Аз съм сравнително нова във форума, но ми прави впечатление, че много често и абсолютно непровокирано, тонът в темите се изостря, което мен лично ме натоварва. И се чудя кога това стана нормален начин да си говорим?
Не казвам, че всички трябва да сме супер мили и добри (въпреки, че би било хубаво
) или да сме на едно мнение - напротив, разговорът е много по-интересен когато има различни мнения и гледни точки. Но има някаква разлика между това да не си съгласен с някого и просто да се държиш грубо с него/нея.
Същото се отнася и ако в потока на информация си пропуснал нещо. Днес в тема бях конфронтирана точно с това и първите два коментара, след моя, бяха "не четеш. написано е" и "как да не е споменато. кой мислиш, че е Х", вместо да ми се даде директен отговор. Следя темата изкъсо и дадох линк на мнение, където има информация по въпроса, но е и детайлите, които мислех, че още не са оповестени. Специално разрових и последните 20 страници от темата, за да проверя дали не съм пропуснала нещо, но не това има значение в случая, а как си говорим и... за мен това кълване не е нормално и конструктивно отношение във форум, а го срещам често (сравнително рядко съм потърпевша).
Прекарала съм по-голямата част от живота си в чужбина и подобно поведение има и тук, но е рядкост. Във форуми дори не съм го срещала - спорове, неразбирателства, сблъсъци на характери - да, но не и такова "троснато" отношение. Бих казала, че на много от местата, в които съм живяла, такъв начин на общуване се приема доста по-зле, докато тук често минава някак си за нормално и рядко се сигнализира, че това всъщност не е ок.
Та ми е интересно - вие забелязвате ли го това или аз вече имам много нисък праг на поносимост?
Тук много искам да споделя и за принципите на ненасилствена комуникация, затова споделям този разговор с психолог, излъчен от Bulgaria on Air: https://www.bgonair.bg/a/219-balgariya-sutrin-v-sabota-i-nedelya … yagvame-konflikti
Не казвам, че всички трябва да сме супер мили и добри (въпреки, че би било хубаво
) или да сме на едно мнение - напротив, разговорът е много по-интересен когато има различни мнения и гледни точки. Но има някаква разлика между това да не си съгласен с някого и просто да се държиш грубо с него/нея. Същото се отнася и ако в потока на информация си пропуснал нещо. Днес в тема бях конфронтирана точно с това и първите два коментара, след моя, бяха "не четеш. написано е" и "как да не е споменато. кой мислиш, че е Х", вместо да ми се даде директен отговор. Следя темата изкъсо и дадох линк на мнение, където има информация по въпроса, но е и детайлите, които мислех, че още не са оповестени. Специално разрових и последните 20 страници от темата, за да проверя дали не съм пропуснала нещо, но не това има значение в случая, а как си говорим и... за мен това кълване не е нормално и конструктивно отношение във форум, а го срещам често (сравнително рядко съм потърпевша).
Прекарала съм по-голямата част от живота си в чужбина и подобно поведение има и тук, но е рядкост. Във форуми дори не съм го срещала - спорове, неразбирателства, сблъсъци на характери - да, но не и такова "троснато" отношение. Бих казала, че на много от местата, в които съм живяла, такъв начин на общуване се приема доста по-зле, докато тук често минава някак си за нормално и рядко се сигнализира, че това всъщност не е ок.
Та ми е интересно - вие забелязвате ли го това или аз вече имам много нисък праг на поносимост?
Тук много искам да споделя и за принципите на ненасилствена комуникация, затова споделям този разговор с психолог, излъчен от Bulgaria on Air: https://www.bgonair.bg/a/219-balgariya-sutrin-v-sabota-i-nedelya … yagvame-konflikti
Гледаха ме странно, подозрително, и постепенно се слях с масата. 
Интересно ми е защо хората си го причиняват това с агресията и негативността, защото натоварва не само пишещия, но и хората, с които общува. Аз не мисля, че за това сме се събрали тук. Иначе съм съгласна, че не трябва да се взимат навътре нещата - аз със сигурност не го правя, но не е каквото и да не го забелязвам като (сравнително доминиращ) модел на комуникация. Аз не мога да си представя някой да изпитва удоволствие от това. В повечето случаи се опитвам се реагирам по начин, с който да сигнализирам, че агресията и "кълването" са ненужни, без аз самата да агресирам (аз и да искам, не мога 
).