Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

И при мен имаше изцепки след изписването. Къде ме върнахте 🤣
Майката на таткото всеки ден ми водеше някой от родата, татковеца пърхаше около нея, а аз се затварях в спалнята с бебето и слушах как ме обсъждат как не правя това и онова като хората, но ги игнорирах. Всеки път като си тръгваха оставяха пълна мивка с чинии, чаши, кухня в безпорядък да не скучая после. Един ден не ми издържаха нервите и на вратата ги хванах и ги върнах да си изчистят, защото аз не съм им слугиня и дома не е хан. Не се прие добре 🤣🤣🤣
Майка ми пък дойде да види бебето (няма лошо), но имаше изненада, носеше си багаж да останела седмица-две да помага ..... разсърди ми се, но си тръгна същия ден. Аз нужда от помощ точно тогава нямах. Още получавам обрив като чуя някой роднина иска да дойде да "види" детето и по-лошо - наистина само го гледат като експонат. Пък вземи го, пусни ме да си взема душ, да поспя 30 мин......къде ти.

Хич не им се връзвайте на мъжете. Нормално е да се радват и да искат да почерпят. Не е нужно да се карате с тях, но нека като ще си водят гости да се погрижат за него сами! Вие и бебето не сте панайрджийски мечки, за да забавлявате публиката. Имате пълното право да се отделите в спалняна и да си почивате. Извинете се на гостите, че сте уморени и до там. Да забравят да им седя на стол прясно родила, течаща, кървяща да ги забавлявам.

Имайте предвид, че след раждане нивата на естроген и прогестелон рязко спадат в телата ни и тогава не сме най-добрата компания. Ако сега си мислим, че сме пики и кисели, тогава ще е умножено по 100. Мъжете на стероиди разказват, че като си занулят естрогена изпадат в депресия и имат самоубийствени мисли .... представете си ние през какъв хормонален стрес минаваме!

Здравейте мами с термин 24.04. ще се радвам да се намерим във Фейсбук. Бая на брой сме Как вървят вашите момци? Имате ли план за раждане?

Съмнения, че ще изчисти преди и след гостите, че ще поръча храна - нямам. Обаче точно тоя момент, където са ми в къщата, а аз да се затворя у спалнята, ми убягва. Усещам, че ако го направя ще назрее скандал.
Свекървата и без това е в тих потрес от последното си гостуване, където мъжът ми готвеше и й прислужваше, а клетото й внуче беше принудено само да си гласи раничката и да си измие чинията след вечеря. А лошата снаха(в начална и тежка бременност ) само седеше, почиваше си и й опонираше на тънките намеци, че не е обслужващ персонал и си стои вкъщи да изтика бременността, не да го играе Пепеляшка.

Майка ми и тя се точеше, свекървата май мъжът ми я гласи, обаче реално погледнато не виждам от каква помощ биха могли да са. Нито могат да закарат голямото дете на тренировка, на училище, само ще ме изнервят да се мотат из нас и да ми дават акъл. Така че продължавам да обработвам и аз почвата, че няма мои, няма твои роднини, двамата сами. Все ще оцелеем първите две седмици някак, спокойствието ми е по-важно.

buttercupp, не си само ти така!
Аз от както съм в 8 месец .... нямам капацитета да свърша нищо. Тежи ми, мозъкът ми е на дроб сърма. Нямам фокус, концентрация и е мъка да ида до банята да се изкъпя. Добре, че работя само по малки проекти, с познати клиенти, та ми влизат в положение. Иначе щях да съм болничен вече .... тази седмица съм на ЖК и направо ми става зле как ще се дотъркалям до там 🤣🤣🤣🤣
Някои жени цъфтят и развяват кореми, аз искам да се скрия в някоя дупка и да изляза от там, когато бебето е на 6 месеца. Дори накоро се чудех - не мога ли да си родя в нас, за какво ми е болница ... 🤣🤣🤣

Аз се чувствам изморена. Като вас и аз ежедневни неща вече имам чувство, че са ми тежест. Ако ми падне кръвното, съвсем. Иначе нямам някякви болки, схваща ми се кръста ако се заседя. Вчера казвам на мм, айде да си легнем в 11. Успяхме в 11:30. 😆😆😆 той заспа преди мен!

