Хора пиявици

Глупости.

Едно е човек да изпита нужда да сподели проблем , да се оплаче .
Друго е да мрънка постоянно и да пръска лоша енергия .

Момичетата , които споделят , че имат един / няколко случая , в които са търпели подобни хора 😳, искрено ви се чудя .
Майка, мъж, дете - не бих изтърпяла такива , да не говорим за някакви си хора от някъде .

Действително не разбирам търпящите насилие , защото това за мен е психологическа агресия .

Чак се замислих , какво и колко сте склонни да изтърпите от наистина близки за вас хора ….

Най-малкото няма да ти е съвестно ако си пиявица. Щото като ти е съвестно ще съжалиш, ще спреш, ще ти тежи, че ти натоварваш. Та каква пиявица си ако кажеш леле, ужас и аз съм правила така. Да, ама ти си нормален човек, всеки има нужда от едно рамо понякога, да изпусне малко пара. Не ти е системното поведение и не си перде. Виждаш разликата.

Ама как си личи, че наизуст говориш.
"Пиявиците" също са хора. И имат мозък, могат да мислят, да анализират другите и себе си.
Плюс за да е някой пиявица и вампир си има причина за това.
Пиявиците могат да осъзнаят какви са, но не им пука.
Разбира се не съм водила психични изследвания и проучвания за пиявиците като теб и не мога да така самоуверено да си изказвам

Та това "Пиявиците не се осъзнават като такива. Не сте никакви пиявици." важи за едни други хора и не е коректно да крадеш и да го пишеш, просто от немай къде.
Пиявиците не са луди.


Първия ми вампир  беше много мила жена. Бях на 20, тя на 50. Работех в едно кафе, тя клиент. Идваше често и сядаше при мен да си лафим.
Тежък живот е водила. Самотна майка, вдовица. После загубила е бебето си като млада. Паднало от 12 етаж през терасата.
Та може човек да стане отрицателен и да излъчва лоша енергия дори да ти се усмихва мило и да ти говори някакви обикновени неща, но да те източва така, че после почти се строполяваш на земята.
Не ми говореше за тези нещастия, само ги спомена. В повечето случаи и не говореше отрицателно или поне не си личеше.
Тогава още не се бях научила на директност, но не издържах.
Шефката също я знаеше и ми предложи да се занимавам с работа и да не сядам при нея.
Често беше трудно като нямаше много хора, но пък реших да сядам при други редовни клиенти.
И тя спря да идва.

Абсолютно, моята пиявица, която е яко класа, тя изобщо и не би си помислила, че светът и хората не съществуват, за да обслужват нейния интерес. Даже напротив, те точно за това съществуват - според нея.

Пиявиците не са това, това са хора използвачи, само те се оплакват, само те имат проблеми, ако дръзнеш да споделиш нещо бързо ще кажат, че те имат по-голям проблем, ако нещо хубаво ти се случи няма да се поинтересуват от нищо.
Всеки споделя и се оплаква, но би трябвало да се споделя и хубавото, и да не е едностранно. И когато го осъзнаеш и не искаш да ги слушаш вече не им трябваш.

Пак за една колежка се сетих - тя и материално си беше пиявица. От хората, които постоянно те ангажират с нещо, да ги изслушаш, придружиш, да им услужиш и в момента, в който се наложи те да положат минимално старание, се оказва, че са заети, бързат и каквото там измислят. Не преставаше да се оплаква от мъжете, с които излиза, да мрънка, да говори грубо за тях - пред тях-кротка овчица. Още повече, разминат се с теб на улицата - прави се, че не те вижда. Уговорите са да ходите на тренировки - тя закъснее и идва с дюнер в ръка - ми така нахранена нямало да може и айде чао. Но най, ама най-досадно ми беше да ѝ бъда компания по време на безкрайните ѝ шопинги. Това цял ден можеше да мине да си търси някаква конкретна дреха и се очакваше да я следваш като кученце. Веднъж аз се загледах в едни панталонки, отидох да меря, върщам се от пробната, нашата видимо изнервена - мотаела съм се... Купи си нещо не по мярка - опитва се да ми го пробута. Ама тя беше с един декар задник и ми предлага шорти, които ще са ми смехотворно големи. И то на редовна цена. Започнах да отбивам поканите за шопинг и "тренировки" като кажа, че имам да си чистя, пера, домакинствам. И тя - ама днес е еди какъв си празник, не се чисти. Правеше се на тарикат и измисляше какви ли не щуротии, само да стане на нейната. След като ѝ отказах едно десетина пъти без да се обяснявам, най-накрая ѝ стана ясно, че трябва да се ориентира към някой друг за тези неща, който да има слонски нерви и много свободно време.

