Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Мм след първия преглед, когато пропуснах да му кажа как се провежда🤣, спря да идва🤣🤣🤣🤣 Даже днес се смяхме с приятели по този повод🤣 Но след прегледи винаги разпитва подробно какво е станало
За покупките - там участва, разпитва. Разбира се, не за всичко. За количката и легълцето много разпитваше продавачите. Но и на него му е досадно като започна за пореден път някаква тема за покупки🤣 Тогава просто получавам отговора: "всичко ще купим, искам само да си спокойна"🤣🤣🤣🤣

Да ви кажа вчера си харесах чаршафи от jukki.bg. Някак си по-нежни са ми. Споменавам сайта ако някоя от вас също е в търсене.
Взех 2 чаршафа са легло и два за количка както и обиколник, понеже имат по-различни от стандартните плитки и възглавници 😂
В момента съм в процес на избиране на шишета. Със сина първо бяхме взели стъклени на Филипс, които като са топли им прескача резбата и капят. Трудно се завиват и не им останах фен. От там минахме на чико. Сега само знам, че искам да са стъклени и с каучуков биберон. Бях гледала едни на Нук, но имаха само пластмаса.

Ползвам техни чаршафи на jukki. Единия мноого ми се сви. А другите не са мръднали.
Но са различни материи и може и това да оказва влияние.
Шишета на Филипс ползвам сега. Казват на Bibs и Лансинох били хубави. И на Нук също.
Аз с на филипс стъклените нямам проблем за сега. Но никога не е късно 🤭

Аз съм в търсене на чаршафи за каката, размер 180/80, ако някой има идеи, ще се радвам да сподели. Иначе купувам от cottonhug (но нямат този размер) и сега за бебето ще взема от там, много са хубави. Друг е въпросът, че вълнените им неща не стават за сушилня. Един вълнен комплект си замина 🥶
На Нук каучукови бях взела за дъщеря ми и много, много, много течаха. Направо се видях в чудо иначе ортодонтите препоръчват именно Нук за залъгалки и шишета.

Как сте емоционално?

Аз съм в адска дупка, нещо ми се върнаха депресивните състояния от периода август като разбрах, че съм бременна. Имах драма в работа, която не очаквах. Много ми дойде всичко и покрай ремонта. Рядко се чувствам като парцал, ама ей сега така се чувствам. В някаква безизходица и безпътица.

Постоянно ви казвам за моя магнезий, който пия. Лекарките непрекъснато ми казват да пия магнерот или магнерич, а не добавките, които с години си пия. По едно време ги послушах и днес в 5 сутринта щях да се разрева от болка от крампа в прасеца. Години наред съм тренирала, такова чудо не помня от кога не ми се е случвало. Дорева ми се от болка. Явно изобщо не го усвоявам магнезия в тази форма. После защо пия магнезий и пак бракстън Х яко …

Пандора не си сама. На мен също ми се насъбра много:
- Близък роднина е тежко болен и само чакаме...майка ми се грижи за него, но аз пък поемам нейната тревога и слушам ужаисии ...
- В търсене съм на читав счетоводител и вече втори месец няма намиране. Само бакии ми правят с НАП, а аз тичам да ги оправям и изглеждам като идиот.
- Голямото дете реши, че трябва точно сега пубертета да почука на вратата и постоянно ме лъже за всичко, докато баща и' си гледа кефа ...
- Мъжа (бъдещият баща) реши, че на този фон съм му прекалено натоварваща и ще ме игнорира. Работи цял уикенд, не го знам къде ходи, но нямам и сили да се разправям с него.

Не мога даже да се ядосам или разплача. Бракстън Хикс имам цял уикенд на килограм. По едно време се стреснах и за малко да тичам до спешното. Според мен е от напрежението - няма магнезии, няма добавки, тялото си реагира на стреса при нас и няма хапче, което да го спре това. За първи път съм надолу с кг от както съм бременна. Бебето също активно и рита много повече от обикновено, което значи, че и на него му влияе. Дано поне е временно, а не с дългосрочни последици. Опитвам се да съм дзен и да се щадя, но не винаги успявам.

