Здравейте, пиша с идеята да си споделя терзанията.
Имах двугодишна връзка, заживяхме заедно веднага с мъжа, с когото се запознах. Много се разбирахме, беше си наистина страхотна първа една година. Гушилив е, пътувания, смях. След което започна страшно разминаване между двама ни. Като в последствие разбрах, че той е сприхав човек, който обича да е по неговото. Аз нямам против, самата аз съм инертна на моменти и се съгласявам често с него. За нервите му: например играе нещо на лаптопа си и спира интернета и се ядосва адски много. Или отиваме на море, запазвах бийч барове, беше важно за него за да не останем без места, уви единия ден се оказа, че нямаме резервация. Той се напрегна, прибрахме се и звънна на майка си, излезе нервен на терасата да говори и й каза “тя за какво ми е, дошъл съм да си почивам”. Ядоса ми се, че ще ни замине деня, а аз вместо да почна да търся нов свободен бийч бар, съм стояла и плакала. Той беше платил почивката. Друг пример на рождения ми ден също бях запазила в един ресторант, като се надявах да имам десерт със свещ и му казах , че бих се радвала на такова нещо, ако ресторанта го направи. И той изнервено ми каза “моля те не ми казвай, че си км казала, че имаш рожден ден. Това е супер криндж. В този ресторант не си струва, тук са scam”. Кридж му е да духна свеща. И отидох и си отказах свеща на сервитьора. Реално ресторанта просто беше “турист клопка”, защото плащаш малко повече защото си с гледка. Но това си избрах за рождения ден и си платих разбира се, и честно казано в гугъл оценките му бяха абсолютно окей.
Разминаваме се и в темпото ни за дете. Тъй като първата година смених работа и той още тогава ми каза “мислиш ли , че сега е подходящо време да сменяш работа, ами деца?” И аз му казах, че едното не пречи на другото. И че ще се оправим. Той говореше за деца, но не сме действали активно. А аз в един момент много започнах да копнея за този момент и той само си намираше оправдания, и ми казваше аз поне не съм те натискал както ти мен. Караниците ни започнаха да зачестяват. Битово не беше доволен от мен, все нещо не му беше ок. Обвиняваше ме за почти всичко и беше разочарован, все едно аз съм дете. И аз всяка вечер исках да говорим в продължение на месеци да се оправим. В един момент чашата за него преля, каза ми да си събирам нещата, директно ми каза, че съм проста, нямало какво да си говори с мен, глупава съм, не мога с нищо да се оправя и не съм довършвала нищо, с което се захвана. Крещене. И после ми обясни, че е искал спокойствие, което не съм му давала за това сме се карали, за това ме обидил, за това ме е изгонил. Искал да си вземам поука от забележките, не да действам като “залюхана”, разсеяна както се изрази.
Иска просто да си ходим на спа, да не повдигаме тежки и сериозни теми често, да си следваме мечтите и това е. Има моменти, в които се замислям този човек потенциален насилник ли е или просто е с къс фитил. И се притеснявам дали няма всичко да ми се стовари емоционално и дали бих го преживяла. Отделно си представям, че ако имаме дете за всичко би ме обвинявал. В други моменти, знам че има недостатъци, но го обичам. В много ситуации и аз не съм била добра и съм се цупела, но той се е опитвал и правил крачки към мен. Нито пие, пуши, обича да сме си вкъщи, той е на 33.
Казва ми, че да се оправим трябва да има спокойствие и да не съм толкова разсеяна. Че ме е изгонил, защото не издържал повече и това бил единствения начин да се променя
Имах двугодишна връзка, заживяхме заедно веднага с мъжа, с когото се запознах. Много се разбирахме, беше си наистина страхотна първа една година. Гушилив е, пътувания, смях. След което започна страшно разминаване между двама ни. Като в последствие разбрах, че той е сприхав човек, който обича да е по неговото. Аз нямам против, самата аз съм инертна на моменти и се съгласявам често с него. За нервите му: например играе нещо на лаптопа си и спира интернета и се ядосва адски много. Или отиваме на море, запазвах бийч барове, беше важно за него за да не останем без места, уви единия ден се оказа, че нямаме резервация. Той се напрегна, прибрахме се и звънна на майка си, излезе нервен на терасата да говори и й каза “тя за какво ми е, дошъл съм да си почивам”. Ядоса ми се, че ще ни замине деня, а аз вместо да почна да търся нов свободен бийч бар, съм стояла и плакала. Той беше платил почивката. Друг пример на рождения ми ден също бях запазила в един ресторант, като се надявах да имам десерт със свещ и му казах , че бих се радвала на такова нещо, ако ресторанта го направи. И той изнервено ми каза “моля те не ми казвай, че си км казала, че имаш рожден ден. Това е супер криндж. В този ресторант не си струва, тук са scam”. Кридж му е да духна свеща. И отидох и си отказах свеща на сервитьора. Реално ресторанта просто беше “турист клопка”, защото плащаш малко повече защото си с гледка. Но това си избрах за рождения ден и си платих разбира се, и честно казано в гугъл оценките му бяха абсолютно окей.
Разминаваме се и в темпото ни за дете. Тъй като първата година смених работа и той още тогава ми каза “мислиш ли , че сега е подходящо време да сменяш работа, ами деца?” И аз му казах, че едното не пречи на другото. И че ще се оправим. Той говореше за деца, но не сме действали активно. А аз в един момент много започнах да копнея за този момент и той само си намираше оправдания, и ми казваше аз поне не съм те натискал както ти мен. Караниците ни започнаха да зачестяват. Битово не беше доволен от мен, все нещо не му беше ок. Обвиняваше ме за почти всичко и беше разочарован, все едно аз съм дете. И аз всяка вечер исках да говорим в продължение на месеци да се оправим. В един момент чашата за него преля, каза ми да си събирам нещата, директно ми каза, че съм проста, нямало какво да си говори с мен, глупава съм, не мога с нищо да се оправя и не съм довършвала нищо, с което се захвана. Крещене. И после ми обясни, че е искал спокойствие, което не съм му давала за това сме се карали, за това ме обидил, за това ме е изгонил. Искал да си вземам поука от забележките, не да действам като “залюхана”, разсеяна както се изрази.
Иска просто да си ходим на спа, да не повдигаме тежки и сериозни теми често, да си следваме мечтите и това е. Има моменти, в които се замислям този човек потенциален насилник ли е или просто е с къс фитил. И се притеснявам дали няма всичко да ми се стовари емоционално и дали бих го преживяла. Отделно си представям, че ако имаме дете за всичко би ме обвинявал. В други моменти, знам че има недостатъци, но го обичам. В много ситуации и аз не съм била добра и съм се цупела, но той се е опитвал и правил крачки към мен. Нито пие, пуши, обича да сме си вкъщи, той е на 33.
Казва ми, че да се оправим трябва да има спокойствие и да не съм толкова разсеяна. Че ме е изгонил, защото не издържал повече и това бил единствения начин да се променя
