С какво ви дразнят свекървите? – 171

Под завивките аз разбирам друго, където наистина мястото е за двама, ама карайте.
Да планирането е за двама, когато участват честно и открито. Когато единия баламосва другия, както беше написано няколко поста по нагоре не съм сигурна кое е правилно или не. Връзка с лъжи и заблуди не бих нарекла партньорска връзка.

Съвсем изплискахте легена с това семейно планиране, където се месят родителите.....
Не филм за възрастни, направо филм на ужасите стана....

Това е различно. Аз коментирах намесата на родители, когато става дума за проблемно забременяване. Във всички случаи, би трябвало порасналите деца, които са решили да създават семейство да могат сами да се ориентират, партньорът им иска ли деца или ги баламосва. Някак не намирам за адекватно, хора над 30 г. да не могат да комуникират желанията си. Дори и в такъв случай, не съм убедена, една намеса, дали няма да доведе до разрив между дете и родител.

Човек, за да ходи заблуден толкова време, значи в някаква степен нарочно си е затварял очите. Самоуспокоявал се е. Не ми се вярва да не е можел да прозре какво аджеба се случва за 6 години... Та така. Нещата не са черни и бели - има нюанси. И тях си ги знаят двамата във връзката.

Супер близка съм с майка ми. НО, ако имаме проблем с ММ, който е между нас двамата, няма да й кажа освен, ако официално не съм тръгнала да се разделям с него. Иначе, разбираемо, ще застане на моя страна по вероятно силно афектираните ми обяснения и а/ще налее масло в огъня; и б/няма да забрави, а винаги ще има едно наум към него, напълно възможно без реални основания. Изобщо месенето на други хора в личния, интимен живот на една двойка, ако ще да са най-близките родители, никога не води до добро освен, ако самия човек вече не е на ръба да вземе много сериозно решение.

А що се отнася до забременяване - там темата е ОЩЕ по-деликатна. Като проблема е в жената, какво полезно има свекърва й да научи, че уж да дава акъл и съвети? Нали се сещате, че голям % от мъжките майки биха дали точно един акъл - "Разкарай я тая и хвани някоя дето може да ражда." - да, интелигентната част ще се изрази значително по-деликатно, но смисълът ще бъде същия. И само й трябва на една притеснена жена с проблем свекърва й да я одумва и да търси лекари. Бас държа, че мъжа, ако проблемът е в него, също хич няма да светне доволно като нощна лампа, ако замесят тъща му и й обяснят, че дъщеря й не ражда внуци понеже той "не става".

Въобще някои неща е най-добре да се обсъждат и планират между двамата, без месене, съвети, акъли, идеи, "помощ" и допълнително объркване на ситуацията от доброжелатели.

Сийка, аз смятам, че един мъж дори най-задръстения, ако искрено иска деца, ще си направи сметката без значение дали се е хванал с жена на 20, 25 или 30. И ще си налага исканията с оглед биологията включително. Т.е, ако истински желае потомство, а е с жена 35+, която отлага, то ще се ориентира бързо дали има смисъл да я чака още, или ще сложи ултиматум с ясен изход. Синът на tays е на 34 - възраст, в която не малка част от мъжете хич не се тормозят за дете още. Ще мине година-2, той ще се съсети и ако дамата продължи да овърта, ще я остави и ще потърси друга. Той проблем няма. А с моят пример исках само да кажа, че tays може да няма цялата информация просто, защото те може да не искат да я споделят с друг.

По принцип раждане и дете си е въпрос, който се обсъжда само между двамата души, които ще са родители.
Реално обаче, не веднъж съм го казвала, същите двама е редно да нямат претенции в последствие защо някоя от бабите не желае да гледа внуче. Дори и прикрито зад "връзка с внуците", "ама гледа децата на другото си дете и ми е жал за партньора", "пътува" или "кукува сам/а/и". А, не веднъж съм чела такива оплаквания в темите тук. Логично основно за свекърви, но и за тъщи.
Ами те (бабите като не могат и нямат право - а те нямат - да коментират изобщо), то и младитете родители нямат също такова да изискват помощ от тези същите баби и дядовци по презумция. Правилно го написаха назад - не може само меда да се изисква, но жилото да се избегне.

Пак пиша, снаха съм, далеч от свекърва, а тъща даже не се знае дали ще бъда изобщо - живот и здраве да се получи и да имаме второ - ще се разбере.

