Дано да не доживея деня, в който ще седна на една маса с жена и ще я оставя да си плати сметката

Лошото на виртуалното общуване, че всеки пречупва всичко през собствената си призма, и се обижда без никакъв смисъл.
За това съм на мнение, че ако се харесате онлайн, трябва по най-бързия начин да се видите. Често реалността е много далеч от виртуала.

Аз не мисля, че кварталите на София разраснали се покрай Кремиковци са каймака, елита на обществото ни. Чалга, маргинализация покрай всеобщата бедност до толкова дълбоко са се вкоренили, че ще трябват няколко поколения докато се изкоренят, ама даже и тогава не е сигурно
Но пък наистина е хубаво всеки да си знае средата и да не се меси другаде, че става голямо мазало като в темата междувпрочем.

Какво значи да отделяш пари за партньора? Да му даваш джобни? Да му плащаш телефона и бензина за колата? Ориентирай ме, моля

В живота хора от различни класи, трудно се срещат, само в интернет е възможно.
Просто светът стана такъв, че хората масово не общуват ( по-дъртите) и разчитат на интернет, а там може да се заблудиш за кратко.
За това и в другата тема обсъждахме, че се организират круизи за необвързани, походи в планината, за различни възрастови групи и за който търси връзки, това е по-добра опция, поне не си губиш времето в безсмислено надцакване кой кой е. Вижда се и с просто око още от първите няколко минути.

Напротив, и в живота се срещат.

Това изобщо не е вярно, между така напречния елит с многото милиони и известност, и обикновените трудещи се има една нещо като седна класа, макар че не е точно понятието. Това са хора и семейства с имущество, бизнеси и други активи на стойност от няколко милиона до няколко десетки милиона. Техните деца растат в същата среда като останалите, ходят на обикновени училища и имат приятели и среда като всички останали. Характерно е, че рядко говорят за пари, рядко демонстрират положение, макар че всички го знаят, както и трудно ще ги впечатлиш с пари. Мисля схващате за какво говоря и защо има толкова фундаментални различия във вижданията тук.

А като се срещнат и различни култури, и купонът става пълен.
Всякакви хора се срещат, разбира се.
Аз съм родена и до 18 години съм живяла в провинцията. Има изключително стойностни и интелигентни хора там. Точно там, ако имаше аристокрация, би живяла и оцеляла. Ценностите се предават от поколение на поколение и има хора със състояние и престиж.
Лично аз уважавам изключително хора от стари фамилии, независимо откъде.
А, тези папуняци дето понатрупаха парички покрай мутренските години са ясни. Там положението чак сега започва да се чисти. Познавам такива (жената на Г. Илиев). Ами, нищо не мога да кажа – жената е изключително фина, премерена и интелигентна. Добре ползва наследството от мутрата.

Ами например, ако отивате някъде на екскурзия, всеки отделя някакви пари. За подарък за рожден ден или друг повод. Ако си гостувате, всеки отделя пари за пазара или съответно да донесе нещо. Общо взето всяка активност върви с някакви разходи.

Рф, човек с доходи ( средна класа) се предполага, че ако покани една жена на вечеря, защото я харесва, ще поиска да плати сметката, а няма да се чуди как да се измъкне, било като не я кани никъде, било като се чуди как да си я разделят, а има и такива които се хвалят, ако жената я покрие. За това е темата, за хора средна ръка.
При богатите е различно, при бедните също.
Всеки трябва да си е в класата. Ако една сметка те плаши ( двама души, не двеста), то тогава си беден. Как по-ясно да го обясня.
Според мен и това е имал предвид автора на темата, дано не доживее време, в което да е беден. Поне аз така го разбирам, пък може и да не е така.

Само че тук масовите мнения не са за всеки да отделя, а точно към единия да отделя кеша, другата страна просто да присъства и да хубавее

Ако и на ДВАМАТА така им е ок и са в балансирана динамика, какъв ти е проблема на теб?
Както мен не ми пречат жените комбайнерки или двустранните отношения, така и не ме трогва нищо друго.
Всяка двойка се разбрахме има собствена динамика, индивидуалност, начин на живот, професии, среда и така нататък.
Тук говорим за началото – базата – предпоставките да се стигне до двойка или да не се.

И какво значение има какво е масовото мнение след като ти (уж) си щастлив с жена ти?
Голяма работа, че някой плащал.
Да живота е несправедлив. Няма за всеки по равно. И да ревеш и да не ревеш - това е.

rf22 - целта тук е проста - едни мъже да докажат на едни жени, че освен да се навиват бързо за секс, не трябва да очакват не само една вечеря в ресторант, но нищо от тях, сакън, че ще минат в графата на най-древната професия.
И особено чанти от 5 бона!

Да, ама не. Ние, жените, пак ще си очакваме плащането, вниманието, грижата и не, няма да пуснем секс на третата среща, както сега се опитват да ни го вменят за модерно, а когато ние си решим, пък било то и след шест месеца.

Клишетата ги редите вие ...и е факт, че хората раснали в различни среди и получили различно възпитание много трудно се напасват в отношенията си. Особено след едни години, просто няма спойка. Както и във финансовата и професионалната сфера, нормално е хората да се събират в собствените си кръгове. Това си идва от самият начин на живот.
Имам една приятелка, разведена с дете. Много обича да ходи по екскурзии и ресторанти, такава като се запознаете он лайн и почне да ти разказва къде е била веднага ще я сложиш в графа - търсачка на мангизи, инфлуенсерка дето търси чичко-паричко и т.н. Ама не - жената си има хубава професия и си обикаля.
Ти примерно ако си бояджия, авто монтьор с такава не можеш да бъдеш, щото няма да можеш да и надвиеш над харчовете. За това жената си търси нов партньор в нейната си професионална сфера.
И обратното - ако съм плочкаджия, няма да търся лекарка или адвокатка, а жена от моято собствена класа, която да знае как да се справя с особеностите и ограниченията на работническата класа, как да може две и двеста и да готви боб по 300 начина. И да обича да ходи лятото на село. И това е нормално - така винаги си е било.
Сега просто нещата са объркани от голямата миграция на хората насам натам и късните бракове и съжителства.
Младите хора се напасват по-лесно, по-бързо и така.

На първа среща, да. Иначе в една връзка, не смятам, че само мъжът трябва да плаща. Като цяло е добре всяка двойка да си нареди динамиката така, както отговаря на индивидуалните им желания и възможности. В крайна сметка, хората сме много различни и е абсурдно да искаме да се наложи един общ стандарт.

Чета, чета... стигнах до 90 стр и сега се чудя... кога това един мъж да плаща стана такава ценност? На първа, на втора, на n-та среща. Че и пари да праща предварително.
Може и аз нещо да не разбирам живота, но вече над 20 години водя успешен любовен живот и никога, ама наистина никога не съм се впечатлявала, изисквала, и приемала за качество един мъж да ми плати сметката.