Освен скоростта е и неспазването на никакви правила заради чувството на безнаказаност. Някой по-горе вече го беше казал - обиграните шофьори притискат останалите когато вторите не нарушават правилата когато могат. За такова притискане си има глоби (не знам в България има ли) - свирят ти по светофарите дори и да не си се забавил, ако караш с ограничението те натискат и ти святкат, натискат те да изпреварваш на забранени места, свирят ти ако дълго стоиш на стоп. Даже в друга тема коментирахме - на жълто било по-добре да дадеш газ и да минеш отколкото да спреш. Минаването на жълто разбира се е разрешено, ако рязкото спиране е невъзможно или опасно, но шофирането е така, че дори нормално, а не рязко спиране ще предизвика катастрофа, защото вторият кара на 1 м от теб. Никой не може да ми обясни за какво е цялото натискане, навиране и бързане.
- Публикувана: 24 ян. 2026, 21:47 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2026, 18:44 ч.
Какво ви пречи да шофирате?
В България сякаш изобщо няма глоби и никой не спазва правилата, а всеки ден по пътищата се засичам с олигофрени, които ще те засекат, после ще изкарат теб виновна и ще те напсуват, ще минат на червено или ще ти бипнат ей така за кефа, защото си се забавила с 1-2 секунди на светофара или на някой легнал полицай, понеже не искаш да си трошиш колата.
Стигнало се е дотам, че вдигат чистачки и лепят собственоръчно направени бележки, че тук не можело да се паркира, а то дори не е паркинг, а общинска собственост, обаче Бай Ганьо си го е приватизирал и гледа лошо всеки, който му спре на "мястото". Лично аз никога не бих се ежила за място, което не е моя собственост, и винаги ще си намеря къде да спра, без да влизам в конфликти.
Проблемът е, че когато получавам селско отношение, и аз започвам да отговарям със същото, затова напълно разбирам хората, които изобщо не искат да карат в нашата родина. Докато няма реален контрол, ще е така.
Стигнало се е дотам, че вдигат чистачки и лепят собственоръчно направени бележки, че тук не можело да се паркира, а то дори не е паркинг, а общинска собственост, обаче Бай Ганьо си го е приватизирал и гледа лошо всеки, който му спре на "мястото". Лично аз никога не бих се ежила за място, което не е моя собственост, и винаги ще си намеря къде да спра, без да влизам в конфликти.
Проблемът е, че когато получавам селско отношение, и аз започвам да отговарям със същото, затова напълно разбирам хората, които изобщо не искат да карат в нашата родина. Докато няма реален контрол, ще е така.
О, да! Напомняте ми за не единичен случай, но най-фрапиращият беше когато един господин дойде при мен(аз току що паркирала) и ми каза да си махна колата, защото това било паркинг на живущите в блока. Няма скоби, няма означение, че е частен паркинг, няма нищо. Оставих си колата въпреки думите му, защото точно този район го знам и знам, че това си е място за свободно паркиране. На връщане страничното огледало беше обърнато обратно.
Друго интересно явление е тубата, която е означение, че това е паркомясто на някой, който е решил, че е негово 🤔
Още едно странно явление за мен е да се помнят регистрационните номера на хората от блока и при паркиране на ,,пришълец" получаваш минимум мъмрене. В кооперацията в която сме, живеем от 10 години и се питам аз в мен ли е проблемът, че дори не знам кои са колите на живущите, а камо ли да помня номерата на автомобилите.
Рядко се случва някой да надуе клаксон по мен, но това, което ме втрещява е какво се случва по кръговото нощно време. Добра тенденция, е че в последно време това се случва все по-рядко, което се надявам, че е признак, че гаменските прояви намаляват.
Нещо, което силно ме притеснява(сега се сещам за него) е летящите с тротинетки участници в движението, особено топлите месеци. Може ли да пресечеш с бясна скорост, я видял има ли движещи се коли, я не.
Друго интересно явление е тубата, която е означение, че това е паркомясто на някой, който е решил, че е негово 🤔
Още едно странно явление за мен е да се помнят регистрационните номера на хората от блока и при паркиране на ,,пришълец" получаваш минимум мъмрене. В кооперацията в която сме, живеем от 10 години и се питам аз в мен ли е проблемът, че дори не знам кои са колите на живущите, а камо ли да помня номерата на автомобилите.