Най-гадното е ставането до вц нощем, защото ми се спи на куче, а се налага да ставам. И адски ми се пие вода и непрекъснато пия, явно повишената бъбречна функция си казва думата.

Не искам хиляди на изписването. Самата аз не се чувствам добре на изписване да ходя на други хора и да досаждам. Искам всеки да се чувства добре. На дали някой ще скрие бебето си завинаги и няма да го покаже. Ама от ден едно … кому е нужно!

На изписването ще дойде майка ми, свекърите и леля ми+братовчедка ми ако спрат да се сърдят. Но вкъщи предполагам свекърва ми ще се натисне да дойде след това. Не знам дали ще ми досажда, сигурно да, но аз вече съм се понаучила да казвам, че съм изморена, че искам да си почивам, че ме боли. В София сме, няма да има преспиваници. А и най-малко ми трябва да ми висне някой в нас. Първо дете ми е, не знам как ще облека ританки и боди, не знам как се сменя памперс. Само ми трябва някой да ми се подмотва. Аз обичам да си се разполагам вкъщи, представям си подута, кървяща.. да се съобразявам някой друг да не види нещо. Днес мъжа ми излезе сутринта рано, свекър ми идва всеки ден да ремонтира в нас и направо за малко по гащи да ме хване…

Утре съм на трета фетална, най-накрая да видя бебчо ❤ Май при повечето от вас минаха феталните, от коя седмица се ходеше на тонове ? Тази влизам в 30 г.с.

Започнах да се подготвям психически, изгледах няколко видеа на раждали в Токуда. Следя какво що се случва в групата във форума за там. Има доста неизвестни, но средата на март ще си задам и там всичките нелепи въпроси 😂
С термин за 24.04, но ме гласят за началото на април, така че и аз започнах да се глася психически и физически за тогава. Колкото и да го смятам 2 месеца са и времето ми се вижда много малко за останалата подготовка.
Физически едвам ходя, не мога да се разхождам много. На 15тата мин ми се схваща корема и трябва да почина. Днес се събудих с болки в краката, все едно съм била на маратон. Имам чувството, че сухожилията ме болят. Апетита ми изчезна от една седмица насам, хапвам сладко, за да не ми става лошо, но абсолютно нищо не ми се яде. Наливам се с течности обаче колкото искаш 😂

За роднините, с първото се държаха на ниво, очаквам и сега да е така. Казала съм единствено да не ми правят изненадващи покупки, защото пазарувам по списък и не ми трябват излишни неща. Така първия път се бях озовала с 3 комплекта шишета за новородено, 2 активни гимнастики и още някакви подобни.
Относно гостите, изобщо не ги искам вкъщи за повече от 10 мин да дойдат да ни видят, да оставят каквото има и да си ходят. Нито ще ми се занимава да ги посрещам, нито да ги изпращам. Първите вижданки с хора ги правех навън. Моята рода живее наблизо до нас, за 10 мин разходка и сме при тях. На мъжа са на 15 мин с кола, до тях има прекрасен парк, тъкмо ще сме на въздух, няма да го разнасят от ръце на ръце пък и ще сме се видяли. Дори на мъжа му казах, че ако иска може да не си взима двете седмици бащинство, само ако може да се организира така в работа, че да води синя на градина, пък аз ще го прибирам. И без това тези първи две седмици нищо не се случва, ако всичко е наред поне една седмица сте си вкъщи, после ако времето го позволявя ще излезете. Мен тази мисъл да седя затворена ме съсипва. Само в момента в който ми казаха “ вече може да излизате” още следобеда бяхме навън 😂

Мисля следващите две седмици да купим каквото е останало и март да взимам само дрешки ако нещо ми хване окото, ако не каквото съм взела. През март и сина има РД, средата и там само не знам какво ще правим. Най-вероятно ще е нещо скромно вкъщи, нямам силата за детски центрове и т.н. От друга страна не искам да го пренебрегвам … малко ми е емоционална тема как ще балансирам в началото между двамата.

