Чета понякога тук или в някои групи по темите за отношенията мъж-жена и безкрайно се разочаровам от това, което чета.
Какво мислите по темата семейство в днешно време?
Винаги съм си представяла "някой ден" да имам стойностно семейство, изградено на база взаимна любов, харесване, уважение, разбирателство, спокоен тон, когато трябва да се дискутират сериозни теми.
За съжаление така и не успях да създам до ден днешен такова. Имам развод в далечните години и това съжителство дълго време ме държеше без желание да допусна някого отново в живота ми за сериозни отношения.
Какво е това днешното мислене и опити да се нормализират извращения, изневери, отворени връзки?
Има ли нормални хора все още - с нормална ценностна система, търсещи нежност, обич, разбиране, топлина, взаимност? Да държат на вярност и да имат морален компас?
За радост чета и коментари на такива, но да откриеш партньор за сериозни отношения, с когото и да има взаимна обич, ми се струва голяма заблуда.
Провокирана от разговори с мъже в годините, искам да ви попитам вие бихте ли се съгласили на несериозна връзка (тип срещи ориентирани само към интимност), като ясно е заявено, че отсрещната страна иска да е свободна през другото време, но има някакви очаквания вие да сте сериозни и отдадени?
А бихте ли били в отношения, в които обичате човека, но той е споделил, че обича друг/а, но въпреки това иска да се срещате?
За мен по всичко личи и ясно се заявява, че всичко е за безплатното ползване на плътски удоволствия, докато се накани обекта на любовта да се съберат. Отказах се от този вид отношения поради самоуважение. Нямам намерение да запълвам нечии липси докато бъда заменена, и то да ми е ясно, че е така. Макар в същото време мъжът да дава объркващи сигнали, но не си падам по четенето на сигналите и това съм го оставила на екстремистите, които обичат да си играят на "Отгатни какво мисля, какво искам да кажа, защо се държа така", както и гонитби на "котка и мишка" и т.н. Идват ми в повече, предвид че вече съм на 40г.
Признавам си, че не смея да допусна мъж в живота ми за сериозни отношения, защото наблюденията ми са, че няма мъж, който да не изневерява. Или ако има, то е сложно да се попадне на такъв партньор. Разбира се има и такива жени, но къде и защо се изгубва умението на хората да се свързват по-дълбоко? Както и защо ако им се ходи толкова по други, се обвързват тези мъже/жени? Задавала съм въпроси, а отсреща инфантилни отговори на емоционално незрели за годините си мъже.
Предполагам сте забелязали, че в днешно време не търпим нещо да ни носи излишно напрежение и с лека ръка може да отстраняваме хора, които ни натоварват или не вибрират на нашата честота.
Как обаче да се стигне до желание да опознаваш някого, след като докато се прави, че те харесва, то не спира да говори за други жени и техните изживявания.
Ако това е начин да ме накара мъж да ревнувам и да разбере дали и колко го харесвам, не е възможно, и просто приключвам контакт. Отново ми е незряло поведение.
Имам и друг въпрос, към дамите с деца. Успяхте ли да допуснете нов мъж в живота си? Срещнахте ли след развода си подходящ партньор?
Към двата пола- Какво бихте избрали - Да бъдете обичани или да обичате? Ясно е, че здравословното е да има взаимност, но според мен е изключителна рядкост.
Извинете ако не е много подредено написаното, но ще се радвам да споделите какво мислите.
Благодаря ви!