Рядко се случва някой да надуе клаксон по мен, но това, което ме втрещява е какво се случва по кръговото нощно време. Добра тенденция, е че в последно време това се случва все по-рядко, което се надявам, че е признак, че гаменските прояви намаляват.
Нещо, което силно ме притеснява(сега се сещам за него) е летящите с тротинетки участници в движението, особено топлите месеци. Може ли да пресечеш с бясна скорост, я видял има ли движещи се коли, я не.
Много хубава тема! 🙂
От 15-16 годишна все исках да изкарам книжка, ама все не бях достатъчно мотивирана, а и не ми е тръбвало толкова.
Преди 7м обаче родих и си казах, че е крайно време да се науча да шофирам, а не да разчитам все на някой друг.
Листовките ги взех от първия път.
С кормуването обаче нещата не са цветущи. Буквално на първия ми час отидох да карам в града (П.П. Никога не се бях качвала на шофьорското място). От 30 часа 20 карах из улиците без общо взето да знам какво да правя. В последните пъти ми се обясняваха неща, които за мен е редно да се обясняват в началото, да придобие човек някакви умения, та едва след това да кара безцелно из улиците, а не обратното. Още по-малко когато курсистът тепърва се качва и хал хабер си няма как аждеба работи тая кола.
Даяджиите протестираха точно когато беше изпита по кормуване - висяхме в офиса на школата 10 човека около 4 часа, за да ни кажат, че изпит няма да има. Тотално се изнервих, защото ми загубиха времето, следващия ден за изпит беше след месец. Платих си един час допълнително, но след това прекъсване вече изобщо не бях уверена, въпреки че преди това карането ми беше прилично и според инструктора бях готова. На изпита преди мен беше една девойка и изпитващия се държа отвратително, в крайна сметка никой не се е родил научен и смятам, че градивната критика може да се казва и с нормален тон, а не все едно си Господ. Горката се разплака, аз побяснях. Така ме хванаха нервите, че не можах да запаля, а и си бях с нагласа, че няма да взема изпита.
Задължиха ме да си платя още 4 часа, но вече нямам никаква мотивация и желание да шофирам. Имам чувството, че можеше да науча много повече и че обучението се минава през пръсти. Не се чувствам уверена, даже инструктура каза, че щяло да бъде цяло чудо, ако взема изпита, което, сещате се, още повече ме демотивира. Може просто да не ставам за шофьор, не знам.
От 15-16 годишна все исках да изкарам книжка, ама все не бях достатъчно мотивирана, а и не ми е тръбвало толкова.
Преди 7м обаче родих и си казах, че е крайно време да се науча да шофирам, а не да разчитам все на някой друг.
Листовките ги взех от първия път.
С кормуването обаче нещата не са цветущи. Буквално на първия ми час отидох да карам в града (П.П. Никога не се бях качвала на шофьорското място). От 30 часа 20 карах из улиците без общо взето да знам какво да правя. В последните пъти ми се обясняваха неща, които за мен е редно да се обясняват в началото, да придобие човек някакви умения, та едва след това да кара безцелно из улиците, а не обратното. Още по-малко когато курсистът тепърва се качва и хал хабер си няма как аждеба работи тая кола.
Даяджиите протестираха точно когато беше изпита по кормуване - висяхме в офиса на школата 10 човека около 4 часа, за да ни кажат, че изпит няма да има. Тотално се изнервих, защото ми загубиха времето, следващия ден за изпит беше след месец. Платих си един час допълнително, но след това прекъсване вече изобщо не бях уверена, въпреки че преди това карането ми беше прилично и според инструктора бях готова. На изпита преди мен беше една девойка и изпитващия се държа отвратително, в крайна сметка никой не се е родил научен и смятам, че градивната критика може да се казва и с нормален тон, а не все едно си Господ. Горката се разплака, аз побяснях. Така ме хванаха нервите, че не можах да запаля, а и си бях с нагласа, че няма да взема изпита.
Задължиха ме да си платя още 4 часа, но вече нямам никаква мотивация и желание да шофирам. Имам чувството, че можеше да науча много повече и че обучението се минава през пръсти. Не се чувствам уверена, даже инструктура каза, че щяло да бъде цяло чудо, ако взема изпита, което, сещате се, още повече ме демотивира. Може просто да не ставам за шофьор, не знам.
