Според мен проблема е психически. Наистина не е добре тази жена.
- Публикувана: 14 юни 2026, 18:04 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2026, 09:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 174
Глупости
Една година имаше много бълхи, скачаха по асфалта, внасяхме ги с дрехи, по каквото полепнат. В леглото ми имаше, голямо пране и тритиране, нови влизаха.
Не хапеха ,скачат и дразнят по теб, една стига да не заспиш и я гониш.
Може да не са опасни, но горките животни, как търпят?
И как се живее като ги мислиш само?
Добре ,че не се повтори онова чудо повече. Излудяхме от третиране, а и болести могат да разнасят.
Не хапеха ,скачат и дразнят по теб, една стига да не заспиш и я гониш.
Може да не са опасни, но горките животни, как търпят?
И как се живее като ги мислиш само?
Добре ,че не се повтори онова чудо повече. Излудяхме от третиране, а и болести могат да разнасят.
Не са глупости, ветеринар ми го е казвал, като се притеснявах за едно улично коте, че мен няма да ме хапят дори да ме полазят.
Точно така е.
И с готвенето и с думите "ще ядете! Аз за вас готвя". Силно желание да се меси дори в това какво ядем. Да има причина да идва уж не е за бебето, не да прави раздори, а храна да носи. Като и се казва няколко пъти, че не се яде тази храна, защо продължава.
Котките не са мой проблем. Докато се търсеше помощ от нас за кастрации и обезпаразитяване и помагахме. Сега като я няма моя мъж ходи да храни останала и котка от първите, които кастрирахме, ваксинирахме, oбезпаразитихме и всичко. Проблема става негов, защото ежедневно му се звъни да храни и уличните и се държи сметка. Той за да ходи там и сестра му да иде също преди малко ходи да пръска за трети път срещу бълхи, оказа се, че са навсякъде в къщата, по терасите, в склада и на двора. За парите за отрова не говоря, време си е. Облича един костюм от работата му, слага маски, ръкавици и започва да пръска. После сваля това всичко и дрехите и от колата си взема други и ги облича, защото ни е страх да не донесе бълха в нас. В къщи влиза директно в банята и се къпе и преглежда целия.
Мислехме да вика фирма, която да пръска, но е доста скъпо. Тя парите няма да ни ги даде, а и само в края на лятото ще събере нови и нови котки.
Не съм съгласна, че такива като нея правят геройство, че хранят всяка котка и я прибират. Напротив, точно от такива котките се въдят все повече. То е лесно като друг плати разходите и включително муфтиш пари за храна, но като спряхме да плащаме кастрациите, котките станаха 30.
Не ме разбирайте погрешно. И аз обичам животни имам и кучета и котки, но уличните не ги храня в къщи и не ги затварям в мазето. Излизам на отсрещния тротоар където няма къща и им слагам там.
И с готвенето и с думите "ще ядете! Аз за вас готвя". Силно желание да се меси дори в това какво ядем. Да има причина да идва уж не е за бебето, не да прави раздори, а храна да носи. Като и се казва няколко пъти, че не се яде тази храна, защо продължава.
Котките не са мой проблем. Докато се търсеше помощ от нас за кастрации и обезпаразитяване и помагахме. Сега като я няма моя мъж ходи да храни останала и котка от първите, които кастрирахме, ваксинирахме, oбезпаразитихме и всичко. Проблема става негов, защото ежедневно му се звъни да храни и уличните и се държи сметка. Той за да ходи там и сестра му да иде също преди малко ходи да пръска за трети път срещу бълхи, оказа се, че са навсякъде в къщата, по терасите, в склада и на двора. За парите за отрова не говоря, време си е. Облича един костюм от работата му, слага маски, ръкавици и започва да пръска. После сваля това всичко и дрехите и от колата си взема други и ги облича, защото ни е страх да не донесе бълха в нас. В къщи влиза директно в банята и се къпе и преглежда целия.
Мислехме да вика фирма, която да пръска, но е доста скъпо. Тя парите няма да ни ги даде, а и само в края на лятото ще събере нови и нови котки.
Не съм съгласна, че такива като нея правят геройство, че хранят всяка котка и я прибират. Напротив, точно от такива котките се въдят все повече. То е лесно като друг плати разходите и включително муфтиш пари за храна, но като спряхме да плащаме кастрациите, котките станаха 30.
Не ме разбирайте погрешно. И аз обичам животни имам и кучета и котки, но уличните не ги храня в къщи и не ги затварям в мазето. Излизам на отсрещния тротоар където няма къща и им слагам там.
Според мен тук голяма част от проблема е и в мъжа ти.
Ако той беше поставил ясни граници още в началото и беше казал: „Не, няма да идвам всеки ден да храня котките, няма да поемам последствията от чужди решения и няма нужда да носиш храна, след като сме казали, че не я ядем“, едва ли ситуацията щеше да ескалира дотук.
