Скоро и у нас този въпрос ще бъде урегулиран. Като искаш да си изкажеш проблемите, някой да те изслуша, че даже да ти даде някакъв съвет, отиваш на психоаналитик, плащаш си и си изприказваш всичко на воля. Срещу съответната сума. Натам вървят нещата....
- Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2026, 16:55 ч.
Дреме ли ви?
Рядко се оплаквам. Май само пред ММ. Гледам и пред детето да не е. На нея, ако имам нещо да споделя, гледам да не е като мрънкане, а спокойно говорене.
В началото на годината преживях операция, трудно ми беше, но гледах да не показвам. Пред ММ си поревавах де, ама само пред него. Той ми даде достатъчно време да приема факта, да мина през това и да се възстановя. Слушаше и беше до мен във всяка една минута. Прибра ме за пореден път в почти насипно състояние от болницата /освен психически, че и физически/.
Не смятам, че трябва да товаря страничне хора с това. Като ме питат как съм, казвам добре. Тези, които са ми близки, знаят.
Ако близък има проблем, изслушвам. Ако мога, бих помогнала, но вече не на всяка цена. Мина времето, когато се жертвах за хората.
В началото на годината преживях операция, трудно ми беше, но гледах да не показвам. Пред ММ си поревавах де, ама само пред него. Той ми даде достатъчно време да приема факта, да мина през това и да се възстановя. Слушаше и беше до мен във всяка една минута. Прибра ме за пореден път в почти насипно състояние от болницата /освен психически, че и физически/.
Не смятам, че трябва да товаря страничне хора с това. Като ме питат как съм, казвам добре. Тези, които са ми близки, знаят.
Ако близък има проблем, изслушвам. Ако мога, бих помогнала, но вече не на всяка цена. Мина времето, когато се жертвах за хората.
То всъщност, това, че те изслушват/прочитат, хич не значи, че на някой му дреме за нечии проблеми.
Така е, но има хора, които умеят да изслушват по топъл и емпатичен начин, макар и да не си го слагат на сърце. Не е малко.
Аз имам доста хора, с които да споделям, доста и изслушвам. Случвало се е да бъда на линия когато е имало необходимост от подкрепа и съпричастност, но при мой проблем да получа омаловажаване - случват се такива работи, пускам дистанция и продължавам нататък.
Ако се оплаквам на човек, който има по-големи проблеми - срамно е, да. Срамно и егоистично.
На такива с проблеми приблизително като моите - няма проблем.
Да не мисля денонощно за чуждите по-големи проблеми, е едно и е нормално, да се оплаквам от скъпия бензин или примерно камъните в жлъчката си на някого, който си е загубил работата или съответно има рак, примерно, би било проява на много лош вкус.
Донякъде същото би било, ако в общото ни обкръжение има някой с по-голям проблем, но тук зависи вече.
На такива с проблеми приблизително като моите - няма проблем.
Да не мисля денонощно за чуждите по-големи проблеми, е едно и е нормално, да се оплаквам от скъпия бензин или примерно камъните в жлъчката си на някого, който си е загубил работата или съответно има рак, примерно, би било проява на много лош вкус.
Донякъде същото би било, ако в общото ни обкръжение има някой с по-голям проблем, но тук зависи вече.
Защото всички мои проблеми и загуби на близки бледнеят пред това да детето ти да е тежко болно и да го чакат в болницата.
Защото всички мои проблеми и загуби на близки бледнеят пред това да детето ти да е тежко болно и да го чакат в болницата.
Пожарът е неочаквана трагедия, разбира се, но смърт на стар човек и смърт на дете изобщо, изобщо, изобщо, не са сравними. По никакъв начин, никакъв. Глупости са "независимо от възрастта, нали човек е умрял" и подобни. Да, разликата е, че едното е нашият родител, а другото е чужсото дете; това няма никакво значение в случая. Това има значение само за нас. И аз щях да се почувствам като Злодеида, макар че и тя като мен не е имало как да знае и си е имала своя проблем.