Момент, това, че трябва да си платиш 4 допълнителни часа е по закон, не си го е измислил някой инструктор, и е несериозен мотив да те откаже да вземеш книжка. Значи не го искаш достатъчно. Също и не е нормално чак да не можеш да запалиш от нерви. И то какви нерви, никой не е умрял, просто пред теб се е случила кофти случка. Шофирането не е за нерваци. На пътя ще те изнервят много повече, всеки ден, постоянно. Недопустимо е шофьорът да излиза от кондиция заради някакво ядосване.
Да, разбира се, че е така. Не съм казала, че някой си го е измислил. Може би правилният израз беше “Закона задължава”. Но, да, фитилът ми е къс, както каза някой по-нагоре в темата, а и не всичко е на всяка цена в този живот. След време може би бих опитала отново, Божа работа. Моето лично мнение, е че не всеки човек става за шофьор, и ако на даден курсист просто не му се получават нещата, то поне от чисто човешка гледна точка да му се каже отрано, за да не си губи времето и парите.
Момент, това, че трябва да си платиш 4 допълнителни часа е по закон, не си го е измислил някой инструктор, и е несериозен мотив да те откаже да вземеш книжка. Значи не го искаш достатъчно. Също и не е нормално чак да не можеш да запалиш от нерви. И то какви нерви, никой не е умрял, просто пред теб се е случила кофти случка. Шофирането не е за нерваци. На пътя ще те изнервят много повече, всеки ден, постоянно. Недопустимо е шофьорът да излиза от кондиция заради някакво ядосване.
Има голямо значение каква е причината да не му се получават нещата. И на мен не ми се получиха от първия път. Скъсаха ме на първия изпит, понеже се включвах в главен път от една пресечка. Идваше кола от ляво с мигач на дясно, тоест щеше да завива в моята пресечка и аз понечих да излизам на булеварда. Набиха ми спирачките и край. Оказа се, че другата кола си е карала със забравен мигач и е трябвало да преценя по скоростта ѝ, че няма намерение да намаля и завива. Тогава ми беше малко криво и несправедливо, но сега вече знам, че даяджията постъпи правилно и на негово място аз също бих направила така. Да караш със забравен мигач е по-опасно отколкото да завиеш без такъв. В практиката често се забравят мигачи и наистина трябва да преценяваш скоростта, да търсиш зрителен контакт с очите на останалите шофьори, да имаш известни пророчески способности.
Да, така е - грешки се случват и никой не е застрахован. Но, да - наистина е бил прав. Понякога си трябва освен внимание на 100% и кристална топка, и това е така. 😁
При мен някъде по пътя се загубиха желанието и мотивацията, иначе не карах хич зле, но в момента това е положението.
Вероятно напред във времето ще си дам отново шанс, защото на днешно време си е необходимост, иначе хич не ми допада обстановката по пътищата - бързане, псуване, свирене, че и на бой съм била свидетел.
При мен някъде по пътя се загубиха желанието и мотивацията, иначе не карах хич зле, но в момента това е положението.
Вероятно напред във времето ще си дам отново шанс, защото на днешно време си е необходимост, иначе хич не ми допада обстановката по пътищата - бързане, псуване, свирене, че и на бой съм била свидетел.
Има голямо значение каква е причината да не му се получават нещата. И на мен не ми се получиха от първия път. Скъсаха ме на първия изпит, понеже се включвах в главен път от една пресечка. Идваше кола от ляво с мигач на дясно, тоест щеше да завива в моята пресечка и аз понечих да излизам на булеварда. Набиха ми спирачките и край. Оказа се, че другата кола си е карала със забравен мигач и е трябвало да преценя по скоростта ѝ, че няма намерение да намаля и завива. Тогава ми беше малко криво и несправедливо, но сега вече знам, че даяджията постъпи правилно и на негово място аз също бих направила така. Да караш със забравен мигач е по-опасно отколкото да завиеш без такъв. В практиката често се забравят мигачи и наистина трябва да преценяваш скоростта, да търсиш зрителен контакт с очите на останалите шофьори, да имаш известни пророчески способности.
Карах курсове преди да навърша 17 години дори, а това беше далеч преди 100 години (поне), толкова много исках да стана шофьор. Да, има някои притеснителни ситуации, но чак такива нерви и притеснения, описани в някои от горните постове не съм имала.
И към всички такива потребители също ще кажа, че нямате идея колко стресиращи ситуации могат да ви се случат докато шофирате и нямате представа в какво състояние (психическо и физическо) може да ви се наложи да шофирате. Никога няма да забравя детето ми като беше бебе и нямаше към кой да се обърна в какво състояние съм карала с него към болницата.
