С какво ви дразнят свекървите? – 171

  • 9 815
  • 274
  •   18
Отговори
# 255
  • София
  • Мнения: 36 012
Да. Децата са големи и ако искат помощ и/или съвет, ще си кажат. Ако не са споделили, може би не са искали.

Майките на кумовете ни щяха да разкъсат семейството на децата си. С най-добри намерения да помогнат, но на децата си, а не на семейството.

# 256
  • Мнения: 27
Google76, не е много коректно да сравняваш твоя случай с този на Таис.
Ти си била на 20 години, не на 35 или на колкото там 30+ е била обсъжданата жена, когато часовникът вече цъка. Ти си имала цялото време на света пред себе си. Това едно.
Второ, че сте се изяснили още в началото, не си тупкала топката с цел човекът до теб да се откаже. За условията да не говорим...
На 20 години аз не само че не исках деца, но и се заклех, че никога няма да раждам. Само 4 години по-късно вече исках и то да родя не от кого да е, а точно от моя мъж. След 2 спонтанни аборта да стана майка вече се беше превърнало в най-голямата ми мечта и първостепенна цел.
Пиша всичко това, за да илюстрирам как се променят приоритетите на хората в течение на годините. 35-годишна (или колкото там) жена, при това с дете,  не е неориентирано момиче. Тя много добре си е направила сметката и оплела кошницата.
Но! Всичко това, ако нещата действително стоят така, както ги представя проектосвекървата. Може да има репродуктивни проблеми, които се държат в тайна, всичко може. Затова съм за честен разговор, в който да се уточнят нещата. Големи хора са, съвременни, няма място за скрито-покрито, за срам или замитане на проблемите под килима, ако има такива.

ПП Не ми стана ясно защо затрупахте с камъни свекървата, която е попитала в кого е проблемът. Все пак не е обвинила директно снахата, явно е достатъчно образована, за да знае, че проблемът може да е в сина ѝ. Естествено, че е важно чий е проблемът. Знаете как е у нас – за всеки здравословен проблем се търсят връзки, познати, контакти на изявени специалисти. Може просто да е искала да помогне жената.
Но следва неадекватна, детинска реакция – отказ на контакти. Защо се учудвате, че тя си е насосала нещата и впоследствие е обвинила снахата? Ако бяха ѝ отговорили директно на въпроса: „Мъжки фактор“, нямаше да се стигне дотам.
Друг е въпросът, че не оправдавам изнасянето на подобни проблеми извън семейството. Женски, мъжки фактор – не е повод чужди или поне нетолкова близки хора да си пъхат носовете. (С тези си думи имам предвид и немалко съфорумки, които са коментирали много грозно жените до техни познати. Надявам се да се познаят и да се засрамят.)

Е да ходи да разказва на хората, че съм ялова определено не би ми помогнало.

# 257
  • Мнения: 5 438
Естествено, че не е работа на родителите да питат, в кого е проблема. Това е толкова деликатна тема, че няма какво да се обсъжда извън двойката. Ако има здравословен проблем, нормално е те да си го решават сами. Става дума за пълнолетни, в повечето случаи образовани и адекватни хора. Въобще не би ми е минало през ум, дори майка ми, да ми предлага, кой лекар да избера или да идва с мен на преглед.

# 258
  • Мнения: 5 968
Сийке, прекаления светец и на Бога не е драг нали знаеш?

# 259
  • Мнения: 3 242
Аз пак да попитам каква роля играе свекървата във връзката и решенията на двойката? Пълнолетни хора, ако имат нужда от помощ, ще си кажат.
Сигурна съм, че ще ми скочите, но ще рискувам и ще изляза от общия хор.  
Решенията за собствения живот ги взема всеки сам, за семейството - двойката (или съответните участници, за да съм по-модерна).
Обаче "искането на помощ" и съветите са тънка материя. За много хора при сериозни проблеми е трудно да поискат помощ - причините са различни: скромност, срам, обърканост, депресия ..... И аз съм била така (на 18 г.) и може би за някои неща още съм така.
Към днешна дата съм силно учудена, че много хора (различно от всички хора) трудно търсят помощ от най-очевидното място - родителите. Личи си и от темите в СО и в реала. Основни причини - да не ги тревожа и да не ми се карат.
Модерният термин е емпатия, но аз съм олд скуул и го наричам как да деликатно да предложиш помощ на близките си, особено на порасналите си деца.
Скрит текст:
1. При съмнение за проблем, казвам: май си тъжен/а, искаш ли нещо да споделиш?
2. При споделяне, питам "какво очакваш от мен - само да ти олекне или искаш и съвет?"
3. Даване на съвет: От 3 до 5 пъти напомням, че решението е на питащия. Аз само задавам въпроси, давам допълнителна информация, ако мога и казвам какво бих направила в тази ситуация (варианти).
4. Ако искаш да направя нещо конкретно - кажи, за да видя дали мога и дали съм съгласна. Има неща, които никога не правя, например да го играя посредник - ти кажи на някой си нещо.
За вас може да е намеса, за мен е подкрепа.

