в къщи, да не си сам, някой да има до теб по всяко време. Той може само да ме обича с най - чиста обич, аз съм тази, която трябва да се грижа за здравето му, за хигиената му и не само заради него, а и заради мен, защото живеем заедно и не ми тежи това, което правя, защото избора да се мен е мой.

Много изчетох на тема домашни любимци и в частност кучета.
Всеки решава дали може и дали иска да полага грижи за животни.
И аз като Айша, ще кажа -
като видите,  че се отплесвам по моята кучешка любов, може да скролнете надолу и да не го четете. Опитвам се да не ви занимавам с това, но се отплесвам понякога.

Да не прозвучи нахално, но моля обадете се, които споделихте за проблеми и ви мислим.
И Пипи, и Дидиа, и Тони, и Тетка за майка си, и Айша за Мрънч,  и недоспалите ни дружки - как изкарахте днес на работа?

Има и много момичета не писали дълго време - ако видите, моля, драснете два - три реда . Знаете, че ви мислим, дори и да не ви споменаваме.

Ще се обличаме и ще излизаме на разходка - бабата Клечка с яке, шапка и качулка, малкия разбойник с пуловер и жълтия дъждобран.
Дано не се накаля много, ама надали.

Чао за сега.
Ще ви погледна пак

Благодаря на Фло и всички, изказали се за мрънчовия проблем. Не знам дали е на псих. основа. Детето се справя прилично в у-ще. По математика е отличник, писане и четене малко по-зле, но според мене не се старае. Ходи на някакви състезания и се е амбицирал да изкара по 50 точки на всяко. За сега ги е добутал до 49. В стола подозирам, че не яде. Други деца си носят кутии от в къщи, красиво подредени. На него мамката му купува 1 мазна баничка и я мята в раницата. 2 пъти я открих там в събота и от тогава раницата не се носи у нас..... Според родителското тяло е изплашен от заплахата на учителката, че ако мляскат и говорят докато ядат ще се задавят и умрат. И тя била от моето поколение - чугунени глави, не мислим какво казваме и как ще се възприеме. Ние с Пл. сме били същите, то няма и как да е друго - възпитани сме при соца .......Загадка е защо бързат да метнат децата при такива главочи.
Уж при тях кашлял по-рядко, но много малко яде. Дано постепенно се оправи.
А за антибиотика - и Ани, и децата си имаха добра ЛЛ. Обаче Оня не я хареса, защото като преглежда Алекс за първи път/на 6 м беше/ му направи един преглед с обръщане и въртене с главата надолу. Тя е педиатър и на стенатта има схема как да го завърти за да провери развитието. А и детето се смееше докато го завъртя. И друго не му харесало - защо ЛЛ не разпитал за семейна анамнеза на баби, дядовци, родители и др. роднини. Тя е и мой ЛЛ и на Ани от дете и знае много добре сем. анамнеза в частта, която и аз знам за себе си. Него нямаше как да разпита, защото търкаше дивана при баба си. Но се беше наредил на жива връзка на камера - да гледа какво се случва с наследника му.
Записа ги при 1 търгашка на Илиянци, нито часове в Супердок, нито вдигат тел. За всичко отиваш и висиш като сопол пред гаражния кабинет. Пациентите са максимална бройка, с предимство са китайките и украинците. Антибиотика е изписан, но не е купен и не е даван - толкова е вникнала в оплакванията на мамката. А и последната толкова е обяснила и настоявала.
КАГ, много се смях с заклеймяващите те майчунгели заради котката. Как не могат да разберат, че не всеки е котко/куче люб и не примира за натресеното му животно. Аз нали 8 г. се мъчих с натрапено от Ани куче - на всяка разходка се молех да избяга. Но той чинно се връщаше на топло. По-предишното ни куче в детството на Ани беше желано от мене и си го дондурих, грижех се за него с удоволствие.
Клечи, прости ми излиянията.

Аз, от групата на недоспалите, докладвам.
Дълъг работен ден беше. В това мрачно и дъждовно време телом бях на едно място, духом на друго. Да не споменавам и обстановката в стаята...
Ако си бях в къщи, от домашните любимци щях да получа повече отношение.
Клечи напълно я разбирам за Чарли.
Айша, ше ме извиниш надявам се. Но това да очакваш кучето да избяга...
Различни сме и трябва да уважаваме разбиранията на другите.

Мъчно ми е като чета за децата. Не заслужават. Добре, че са баба и дядо.

Тану и Тетка
Сняг в планината, моля.

Нагледах ви отново. До обяд се шлях , но следобед КПП. Сготвих една пилешка супа , пуснах пералня , прибирах изпраните и изсушени дрехи. После подготовка утре за тръстиката.
Клечи , и на обяд ми беше високо кръвното , та пих 1/4 холфазолин. Сега е добре.
Айша , дали е само от необмисленото изказване на госпожата или детето усеща и напрежението вкъщи?
Сняг и аз не искам.
Хубава вечер , баболини!

