Nanii1, ще отговоря на въпроса ти, но се извинявам, че ще бъде дълъг отговор.
Дотук имаме вече 4 стимулации, от първата никакво ембрионче дори на първи ден, от втората едничко борещо се за живота си мъниче, върнато на втори ден с лек опит за имплантация, от третата никакви ембриончета отново дори на първи ден и ето я четврътата, която я направихме януари и за която запазих тук мълчание, защото исках магията да подейства някак така в тишина.
Това, което промених е менюто си - след консултация с хранителен терапевт се оказа, че се храня разнообразно, но не достатъчно пълноценно според нуждите на яйцеклетките. Вкарахме бая протеини, признавам си, не съм им фен. Махнахме и възпалителните за мен храни - глутен и краве мляко. И така, стимулацията беше за първи път с Гон@л Ф и М€риоферт. Не съм била на Гон@л досега. Развиваха се едни мили 12 фоликула в единствения ми яйчник. Доста бяхме обнадеждени, нооо си ме държеше и страхът от третата стимулация, в която от 18 фоликула извадихме 4 яйцеклетки и нямаше никакво развитие след оплождането, освен едни пронуклеуси. На тази, четвъртата, извадихме 5 яйцеклетки, една от които незряла и една, която не се оплоди. Побърках се от притеснение за другите 3. Първия ден ми казаха, че имат делене и толкова щастлива, толкова неземно щастлива не съм била никога! Нашите мъничета! Имаме ембриончета, сърцето ми подскачаше от радост. Истинско, истинско щастие, за което си давам сметка колко смешно изглежда отстрани.
И така три дни минаха в мисли непрекъснато за малките цветчета и ме подготвяха за свеж трансфер. Отидохме, на трети ден и трите бяха живи!!! Безмерно щастие! Върнаха ми едничко и другите две замразихме. Никога досега не сме замразявали.
В края на миналия месец започна голямото чакане. Реших да си остана вкъщи, а и лекарят така препоръча. Имам немалко хобита, та ми дойде добре. Още от втори-трети ден ми се виеше свят, зверски ме болеше глава, припадах два пъти, на 12ти ден вече не понасях елементарни битови миризми от сорта на препечена филия и прах за пране и ми светна една лампичка. Уви, дотам. Оказва се, че явно високият прогестерон също е отговорен за тези бременни симптоми, освен чхг-то. И така, на 13-ти ден след свежия трансфер, резултатите са:
чхг<0,2
прогестерон=120...
Дори не е имало опит за имплантация, милото мъниче. Поплаках си, ядосвах се, повтарях си, че явно тялото ми не може да задържи живот, сърдита съм си в известна степен, но трябва да продължа. Някак. Макар че в мен са загинали две бебенца (знам, че не са съвсем такива, но аз така ги възприемам), вместо да съм им удобен и уютен дом.
Сега ме крепи мисълта за двете замразени мъничета, както и това, че поне веднъж имахме хубави ембриончета. Повтарям си, че щом веднъж е станало, ще стане пак. Започвам да възприемам инвитрото като част от ежедневието ми и част от мен. Отдавна не ме е страх от боцкането. По груби оценки дотук поставените инвитро инжекции са малко над 200.
А терапията със Зарзио я приложих, но ето на, не даде резултат. Ще пиша на Михайлова да видим какво ще каже.
Та, ако не беше това да съм ендометриозно осакатена и да нямам тръби, което да ме поведе по инвитро пътя, никога нямаше да обикна възможността за дете, откакто е 10-клетъчно ембрионче. Така че, всяко зло за добро! Успех, момичета! Продължавам да ви следя с интерес и да стискам палци на всяка една от вас ❤