Докато той продължава да изпълнява всичко, което тя поиска, тя няма причина да промени поведението си. Ако днес храни котките, утре пръска срещу бълхи, вдругиден плаща за кастрации, тя съвсем естествено ще приема, че това е и негова отговорност.
Докато той не постави тази граница, ти винаги ще си в неудобната позиция.
Ако иска да гледа 30 котки, ще трябва сама да се справя с храненето, почистването, кастрациите и последствията. Ако няма кой да поема ангажиментите вместо нея, най-вероятно ще се наложи да преосмисли какво реално може да поеме.
И бълхите не живеят постоянно по хората, както например въшките, но могат да скочат върху дрехите или обувките и да се скрият временно в гънките и шевовете на дрехите. Могат ухапят човек и да се хранят с кръвта му и след това да слязат и да се укрият в килими, мека мебел, пукнатини на пода, легла, одеяла и други текстилни повърхности.
Моя приятелка е на черешата от доста време, дразни я това, че свекърва й е жива.
Е, тук вече не знам някой да има полезен съвет относно това, че свеки още диша. Просто не се срещат/общуват снаха и свекърва, ако снахата има топки.
И да, бълхи хапят хората точно така, както и комарите.
Бълхите обикновено не ходят по хората.
Котешки бълхи са страшна напаст, която освен че хапе ами няма и избиване, а изпражнения на уличните неваксинирани и необезпаразитени вътрешно котки са опасни за хората, когато изсъхнат и от тях се разнася прах. Вероятността от зараза с токсоплазмоза е голяма, а нелекуванста токсоплазмоза при човека удря дори в мозъка.
Велуна, така е. Моя мъж многократно и поставя граници, той дори не си говори с нея по много време, но тя измисля ново 20 - пада по стълби не веднъж, разболява се да не може да стане, блъска колата, чупи прозорец и т. н.т. Все нещо, за което се реве със сълзи и започва да търси сестра му да си идва да я гледа, тя пък от София за да си дойде работата ли да си остави и детето... Тя започва да звъни на брат си "бате моля ти се, отиди, аз няма как да си дойда, тя ми плаче много". И той ходи и така омагьосан кръг.
Велуна, така е. Моя мъж многократно и поставя граници, той дори не си говори с нея по много време, но тя измисля ново 20 - пада по стълби не веднъж, разболява се да не може да стане, блъска колата, чупи прозорец и т. н.т. Все нещо, за което се реве със сълзи и започва да търси сестра му да си идва да я гледа, тя пък от София за да си дойде работата ли да си остави и детето... Тя започва да звъни на брат си "бате моля ти се, отиди, аз няма как да си дойда, тя ми плаче много". И той ходи и така омагьосан кръг.
Котешки бълхи са страшна напаст, която освен че хапе ами няма и избиване, а изпражнения на уличните неваксинирани и необезпаразитени вътрешно котки са опасни за хората, когато изсъхнат и от тях се разнася прах. Вероятността от зараза с токсоплазмоза е голяма, а нелекуванста токсоплазмоза при човека удря дори в мозъка.
Велуна, така е. Моя мъж многократно и поставя граници, той дори не си говори с нея по много време, но тя измисля ново 20 - пада по стълби не веднъж, разболява се да не може да стане, блъска колата, чупи прозорец и т. н.т. Все нещо, за което се реве със сълзи и започва да търси сестра му да си идва да я гледа, тя пък от София за да си дойде работата ли да си остави и детето... Тя започва да звъни на брат си "бате моля ти се, отиди, аз няма как да си дойда, тя ми плаче много". И той ходи и така омагьосан кръг.
Велуна, така е. Моя мъж многократно и поставя граници, той дори не си говори с нея по много време, но тя измисля ново 20 - пада по стълби не веднъж, разболява се да не може да стане, блъска колата, чупи прозорец и т. н.т. Все нещо, за което се реве със сълзи и започва да търси сестра му да си идва да я гледа, тя пък от София за да си дойде работата ли да си остави и детето... Тя започва да звъни на брат си "бате моля ти се, отиди, аз няма как да си дойда, тя ми плаче много". И той ходи и така омагьосан кръг.
Според мен точно това е проблемът – границите не са само думи, а и действия. Ако днес ѝ кажеш „не“, а утре при първите сълзи отидеш и направиш всичко, тя разбира, че просто трябва да намери друг начин да постигне своето. Не е нужно да спори, достатъчно е да предизвика чувство за вина.
Разбира се, ако наистина е станал сериозен инцидент, нормално е децата да помогнат. Но когато подобни „спешни случаи“ се случват непрекъснато и всеки път водят до един и същ резултат, човек няма как да не се замисли дали не са се превърнали в начин да задържи вниманието и контрола. Докато този модел работи, няма причина тя да го променя. Ако разбере, че всяко обаждане няма автоматично да доведе до това някой да зареже всичко и да хукне, най-вероятно ще започне да търси други, по-здравословни начини да се справя.