Здравейте. Аз съм тийнейджърка в 10 клас и се чувствам много объркана за това как и с кого искам да прекарам живота си. Около 11-12 годишна възраст осъзнах, че харесвам момичета. Преди това винаги съм си представяла бъдещето си със семейство и деца с мъж, но тогава започнах да изпитвам силни чувства към едно момиче. Заради нея разбрах,че ме привличат момичета.
До около 13–14 години чувствата ми към нея бяха много силни, но след 7 клас отидохме в различни училища и постепенно утихнаха. Въпреки това продължавах да се чувствам привлечена от момичета. Никога не съм била истински влюбена в момче.(Да кажем 1-2 клас в един съученик но по-детски начин,не мисля че се брои)
Когато започнах ново училище в 8 клас, много исках да се впиша и се опитвах да съм като останалите момичета,обличах се и се опитвах да се държа като тях за да се впиша и някак си потисках тези чувства със сексуалната ориентация. Не че съм харесвала момчета, но се опитвах да си внуша, че може би трябва и така е редно предвид факта че се правих нали на по-готина и по-така.
В 9 клас преминах през много труден период,имах хранително разстройство и изпаднах в тежка депресия, и това беше основният ми фокус.Почти не мислех за връзки, ориентация или приятелства и тем подобни неща от живота. Миналото лято обаче се възстанових и когато се чувствах вече по-добре отново и психически и физически започнах да усещам привличане към момичета отново.
Сега съм в 10 клас и тези чувства пак са силни.Проблемът е, че винаги съм си представяла, че един ден ще имам деца и искам да бъда майка,но някак си не си представям семейство с жена.Знам, че живеем в 21 век и това е възможно, но в България все още има много предразсъдъци и не искам детето ми да се сблъсква с тях. От друга страна се страхувам, че ако се опитам да имам връзка с мъж, може би няма да бъда щастлива.
Освен това съм доста интровертна. Имам малък кръг от приятелки, но нямам приятели момчета (никога в живота си не съм имала) и рядко общувам с тях. Понякога се чудя как изобщо бих могла да срещна мъж, ако дори не разговарям с такива. Самата ситуация си противоречи и затова съм толкова объркана и нямам идея какво да правя.
Най-трудното и болезнено за мен е,че не мога да споделя това с родителите си. Не, че са консервативни, но ме е страх как ще реагират и се притеснявам, че повече няма да ме погледнат по същия начин. Същото важи и. за приятелките ми. Страх ме е да не загубя близките си и да остана сама.
Много съм объркана и ще се радвам да чуя вашето мнение и да получа някои съвети,защото ми е адски трудно и няма на кого да споделя.
До около 13–14 години чувствата ми към нея бяха много силни, но след 7 клас отидохме в различни училища и постепенно утихнаха. Въпреки това продължавах да се чувствам привлечена от момичета. Никога не съм била истински влюбена в момче.(Да кажем 1-2 клас в един съученик но по-детски начин,не мисля че се брои)
Когато започнах ново училище в 8 клас, много исках да се впиша и се опитвах да съм като останалите момичета,обличах се и се опитвах да се държа като тях за да се впиша и някак си потисках тези чувства със сексуалната ориентация. Не че съм харесвала момчета, но се опитвах да си внуша, че може би трябва и така е редно предвид факта че се правих нали на по-готина и по-така.
В 9 клас преминах през много труден период,имах хранително разстройство и изпаднах в тежка депресия, и това беше основният ми фокус.Почти не мислех за връзки, ориентация или приятелства и тем подобни неща от живота. Миналото лято обаче се възстанових и когато се чувствах вече по-добре отново и психически и физически започнах да усещам привличане към момичета отново.
Сега съм в 10 клас и тези чувства пак са силни.Проблемът е, че винаги съм си представяла, че един ден ще имам деца и искам да бъда майка,но някак си не си представям семейство с жена.Знам, че живеем в 21 век и това е възможно, но в България все още има много предразсъдъци и не искам детето ми да се сблъсква с тях. От друга страна се страхувам, че ако се опитам да имам връзка с мъж, може би няма да бъда щастлива.
Освен това съм доста интровертна. Имам малък кръг от приятелки, но нямам приятели момчета (никога в живота си не съм имала) и рядко общувам с тях. Понякога се чудя как изобщо бих могла да срещна мъж, ако дори не разговарям с такива. Самата ситуация си противоречи и затова съм толкова объркана и нямам идея какво да правя.
Най-трудното и болезнено за мен е,че не мога да споделя това с родителите си. Не, че са консервативни, но ме е страх как ще реагират и се притеснявам, че повече няма да ме погледнат по същия начин. Същото важи и. за приятелките ми. Страх ме е да не загубя близките си и да остана сама.
Много съм объркана и ще се радвам да чуя вашето мнение и да получа някои съвети,защото ми е адски трудно и няма на кого да споделя.