За изписването ще сме малко хора, ние двете семейства сме си близки така че повече от бабите и дядовците не искам. Друга емоционална тема ми е, че като се замисля нямам кого даже да поканя на погачата момичета. Със сина още имах контакти със много хора, излизахме преди това и т.н. След появата на детето 90% изчезнаха. Имам една приятелка която е с бебе от скоро, и една която ми е приятелка от детството, не обича децата особено, и си идва веднъж в годината. Другото са няколко майки пт градината на сина с които си имам приказка, но не бих казала, че сме близки. Това нещо също ми тежи като се замисля, но в крайна сметка важното е да сме живи и здрави.

Здравейте мамчета аз съм вече 31 гс.днес на прегледа нашата мома е 1800.Докторката каза че върви много добре.

Аз на тонове съм всяка седмица след 36г.с. и ако се случи да мине и термина - стават всеки ден.

План за раждане някой спомена - обсъдила съм го вече с екипа при който ще раждам, но  ми го искат и официално на лист, за да ми го прикрепят към документацията. Нищо уау не искам, но ще гледам да си спестя всички унизителни и ненужни процедури + да мога да се движа по време на раждането, да си е при мен бебето, да ме информират за всичко, което ни правят, отложено клампиране и имам травма от проверки за разкритие - обещаха да не е през 5 мин, а на всеки 2 часа или при нужда. В общи линии е това.  Стискам си палци като второ раждане да не отнеме много време, но каквото - такова.

С първото дете дойдоха само родителите ни в болницата и след това вкъщи, но тя е родена септември месец. Пиха по едно кафе, ядоха по едно парче торта и час по-късно ги изпратих по живо, по здраво да си ходят. Да, но дъщеря ми е родена септември месец и тогава вируси почти няма.
Сега НЕ желая никой да идва нито в болницата, нито вкъщи, най-вече заради вируси. Не знам кой какво носи, а в инкубационния период, хората са най-заразни. Предпочитам да ми е спокойно, отколкото да го мисля. Недай си боже, един лек вирус за възрастен, може да е много тежък за новородено и в 100% от случаите се влиза в болница. Ми не, мерси. Ще имат цял живот време да го гледат това дете.
Възнамерявам март и април да гледам каката вкъщи и да я спра от градина именно заради вирусите и накрая някой да дойде и да съсипе целия ми труд. Аз съм малко хипохонричка де, но като знам, че новородено не можеш да го лекуваш вкъщи, не ще съм хипохондричка, ми не знам какво
В Токуда, първата бременност започнах с тоновете от 34гс и сега с тази бременност, също от 34 гс иска моята лекарка да започнем с тоновете.

С първото ми раждане, роднините бяха само в болницата за по 1 снимка и после кой от къде е. Сега пак така ще бъде. С таткото сме на едно мнение, че вкъщи е най-добре да си бъдем само ние. Времето ще става хубаво, ще излизаме на разходки, така че все ще се видим с близки и приятели.  
Тоновете ми започват от 34г.с. В болницата, в която ще раждам няма план за раждане. Каквото ти кажат - това. Гадно е, но в близост нямам друга опция, а пък и държа да родя при следящата ме АГ.
Започнах да постягам багажа за родилното. Ще взема 2 нощници за кърмене, 1 пакет памперси и мокри кърпи изискват да нося, подложки за родилки, превръзки,взех си еднократно бельо ( беше ми удобно първия път) , залъгалка и ръкавички за бебето, смятам да взема 1 шише с най-малък поток, че в болницата им дават такива, които текат направо... , помпа за кърма, която ще стерилизирам преди за я сложа в багажа и остават да сложа хигиенни лични принадлежности. Вие сещате ли се за нещо, което би било от полза ?

И моят синковец е септември и беше друго тогава. Сега е грипна епидемия навсякъде. Ето, походи една седмица на градина и сополи, направо няма отърване, ейййй. Не искам никой вкъщи, ще предупредя всички. Като искат да се събират и празнуват да е докато съм в болницата. Бебето ще е на няколко дни, ние зорлем да се събираме, айде няма нужда. Ще изчакат малко, няма да избяга, ще го гледат на снимка 😃.

