Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

В Русе директорът на МГ е преподавател по информатика(преподавала ми е) , за някой друг град става въпрос вероятно 😊.

За СМГ става въпрос. Не знам дали е добър директор, но със сигурност много обича децата и винаги е бил насреща да помогне на някой, ако има нужда.

Че ученето в чужбина в държавен университет е скъпо и детето ще е унижено да работи докато е студент  е мит. Истина е, че образованието в чужбина може да е  по- качествено, държавните такси е възможно да са несравнимо по- ниски (по сравнение с Бг).. и издръжката на студента съизмеринс с издръжка на студент от провинцията в Сф. Освен това почасовата работа в чужбина е  лесно достъпна, може да е съобразена с часовия график на студента, всичко около работата е напълно легално (нищо не е в сивата икономика, има си осигуряване вкл здравно). Една 15-20 часова работна седмица напълно би покрила месечната издръжка. Разбира се без разкошества. Поне 3/4  от студентите в чужбина, работят и се самоиздържат. Обаче около моето дете забелязах, че българските студенти често не работят. Защо е така всеки може да направи свой извод.
В образованието в чужбина има само едно голямо НО и то е че ако студентът не иска да учи, просто отпада. С това отпадане може да загуби право да следва тази специалност в страната където учи. Няма как като в бг да тегли изпити от 1ви курс докато е трети. Затова наистина мотивираните оцеляват.


Това че на децата в 7 клас им е рано да се ориентират ще бъдат ли или не студенти е начин на мислене за България. Но в редица европейски държави се налага да се ориентират към професионални итереси и дали ще поемат към университети по-рано от спряганото тук 11-12 клас. Отново трябва да се отбележи, че и за тези които ме са планирали университет  не всички врати се затварят намъртво, но процесът се усложнява.

Като цяло по темата за гимназии, университети и хорариуми, най-добре би било решенията да се вземат информирано, за не се поставят препятствия, които после да се търсят начини да бъдат заобикаляни.

Реге,

А за него ще разберем ли свободните места и минималните балове или вече спират да ги публикуват след четвърто?
Не съм следила подробно през годините.

За Германия знам, че още в начален курс учителите решават какъв "капацитет" има детето и след начален курс децата тръгват по различни "пътеки" - към професионални паралелки без идеята за следване във ВУЗ и реални паралелки - за кандидатстване във ВУЗ.
Моето лично мнение е, че това е прекалено, че определено не е "добра практика". Първо, децата 1-4 клас са много малки, за да може достоверно да се определи "капацитета" им. Характер и емоционално състояние могат значително да изкривят резултатите/оценките. Второ, за мен не е приемливо някакво надличностно образувание, наречено училище/държава, да решава бъдещето на едно дете, вместо детето и родителите му. Пример за непропорционална намеса на държавни структури в личната сфера на гражданите. А за Германия конкретно имам и друго/други обяснения, които не са за писане...
А ние сме царе да копираме чужди уж "добри практики" - за пари (работа по проекти, финансирани от чужди НПО-та), защото сме все коленопреклонни пред чужденците (все те знаят по-добре). И други подобни причини.

Отделно, всеизвестен факт е, че и като физиологично развитие, и като психо-емоционално развитие момичетата изпреварват с 1-2 години (календарни) момчетата. Всеки, който е виждал класове/групи момчета и момичета 5-7 клас, знае за какво говоря. В 7-8 клас момичетата са вече достатъчно осъзнати и много по-рационални, докато момчетата са дечковци в голямо/растящо тяло. Момчетата се превръщат от деца в млади мъже между 9 и 10 клас. Това го видях на живо точно, докато бях учител - изпратих моите 9-класници в лятна ваканция с ръст на млади мъже, мутиращи гласове, но играещи си точно като деца (с бутане, ръгане, хихикане на "детски" смешки), а на 15 септември в 10 клас в стаята влязоха млади мъже.

Т.е. в 7-8 клас много от момичетата вероятно знаят, поне имат обща представа накъде искат да вървят нататък, оттам и са "мотивирани и амбициозни", докато момчетата - футбол, игри, сега вече компютърни, хихикане. Оттам  иосновната причина за средноаритметично по-ниския успех (и бал) на момчетата при НВО и кандидатстване. Просто те съзряват по-късно, не че са по-тъпи от момичетата. Разбира се, че има старателни и мотивирани от ранна възраст момчета, но не е масово.

