ли е какво е?! Евтин наподобителен кич. Отделно псевдофолклорно - речетативни песни с безкрайни текстове, дето изговаряш много, ама не казваш нищо. То планини, върхове, смелост, храброст, ръченици, моми, ала бала портокала... Кое може да се запомни от това? Музикално двете си приличаха като една. Момичето има средни, горе долу овладяни гласови възможности и нищо повече. Симулира автентика , а чисто фолклорна или каквато и да е самобитност няма. И под приятното на пръв поглед лице виждаш друго - изтъкано от болезнени амбиции. Това същото нездравословно състояние го забелязвам и при Дара Екимова. Е да видях ги Мона и Дара да правят нещо като танц из едни коридори... В тези среди обаче лицемерието е огромно. Да се правиш на добър, а не истински да си. Изобщо тези момиченца, когато зад гърба им стои мощна продуцентска компания ( ама българска ) много скоро след като им се завъртят клипове, парчета и залеят радиа и канали ( щото има кой да плаща за това ) загубват всякакво желание да се развиват като творци, да търсят нови пътища да израстват - превръщат се чисто и просто в продукти - собственост на компаниите ... и това че са разпознаваеми по улиците им стига. Лустро, слава, стайлинги... а гласовете умират между ефектите в студията. Познайте какво става, ако някоя от тях пожелае да прави джаз или рок, или класически поп парче? Продуцента просто оглушава пред такова желание и вариантите са два - или играеш по свирката му и правиш този миш маш, който слушаме вече години или ти показват вратата. И с цялата известност е приключено. Спомнете си какво се случи с Жана Бергендорф... и никак не е само заради пиенето и... Михаела Маринова е някакво изключение - опитва се момичето и в спектакли да играе и да тренира тоя глас - и е видно, обаче пък на нея, както казах в по - горен коментар - също липсва някой талантлив, ама истински талантлив композитор да и напише парче. В тоя смисъл изпълнители и групи, които нямат подкрепата на мощни фирмени пипала са повече за уважение. Изграждат мястото си на сцената с много труд, усилия и имат истински фенове, макар и по - малко. На клубните им участия песните им са разпознаваеми, гласове, текстове имат повече смисъл. И практикуват непрекъснато живото пеене, което тренира и развива гласовете им. И пак казвам - на мен Дара ми е симпатична. Дали ще се откаже или не - е въпрос на издържливост и характер. И на достойнство, щото явно има нещо гнило в резултатите. И вероятно е доказуемо. Ако не се откаже обаче - идва огромния проблем - песента. А от всяко положение тя трябва да е мелодична, и да се запее още в първите 30 секунди от слушащите. Да има потенциала на хит, ама не в нашето си блато, а навън. Там нещата са по - сложни, щото навън има традиции за създаване на хитове... а тук сме от обратната страна на луната....
ли е какво е?! Евтин наподобителен кич. Отделно псевдофолклорно - речетативни песни с безкрайни текстове, дето изговаряш много, ама не казваш нищо. То планини, върхове, смелост, храброст, ръченици, моми, ала бала портокала... Кое може да се запомни от това? Музикално двете си приличаха като една. Момичето има средни, горе долу овладяни гласови възможности и нищо повече. Симулира автентика , а чисто фолклорна или каквато и да е самобитност няма. И под приятното на пръв поглед лице виждаш друго - изтъкано от болезнени амбиции.