Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

33 124
602
1

Отговори

# 150 19 май 2007, 21:58 ч.

Мнения: 74

Още ми е мъчно... Извинете ме, но все още съм в криза, защото ме е страх да заспя Cry

, за да не сънувам пак... почти 22.00 е Cry

Утре пак ще посетя сърквата и ще ви съобщя как се развиват събитията! Hug

ЛЕКА НОЩ НА ВСИЧКИ...

# 151 20 май 2007, 00:11 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

не виждам какво страшно има да сънуваш любимото си същество и то да те успокоява
а ако обичаш - пускаш!
оаз искам Дани да зависи от мен...но като любящ роител трябва да го пусна
а ти - да ги пуснеш по техния път
не да не тъжиш и да ти липсват - това никой не иска от теб
но не и да искаш невъзможни неща и да се самообвиняваш и ...
съжалявам но няма как да изразя всичмко чрез нета, а и ти сега надали ще го разбереш правилно - ако пиша може това да те нарани

както и да е - не си сама - тази нощ ще си с нас и в нашите сърца
пиши утре как е минала ноща
и няма защо да се страхуваш от сънищата .- това е мястото ви за срещи

# 152 20 май 2007, 09:13 ч.

Мнения: 7 348

Данчето, за съня ти - идея и нямам как да го тълкувам. А самото послание на сънят го възприемам с положителен знак. Peace

Колко от нас искат някой или нещо да дойде и да им каже поне в съня "мамо, не плачи, защото съм добре"?

Понякога сънищата са плод на действителността, а друг са пророчески, но тълкуването им е прекалено сложно. Времето ги изяснява.

На мен мъдростта на catnadeen Heart Eyes

ми е помагала в много трудни моменти да стъпя на краката си. Явно казаното от нея е стигло, докъдето е целяла. Hug

# 153 20 май 2007, 11:29 ч.

Мнения: 366

Данче, дано днес ти е по-добре и да си по-спокойна. Аз направих точно това, което си направила ти вчера, но преди няколко месеца. Запалих свещ за моя дядо и за малкото ми момиченце, помолих се да се грижи за нея така, както се е грижил за мен и сестра ми, поплаках си. Представих си го как я е гушнал и й пее, така, както е пял на мен. Знам, че тя е добре там с него, спокойна съм. И не сън ме накара да направя това, а някакво вътрешно усещане, че така е правилно. Не е спряло да ме боли, не съм престанала да тъгувам, но в мислите ми те са винаги заедно - моя дядо и моето бебе в ръцете му. Това ми помага да се чувствам добре.
Hug

# 154 20 май 2007, 12:11 ч.

Мнения: 345

Момичета, сънищата са плод на подсъзнанието ни. Сънуваме това, в което ни се иска да вярваме. И все пак,този сън, си е малко или много стряскащ за самата нея.
Данче, ако мога да си позволя да те посъветвам нещо то е да не се притесняваш от страховете си и най-вече да си изливаш болката,събрала се в душата ти. Когато ти се плаче - плачи!!!!!! Peace

Все пак това е естественият път по-който сърцето ни се бори с мъката.
А пък, както казват старите хора - времето лекува всички рани............. Hug

# 155 20 май 2007, 19:56 ч.

Мнения: 656

Данче,Yasna е много права-излей всичко ,което ти се е събрало,плачи ако ти се плаче,викай ,ако ти се вика,споделяй ,ако ти се говори.
Не подтискай тези емоции,защото тогава е по-страшно.Сънищата донякъде отразяват мислите ни ,и всичко което което се върти в главите ни,дори и подсъзнателно.Няма начин нощите ни да са спокойни,ако дните ни не са такива.Прегръщам те силно. Hug

# 156 21 май 2007, 11:53 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: Dan4eto80 в сб, 19 май 2007, 20:48

Плача дори в момента и почти не виждам клавиатурата... говоря от името на всички НИ, как ще ги пуснем като са в сърцето и душта ни? Да, осъзнавам, че може би ги тормозя и не искат да ме виждат такава, но съм такава, защото ги обичам безкрайно и безрезервно, безкрайно тъжна съм... Cry

Точно така е и при мен. Съзнавам, че трябва да ги пусна, а не мога...
Данче, и на мен ми се струва, че детнецето ти по-скоро се опитва да ти даде знак, че е добре... Предполагам, че ти се отразява така, защото все пак става въпрос за някой, когото си изгубила.
И не е лесно за съзнанието ти да приеме ...