Би било полезно, за да могат родителите и децата да вземат обмислено решение, поне резюме на последната дискусия за хорариумите, кандидатстването във ВУЗ (в България и в чужбина) и различните опции при обучение в различните видове паралелки, да бъде на първа страница на подобни теми. Явно има значение, балът е ясен, но вариантите за подредба на желанията може да е различна, ако поне четящите темата родители имат информацията за хорариумите и кандидатстването във ВУЗ.

За "директорското" класиране - на сайтовете на някои училища, които съм гледала, има информация за свободните места след 4 класиране. След това излиза и съответното класиране - с инициали на децата (или вх. № на заявлението) със съответния бал и паралелка, в която е класирано детето (ако има свободни места в повече от 1 паралелка).

В днешно време хората сменят професии по няколко пъти, не знам защо трябва 13-годишно дете да си избира професия и да се счита, че ще му определи живота и сакън, от това решение не трябва да се отклонява. Познавам човек, който на 38 записа медицина. Не го разбирам това от 7 клас да решаваш какво ще следваш и работиш, все ми е едно как е прието в чужбина. Да имаш идея дали ще следва - да, но тук не ти се затварят врати, все едно какво училище ще завършиш. В други държави разбирам, че не е така. Сигурно затова децата се ориентират от рано. Иначе да работи и да учи го намирам за нормално, дори носи самочувствие.

Всяко училище ги пуска на сайта си, както и дати за прием на документи. После някои обявяват имената и бала на приетите деца, но други не. За СМГ мога да кажа, че ги публикуват. Миналата седмица търсих информация за пето класиране в Първа английска, но не намерих. Или не ги качват, или не е имало места за такова, или аз не намирам.

Да, можеш да си смениш професията след гимназия (и ВУЗ), но не е задължително.

И другата гледна точка - ако едно дете го приемат в СМГ, а след завършване реши да стане певец, това не значи ли, че е "заело" мястото в училището на друго дете, много мотивирано и желаещо да учи точно там, но на което не му е стигнала 1 точка, примерно, за да измести певицата. Не е еднозначен отговорът, според мен - певицата е имала пълното право да се запише и да учи в конкретното училище, щом е изкарала достатъчно високи оценки на изпитите. Също така е имала пълното право да реши след СМГ да не продължи да учи и работи нещо, свързано с математика/информатика/физика/химия/биология. От друга страна, невлязлото на нейното място дете може да е пропуснало възможности да се изяви в сферите, в които училището би му дало много повече знания, отколкото там, където е продължило да учи. В допълнение към евентуална емоционална травма от това, че не е било прието. Няма верен отговор на една такава ситуация.

Качват навсякъде, просто после ги свалят, когато мине малко време.

Свободните места след 4-то класиране ще бъдат обявени отново на сайта на РУО. Пак там ще бъде публикуван и график на училищата за кандидатстване и класиране. Отделно тази информация се качва и по сайтовете на училищата. Ако в хода на попълването на свободните места се появят нови такива, те вече се обявяват само от съответното училище.

Доста по-напред в темата някой писа за различната система в Германия и тогава казах да не си пожелавате тяхната система за разпределяне на децата по училища. Каквито и кусури да намерим на нашата, пак е по-добра.

Моето усещане е, че е нещо българско това да не се работи докато се учи и особено това, че като отидеш в университет, това е, за да се махнеш от вкъщи и да се "наживееш" като отвързан кон. Вероятно е останало от едно време, когато от скамейката са ги разпределяли на работа и всичко е било предопределено.

В днешно време дори не мисля, че осъзнават какво е абитуриентски бал/ порастване, защото имат такива балове още за завършване на ДГ, 4кл, 7кл и какво ли не. Имам чувство, че изобщо завършването на училище не се приема като момент за поемане на отговорност, влизане в света на възрастните, самоиздържане и др. Иначе ми се струва доста добра идея поне след 1 или 2 курс да се започне работа, за да вършат нещо полезно, а не само напиване и простотиЙ. За да усетят какво е да си възрастен, да добият трудови навици и най-вече да променят отношението си към ученето.

