Това с ниската и високата захар....принципно има голяма разлика в диабет тип 1 и диабет тип 2, както в клиниката, така и в компенсацията/лечението. Тип 1 не се лекува, поддържа се с инсулин и изисква доста дисциплина, знания и висока степен на адаптивност. Тип 1 е автоимунен, казано простичко-нямаш вина, не си преяждал с шоколад, както масово си мислят хората, защото се нарича захарен диабет, отключват го и малки бебета, рядко е да се отключи при възрастен. Тип 2 е обратимо състояние с режим и качествен начин на живот. И двете състояния се повлияват от спорт. При тип 1 имаш и ниска и висока захар, ако не го управляваш добре. Некомпенсираният диабет с висока захар води до вечен глад, умора, съчетани с ниско тегло, отслабваш здраво...освен, че това води до други лоши неща принципно, казвам го само във връзка с полемиките ни относно килограмите ни тук
. Всичко това пък, е коренно различно от ИР. Хашимотото пък е допълнително, често придружаващо състояние към тип 1 или ИР. Букет от диагнози се получава. Фокусът е наистина в опознаването на собствените ни тела така че да сме им полезни със знанията си максимално, защото дори писаните общи правила за поддържане на един диабетик с тип 1 в условно здраве варират и е нужно постоянно адаптиране на всеки отделен човек с диагнозата. Добрата новина тук е, че за около 100 години-нищожно космическо време е това-човечеството е открило инсулина и хора от диабет днес не умират, а водят достатъчно стойностен живот, технологично също има вече достатъчно помощ, все повече човечеството се обръща към здравословните принципи.Това е и една от причините аз при нужда да имам възможността да се обърна за помощ и ХЗТ. Това е и причина да се опитвам да си налагам нови правила с напредване на възрастта, да адаптирам спрямо новите нужди и мозъка си и тялото си доколкото успея, разбира се. Към днешна дата това е включването на спорт задължително, без оглед мързи ли ме, срам ли ме е във фитнеса, дебела ли съм, стара ли съм. Обездвижването е сериозен бич. Ходенето пеша не го броя, то е пренебрежимо на фона общото ни обездвижване, движим се с транспорт, седим, отдавна не сме на полето цял ден. Едни 10к крачки са направо нищо и едва компенсират.
Всеки пречупва през собствен опит, желания, ежедневие, усещания къде какво да пипне-дали ще е хранителен и спортен режим, дали ще са добавки, дали ще е друго.