Бременна

Здравейте, момичета.
Пиша, защото съм бременна и психически съм напълно изтощена. Имам нужда от странично мнение, защото вече не знам кое е нормално и кое – не.
Живея в дома на партньора си, но постоянно ми се напомня, че „домът не е наш, а на баща му“. Свекърва ми се нанесе преди около година и половина и оттогава напрежението не спира. Тя много добре знае, че основните ни скандали са заради нея. Чувала е как си крещим, виждала е как се прибираме поотделно, знае, че сме били пред развод. И въпреки това остана.
Многократно е казвала:
„Знам, че преча“,
„Минавало ми е през ума, че се карате заради мен“,
а наскоро дори:
„Знам, че съм цирей, ама като такъв ще помагам.“
В същото време ясно заявява, че докато нейният свекър не умре, тя няма да се махне. Постоянно говори как или тя, или той трябва да умре, за да стане „свободно“. Когато стане дума да се изнесе на квартира, казва подигравателно, че „да не е глупачка“, за да го направи.
По време на скандалите съм чувала реплики като:
– „За коя се мислиш?“
– „За каква се мислиш?“
– „Пътувай!“
– „Няма да ти правя кефа на теб!“
– обвинения, че говоря на сина ѝ и го настройвам срещу нея
– че ще ме стигне кармата
Преди сватбата бащата на партньора ми ме е гонел от този дом, а след това отново съм чувала:
„Ти си никоя и нямаш нищо тук.“
Най-болезненото е, че синът ѝ не се размърдва особено. По-скоро мълчи и отлага. Когато стане дума за „ние“, чувам само:
„Ама ще изчакаме… пари…“
Всичко е изчакване, докато аз живея в постоянен стрес.
Опитах компромис – предложих тя да идва само за спане, към 9–10 вечерта, за да има някакви граници. И това не се спазва.
Истината е, че в един момент, знаейки че нямам спокойни условия за отглеждане на дете, дори обмислях да прекъсна бременността. Говорих открито с мъжа си и му казах:
„Страх ме е.“
Той ми обеща едно – че тя ще се махне или ние ще сме отделно. Това обещание беше решаващо за мен. А сега, когато стане дума за реални действия, отново чувам само „ще изчакаме“.
Важно е да кажа и друго: аз съм сама. Нямам подкрепа от собственото си семейство. Нямам имоти, нямам претенции за жилище, не търся нищо материално. Дори при евентуален развод не искам нищо. Единствената ми реална опция е да замина за Испания при майка ми, но там нямат финансови възможности и аз няма как да си позволявам прегледи и проследяване на бременността.
Аз не искам чуждо. Искам спокойствие, сигурност и нормална среда за едно дете.
Моля ви, кажете ми честно –
нормално ли е бременна жена да живее в такъв постоянен стрес?
Как се поставят граници, когато си в чужд дом, без подкрепа и без реален изход?
Благодаря на всяка, която ще прочете и ще сподели мнение.