Какво ви пречи да шофирате?

А има ли някой друг трагичен случай като мен, който кара само по един маршрут ? За София става дума. Късно започнах да карам и то само защото нямах избор - до работата ми няма обществен транспорт. Харесва ми да шофирам, но никак не се ориентирам в движението и просто не мога да тръгна нанякъде без да знам пътя - светофари , пешеходни пътеки, кръгови и т.н. И не знам как да го променя това, защото е безумно…

Аз съм така, но в друг град. Налага ми се да ходя често до Варна , всички ми се чудят защо не минавам през по-кратки и лесни (за тях ) маршрути 😄 Ми аз като не познавам пътя ми е супер стрес и много ме е страх някой път да няма катастрофа или ремонт и да трябва да мина от другаде🙃

Ооо, ако се наложи да отбия - оставям колата и викам Пътна помощ веднъж ме отбиха заради някакъв протест , спрях на първото възможно място и се обадих на мъжа ми да ме спаси:) Добре, че беше сравнително наблизо до нас.
Не знам как да намеря някой, който да кара с мен и да ме навигира , но да е спокоен и да не го е страх, че ще го претрепя някъде Другият вариант е отново часове по курмуване…

И аз съм от тези изкарали курс и листовки, но не се явих на практическия изпит. Страх ме е от скоростта и че нямам добри бързи рефлекси. Книжка би ми била нужна, за да возя децата си нанякъде, но мисълта, че няма да мога да запазя хладнокръвие в опасна ситуация и да реагирам адекватно и навременно ме ужасява. Мъжът ми е бивш автомобилен състезател, като никога не си е позволявал извън пистата да кара над ограниченията, съответно му имам пълно доверие и се възхищавам всеки път на светкавичните реакции.
Никога не ми е пречело да използвам градски и извънградски транспорт, особено когато живеехме в София, там изборът е огромен. Никога не съм мрънкала на хората да ме возят - винаги има алтернативни решения.
А от няколко години живеем в град, в който буквално не ни трябва кола в ежедневието - предвижваме се пеша, най-вече с ел. колела, много рядко с автобуса до плажа, защото е на 4 км от нас, но и до там обикновено пак сме с колелата.
Колата понякога я издирваме из квартала, защото забравяме къде е паркирана.

Като си купих първата кола имах голям мерак да карам (че и до сега), но отначало малко ме беше страх сама. Обаче, когаго трябваше са отида някъде и си представях как ще търся билети (около нас не продават никъде), ще чакам автобус или тролей, ще се дрънкам в тролея, после и пеша и колко му е да бръмна с колата ... ами не се колебаех. Иначе, и моите първи стъпки се припокриват с много от горните истории. Карам поврче от 30 години почти ежедневно, макар и на кратки разстояния.

Ох, разсмяхте ме 😂 с това за полицаите 😂
Помня първият път когато ме спряха за рутинна проверка. Също като вас си мислех, че нещо страшно ще ми се случи. Повярвайте ми и те са хора и, не, не е страшно да  те спрат. Всички документи като са налични на автомобила и Вашите като са налични...нямате никакво основание за притеснение. Казвам го най-най откровено, като човек който първият път трепереше като първолак изправен за изпитване пред дъската. Всички документи са ми сложени в папката в папка, прилежно подредени, книжката е винаги в мен, никога не шофирам пил дори една глътка...е от какво да се притеснявам. А и нещо друго, не знам защо е този страх от органите на реда, казвам го и към себе си, след като се движиш по закона и правилата...дерт няма никакъв!!!
Успокойте се, шофирането е удоволствие, след време ще се убедите в думите ми.

Що се отнася до мъжките тертипи на поведение...Ами такива са 😂😂😂 така смятат, че ще ни научат по-бързо да се справяме на пътя.

Молила съм се на инструктира ми да шофирам по познати пътища и широки булеварди, ама цЪ, прекарваше ме по нерегулирани кръстовища и всякакви за улички и паркинги, където имаше уловки. Сега съм му благодарна, все пак на улицата не е само широки, празни булеварди.