Много интересно, че вървят 2 основни линии на разногласия - правене на деца и манджа. Толкова първосигнално, а уж сме много напреднало общество.
От моя страна ще споделя, че също това са били основни теми на обсъждане и разногласия, но не защото аз искам, а защото ми се натрапва. Дори когато се опитвам да сменя темата с нещо друго, някак си те пак го завъртат, че стигаме до деца и храна.
Аз не мога да споделям адекватно с родителите ми, още по-малко със свекъри. Радвам се да прочета, че има хора с приятелска връзка с родителите си. Ако аз се опитам, получавам само критика и вайкане, дори каране.

Ами съжалявам, че нямате такова връзка с родителите си. Това обаче не прави автоматично всеки родител враг и всяко изслушване или съвет намеса или влизане с рогата напред.

Убедена съм, че има много хора със силна позитивна връзка с родителите и дори свекървите си. Обаче има също толкова много, дори повече, които не са. За жалост съм от вторите. Знаете ли колко щеше да ме облекчи да получавам подкрепа, вместо критика, хокане и неадекватно държание.

Стига да не е чувствителна информация за партньора, да. По принцип трябва да има някакви граници, защото хората са отделни личности и свекър и свекърва, както и тъст и тъща, не са ти родители и не е редно партньорът ти да им изпява твои проблеми, дори да са реално общи за двойката, каквито са репродуктивните.

А ти как знаеш дали го баламосва? Защото аз не съм уверена, че го баламосва. Поне за лично моето си семейство съм чувала препредадени коментари как съм "излъгала" мъжа си, пък то имахме ясна уговорка помежду си, която не сме считали за нужно да оповестяваме на всички, или дори на родителите си.

Всяко дете е напълно наясно с вижданията на родителите си относно това, какво си представят под "истинско" семейство - брой деца, работно време и заетост на родителите, предпочитани професии за по-добра организация на бита и подобни. Това са неща, които и да не се изговарят, се виждат и знаят. В известна степен е разбираемо, ако вече порасналото дете се отклонява от "идеала" за семейство, родителите да се чувстват дискомфортно. Защото го приемат като провал, че не са успели да предадат своите "ценности" на децата. Малцина са тези, които приемат различните избори не децата си с отворени обятия, независимо за какво става въпрос.

Например родители, за които идеалното работно време е от девет до пет, и след това всички заедно на вечеря вкъщи, а на определена дата от месеца - заплата, трудно приемат свободните професии с ненормирано работно време или хоум офис, непостоянни доходи, чести пътувания, и подобни. Същите родители трудно биха приели и брак с работещ на кораб, с военен, чието местожителство се мести, с гастролиращ музикант или артист.

Същото е и с броя на децата - натрапения образ на "щастливото семейство" с две деца от различен пол е толкова забито в главите на много хора, че ражда нееднократно цитирани в темата "бисери"  от сорта "е, нищо, че и второто е момиче, вие сте млади, ще карате до момченце", "еее, мъжка майка, ама нищо, на внучките след време ще връзваш панделки" и подобни простотии спрямо всеки, който се отклони от "златния стандарт"

Животът през последните петдесетина години се променя с много бързи темпове - по бързи, отколкото човешкото ни съзнание и начин на мислене могат да понесат. Вече има 50-годишни, че и 40-годишни, чието мислене е назадничаво, и продължават да боравят с остарели категории и да възпроизвеждат неадекватни на времето поведенчески модели.

Изходът е, "младите" да не възприемат поведението на родителите (своите и на партньора) твърде лично и продиктувано непременно от лошотия, да се еманципират навреме, и да не дават повече информация, отколкото "старите" могат да понесат.

Колкото и близък да е човек с майка си, би следвало проблеми, които касаят двамата, да се обсъждат само в двойката и вече, ако и двамата са ок, да уведомят родителите си. За мен би било предателство, ако човекът до мен обсъжда общи здравословни проблеми с родителите си и определено би ми променило отношението към него.
И пак, родителите и на двамата нямат място в семейното им планиране, какво остава, ако има някакъв медицински проблем. Все пак говорим за големи хора, които след като са решили да създадат семейство, би трябвало да могат да решават сами проблемите, с които се сблъскват.

Ама какви са тия "стари" и "назадничави" 40 и 50 годишни, като тук голяма част от списващите в бг-мама са тъкмо на тая "преклонна" възраст...? Включая и моя милост.
🤣🤣🤣

Няма такава ситуация като общи здравословни проблеми. Ако мъжът ми ми забранява или разрешава какво част от моите проблеми със здравето да споделя или не с родител, нещата в двойката не са на добре. Аналогично е и ако аз към него прилагам такъв подход. Вие си преценявате за вас във вашата двойка, но да го налагате като единствено правилен стандарт не е ОК. Светът е шарен.