- Публикувана: 8 юни 2026, 08:13 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2026, 16:53 ч.
Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 98
Въпросната къща не подлежи на удостоверение за търпимост. За него си има определени изисквания по закон, които рядко са налични.
Затова бяха четирите дни консултации, с всички възможни институции.
Всеки може да закупи каквото иска и точно както поиска, и да си носи последствията от решенията, негови са си. Аз само дадох пример.
Затова бяха четирите дни консултации, с всички възможни институции.
Всеки може да закупи каквото иска и точно както поиска, и да си носи последствията от решенията, негови са си. Аз само дадох пример.
В България един такъв имот, може да се узакони, с удостоверение за търпимост, но си е ходене по мъките и харчене на пари.
Ако къщата обаче е била идеална и цената и е била поносима, аз бих пробвала да си я узаконя, това че не е с изрядни документи, мен не би ме спряло.
Ако къщата обаче е била идеална и цената и е била поносима, аз бих пробвала да си я узаконя, това че не е с изрядни документи, мен не би ме спряло.
Удостоверение за търпимост може само за стари къщи, строени преди .... година, не помня точно.
И осъдени има, при това не един...
https://dela.bg/Acts/e18c0f7e-60a4-452b-9307-df2a8a9a070a
https://dela.bg/Acts/e18c0f7e-60a4-452b-9307-df2a8a9a070a
Действително има и осъдителни решения по сходни казуси, но въпросът не е дали изобщо съществуват такива, а по какви доказателствени основания са постановени. В посоченото Решение на РС Варна ответникът е оспорил иска по основание и размер, навел е и възражение за нищожност...унищожаемост по чл. 26, ал. 2 и чл. 29 ЗЗД, но съдът е приел тези възражения за недоказани, докато представенатаВайбър кореспонденция е била достатъчно ясна и неоспорена по авторство, за да запълни фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ. Изходът се дължи на тази конкретна доказателствена констатация, а не на общ принцип, който автоматично да важи за всеки друг казус.
Много бърз преглед, дава и други нюанси при сходна по естество защита::
1. https://dela.bg/Acts/0715886a-a345-4b8a-8437-5146606e21c1
- тук се приема, че предмет на договора за посредничество е резултатът (свързване на страните), не полагането на труд, и отхвърля претенцията въпреки положени от посредника усилия.
2. https://dela.bg/Acts/8c66a418-4cb3-4b22-a5fe-26857724712a
----отхвърля иск въпреки неоспорена Вайбър кореспонденция, тъй като тя не установява пълно и главно доказване на съществените елементи на договора.
3. https://dela.bg/Acts/1b29222e-a765-48c2-acbe-18eeb23920ae
.........отхвърля иск, защото протоколът съдържа само задължения за купувача, без насрещни за посредника, и не отговаря на характеристиките на двустранен договор.
Много бърз преглед, дава и други нюанси при сходна по естество защита::
1. https://dela.bg/Acts/0715886a-a345-4b8a-8437-5146606e21c1
- тук се приема, че предмет на договора за посредничество е резултатът (свързване на страните), не полагането на труд, и отхвърля претенцията въпреки положени от посредника усилия.
2. https://dela.bg/Acts/8c66a418-4cb3-4b22-a5fe-26857724712a
----отхвърля иск въпреки неоспорена Вайбър кореспонденция, тъй като тя не установява пълно и главно доказване на съществените елементи на договора.
3. https://dela.bg/Acts/1b29222e-a765-48c2-acbe-18eeb23920ae
.........отхвърля иск, защото протоколът съдържа само задължения за купувача, без насрещни за посредника, и не отговаря на характеристиките на двустранен договор.
Разбира се, но, не можем да описваме цялата история на казуса.
С две думи, първото решение не е допуснато до касационен контрол. Второто е потвърдено от ОС-Бургас, а третото не съм го гледал.