П.П.баща ми беше този, които отиде и ми купи пожарогасител и триъгълник 😂😂😂, след като видя, че се туткам в разпъването на триъгълника се хвана за главата и след няколко дни се появи с още един пожарогасител😂😂😂 и ми каза ,,хайде, използвай го" . Еми, успех да се оправя с него, та имаше показно и по тази линия. Развеселихте ме много с темата, защото ме върнахте в едни хубави времена и спомени за човек, който за съжаление не е сред живите.

Успокойте се, Вие можете и ще се справите с тази задача, трябва Ви и щипка увереност, но само малка щипка.
Относно животните, напълно Ви разбирам, обичам животните, имам домашни любимци. Имаме вила в планината и особено нощното шофиране винаги е свързано с изкачване я на лисица, я на заек или сърна. Скоростта е съобразена, така че да мога да спра. Изскачали са животни на пътя и ако ви кажа, че не ми е спирало сърцето от страх, ще Ви излъжа. В извънградска среда те са част от пътната обстановка.

Веднъж, без да искам, направих наистина голямо нарушение, направо за взимане на книжка. По случайност съвсем наблизо имаше двама полицаи. И, бих казала, добре, че ги имаше, че иначе можеха да ме бият другите шофьори. Както и са е, започнаха да ми се карат, аз се разплаках, въобще стана една ... Не мога да отрека обаче, полицаите видяха колко се притесних и започнаха да ме успокояват, предложиха ми да ми донесат вода от тяхната кола. Накрая, през сълзи се разделихме приятелски. И те са хора, а аз никога и на никого не съм признавала какво нарушение направих.

Аз бях в началото така. След това неволята учи. Преодолях го като винаги имах бензин в колата 🤣 и сама експериментирах маршрути. Усещането, че не познаваш пътя го познавам много добре, НО! важното е да си сигурен в реакциите си и за познаваш правилника. С времето се придобива рутина и лека полека излизаш от комфорта на познания маршрут. Пускай навигацията отначало и следи пътя. Не може да се кара все на познати места.

Към авторката на темата: как си представяш, че движението ще се реди според предпочитанията ти? Без коли, без хора, без животни? Това са някакви нереални очаквания.

Една загатка за участниците в темата:
На платното са възрастен човек, млад човек и дете. Ситуацията е такава, че ще удариш някого. Кого ще удариш първо?!

Благодаря за красивия и искрения ви коментар.

До сега са ме проверявали, за мен са си симпатични органите на реда, но и не бих искала да допусна грешка, заради която да си патя. Три пъти ми се е случвало, да не се разбирам с тях. Единият трепереше от нерви, професионална деформация сигурно и човек го беше страх да говори с него.
Вторият мен ме натрепери, бях на листовки, сложих чантата си в шкафчето и заключих, ядосано ми каза, че никой нямал да ми пипа чантата. След това там имаше една камера, която да погледна, аз не можах да я намеря, стоя и много строго ми каза да не мърдам, а преди това, много ядосано ми говореше, щото не можах да намеря камерата. Беше закачена и висеше, аз от къде да знам, той не ми посочи точно.Стои и командва. Аз и без туй бях притеснена, той ме шокира още повече, мразя го. Не му знам името, има название, но не е човек за мен. Таково грубо отношение от друг човек не видях. Да, знам, че може да се ядосваш да повториш хиляди пъти едно нещо, но това че си орган на реда не ти дава повод да ми вдигаш тон. Аз тогава имах слаба концентрация, не можах да се ориентирам и от страх не можах да стоя мирно.
Трета пък полицайка ме видя да разделям едни малчугани да се бият, но отдалече изглеждаше, като че ли и аз се намесвам, и за малко щеше мене да обяви за виновна, доста строг поглед имаше, като зодиите Скорпиони. Но си продължи по пътя, след като тийнейджърите казаха, че проблеми няма е спряха да се бият.


И само това да беше, на изпита ни измерваха температурите, на мен не показа нищо апарата, 4-5 пъти се опитаха, после пак ми разкрещяха да не мърдам, не бях помръднала толкоз, след петия опит ми доскуча и може да съм мърдала малко, но ме бяха накарали да стоя мирно.

