АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

Габи, сега се сетих още нещо. За комшийката проклета се консултирай със социалната работничка.
Деси, за по спокоен сън винаги препоръчвам билкова възглавничка. Това е една тензухена торбичка в която слагам мащерка, маточина, мента и я закърпва жена ми, но да е свободна, плоска. Тя се слага под възглавницата на детето.

Не беше кротко,затова постинга ми изчезна
А мислиш ли ,че Кирил знае смисъла на-"какво значение има".Питай го как различава пешките и как познава кой прибор за кого е?Ще ми е интересно.

Не е нужно да си го представям защото съм го превиживяла като Давид беше малък - ревеше по цяла нощ  и не знаех защо. На ръце го държахме и пак ревеше и нищо не помагаше. Колики или не знам ама беше кошмар. Ами успокоявахме, слагахме в леглото, пак успокоявахме, пак в леглото и така часове наред и то през 5 мин, а не през 40 . Ама след няколко нощи се оправи проблема. Иначе и сега понякога се буди в 5 и иска да си играе, но аз съм непреклонна. Хубавото при нас е, че го оставям в кошарката и от там му е все още трудно да излезе. Все още става рано докато ни се спи. Но правим компромис и ако е 6.30 ставаме - все пак не е нощ. Но ако е преди 6 си го оставяме да си реве в кревата си. Ако ми разглежда пръстите на краката няма проблем. Ама той скача по нас и ни дърпа да ставаме. Така че спане няма и сме принудени да вземаме крути мерки, а не просто да направим компромис. А и дори да не ни прави нищо не можем да си спим и да го оставим да вършее из къщата. Просто в някои случаи трябва да се действа с твърдост и решителност, няма друг избор. Освен това има някакъв страх от баща си. Сега само той го слага да спи, ако съм аз реве, но на баща си не се опъва. Явно е възможно, просто трябва да бъде респектиран. А моето дете е много трудно, повярвай ми. Днес пак ревеше и се тръшкаше по пода и никой не знаеше какво иска. Всъщност май беше сърдит, че го прибрахме от вън. Ама не може да го гоним по двора цял ден и трябваше да се приберем да вечеряме. Баща му много строго му се скара и го заведе в стаята му. Той за наше голямо учудване не излезе от там - седеше си и си ревеше. След малко го чухме че спира да реве и излезе. Аз се държах нормално с него, цунках го като дойде при мен. Нашия видя лабавото и пак ревна. Опитах да го успокоя и разбера какво иска ама той не казва и не показва, просто истерясва. Айде пак в стаята му. Рев, и пак излиза тихичко и идва. Пак го гушкам. И така лека полека разбра какво ще му се случи ако реве и спря. Не че не изпадаше в истерии на моменти след това, ама вече не ревеше безутешно на пода, а само с писъци и меткане на играчки се разминаваше. Много е чувствителен. Но дори и при него съм се убедила, че твърдост и не обръщане на внимание помагат - може да отнеме повече време от при нормалните деца, ама това е начинът в общи линии.
А за диагнозата - не я поставям, тя наистина няма значение особено ако е аутизъм, защото със или без диагноза при липса на  яснота по въпроса и лечение си е все тая. Просто така се изразих

Не отговаря за лъжиците. За пешките веднъж смотолеви, но ставаше въпрос за две пешки само. Каза че едната била по-малка. Но са еднакви, правени са на матрица. Не смея да ги номерирам отдолу и да проверявам винаги ли ги подрежда по един и същ начин. Веднъж размених първа и втора пешки докато беше в тоалетната. Като се върна направи 1-2 хода и размени двете пешки без да каже нищо. Тогава една студена вълна ме заля от краката до главата и устните ми пресъхнаха. Стори ми се, че съм седнал да играя с някое непознато нещо шах.
 Знае значението на мнооого думи. Ако не знае, пита и помни като хард диск.
 Снощи стоеше, защото не знаеше коя курабия да изяде първа. С кисело мляко. Попитах го всичките ли ще изяде. Кирил каза да. И тогава го питах Какво значение има.
Ето на тоя въпрос никога не съм получавал отговор. Като му казах, че само за един аутист е от значение реда на изяждане на курабиите и почна да яде.
 Днес добре забелязах, че успя да избере в магазина един вид от два желирани бонбона. Магазинерката държеше в двете си ръце по една кесийка и Кирил бааавно си повдигна ръката и посочи едната.
 Кой болен мозък е изобретил желирани бонбони под формата на тазобедрени стави?

