АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

 Да ви помоля за съвет...Децата от Детската градина ще ходят на малка екскурзия за половин ден до един голям парк.Ще ги вземе влакче туристическо и ще ги върне обратно в Градината.Чудя се дали да го пусна Давид.Учителката ми казва,че няма страшно...със всчка група ще има по един полицай,но все пак... Та той е като отвързано кученце...и това ново изживяване с влакчето...да не предизвика писъци,та да се чудят какво да го правят.Исках да отида с тях,но не само аз исках.Теглихме жребий на една родителска среща и избрахме три майки да придружават децата, но аз не съм от тях .

 Браво на Гери !Дай Бже по-често да се хвалим с успехите на децата си!

Здравейте! Някои статии се пишат от специалисти за специалисти и представляват научна литература.
Други се пишат за по-широка читателска аудитория, на по достъпен език и са научно-популярна литература. Те са за нас. Няма лошо.
Габи, с голямо удоволствие ти чета постингите. Разликата е огромна. Нашите деца отиват на зелено училище без придружаващо ги медицинско лице, а вие с полицай. Може би е трябвало преди жребия да обосновеш желанието си да отидеш. Според мен го пускай. То каквото може да стане на екскурзийката, може да стане и в детската градина.
Аз на моя дангалак вече в прав текст му казвам, че някои неща имат значение само за аутист. Писва ми вече. Най вероятно аз съм се изтървал някой път. За пръв път като го чух да споменава думата аутист и го попитах какво е, той ме погледна и каза - Човек, който брои на колко е счупена една плочка от тротоара.
Снощи се мотаеше преди вечеря, не започваше да яде и като го питах какво не му е наред, ме попита как да хване филията така или така. Разликата беше, че единия път долната кора отиваше към дланта му, а другия - горната кора. И направо му казах, че това има значение само за аутист. Вече ще му набивам разликите, да работи по отстраняването им.

gaby_s най трудното нещо е да гласуваме доверие на децата и да си пречупим страха.Ти си познаваш детето и сама ще си прецениш.Аз бих си пуснала детето, но вече почвам да си пречупвам страха.

Ще ти разкажа нещо.Този уикенд бяхме на село/вилата/.Дъщеря ми се разсърди нещо и изфуча ревяща от двора с колелото.След малко си потърсих децата и не ги намерих.Започна едно лудо обикаляне на селото от мен и мъжа ми.Близо 20 мин. децата ми бяха в неизвестност.На едно разклонение от пътя случайно изкочиха пред мен пеещата кака и пригласящия и брат .Те моля ти се отишли в гората с колелетата и там си играли сами.Върнаха се благополучно.Каката беше още по разочарована - очакваше извинение за въображаемата обида, а получи конско за безотговорност.
Дадох си по късно сметка, че 8 год.първокласничка е в състояние да се погрижи за почти 5 годишен аутист сама в гората близо половин час.Значи може би трябва вече по мъъъъъъъъъъъничко да го "отбивам" и да отпускам юздите.

Дано съм ти от полза с това.

Благодаря,Катина!Разбира се,че си ми от полза! 
Благодаря,Вълчо! 

помниш ли ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО ВСЯКО ДЕТЕ С АУТИЗЪМ БИ ИСКАЛО ДА ЗНАЕТЕ?  Според мен точно така би трябвало да постъпваш. И то не само ти , ами всички ние - е разбира се на мъниците неможем да им казваме сложни думички, но трябва да знаят, че ние ЗНАЕМ, че те мислят различно. Само така, те биха се стремили да дойдат в нашия свят.


Kaте, аз оставям малкия /на 4г/ под грижите на 10 годишния ми хлапак. Разбира се примерно, като съм в другата стая, или примерно в градината, а те вътре, или обратното. Дори и на басейн оставям големия да го варди до басейна, а аз стоя далече от водата.
Дори и понякога като немога да се справя с Арти батко му успява да направи това - вчера примерно не пожела да слезе от колата като се прибрахме. След 40 минути молене и залъгване все още седеше в колата и зяпаше нещо през прозореца безмълвен. Опитите ми да го изкарам насила бяха безуспешни  - вкопчваше се в коланите и риташе и пищеше и въпреки, че е 13кила с напикани гащи неможах да го измъкна.... Тогава големия ми син отиде там, каза да се прибера и след 10 минути дойдоха двамата ...малкия си блееше нещо, почна да се занимава с неговите си неща у дома, все едно нищо не се беше случило... Ами почувствах се хем глупаво, хем поласкана... 
И не е само тази случка, много пъти ми се е случвало като немога да го накарам да прави, или да не прави нещо батко му да дойде и да реши ситуацията.