Илиева ❤
Разбирам те до голяма степен! Дано майка ти поне те пощади с разказите! Сега най-малко това ти трябва.
Моята рода ми се сърди, защото не съм се грижила за майка ми след птп-то. Леля ми, с която съм адски близка, ми честити рождения ден с половин уста. От май месец сме купили билети за Дом Жуан онзи ден. С леля ги купихме. Видяхме се на спектакъла и пак едвам ме поздрави, говорихме си 10 мин в антракта и това беше. То магарето се товари докато му се строши гръбнака…

Момичета, някой знае ли каква е процедурата за даряване на стволови клетки на Публичната банка? Току що звънях в клиниката по имунология в Александровска болница, от където ми дадоха мобилен телефон на "колегите, които щели да ми обяснят всичко", който обаче е изключен

На нас в майчин дом ни обясниха, че си имат готови комплекти за даряване и само трябва да кажем, като отидем да раждаме и ще ги вземат и дарят.

Аз бях на отворени врати в Света София, където мисля да раждам и ми казаха да се свържа с Публичната банка, откъдето да взема комплект. Може би най-добре да отида утре ба място...

А да попитам - когато се даряват или съхраняват стволови клетки, това изключва отложено клампиране на пъпната връв, нали?

И аз ходих на място в Клиниката по клинична имунология към Александровска, след уговорка по телефона. След кратко събседване дават някакъв документ-декларация и един запечатан плик с комплекта за вземане на кръвта. За бъдещата майка остава да се уговори с израждащия екип, че желае някой да вземе кръв от пъпната връв след раждането и, естествено, да вземе със себе си плика с комплекта за даряването, като тръгне да ражда. Аз нашия го сложих веднага в багажа за болницата, да не го мисля.   

Не е нужно напълно да отпада отложеното клампиране, просто е малко по-кратко - не се изчаква съвсем да спрат да пулсират съдовете. За дарението има минимално количество (100 или 150 мл беше? ), което трябва да се събере, така че лекарят/сестрата/акушерката трябва да уцелят точния момент кога да я вземат.   

После се обаждате на Клиниката, че се е родило бебето и (поне преди 2 години) те пращаха транспорт, за да вземе кръвта. Това е, ако болницата няма вече уредена процедура за даряване.

В майчин дом обясниха, че отложеното клампиране за тях означава 1 минутата да се изчака, после да се доизцеди пъпната връв и после режат. Нямало проблем да се направи това отложено клампиране и после да си се съберат клетки за даряване.

Отложено клампиране при вземане на стволови клетки е максимум 1 мин, което е много малко, но е по-добре от никакво. Също така има леко ограничение в позите (само по гръб или полуседнала) за раждане, защото екипът трябва да има бърз и стерилен достъп до плацентата и пъпната връв, а раждането във вода е невъзможно.

ilieva_i, всички имаме такива периоди, дали от хормоналния дисбаланс приемаме навътре нещата, или просто, както каза Pandora1, магарето го товарят, както могат, и не осъзнават, че сме бременни... И аз много зле се чувствах по едно време, преосмислях си живота, замислях раздяла.. И после стигнах до извода, поне за себе си, че просто се претоварвам - и физически, и емоционално, и ако сама не мисля за себе си - няма кой. Спрях да спасявам всички и да се товаря с чужди проблеми, разбрах, че и домакинството, и ангажиментите могат да почакат, и се отдадох на качествена почивка. Когато съм добре пак си забравям обещанието към себе си и се озорвам и физически, и емоционално и то не закъснява - контракции, болки, опъвания и се усещам, че съм БРЕМЕННА и сега е моментът да дам пауза, а не да се натоваря с всички вселенски тревоги. Вече всичко се върши/прави според моя вътрешен часовник и настроение за деня и да видиш как бързо всички свикнаха, че и изявяват желание да помагат. Естествено, че не са особено доволни, понеже преди се нагърбвах с всичко, но в крайна сметка важната съм аз.

Бебето шава изключително много, все се намества, разтяга, опъва, доста ме наболява от всичките тия акробатики. Единствено, ако съм се претоварила през деня или съм била напрегната се спира и направо изчезва за 1-2 дни, първите пъти, като го направи си изкарах акъла дали е живо, после разбрах, че явно и то се разстройва.

Килограмите са се стопирали от две седмици насам, което е супер, обаче коремът ми не спира да расте, дори блузите отпреди са ми зверски окъсели и отеснели, трудно е всичко - и завъртането, и лежането, и всичко. Ям по-малко и то не от липса на апетит - даже имам в изобилие, но за здравословни неща, слава богу, обаче каквото и да ям киселините ме покъсват. Пак обърнах режима със спането, дишането и то ми е мъка, ни през носа, ни през устата ми се получава особено. И хемороиди, радостта на всяка бременна. Имала съм и преди, но поне имаше някакви знаци, а сега не боли и си изкарах акъла, като видях кръв. Явно последните месеци ще е такова, но то... всеки ден става все по-зле.