Аз няколко пъти съм споменавала за нашите нощни фиести. Напоследък се поразредиха, но си ги има. Сега е топло, тичаме в парка по 3 часа и после си спи до 6ч. сутрин. Скоро не се е случвало и да пищи посред нощ. От няколко дни си е харесал едни очила и без тях не мърда  . Става тъмно, той не ги сваля. Случва се вече за малко да свали и шапката, че без шапка навън не става. Ето една снимка от вчера с "чучула"  "апка" 
http://i140.photobucket.com/albums/r38/reny33/IMG_0097.jpg?t=1179345324

КиФла, Голям сладур 
Моя малък мъж не търпи такива украси

Wolf, дали ще стане с пакетчета чай във възглавничката? Или трябва да е билката? Щото малко трудно да ми я пратят в колет - представяш ли си да вземат да отворят колета и вътре някаква "трева"  За едното нищо бабата ще стане наркотрафикант 
Тук мога да сложа лавандула, нали и тя успокоявала  . Още нещо да те питам - по това което описваш за Кирил, той като че ли започва да действа "на бавни обороти" когато е на обществено място. Така ли е, или нещо не съм разбрала? Моето детенце е така - а у дома може и "Разговор" дори да проведем... но когато не сме сами и у дома става съвсем друго дете...

А за яденето моя син е много смешен - нищо , че яде 2 храни на кръст само - трябва да седне, да си подреди салфеката, която 5 минути изправя да е успоредно на чинията, слага си вилицата и ножа от двете страни и ги "дооправя", под чинийката му трябва да има подложка и въбще всичко да е като в ресторант измерено с шублера  Ако има излишен прибор неможе да стои до него на масата, а тряба да го махна. И когато е готов оглежда на другите чиниите в какво състояние са. Накрая почва да яде с ръце и да маже яко да се чудиш каква е била идеята на цялата подредба Сега му слагаме и допълнителна чинийка с "нелюбими" храни /това заради терапията за проядане/ - нея много се чуди къде да слага. Отначало я блъскаше и искаше да я махнем, сега почна да я приема но я мести постоянно насам натам все едно не знае къде да я сложи... В нея има задушени броколи - той тая вечер ги гледа гледа и ми каза  "дървета"

Айде, отивам  докато спи да се опитам да му сменя дрешките 

И ние имаме голям проблем с ВИДА на храната. Яде само пасирани храни, усеща и вижда дори най-малките парчета в храната  Избутва ги с език много умело и ако не бръкна да му ги извадя от устата, го прави сам и ми ги подава. Успех е ако не откаже да си изяде остатъка от яденето след подобен "инцидент". Всеки ден му предлагам банан. Той крещи: "Неее банан, кием банан" и много внимателно проследява цялата процедура по пасирането на банана, след което изяжда крема. Случвало се е да предизвикам позиви за повръщане само при вида на обеления банан , който се опитвам да му пъхна в устата.
[desi] много хубави съвети даваш и ще се опитам да ги приложа. Само, че аз като оставя нещо на масата, което е различно от неговите 3 храни ,  то бива "отсервирано" на секундата . След фризьорския салон, ресторантите са най-ужасното място за него( има толкова много "гадна" храна там, която току виж съм му предложила ).

Сега от предишната тема.
Росонери освен, че след диетата много се успокои, плуването е едно от нещата, което много го релаксира. Едночасова игра във ваната също много добре му действа. Друго, което много го успокоява е пътуването с всевъзможни превозни средства. Няма значение какво е , може и каруца... 

Ами то това не са мои съвети, просто споделих на нас какво ни казват да правим...
И моя син искаше да махам "ненужната" храна,  отначало я махах като поиска, постепенно той свикна да я гледа. Но аз никога не го слагам да се храни сам - винаги е с нас на масата, и ненужната храна е всъщност тази която и ние я имаме в чиниите си, а той не я яде - примерно ядем пиле със броколи, на него слагам само пилето и в отделна чиния броколи. Отделно- за да знае, че не е необходимо да се яде. Храната там е за игра - да свикне да я вижда, и да започне да играе  с нея /да я маже/
А банана май не е най подходящата и привлекателна храна - моите деца не го харесват, само най големия поякога може да се излъже да хапене малко...
Това което июми идва на акъла в момента е как учих бебето да яде парченца /той също се дави и плюеше и най-миниатюрните парченца/ - сварих грах (на пара за да остане ярко зелен) и му дадох 10тина грахчета да си играе. Постепенно почна да ги слага и в устата си и те нали са меки - само като ги натисне с език и се сплескват. После давах мънички кубченца сварен морков - те стават малко по твърди от граха като се сварят. Или му нареди в чинийката човече примерно или кола - сварен морков кръгче за глава, очи от грах, морковче за тяло и ръче с обувки грахчета...или кола от морковчета купченца мънички с гуми от грах.
Може и да му покажеш как да пуска грахчетата да плуват в море от доматено пюре /нещо като домашен кетчуп/
Или да ги размазва по масата с пръстче /това пък и финната моторика ще тренира/

Деси, аз съм сладокуста, ама това меню което описа и аз няма да го ям.Сварен грах, морков, броколи?Това са все неща в българската кухня които ги прикриваш вътре в манджата.Не ги хапваме отделно. 

Аз по тази тема не мога да учавтсвам, но снощи се сетих нещо за спането.Възможно ли е буденето нощем да е заради лош сън.Огледай се дали в стаите няма някоя картина с тигър/примерно/.То пък знаеш ли какво би могло да ги изплаши де 

Сетих се и за добрата стара помощничка на бабетата - светената вода.Вечер му измивай очичките с нея.Аз си бях въобразила, че след срещите ни със свеки само светена вода ги успокоява .Ама пък и спираха наистина да нервничат .