Моите тонове също започват 34г.с всяка седмица.

При мен следящата искаше от по-рано да започнем с тоновете, но този при когото ще раждам, каза че от 34 г.с. е окей и по-рано има смисъл само при по-рискови бременности. Аз все пак отидох в 32 г.с. на тонове, че ми беше интересно какво представляват- вече не ми е след като се наложи да вися 1 час там. Знам само че до 37 г.с. е през две седмици, след това всяка седмица, а при преносване е всеки ден.

Относно изписването ние много се чудихме как да го измислим, защото при нас са много желаещите да присъстват в болницата. Мен там не ми пречи да дойдат за снимки, но после вкъщи не искам да има 15 човека, искащи да гушкат бебето. Решихме само родителите ни и евентуално бабите ни и дядо ми, но и за тях не е сигурно. Моите приятелки знам, че ще ми организират “изненада” вкъщи, като ще украсят и ще донесат нещо сладко, защото така направихме, когато те раждаха и ще съм им благодарна, че ще ме отметнат затова. После разчитам на мъжа да оправя, защото той е доста съобразителен. Хубавото е че всички се разбираме добре и ако ми дойде в повече и се оттегля в спалнята с бебето, никой няма да се цупи и да прави фасони- пък и няма да го видят за последното. Всички са много въодушевени, защото е първото внуче и в двете роди и очаквам да е голяма еуфория.

С първото дете не исках никакви свиждания в болницата. Бях в такава луда паника - памперси,преобличане, та кърмене. Използвах времето в болницата да се науча да правя нещата, които ще правя и после. Дори и ММ не исках на свиждане - видяхме се на изписването.
На изписването беше само той. Родителите от двете страни ги поканихме 7-10дни след като ни изписаха т.е. бебето е било на 14-15дни. Направихме го, защото исках да вляза някак в час
Приятелите го видяха поетапно, използвахме да излизаме навън с тях- кафез, ресторант.. такива неща.
Чакам да стане м.Март ии да поръчам няколко дрешки в розово, хавлия, чаршаф.
За момента секциото ми ще е или буквално преди Великден или след. Надявам се средата на Март, да имам по-голяма яснота за дата.

Аз мисля, че сега е грипно, но април няма да е чак така. Грипът няма да е в пик, вируси има по всяко време. Но аз съм от хората, които вярват, че не можеш да се опазиш. За това и аз не се пазя. Не съм някаква крайност, коментирах как не ми е приятно да се лигави новородено с мляскане, защото не разбирам каква нужда има то от това. Обаче чак в крайности няма да изпадаме, знам, че искат да дойдат в болницата, ще дойдат.
Това, което ми харесва е, че в болницата ще може само мм да идва и да ни вижда.

Секциото ми е планирано за края на 36 г.с и предполагам тоновете ще започнат по-рано. Сега оправях дрехите на бебока, за да видя от кой размер какво имам. За болницата няма да ми трябва почти никакъв багаж, всичко осигуряват, но все пак ще си подготвя един малък сак, но смятам чак около 15.03 да го подготвя.
Трябва да намеря дали са останали дрешки 50 рр, че те ми малеят. Остана от по-едрите неща да взема шишета и аспиратор за нос. Само ми е странно как казват “ вземете си стерилизатор и помпа “, как ще ги мъкна не знам. Със сина ми тръгна кърмата на 3тия ден след раждането, мисля този път да накарам мъжа да ми я донесе допълнително. Знам че е хубаво от рано да започнеш да се масажираш и т.н
Иначе и аз се чудих дали да не го спра от градина, по-скоро ще е последните две седмици, не от сега защото аз нямам енергия никаква, а той има много. Нямам кой да ми помага с него през деня, не знам дали в това състояние ще успея да се справя с всичката енергия, а не искам да го зомбирам пред тв само защото едвам се движа.
В болницата обмислям да съм в единична стая и така таткото и баткото ще могат да дойдат. Таткото всеки ден, баткото поне веднъж планирам.