Да ви питам нещо - лудвам вече с нощните му капризи и разходки.... някой да е решавал подобен  проблем?  Баща му вече имам чувството че ще се изнесе да спи в бараката на двора  То или дребното се буди да играе или папка, или баткото за вода, сок, мляко, тоалетна, играчка, да сменим одеало, възглавница, да се разходи из къщата, да иска кремвирш, какао, да капризничи от коя страна да ляга той от коя бебето и т.н... И малкото гледа и попива - нощем е време за купон 

Oт днешната преса 
Мисля, че е интересно, има хубави идеи за справяне в ситуациите.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1044601


 Децата до 9 години приемат всичко буквално, защото мислят буквално.

Сигурно пак няма да се съгласиш с мен, но въпреки всичко ще си кажа мнението. Мисля, че е време синът ти да си иде да си нанка сам в легло и дори в стая.  Дори и аутист, с много любов и много твърдост от твоя страна лека полека ще се научи на някои неща, дори и да отнеме много повече време и нерви отколкото при нормално дете. Но ти си свикнала така или иначе, че с аутистите всичко става по-трудно. Аз до скоро учих синът си да не реве като се къпе. Отне виждаш колко време, ама се примири в крайна сметка. С миенето на зъбите същата работа - преди баща му му държеше ръцете и аз четках докато той пищи и се мята. Насила кое му се вика. Аме вече не пищи. Е пак с баща му заедно действаме, ама вече го е приел като ежевечерен ритуал и не пищи истерично. Викам Ааааа заедно с него и Браво непрекъснато и набързо се справяме със зъбите.
За спането в собствено легло много трудно го свинкахме. А при теб ще е още по-трудно, защото синът ти е голям. Но мисля, че това ще е добре за всички в крайна сметка. За мен е недопустимо дете на тази възраст де пречи на всички да спят нощем. Детето ти може да се травмира от лошо отношение. Но твърдост и лошо отношение са различни неща.

На някои постинги не им е писано да бъдат побликувани.Исках да се скарам на Волф и всичко изчезна.Намразвам се за дълго време когато не ми издържи нервната система да бъда търпелива и видя безпомощния израз в очите на детето си.Обикновено се опитвам да си  се представя в непозната екзотична страна без да знам език и нрави и успявам да се овладявам......но понякога
Толкова пъти съм оставяла 10-те неща за по спокойно време,че съм останала с впечатление,че съм ги чела ама не,а там е описан моят син.Ние сега правим гимнастика и се оказва,че това е много полезно и за мозъка.Учи се целенасочено да прави различни упражнения с различни части на тялото с нарастваща трудност.И много се радва като се справи.А аз два пъти повече

NikiFin,  Моля те не раздавай диагнози наляво надясно... За това си има специалисти Никъде не съм писала, че сина ми е аутист - за разлика от теб, на мен не ми харесва да поставям диагнози на детето си които са съмнителни и непотвърдени 

Аз никога не бих накарала едно дете да се примири или да се подчини. Нито аутистично, нито неаутистично, нито с какъвто и да е проблем или без проблем. Това е много лош подход - не само не е възпитателен, а и наранява самочувствието на децата. А и това е най- ама НАЙ сигурния начин да го направя непокорно дете. Ако се опитваш да се налагаш, и те ще го правят - имаш си у дома жив пример 

Детето ми спи в моето легло, защото аз смятам това за правилно. Докато имат нужда да бъдат гушкани нощем ще си ги гушкам. Когато са готови да се отделят ще се отделят сами. Това е моето разбиране за нещата - разбира се - никой не е необходимо да го приема. Това, че спя с децата си не смятам за проблем и нямам нищо против да продължавам да го правя.

Проблема в кое легло спи детето и това, че неможе да спи нощем не е едно и също нещо. Аз търся отговор на въпроса как да реша проблема с многото събуждания, а не как да го местя от леглото си. Той си има и негово легло в спалнята, понякога спи там - и там си се буди 999 пъти... Като спи при брат си в другата стая също - само дето брат му не го чува като се събуди и му увършава всичките неща и после тръгва "да изследва къщата"  нещо което е много по-вредно за здравето от спането с родителите.

Деси,и ние имаме същите проблеми...Давид също спи до мен на семейната спалня...вечер се гушкаме ,четем книжки,пеем си...това е време много ценно за мен,защото сме двамата "на саме"...Нощем се буди безброй пъти...и ние пием вода,играем...аз съм свикнала...тати спи в другата стая,че е на работа .Случва се понякога да пищи и нищо да не може да го успокои.Имаме проблеми със съседите обаче.Дори днес съседката от долния етаж свикала събрание на входа...заради НАС...ще събира подписи да ни маха от блока.Не можела да спи от Давид.Уморих се да се разправям с тази жена.

Габи, вие не се ли местихте скоро? Трудно ще събере подписи, особено ако е по-голям блока. Измисли си 2-3 дискриминации да си подготвена на първо време. Например че сте чужденци.
 
