Липсват ми социални контакти

  • 7 098
  • 156
  •   1
Отговори
# 135
  • SF
  • Мнения: 28 201
Съгласна съм с Есмее,  липсват контактите между хората.  Преди моите родители се събираха с други съграждани почти за всеки празник,  правиха си щури банкети с музика,  томболи,  игри. Сега всеки се мери по другия у фейса колко по скъпа му е колата,  почивката или жената. Тъжно...

За тези времена е много характерно, че не е имало други забавления - масово заведения навсякъде, концерти, всякакви партита, школи за танци или някакво изкуство, фитнесите изобщо не са били популярни, студиа за йога, източни  изкуства, с две думи цялото това предлагане не е съществувало. А и масово са имали сходно работно време, чиновническо, което е било доста удобно за напасване на тайминга. Хората са си развинтвали фантазиите и са си правили празниците сами, без агенции, анимации и др.
Сега работното време е доста "къдраво". За да се съберат 4 семейства и да си съвпаднат плановете, е въпрос на голяма организация. Станахме като западняците, които едно време одумвахме - за да поканиш някого се прави месец напред. То не било защото са кофти хора със затворени сърца, а защото чисто организационно и финансово, не е лесно плановете на всички да съвпаднат.
Наистина виждам, че е цяло чудо повече от трима да се съберем и да организираме нещо по-различно от среща на пицария или суши ресторант.
Преди са готвили, за да ядат нещо вкусно, учили са се на десерти, пайове, сладкиши. Сега е се намира лесно в магазина. Вместо някой да готви по цял ден, както и аз си спомням, срещите са навън. Има разнообразие и лесно се задоволяват предпочитанията, не само 2-3 вида салата, мешана скара, медальон с гъби и крем карамел.
Навън обаче има работно време и масовите заведения не предлагат музика и танци, така че шумните домашни партита са невъзможни да се пренесат навън в същия си продължителен и забавен вид. Спазва се и някаква общоприетост.

# 136
  • Мнения: 12 546
Не съм съвсем съгласна, че всички партита са навън. Вече е доста скъпо и почти непосилно да събираш гости по ресторанти, освен ако събитието не е много голямо, домашните партита с домашно сготвена храна са си алтернатива, за който му се готви и посреща.

# 137
  • Мнения: 162
В този форум как се случват срещите между хора. Ето , примерно много теми със самотни хора, в които могат да се напаснат за приятелства, но излизат ли извън форума или само тук остава комуникацията?

# 138
  • Мнения: 16 293
Да,има срещат се пишещите тук.
Обикновенно се правят срещи по теми,по празниците или когато някой от чужбина дойде.

# 139
  • Мнения: 1 168
А предимно по женски ли са или смесени? 🙂

# 140
  • Мнения: 16 293
По женски,все пак форумът е бгмамма,не тати.

# 141
  • Мнения: 1 168
В някои раздели е смесен, но разбирам.

# 142
  • Мнения: 520
Дотук никакво развитие,продължавам да се чувствам некомфортно и съм неудовлетворена .Не се случиха нови запознанства,нищо не се промени,животът си продължава постарому.Хората излизат с приятели,ходят на почивка,канят ги на годишнини и други поводи,а аз си страдам.Не мога да се отърва от това тягостно усещане за самотност,втълпило ми се е в главата и няма измъкване.

# 143
  • Мнения: 522
Мисс, понякога така се получава.  Аз все попадам на онлайн запознанства с мъже от другия край на страната.  За мен повече от 100 км не е опция. И си продължавам сама.

# 144
  • Мнения: 5 467
Дотук никакво развитие,продължавам да се чувствам некомфортно и съм неудовлетворена .Не се случиха нови запознанства,нищо не се промени,животът си продължава постарому.Хората излизат с приятели,ходят на почивка,канят ги на годишнини и други поводи,а аз си страдам.Не мога да се отърва от това тягостно усещане за самотност,втълпило ми се е в главата и няма измъкване.
Това се усеща много силно лятото, когато "всички ходят някъде". Хващаш се с приятелка/мъж/роднина/компания за планина/ и обикаляш. Хващаш буквално всяка възможност. Едното е чувство и мисли - другото е действие; действай

# 145
  • Мнения: 24 143
Дотук никакво развитие,продължавам да се чувствам некомфортно и съм неудовлетворена .Не се случиха нови запознанства,нищо не се промени,животът си продължава постарому.Хората излизат с приятели,ходят на почивка,канят ги на годишнини и други поводи,а аз си страдам.Не мога да се отърва от това тягостно усещане за самотност,втълпило ми се е в главата и няма измъкване.