допълвам се:
Третото е отменено от АС, с мотиви, че съда приема подхода на градския съд за прекалено формалистичен. Не е нужно протоколът да съдържа всички типични реквизити на договор за посредничество, а е достатъчно да се установи постигнато съгласие по чл. 8 ЗЗД, независимо от наименованието на документа. Съдът тълкува протокола като по чл. 20 ЗЗД и приема, че страните ясно са се договорили: ищецът показва имоти, а купувачът дължи възнаграждение, ако купи показан имот, включително чрез свързано лице. Тъй като е безспорно, имота е показан от ищеца и впоследствие купен от контролирано от ответника дружество (много тъпо), съдът приема, че възнаграждението се дължи, без значение дали е имало типично изпълнение на класическо посредничество (свързване с продавача, водене на преговори и т.н.).
С две думи, първото решение не е допуснато до касационен контрол. Второто е потвърдено от ОС-Бургас, а третото не съм го гледал.
допълвам се:
Третото е отменено от АС, с мотиви, че съда приема подхода на градския съд за прекалено формалистичен. Не е нужно протоколът да съдържа всички типични реквизити на договор за посредничество, а е достатъчно да се установи постигнато съгласие по чл. 8 ЗЗД, независимо от наименованието на документа. Съдът тълкува протокола като по чл. 20 ЗЗД и приема, че страните ясно са се договорили: ищецът показва имоти, а купувачът дължи възнаграждение, ако купи показан имот, включително чрез свързано лице. Тъй като е безспорно, имота е показан от ищеца и впоследствие купен от контролирано от ответника дружество (много тъпо), съдът приема, че възнаграждението се дължи, без значение дали е имало типично изпълнение на класическо посредничество (свързване с продавача, водене на преговори и т.н.).
Тук в това дело се казва, че имало договор за посредничество. Но на мен ми е любопитно как брокерите успяват да принудят хора, които не са им клиенти, нямат договор, да им платят комисиона. Как се приема за нормално, как може да е законно? Отиваш в магазина, купуваш нещо, плащаш го на касата, и после се появява някой да ти иска комисиона. Разбирам мутренските истории, но това с брокерите изглежда официално и законно. Пак повтавям, не говоря за случаите, когато си наел брокер, а когато никого не си наемал, а те принуждават да им дадеш едни пари.
Отговорът е в едно уловка: договорът за посредничество у нас не изисква писмена форма. Достатъчно е да подпишеш "протокол за оглед" и съдът може да го тълкува като съгласие за услуга + задължение за плащане, дори документът никъде да не пише "договор за посредничество".
Тази порактика се използва и се бзлоупотребява. Затова практиката на съда е противоречива:
Един съд отхвърля иск, защото протоколът съдържа само задължения за купувача, без насрещни за агенцията, т.е. не е двустранен договор. НООО...Друг съд (по същото дело, по-горна инстанция) отменя това и казва: достатъчно е общо съгласие, не са нужни типични реквизити.
Трети съд направо квалифицира практиката като нелоялна по ЗЗП ...заблуждаваща схема, която обвързва потребителя без да му е ясно какво подписва.
Та...така.
Тази порактика се използва и се бзлоупотребява. Затова практиката на съда е противоречива:
Един съд отхвърля иск, защото протоколът съдържа само задължения за купувача, без насрещни за агенцията, т.е. не е двустранен договор. НООО...Друг съд (по същото дело, по-горна инстанция) отменя това и казва: достатъчно е общо съгласие, не са нужни типични реквизити.
Трети съд направо квалифицира практиката като нелоялна по ЗЗП ...заблуждаваща схема, която обвързва потребителя без да му е ясно какво подписва.
Та...така.
Именно ако продавачът е вързан с брокера за някакъв период и реално не се занимава да показва апартамента си, брокерът те допуска до оглед след подписване на протокол за оглед и в него се слагат клаузи, че ако стигнеш до покупка със или без тяхно съдействие (за документи, за нотариус, тежести и пр.) след огледа, ти дължиш Х% от сумата на която е обявен апартаментът по време на огледа - и всичко това описано в този протокол за оглед. Ако откажеш да го подпишеш просто няма оглед. И така брокерите си връзват нещата че да вземат пари и от двете страни.