Гери, имам нужда от време навреме някой да ми се скара. Като коректор на поведението.
Ама ти много кротко ми се караш, чак завидях на съпруга ти. Трудно издържам да обсъждаме как да бъде хваната една филия с лявата ръка. Или коя курабия да изяде първа, при условие, че каза, че ще ги изяде и четирите. Тия чуденки могат да продължат 15-20 минути. Когато подрежда масата, има значение коя лъжица на кого ще бъде. Но са абсолютно еднакви. И пешките на шаха. Никога не съм получавал отговор само на един въпрос:
 - Какво значение има?
 На всякакви други въпроси съм получавал отговори. Не винаги, но съм получавал.
 

Да,скоро се преместихме...на старото място такива проблеми нямахме.А тук входа е малък-седем апартамента.Аз тъкмо се ровя за правата на по-различните деца...да имам готовност и с това

gaby_s ,  освен да те прегърна съчувствено, макар и виртуално ...   

Аз все още имам надежда, че ще намеря начина да науча малкия да спи.
А аз забравих да ви се "похваля" ...няма да минем в предучилищната следващата година, а си оставаме в детската градина. Това значи 1 година ще е по-късно на училище.
Но пък той като че ли се чувства по-добре сега, като е с 3 годишните. Имам чувството, че е на един акъл с тях.
"основанието" на директорката на градината да не го "изпише" и да го остави в класа на 3 годишните, е че след разговор с терапевката преценили, че това може да му помогне да навакса и да е готов да ходи на нормално училище с другите деца, макар и година по-голям от тях.

Gabi и в Испания ли не са чували за шумоизолация  . Тук имат такъв проблем, правят хубави неща ама между стаите направо си има дупки. И в Ирландия забелязах този проблем. Как може да чуват комшийте какво става у вас недоумявам. Айде да се чува нещо, ама чак пък да пречи  . Ужасно гадно е все пак да правят подобна подписка. Бих ви пожелала да си купите къща далеч от комшии и поне този проблем да отпадне. Дано не успеят да ви изгонят - в крайна сметка тези, които са решили да живеят в една сграда с други би трябвало да са взели предвид факта, че комшията може да има ревящо бебе или случай като вашия. Така че, въпреки че я разбирам комшийката мисля, че проблемът си е нейн и ако не може да живее с хора да се спасява, а не да гони тоя и оня.
Desi , много си чувствителна на постовете ми. Недей така, аз исках само да помогна с личното си мнение. Извинявай ако съм те засегнала, но мислех, че наистина питаш за съвет какво може да направиш и аз като непсециалист мога единствено от личен опит да се изказвам. Не съм искала да обидя детето ти наричайки го аутист. Знам, че е със СИД, но за мен нещата са горе долу еднакви. Пишеш в Тема за аутисти и виждам, че се чувстваш като у дома си, ама иначе не даваш да нарекат детето ти Аутист. Аз не бих се разсърдила на твое място, но щом ти се засягаш няма повече.
Наистина нямам твоя проблем за сега, но бих направила всичко възможно да го реша ако го имах. А решението не е да си играя нощем с детето. То може да иска да го прави, но аз ако икам да спя какво - единият трябва да надвие. Нямам против ако мислиш, че това трябва да е детето и е редно да е така понякога. Но все пак трябва да има някакви граници, за да функционира едно семейство.
Ако детето ти се събужда нощем не виждам какво можеш да направиш освен да го тъпчеш с приспивателни. Не мисля, че има друг начин и нито доктор нито други родители могат да ти помогнат. Но определено можеш да проявиш твърдост и да го научиш, че когато нощем се събуди, трябва да си остане в леглото и да се опита да заспи пак сам, а не да си играе и прави кво ли не. И не мисля, че по този начин му правиш нещо лошо. По-скоро ако си играеш с него нощем лишаваш и него и себе си от сън. Аз лично не бих му уйдисвала на нощните претенции. Ако ще да отнеме месеци, но бих упорствала в неиграенето нощем докато проумее, че има правила за нощно поведение и няма друд избор освен да ги спазва.

NikiFin,  не съм се разсърдила, нито обидила. А детето ми може и да е, може и да не е аутист. Но предпочитам да не поставям аз или някой друг диагнози.
Имаме кокретни проблеми - търсим конкретното им решение - това рядко включва изясняването на точната диагноза. Приеми просто, че не искам да поставям "етикети" на сина си. 
Благодаря ти за съвета - това  работи перфектно за другите ми 2 деца, но не и за малкия ми батко.

Престави си го така: 3 седмично бебе, което се буди на всеки 40 минути през ноща и плаче. Какво правиш - носиш на ръце, пееш, разхождаш, даваш вода мляко, сменяш памперс...понякога проработва и бебето заспива, друг път пищи и ти неможеш да разбереш защо... Е, няма да го оставиш да се нареве за да разбере, че нощем се спи нали? И ще продължаваш да ставаш на всеки 40 минути... накрая ще каталясаш и ще вземеш бебето в леглото си за да можеш да дремеш докато то разглежда пръстите на ръцете ти....