Това са плодовете на дългосрочните "инвестиции", никой не е поканен от вчерашен познат на годишнина или почивка.

Ако мислиш, че ще пропуснеш първите години на серията запознаване-поддържане на контакт-постепенно сближаване-и т.н., и направо ще финишираш на купона, да знаеш, че няма да стане. Ти имаш нужда от компания, ти си тази, която трябва да положи смислени усилия в тази посока. Помисли какво можеш да дадеш в едно такова приятелство и давай напред.

# 146
  • Мнения: 4 270
А защо не си преразгледате хората, които срещате ежедневно на улицата. Не е нужно със съседи да сте си първи приятели, но ако и само на боргия минавате покрай тях, понякога човек си оправя настроението от небрежен кратък разговор.
Аз покрай децата с доста комшии се запознах, оказа се, че има поне четири двойки близнаци около 60г  и сега виждайки моите са им сантимент.

Имам няколко възрастни съседи, които за празник носят почерпка за децата, аз им връщам жеста.
На две баби им мисля в момента какво ще удачно, че имат юбилей.

Има семейство до нас на 55+, готови за внуци вече,  обичат деца и идват да ги взимат моите да им показват у тях папагалите.

Покрай едно поколение винаги има друго -  младо или старо и се завързват контакти.
Снощи мина едно момче и ми вика - аз съм там отзад, знаеш ли, че сме комшии.
От къде да го знам, запознахме се.



С приятели в момента е лято и по-рядко да се съберем накуп. Едните ще се върнат след двуседмично море в края на седмицата, други в момента са на почивка, трети отиват в края на седмицата.
Ние си гласим нашата ваканция.
Няма нищо депресиращо, че всеки ще прекара лятото някъде семейно, като минат жегите ще се видим.
Едни имат ученици, други деца в градинска възраст и всеки се съобразява кога е удачно за семейството да се отиде някъде.


В моя край една комшийка от  поне 15г върти дамски клуб, , започна да ги събира първо по 8 март - всички жени, независимо от възраст. Става голям банкет. Постепенно се сформираха групи за кафе, грънчарство, месене на погачи. Включват и деца, ученици.
Дейността много се разрастна, а мислех комшийката - организатор за дистанцирана по принцип.

# 147
  • Мнения: 5 467
Това в голям или малък град, Щефи? Дамския клуб

# 148
  • Мнения: 4 270
За малко населено място става въпрос.
Явно е отлежавало в главата и, защото се прибираше до жилището в София само и заради детето, докато завърши.
Като се прибра окончателно от големия град отвори кафе, не с цел преживяване, защото е наследник - реститут /сгради, гори, фабрики/
Прекарвайки си деня покрай заведението започна всичко.
Първо с цел да се запознаят жени от различни поколения, снахи от другаде, местни позабравили се покрай други грижи, после се развиха много инициативи.

Е, има и мрънкащи, където ги мързи да си наметнат дрешка и да отидат сред хора, намират си причина да се вторачват кой неприятен за тях биха срещнали.

# 149
  • Мнения: 520
Дотук никакво развитие,продължавам да се чувствам некомфортно и съм неудовлетворена .Не се случиха нови запознанства,нищо не се промени,животът си продължава постарому.Хората излизат с приятели,ходят на почивка,канят ги на годишнини и други поводи,а аз си страдам.Не мога да се отърва от това тягостно усещане за самотност,втълпило ми се е в главата и няма измъкване.
Това се усеща много силно лятото, когато "всички ходят някъде". Хващаш се с приятелка/мъж/роднина/компания за планина/ и обикаляш. Хващаш буквално всяка възможност. Едното е чувство и мисли - другото е действие; действай

Е да де,ама отде тази приятелка

Общи условия

Активация на акаунт