Взимала съм млади хора на работа и в първите седмици на обучение се държат като в училище - искат се надлъгват с "учителката" и ако може даже да отсъстват, без да им се пише отсъствие. Не приемат обучението като време да запомнят най-много за реалната работа. И по този начин явно са изкарали целия университет, щом така идват на работа.
Също така има известна разлика между студенти, които учат в родния град и живеят при мама и такива, които отиват далеч и са в общежитие - да, може да се случат разни глупости, но и доста съзряват. Доста може да се говори по темата, но в днешно време с това ранно съзряване даже ми се вижда задължително да се работи, преди да се завърши университет. Най-малкото последната година или през летните ваканции.

Несъмнено  системата на разпределение  на  децата в  Германия  от  5  клас е нещо,  което никой нормален  родител тук не би  пожелал  за  детето си.  Така  че не знам  за  какво коленичене и  копиране на  кофти  чужди  практики  става  дума. Слава богу, на никой  от  управляващите ни не му е скимнала  подобна  "хубавинка". Няма и да му  скимне,  понеже  там  ситуацията просто  е  съвсем  друга.  Макар и с  право жестоко критикувано,  това  ранно разпределение там  си има  своите  педагогически и икономически  обосновки, които  тук просто не  важат - нито  образованието ни е  децентрализирано като там от  доста назад  във  времето, нито е  такъв  голям  разкрачът между нивото на  едни деца и  други, нито  дуалното обучение  (толкова характерно за там и захранващо  пазара на  труда  със  занаятчии, техници,  администртивни кадри)   е застъпено  по нашите  ширини.

Напълно съм съгласна! Страшно е как на 13 години от децата се изисква едва ли не да си чертаят житейския път до пенсия. Животът е динамичен, хората се развиват, сменят интереси и посоки – и това е напълно нормално. Страхотен е и примера на човек, записал медицина на 38 години – това показва, че никога не е късно да намериш истинското си призвание, стига да имаш смелост!

Сакън! Как така ще работят, та ние, родителите, да не можем да се бием в гърдите, че студент изсържаме?! Абсурд!

Имам една много любима източна поговорка, която не веднъж или дваж съм споделяла: "Камъните, които вдигаме от пътя на децата си, за да не се спъват, са скалите, които ще ни затруднят след време.“

Интересна дискусия сте подхванали.
Хубаво е, че децата имат голям избор на училища, да могат да си намерят своето място според интереса и способностите си. То това е най-важното - да са удовлетворени от избора си, за да следват своя собствен път. Не пътят на мама, не пътят на другарчето, не пътят на ЕЖК. Колко родители се съобразяват с това, не знам...
Какво ще решат да следват след 5 години, Божа работа... Днес мислим едно, утре може да стане съвсем друго. Човек не може да предвиди всичко в 7. клас.
"Спокойствие и само спокойствие", както казва един любим образ от детските книжки.

Ами, това стана с образователната реформа от 2016г., която бе въведена с новия тогава ЗПУО и чиято цел беше да се синхронизираме с Европа. До този момент всички учеха общо взето същото до 12-ти клас. И тогава се водеше, че има профили, но те се изразяваха в някой и друг час повече по съответния предмет в 11-ти и 12-ти клас, нищо повече. Но всички предмети си се учеха от всички до 12-ти клас. И нямаше такова значение кое е училището. Да, ако искаш интензивно да учиш език - отиваш в ЕГ, ако искаш да акцентираш върху математиката - МГ, ако нямаш някакви изявени интереси - няма особено значение кое училище ще избереш. Тогава нямаше и проблеми с хорариуми и дипломи за чуждите университети. Но ни синхронизираха - разделиха гимназиалната степен на два етапа, вкараха във втори гимназиален етап да се учат почти изцяло профили, наблъскаха ги с университетски материал и поставиха децата в ситуация на 13 години да решават какво искат да правят със себе си и отсега да се обвързват с предмети, които ще трябва да учат на много високо ниво във втори гимназиален етап, а не се знае дали ще им харесат.