Шофирането не е за хора с крехка психика. И не, не всичко се научава / преодолява с повече каране.
И към всички такива потребители също ще кажа, че нямате идея колко стресиращи ситуации могат да ви се случат докато шофирате и нямате представа в какво състояние (психическо и физическо) може да ви се наложи да шофирате. Никога няма да забравя детето ми като беше бебе и нямаше към кой да се обърна в какво състояние съм карала с него към болницата.
Шофирането не е за хора с крехка психика. И не, не всичко се научава / преодолява с повече каране.
Ти си карала в някакво неописуемо състояние с бебето, ама другите, които са тепърва в началото и още се учат да не опитват дори? И от къде знаеш, че не всичко се преодолява с практика, нали си от талантливите, уж? Тези, които са били зле и сега са станали ,,добри", май повече могат да (по)кажат по темата? В поста ти виждам само една засукана горделивост и пресолено охкане. Факт е, че много хора са се научили и са станали особено добри шофьори (сещам се за поне 10на такива случаи в семейството ми и кръга познати), въпреки първоначални проблеми. И в поста си по-горе окуражавам хората да си вярват достатъчно, че да не правят грешки от прекален ирационален страх, но да тренират упорито докато станат истински добри, спазващи правилата шофьори. А не каквото го изкара ти с охкането и въйкането си.
За протокола: аз също си карам децата сега и съм по-внимателна в пъти от родителите ми например, които не дават понякога мигач, превишават скоростта дори и малко и се взимат за някакви ветерани на пътя-това е опасното самочувствие. И между другото не знам на вас как са ви давали книжка, но където аз я взимах, наистина е доказателство, че мога да карам. Сигурна съм, че и в България не е ,,купена" книжката....
За протокола: аз също си карам децата сега и съм по-внимателна в пъти от родителите ми например, които не дават понякога мигач, превишават скоростта дори и малко и се взимат за някакви ветерани на пътя-това е опасното самочувствие. И между другото не знам на вас как са ви давали книжка, но където аз я взимах, наистина е доказателство, че мога да карам. Сигурна съм, че и в България не е ,,купена" книжката....
Всички, които са се явявали по 10 пъти на изпит, просто не бива да получават свидетелство за управление. Докато то се дава на всеки появил се, книжките са си точно купени. И сред инструкторите трябва да мине една чистка, но след това да им се даде право да прекратявят процеса по "учене". Ако може завинаги.
Memento mori,не сте имали проблеми, защото, както сама казахте, сте изкарали курса преди "100 години". Времената се менят и е нелепо да се сравнявате с хората, които се явяват на изпит днес. Първо, по ваше време трафикът изобщо не беше такъв. Второ, структурите на ДАИ бяха съвсем различни, без камери, без строг контрол и с добре известните схеми с "парите под масата". Да не говорим колко фалшиви книжки се раздадоха на вашето поколение и факта, че нямаше никакви ограничения в броя на явяванията. Днешните изпити нямат нищо общо с вашите спомени.
Живея до университет, училището по едит: 
шофиране също беше в близост. Според инструкторите ми хората с високо образование по-скоро имат проблеми с карането, защото прекалено много ,,го мислят", а често тези с най-ниското образование са по-добри. Имаха и професор, който го късали 4 пъти....
Книжката не изисква интелигентност, а други способности.
шофиране също беше в близост. Според инструкторите ми хората с високо образование по-скоро имат проблеми с карането, защото прекалено много ,,го мислят", а често тези с най-ниското образование са по-добри. Имаха и професор, който го късали 4 пъти.... Книжката не изисква интелигентност, а други способности.
Живея до университет, училището по курмуване също беше в близост. Според инструкторите ми, хората с високо образование по-скоро имат проблеми с карането, защото прекалено много ,,го мислят", а често тези с най-ниското образование, са по-добри. Имаха и професор, който го късали 4 пъти....
Книжката не изисква интелигентност, а други способности.
Книжката не изисква интелигентност, а други способности.
Съгласна.
Например, смятам, че да караш ТИР е ненормално трудно, но пък голям процент от шофьорите са си откровено неграмотни и с по-елементарни възгледи за живота. И преди някой да реши да се възмущава на думите ми - поради една или друга причина, наблюденията ми са от лични конктакти с такива хора, в различни ситуации (както писмени, така и на живо).