С пакетчета чай става.А можеш ли да го накараш да пийне по някоя чашка?

Именно,като хард диск.И Рони знае значението на много думи дословно по тълковния речник,но в разговор или текст трудно се получава улавянето на смисъла понякога.Затова така се получи и с руския език-на думите значението знае-да превежда не може.Сега с англииския не знам как е ,държи се в дълбока тайна.Ама иначе с речника-англ.-бълг. тръгна да си купува тениска-да не би да си купи такава със "срамен надпис" Беше велика гледка за продавачките.
А за трудния избор който правят децата мисля,че крилото което им разперваме когато разберем,че имат някакъв такъв проблем и страха ни да им дадем малко самостоятелност дава своето отражение.

[desi], незнам дали си споменавала по напред, но спите ли през деня? Ако спите, що не пробваш да му премахнеш следобедния сън. Мирослав още от малък не обича следобедния сън. Почти никога не ми е спал /освен ако не е станал много рано сутринта, или не дай боже да е болен/. За сметка на това вечер като си легне - слагам го някъде към 9-9.30, бързо си заспива и спи до сутринта безпроблемно.
Наскоро имахме нощно преживяване. Събуди се, навдигна се. Аз го изправих с мисълта, че сигурно му се пишка. Изпика се, но отказа да се върне в леглото, разрева се и почна да обикаля стаята. Категорично отказваше да се върне в леглото и го избягваше. Не помагаше нито да го гушкам, нито да му говоря, нито да го целувам за да го успокоя. И мене не ме искаше изобщо. Това не продължи дълго, но беше стресиращо за мене. Нямаше никаква видима причина. По някое време се замислих, че е като някой сомнамбул. Очите му бяха отворени, но дали наистина се беше събудил. Взех го на ръце и го сложих в леглото ревейки. Той ме изблъска към моето легло. Оттам го наблюдавах и му "изшътках" да мълчи. И млъкна. Прохълца два-три пъти и заспа безпроблемно до сутринта.

Кой ли знае какво им минава рез главичките нощем.И понеже не могат или на знаят как да ни го кажат - са тези бдения нощем.На нас много отдавна не ни се е случвало такова нещо чук - чук.Сетих се и друга вероятност.

Деси, възможно ли е малкия батко да проявява някакво ревност към бебока и от там да са желанията за разходките с мама нощем.Може би това му е начина да те откъсне поне частично от бебето и да потърси контакт само за вас двамата.Това си е неговото лично време с мама.Може би пазарлъците откъде да спи бебето са начин да дистанцира и отдалечи мъника от мама и така да я приближи до себе си  .

Прави ми впечатление, че понякога нещата са много по обикновени, и извън спецификата на диагнозите.

Ами  много ев възможно причината да си има и такова съвсем обикновено обяснение - все пак бебето беше натрапника в "неговото" семейно легло. Аз все си мислех, че досега може да го е преодолял, но знам ли какво му е в главицата...
Кате за менюто - чвно всяко семейство има различни вкусове или аз нещо съм си повредила вкусовете тука, макар и да претендирам, че български манджи готвя 

Пепи, рядко спим денем. Ако заспи обикновено е около 17:30, което пък значи, че в 23 ще е буден и цъфнал и вързал пълен с енергия, затова умишлено не го слагам да спи. А нощните будения са точно както ги описваш - неадекватен изглежда...
А за сомнамбулите неща и да си го помислям  той и без това спи с отворени очи и дори ми се е случвало да мятам ръка пред очите му да разбера спи ли или не. една моя приятелка беше у дома, когато беше заспал на кушетката  и почна да го гали по челцето надолу докато спи и той затвори очи. Ей така  "механично" единствено може да ги затворим, пак за кратко де - той постепенно пак ги отваря и продължава да спи. Винаги ми е било много странно това. Но явно не сме само ние да спим така - Вълчо май беше писал, че  Кирил така спял /немога да го намеря къде беше, ако съм се объркала с друго дете да каже/

Възможно е това неспане да има връзка със серотина или с незрялата нервна система - идея нямам.

[desi], хубавото при нас от това дето го описах е че се случи само един път и все пак аз бях стресирана. Не мога и да си представя какво ти е на тебе, като е така редовно. Но наистина е нещо ужасно неприятно. Чувствах се безпомощна. по никакъв начин не можех да му помогна и да го успокоя. Все едно не беше той. Иначе за спането, когато го обсъждахте с Волф това за отворените очи при спане, rainov ме пита за нашето. Не беше се заглеждал за това как спи през ноща. Мири не спи с отворени очи. Единствено когато е така неспокоен и като е с отворени очи през ноща се замислям за това за сомнамбулите. За тях съм чувала единствено, че не е хубаво да се будят. Те са с отворени очи, движат се, но всъщото време спят /явно душата им спи/. Знам ли.