Дилема

Ние няма как да й кажем какво да направи. Всеки дава само своя съвет /прогноза, съгласно собствения си жизнен опит, прочетени книги и т.н.

Това не е ли друг имот?
На някой друг роднина.
По принцип и аз не бих продала селската къща в която съм била най-щастлива(не че има кой да я купи),но ако мо падне някой имот от чичо,леля в който не съм живяла много и няма сантиментална стойност и на който мога да взема добри пари,няма да се клебая.

Доколкото разбрах, те планират да се местят в друга къща, която е в същия двор/парцел. Тъй че, много вероятно е на същия собственик. А пък кой всъщност е той - не знам, ама май и авторката няма представа.

Къщата е на мъжа и пише, че е в непосредствена близост до тази на родителите, което не значи да е в същия двор, освен ако не съм дочела нещо:

Ако е наследствен имот, трябва да е приписана изрично на него. Иначе знаем как са наследствата в големите роди.

Някъде назад дамата каза, че е купена:

Явно е имот на близък, който е купил.

Жената се е съгласила изобщо на къща, което за мен е генерална грешка. Нямаш ли за съпруг милионер, къща не ти трябва. Повечето идилии в къща са преекспонирани. Всъщност къщата е затруднение в много отношения.

Зависи какъв тип човек си, всеки харесва различни неща. Ние живеем в къща, определено не сме милионери, но си ни е много добре. Аз не бих могла да вирея в апартамент, чувствам се като в затвор.

Значи сте имали възможност да я построите и обзаведете, без да се побъркате. Това, което авторката описва, е различно.

Не сме я строили, купихме я. Обзавеждаме все още и ремонтираме тук-там. Но си е само наша, с наши пари и родата няма думата. Но при авторката е доста различна ситуацията, да.

Да, а тук имаме къща, напълно неоправена. Мъжът ремонтира сам...? На какво прилича това? Дори самата авторка не помага сякаш в това начинание. Сам човек къща не прави. Или двамата се хващате и скачате в това начинание, или се отказвате. Не е добре да се мъчи единия с ремонт, другия с мислите си, че му се живее другаде.

И аз предпочитам къща,но далеч от маминка.

Може и аз да бъркам, но къща в момента ми се вижда трудно начинание. Пък за младо семейство, сега стартиращо от живот с родители - съвсем. Според мен си е за хора по-напред с материала. Един малък апартамент е къде къде по-лесен за живеене и поддръжка.

Проблема е, когато родата е заложила къщата - примамка и "детето" на 40 години само влиза в нея. Трудна задача за приятелката му, определено.

Да, и аз това писах назад. Да му каже - ок, досега си живял, но сега ако ще живеем, трябва да сме отделно.
И ако не иска, да не идва при маминката му, щом не  е готов.
Защото ако откаже, не е само до излишния разход за квартира. Просто не е пуснал полата на мама.

Джанъм, как точно са загрубели коментарите?

И Как' Сийка написа същото, и аз съм на това мнение.
Ако мъжът на авторката няма нотариален акт на поне на свое име и двамата са будали и един ден братът/други роднини ще си искат парите за своя дело, включително и за ремонта, който сега правят.

Има много такива случи. Реална ситуация: Преди 20 г. млада колежка беше в почти същата ситуация: разликите, че тя е бременна (бързаха с ремонта преди да роди) и "имаха" етаж от къща в София на груб строеж на името на дядото, но всички знаели, че е за този внук.

Към онзи момент цените за нова къща бяха горе-долу така:
- 1/3 за груб строеж (с покрив, без нищо друго);
- 1/3 за довършителни работи (дограма, инсталации, мазилки...)
- 1/3 обзавеждане и уреди за нисък към среден клас.

Сметките на младите бяха : родителите на момата дават голяма зестра в пари за довършителните работи, за да са равни на сватовете, естествено без документи.
Младите теглят заем за мебелите. И се нанасят след няколко месеца.

Естествено я посъветвах, първо да оправят собствеността, а после ремонт и обзавеждане. Първо с парите от техните да платят на зълвата полагащата й се 1/2 от готовото (грубия строеж) или около 17% от цена на нова къща. И да впишат снахата съсобственик. С кредита да довършат къщат и да купят нови уреди, а за мебелите да търсят на старо (понякога хората дори подаряват). Не ме послуша, обичали хубавото, искали всичко да е ново и хубаво.

После вече не бяхме колежки, но с този екип си поддържахме контакти. След 10-15 г. звъни на пожар - дай добър адвокат, стана това, което ти ни предупреди - трябва да плащаме 50% от цялата къща, така ще ни излезе двойно. Дай да измислим нещо. Ако не платим, зълвата ще ни изгони и ще иска продажба. А те с 2 малки деца.
Казах й, че адвокатите не са фокусници. Най-добре да не водят дело, което е ясно, че ще загубят (и това са разходи). Да се разберат накрая със зълвата за разумен срок и пак да теглят кредит, за да купят нейната част. Е, дадох телефони на адвокати.

Накрая къщата им излезе златна. Цените на имотите се бяха вдигнали 4-5 пъти и те платиха 50% по новите цени, а като абсолютна сума над 10 пъти повече!