Много енергия хаби това да откажеш десетина пъти докато насреща ти загреят. Особено ако ти е трудно да казваш не или да си измисляш оправдания. Абсолютно същия "приятел" от мъжки пол, паразит по-точно, го отглеждах доста време. Писва в един момент като ти се счупят всички нагломери. Не съм изчезнал безследно, един хубав ден обясних съвсем земно, че днес пътищата ни се разделят и му желая всичко добро и тогава изчезнах безследно.

Ink_Whisper, що така си се мъчила не знам.
Аз дълго нямаше да издържа и щях да съм директна.
А това за пробутването.
Ама директно и казвам с усмивка разбира се - Ама как си позволяваш да ми предлагаш да ти го купя, виж си задника.

Разбира се, че ѝ отказах, сравнително учтиво но пак в този смисъл. Проблемът с такива хора е, че наистина не се усещат. За тях всичко си е в реда на нещата. Просто е нужна брутална директност, за да схванат, че са прекалили. И дори и тогава пак настъпва едно чудене от тяхна страна какво точно не е наред с прекаляването им. Там егоизмът е толкова силен, че притъпява всичко останало - чувство за такт, емпатия, обективност, преценяване на ситуацията. Или пък в други вариации - човекът е свикнал на едни по-безпардонни и паразитни отношения с хората, с които най-често общува и пренася това и в комуникацията с всички останали.

Усещат си е още как. Но са егоисти не им пука.
Има един психиатър Фалън. Докато изследва психопати, разбира, че е един от тях.
Дори моя познат инвалида си ми е казвал, че осъзнава, че дразни хората.
Осъзнава, но не може да се спре.
Или не иска.

За мен осъзнаването включва и в известна степен корекция на поведението, иначе...колко да го осъзнават? Според мен не могат да се поставят на мястото на другия, или не искат и оттам съответно се стига до там, че отблъскват хората. Но аз, овцата, най се самоупреквам за това, че такива винаги ги съжалявам като видя, че са отритнати от маса хора. И си казвам: Ооо, горките. Другите не виждат ли хубавите страни на тези хора? Съжалявам ги, ставам една майка Тереза и после ми се връща тъпкано. Защото за да не се харесват от толкова много хора въпросните, значи има достатъчно видима и крещяща причина.

Аз я разбирам Ink, нашия приятел от мъжки пол, където писах в началото, освен да идва непоканен и да се черпи преди излизане, сам си отключваше.
Сеща се в десет вечерта, че му е скучно, взел една отвертка от онези 50см, била за кураж докато дойде до нас в тъмното,.

Ще празнуваме нова година, тогава се събирахме поне 20 броя за купон, той вечно не знае дали ще идва до последно.
Една година дойде на 31 декември в 19 часа преди да тръгнем, че размислил и да го включим.
Ние с една приятелка си правим прически, тоя да даде куверт, ние двете кокошки - какъв куверт, бре?! Нали пиеш водка, марш да купиш поне 2 литра.
Не може да изчисли колко ще изпие заклещен на момента, веднага тръгва, ние се кикотим.
Естествено, че има всичко, нарочно го изтреляхме

Ще разтоварваме торби цимент, идва да помогне, почва да прави гимнастика да загрее, здрав прав мъж, свърши се докато той се чеше

И време и търпение съм имала преди

Чудесно би било в такива срещи да си кажем, добре, този човек има някакви дефицити, негов си проблем, но какво в мен ме кара да го търпя и да страдам от общуването с него.
Ние нямам власт да променяме други хора, но е в нашите възможности да променяме себе си и реакциите си.

Не искаш да си рязък, груб, не искаш да го засегнеш, все пак и той е човек и не го прави, защото ти мисли лошото, просто си има особености, като всеки от нас.