Объркана съм за бъдещето си /семейство, половинки/ Моля за съвет!

За да "пробва" трябва да се влюби първо. Никой никъде нищо не е споменавал, за безразборен секс. Моля успокойте се.
Ако я привличат само жени и е сигурна в това то трябва да ги търси в определените за това "кръгове", защото ако тръгне да се мята на случайни момичета, които почти сигурно ще са хетеро ударът ще е още по-голям.

Обмислям да потърся психолог вече като стана на 18-19, без тяхно знание, защото ако сега попитам нашите да отида ще си помислят че пак нещо ми има и ще се притеснят и ще започнат да ми нямат доверие, тъй като ще се зачудят защо не съм потърсила първо тяхната помощ, а една от тези причини е че комуникацията между мен и тях куца ама много. Когато бях анорексичка беше за кратък период ,4 месеца, и за тези 4 месеца те забелязаха че съм отслабнала и започнаха след известно време да ме питат ям ли достатъчно и т.н. , и вече когато приличах на скелет (защото аз и преди това си бях слаба натурално и загубата на кг-те ми личеше ужасяващо много) майка ми повече се притесни и ми казваха нали да се храня, от време навреме ме подпитваха пак за яденето ,а не ме питаха психически какво става, и аз една вечер реших просто да си кажа всичко, реших да го направя след като сама реших да започна да се възстановявам защото бях стигнала много ниски килограми и аз самата се уплаших от това и се стреснах, че няма да мога да имам деца и че ще си доведа болести  за цял живот ако не спра. И така, казах им го и ревах през цялото време, и тяхната реакция беше с въпроси,като “защо си си мислела че си дебела”, “сега колко кг си”,”храниш ли се нормално вече”, и такива неща. А аз преди да го споделя че всъщност имам проблем се притеснявах, че нямаше да го вземат толкова насериозно както и стана защото не ми предложиха психолог, а мен ме беше срам да питам, за да не излезе в техните очи че се самодиагностицирам и да ме питат “е ти нали сега си ядеш нормално какъв е проблема”. И спрямо реакцията им към това, не мисля че ще реагират подобаващо на това със сексуалната ми ориентация и всички неща които изписах по горе,затова на този етап по скоро ще си мълча относно психолози,проблеми и т.н.

Само на мен ли ми се струва неуместно мъже на по 30-40 години да дават съвети на 16 годишно момиче относно сексуалната му ориентация?

Ако са от другия бряг – защо не? Имат опит.

Отговорите на всички въпроси ще дойдат от самосебе си, сега е рано да се терзаеш. Аз имам склонност да контролирам всичко. Житейските Планове обикновено не оцеляват дълго, така че не си ги прави. Поживей, пък то ще си покаже

Без значение каква е ориентацията ти, ако си уверена, всичко е наред. Но ако си объркана,  както ни споделяш, имаш нужда от специалист, каквито ние тук не сме.
И хетеросексуалните, и хората с гей ориентация могат да имат сполучливо или несполучливо семейство. Дано да срещнеш твоя партньор някога, не сега, защото сега когото/която и да срещнеш, няма да е "завинаги".
С децата, с осиновяването им става малко сложно, но аз не разбирам и няма да се обаждам по темата. Не знаем какво ще стане. Може да си с мъж, с дете и след това нещата да се сменят или да си останат така. Не го знаем и този мъж с какви убеждения и намерения ще бъде. Сега в 10-и клас не мисли за дете, независимо дали харесваш момчета или момичета.

За деца специално май е по-проблемно. Ще имате спънки. Но не е невъзможно. Без да съм специалист мисля, че може с донорски, ин витрота. Но е по-трудно така. Другото е, че май не може (не съм сигурен дали е такъв закона) едно дете да има двама родители от един пол чисто административно. И това не е супер проблем, но може да стане супер проблем. Да речем ако родителите по документи умре. Не казвам, че трябва това да се мисли от сега, то и хетеросексуалните не са застраховани. Но тук май хомосексуалните са яко ощетени и според мен е добре човек да е наясно с всичко. Също помисли за опция да живееш в някоя по-френдли държава спрямо хомосексуалните. Например Холандия. Разбира се това не е съвет утре да грабваш багажа. Може би е добра идея да помислиш за висше там. Хем ще получиш добро образование, хем ще завърже контакти и след време ще имаш опции и България и Холандия. Пак казвам - това са само приятелски идеи, не казвам да го правиш. Приемам този форум като среда на споделяне на мисли между приятели. Не виждам защо скачат някои. Ако това момиче ми е сестра или дъщеря, щях да й кажа точно същото.

Аз съм скептична за истинността на темата.
Как се справи с хранителното разстройство сама, би ли споделила?

Заключвам по молба на автора.