Мрънкането между хора със сходни проблеми е нормално, всеки го прави. Стига да не прекалява.
Цитат
Твоята болка не става по-малко от чуждото страдание. Това не е състезание.
Съгласна с последните мнения. Проблемите реално имат някакво обективно степенуване и мен лично много ме дразни, когато някой излезне с картата "всеки ги изживява различно", което да кажем е факт, но това е прийом точно на хора, които мислят, че да се убодат на нещо е по- трагично от това да нямаш крайник, примерно. Само защото е на техния задник. С една дума самовлюбени егоисти.
Бих се почувствала неудобно също, ако съм от страната на хленчещия за по- малък проблем. От другата страна пък хич не толерирам хора с по- малки от моите проблеми да ми се жалват, защото аз си ги тая и трупам, но не значи, че е зелена светлина за техните.
Даже се улавям, че изпитвам силно раздразнение, когато се очаква да роня сълзи за абсолютно поправими и злободневни неща. (Каквато смъртта на близък в пожар НЕ е впрочем, но Злодеида си е добра жена).
Бих се почувствала неудобно също, ако съм от страната на хленчещия за по- малък проблем. От другата страна пък хич не толерирам хора с по- малки от моите проблеми да ми се жалват, защото аз си ги тая и трупам, но не значи, че е зелена светлина за техните.
Даже се улавям, че изпитвам силно раздразнение, когато се очаква да роня сълзи за абсолютно поправими и злободневни неща. (Каквато смъртта на близък в пожар НЕ е впрочем, но Злодеида си е добра жена).
На мен ми дреме по-скоро според мащаба на проблема, а не според човека. На най-добрата ми приятелка ако нещо не й пасват вратичките на шкафчетата в кухнята, мога да си го пусна между ушите. Тука ако прочета за човек с тежка диагноза, го мисля понякога с дни после, хем никога няма да се запознаем наживо.
Преди време бях казала на една колежка, дето живее, за да се оплаква, че тая работа не е състезание, но дори и да беше, айде, приемаме, че тя има най-скапания живот и най-големите проблеми. Даваме й наградата. И после? Какво прави, за да ги реши? Обиди ми се, ама много ни беше дотегнало на всички да слушаме постоянно мрънкане за какво ли не (все дреболии). И си продължава с мрънкането, нищо не се промени, освен, че вече съм я мютнала в главата си и дори и не я чувам.
Преди време бях казала на една колежка, дето живее, за да се оплаква, че тая работа не е състезание, но дори и да беше, айде, приемаме, че тя има най-скапания живот и най-големите проблеми. Даваме й наградата. И после? Какво прави, за да ги реши? Обиди ми се, ама много ни беше дотегнало на всички да слушаме постоянно мрънкане за какво ли не (все дреболии). И си продължава с мрънкането, нищо не се промени, освен, че вече съм я мютнала в главата си и дори и не я чувам.
Разбира се, че мащабът на проблема е основното. Близостта също има значение, но второстепенно.
И аз на първата ми работа работех с една жена, тогава на сегашната моя възраст, около 50 - много мрънкаше тая жена. За спорта си мрънкаше, ама много. В един момент ни разделиха от една стая със 7 човека на две стаи с трима и четирима и аз побързах да се изстрелям към новата стая с другите двама (вече определили се), за да не я слушам по цял ден. Макар че иначе свястна и добре се разбирахме в останалото.
И аз на първата ми работа работех с една жена, тогава на сегашната моя възраст, около 50 - много мрънкаше тая жена. За спорта си мрънкаше, ама много. В един момент ни разделиха от една стая със 7 човека на две стаи с трима и четирима и аз побързах да се изстрелям към новата стая с другите двама (вече определили се), за да не я слушам по цял ден. Макар че иначе свястна и добре се разбирахме в останалото.