# 260
  • София
  • Мнения: 36 012
Родителите не са нито най-очевидното, нито винаги са най-подходящото място. Най-малкото защото са пристрастни, което е съвсем нормално. Въобще не говоря за добронамереност тук. Приемам, че я има. Но е основно към собственото дете. А когато говорим за семеен проблем, трябва да е колкото към собственото, толкова и към чуждото, което е "леко" трудно.
Такава е била ролята на кумовете преди - неутралният съветник и помощник.

Последна редакция: вт, 27 яну 2026, 20:44 от milenaka

# 261
  • Мнения: 2 149
Чудя се какви са вашите родители, толкова ли лоши отношения имате,та така скачате. Всички ли сте отчуждени с родителите си, с братя и сестри? Кога стана толкова нужно да сме единаци?
Моята майка( пиша само майка, защото съм загубила баща си като дете) беше най-близкия ми човек! Подкрепяла ме е във всичко и знаех,е и в най-лошото е зад гърба ми! Със сестра ми е същото. Това че сме създали семейства не означава, че с тях вече нищо не ни свързва. Да има и друг тип отношения, но все ми се иска да вярвам, че не са преобладаващи. Майка ми би застанала при здравословен и друг проблем до мен, аз бях при неен такъв до нея. Надявам се, че съм изградила такава връзка и с децата си и да знаят, че винаги могат да търсят помощ, утеха и т.н при мен.

# 262
  • Мнения: 3 242
Родителите не са нито най-очевидното, нито винаги са най-подходящото място. Най-малкото защото са пристрастни, което е съвсем нормално. Въобще не говоря за добронамереност тук. Приемам, че я има. Но е основно към собственото дете. А когато говорим за семеен проблем, трябва да е колкото към собственото, толкова и към чуждото, което е "леко" трудно.
Такава е била ролята на кумовете преди - неутралният съветник и помощник.
Не знам сега как е, но родителите на момичетата от моето поколение, гледаха първо интереса на семейството (как да се запази), после на зетя и дъщерята беше накрая. Затова и не ставаха за съветници.
И пак да попитам, нали правиш разлика между съвет и команда. В двойката - всеки пита родителите си, после приятели и неутрални (терапевти, психолози). Накрая обсъждат и решават. Само решението е задължително, всичко до друго е ако искат.
Но изцяло да се отрича даване на съвети е крайно и при много малко двойки работи.

# 263
  • София
  • Мнения: 36 012
Няколко поста нагоре написах какво стана с кумовете ни. Нито една от двете майки не гледаше интереса на семейството, а само този на собственото си дете. Което е разбираемо.

Да не се повтарям отн. съветите, ето какво написах малко по-рано:
"Децата са големи и ако искат помощ и/или съвет, ще си кажат. Ако не са споделили, може би не са искали."

# 264
  • Мнения: 5 438
Защо да сме отчуждени? Просто сме големи хора и си решаваме проблемите сами. А под завивките, и най-милата майка няма място.

# 265
  • Мнения: 2 149
Под завивките е едно, семейното планиране е друго. Ако правиш тънката разлика.

# 266
  • Мнения: 6 525
Съвет по тема бебеправене е доста интимна тема. Имахме проблеми със забременяването ми и щях да откача, ако ММ беше започнал да споделя медицинската информация за нас като двойка с родителите си. Аз също запазих мълчание пред моите, пък и всички бяха достатъчно деликатни да не се навират под чаршафите ни. Благодарна съм им за това.

# 267
  • Мнения: 5 438
И в семейното планиране, нямат място майките, съжалявам. Това е работа само и единствено на двамата, във връзката. Вече, дали и какво ще споделят, зависи от много неща.

# 268
  • София
  • Мнения: 36 012
Семейното планиране се прави от двама, не от повече хора.
Не става хем родителите на двамата да нямат задължения към последствията от семейното планиране, хем да участват в него. Като не ти харесва жилото, не приемаш и меда.

# 269
  • Мнения: 7 700
Не е друго. Семейното планиране е именно семейно, защото става въпрос само от семейството мъж и жена. Никой друг няма думата и няма право да се бърка, ако не е попитан изрично.

Общи условия

Активация на акаунт