Ники, вярвам, че не от мястото на което си сложила бебешките ръкавички зависи дали Бог ще разбере. Мисля, че е разбрал.

# 157 21 май 2007, 22:28 ч.

Мнения: 345

На мен днес ми е мъчно, защото ми липсва моето малко детенце........ Cry

макр и никога да не се роди живо, за мен то беше такова цели 9 месеца. Имаше си характер, реагираше на моите "повиквания" и това, че никога не отвори очички не прави загубата ми по-лека!!! Cry

# 158 21 май 2007, 22:52 ч.

Мнения: 74

Мила yasna нама такова нещо като "по-лека загуба" ...,
а на мен днес ми е много мъчно, защото се усещам, че съм започнала да се озлобявам, гледам и в чуждите канчета все по-често(щастливите майки имам предвид) и не знам до къде ще стигна..., а бях най-слънчевия човек Cry

Тези чувства ми се отразяват пагубно, разяждат ме... прояждат ми същността и едва ги контролирам. Дано ме разберете!?

# 159 21 май 2007, 22:54 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: yasna в пн, 21 май 2007, 22:28

за мен то беше такова цели 9 месеца. Имаше си характер, реагираше на моите "повиквания" ...

Да, за нас те винаги си остават дечицата ни. Нищо че не са живяли. Нищо че за всички останали става въпрос просто за неуспешно завършила бременност. Ясна, ти много изстрада. Все си мисля, че във Вселената има справедливост и трябва да бъдеш възмездена за всичко, през което мина.

# 160 21 май 2007, 22:58 ч.

Мнения: 29

Днес ми е мъчно, защото.....
Защото разбрах, че още едно детенце от бокса на Нели в Неонатологията на Майчин дом е починало - точно един месец след Нели на 14 май.

От четири деца в бокса - остана живо само едно.
Нели я заразяваха с какво ли не, клебсиела пневмоние, псевдомонас, стафилококус епидермидис - довели до тежки пневмонии....влошавания....апаратна вентилация...

Но какво правят в Неонатологията - прехвърлят ни в други болници - да умират децата ни там.
И после отчитат ниска смъртност.

# 161 21 май 2007, 23:02 ч.

Мнения: 3 166

И тук искам да изкажа безкрайното си съжаление за Нели. Доста дълго следях историята ви. През периода, когато нямаше никакви новини се сещах често за вас. От личен опит знам какво ви е. Бъдете силни, защото имате Блага. Знам, че мъката по сестичката й нищо не може да притъпи, но сте длъжни да продължите напред заради малкото слънчеце, което е при вас. Кураж!

# 162 21 май 2007, 23:11 ч.

Мнения: 74

Аз съм безсилна да кажа каквото и да било, защото родителите ми са лекари и знам какво става в болниците, отделенията и т.н. Sad

Заради Нели не бъдете тъжни, защото аз вярвам, че мъничетата ни гледат и не искат да ни виждат такива... ще споменавам както нея, така и всички други ангелчета в молитвите си Praynig

и дано ни чуват, и дано молитвите ни стигат до ТЯХ!?
Стискам ви палци!!!

# 163 21 май 2007, 23:15 ч.

Мнения: 2 015

И аз тук искам да споделя, че ми е мъчно, за една жена, която преди година загуби синът си.Вчера тя щеше да стане баба за първи път от другия си син, но бебето почина.Родило се е нормално и е тежало цели 4 кг., но все още няма обяснение за случилото се.Поклон!