Здравейте!
Идвам да прочета как сте.Аз нямам нищо интересно за споделяне.Сготвих един зелен фасул с картофи и  пилешко бутче.За инсулина е добре и трябва да го ям по-често.
  Айша,има една задна хрема,дали не е това.Не тече носа,но се стича в гърлото и гъделичка.Накарай детето да вдигне глава и да постои така 1-2 минути.Тогава ще се разбере.
  Дидиа,дано вече си отпуснала душичката и всичко да е наред.
  Пипи,за утре съм с теб!Стискам палци.
  За високото кръвно вчера четох,че е нормално да се повишава при застудяване.
  Чета какво пишете за домашните любимци.Аз съм на мнението на КАГ.Обичам ги,но като животни.Предпочитам да не живеят вътре.Имала съм 2 домашни котки,но не по мое желание.Повече няма да имам такива.Имала съм много кучета,но на двора.Това не мога да го понеса:

Здравейте и от мен
Отметнах доста работа днес. Успях да мина и през автомивка, ходих до Лидл за моето кафе и сладолед, че вчера ММ не ми взел, не съм му била казала изрично. Бродирам си един гоблен и слушам с едно ухо бтв комеди. Новини не пускам, скучни са ми.
Аз имам котарак, Теодор, третото ми детенце, навсякъде е с мен като пътуваме, стига да е възможно, а за съжаление, почти никъде не е. Затова ако трябва да отсъстваме го водя на 390 км при сестра ми, тя да го гледа, и ходя да го прибирам после. С кола, с влак, пътешественик ми е той
Обожавам да спи при мен, сега зимата е идеално, защото е топличък и мекичък. Лятото и той не настоява )
Нямам търпение да си сбъдна мечтата, да се преместя да живея на вилата за по-голямата част от годината. Тогава вече ще взема и куче, да тича по големия двор. Обаче за сега сметките ми са без кръчмар.

Хубава вечер, нормално кръвно и сладки сънища!

Аз също обичам животните. Но, изискват голямо отдаване. По-трудно е от това да гледаш малко дете. Не на всякъде приемат домашни любимци, дори и да са малки, а какво да  кажем за големи кучета какъвто е Рекс. Затова и с облекчение го дадохме на сестрата на ММ. Те имат време и възможност да се грижат пълноценно за него, имат още едно куче и сега Рекс има компания. Милия плачеше по цял ден като сме на работа и колкото и да не ми се иискаше, се налагаше през тома време да го връзваме, защото иначе правеше дупки под оградата и бягаше. Знаеше обаче точно времето в което се прибираме от работа и чинно ни чакаше в къщи -ни лук ял, ни лук мирисал. После в селото ми се обаждаха да ми се карат, как може да си пускам кучето да се разхожда своодно из селото. Иначе сме си и до ден днешен голяма любов. Като отидем при тях, Рекс е постоянно като малко бебе гушнат в мене. Много бяха смешни с Кюфтето докато живееха заедно. Сега се грижим само са котарака, но и това си е ангажимент, защото когато отсъстваме с преспиване, ангажирам съседката да го храни. А колкото и да ви е чудно, ние си говорим. Той със мяучене все едно ми отговаря на това, което му казвам, както съм научила и всичките му знаци - кога иска да яде, кога иска да излезе навън и т.н. Много мрази да се вози на кола и е цяла мъка като го водим на ветеринар. Хубавото е, че от няколко години се научи да не ходи до тоялетна в котешката тоалетна, а само навън и може да се каже, че е полудомашна котка.
Разбирам ги и момичетата, които не обичат домашните любимци. Няма как всеки да харесва всичко. Като дете никога не съм имала домашен любимец и никога не съм предполагала, че ще ми хареса. Но, пак казвам - с кучетата е много по-сложно. Може би вече не бих се наела да гледам куче.
Флаш, завиждам ти, че си минала през автомивката. Моята кола е в окаяно мръсно състояние. Днес мислих кога ще я закарам, но в момента е такава кал навсякъде, че само ще си дам парите. Замислила съм това мероприятие в четвъртък и дано да се сетя да се обадя да си запазя час за автомивката. Така ми е по-удобно, с предварителна уговорка, отивам и не чакам.
Благодаря ви и за подкрепата и съпричастността за утрешния ми преглед. Надявам се, че всичко ще е ок, но заради диагнозата съм задължена през определен период да ходя на преглед. Като свърши и се прибера в къщи - ще докладвам.
Сега очаквам с нетърпения Дидия да ни зарадва с добри вести.