Впечатлението ми е, че много се впрягаш за всичко, което е излишно. Винаги реакцията е по-адекватна, ако успееш да запазиш спокойствие. И, да те питам - твоя работа ли е да разтърваваш биещи се тийнове и посше да се чудиш, че полицайката те гледа странно.

Това че фитилът ми е къс.

Никога не съм искала да имам книжка и да шофирам. На 18г нашите ме натиснаха, за да мога да знам как се шофира 'ако някога ми се наложи'. Взех книжка и 5г не се бях качвала на кола. После покрай бившия се качвах да го прибирам като е пил (аз не пия алкохол попринцип, а в 2-3-4ч и трафик няма).

В момента, в който обаче се появи малоумен на пътя и сякаш ми се бърка в стомаха... полудявам, дори да не ми е направил нищо. Разминавам се с шофьори без колани, без пуснати светлини, возещи децата си без колан или столче, престрояващи се без мигачи, пресичащи насам и натам или минаващи на червено, дори когато светофарът и нас не е пуснал, някой не спрял на СТОП... абе всичко неадекватно ме дразни и първо че почвам да намилам и още повече да се ядосвам, второ ставам по-невнимателна.

Нямам произшествия до сега, колата е изрядна, аз също, не тръгвам без всички да са с колан, не позволявам мятане на боклуци през прозореца, спазвам ограниченията на скоростта, спирам на знаци, давам предимство... и като видя малоумници покрай мен - прищраквам тотално.

Сега карам по необходимост,иначе вървя пеш или се возя в градски (двете са ми за предпочитане пред шофиране), но понякога се налага, особено с малко дете...

Изкарах курса доста млада, листовките взех без грешка, скъсаха ме на кормуване. После на около 30 години се спретнах и вече си взех изпита, но покарах малко, забременях и нещо ме достараша.
Окончателно се научих да шофирам на 44, след опреснителни курсове. Вече пета година си шофирам, градско, междуградско, нищо не ме плаши. В Гърция също миналото и това лято - да се похваля
Още един важен фактор - кой е до вас. Навремето баща ми ме учеше, но той не можеше спокойно да обясни. Бившият ми мъж също се изнервяше като тръгна да карам и ме ошашкваше още повече. Имаше време, в което бях убедена, че от мен шофьор не става и по-добре да не преча на другите на пътя.
 Еми, настоящия ми мъж се държа много различно, спокоен е, даваше ми кураж - и о, чудо! - получи ми се с шофирането. Постепенно придобих увереност - практика се иска и да карате сама. Също така си купих малка женска кола - лесна за паркиране, автоматик - лесна за каране - и половината ми притеснения отпаднаха
А и съм обсъждала страха си от шофиране с психолог.
Кураж и успех ви пожелавам!

Аз станах шофьор в по-късна възраст (30+), но тук където живея без кола си загубен. Освен всичко, има периоди на снежни бури, когато пътя е хлъзгав и няма видимост. За щастие, много редки. Имала съм лоши моменти - веднъж преди много години GPSa ме инструктира да завия надясно, при което ме вкара в еднопосочна лента, а аз се движа в обратната посока. Един колега шофьор веднага забеляза проблема и блокира пътя, което ми позволи да обърна. И катастрофа съм имала - един господин се вряза в колата ми на светофар. За
щастие той влезе в пространството под резервната гума на джипа и нямах одраскване, но неговата предница беше повредена.
Карам автоматик, нова кола с drive assist, с други думи аз само държа  кормилото, колата сама се управлява. Имам възможност да говоря по телефона чрез Сири, през системата на колата без да пипам телефона hands-free се води. Правя го само когато съм на магистрала без много коли около мен. Случвало се е да карам бавно при почти нулева видимост при мъгла. Пускам аварийните светлини и карам със скорост, която е подходяща за ситуацията. Който иска може да ме изпревари - има лента. Никой полицай няма да ме спре, че карам прекалено бавно, защото карам според пътните условия.

От колко време шофираш? Няма как да умееш да се ориентираш по непознати пътища, ако никога не излизаш на такива. Човек ако истински иска нещо, постоянно ще се самопредизвиква и в някакъв момент напредъкът ще дойде.