Хайде на театър - №21 🎟🎭

Обсъждали сме преди, че "Синът" не се играе вероятно заради Захари Бахаров, откакто е ангажиран с Артвент. Но защо толкова време не му намират заместник (на прима виста се сещам веднага за Юли Вергов или Христо Петков например), за да продължи живота си това великолепно представление, на което си изплаках очите, наистина не разбирам.

"Скакалци" едно време съм го гледала със Стоянка Мутафова в Сатиричния. Помня, че доста ми беше харесало.

Не мисля. Темата е тежка и не е за толкова млад човек. Същото важи и за "Празникът", ако случайно се подведете по заглавието.

Всичко е до емоционалният интелект на човека. Няма "подходящо/неподходящо".

На 15 години какъв "емоционален интелект" имат човеците?

Възрастово ограничение на постановката е: Над 16 години. И не е случайно.

„Ромео и Жулиета – от омразата до любовта“  от  Жерар Пресгюрвик.  Дали възможно опера от Стара Загора да го играят пак?

https://www.operasz.bg/repertoire/opereta-i-myuzikal/romeo-i-zhulieta

Бих се радвала да гледам българската версия, от любопитство. Малко ми е странно Михаела Филева в ролята на Жулиета. Да видя какво са сътворили. Бях попаднала на малки клипчета,кофти са но от това което чух никак не беше зле. Знам,че няма как да достигнат оригинала. Бих се радвала да го играят пак,

Тамън си взех билети за "Като в най-добрите дни". Превод от Нева Мичева и режисура от Марий Росен, мисля, че няма как да се разочаровам. Театър 199.

Здравейте, подарявам билет за "Бай Ганьо" в Младежкия театър днес. Билетът е електронен.

Билетът е подарен.

Аз го гледах на премирата през юли. За пореден път нито Театър 199, нито този прекрасен режисьор Марий Росен ме разочароваха. Актьорската игра е чудесна - Севар Иванов отдавна го следя, но този млад актьор Теодор Кисьов по нищо не му отстъпваше.

Ако сте гледали "Дишай" в Сфумато, пак на Марий Росен, горе долу е същата ситуацията и тук - взаимоотношенията в една двойка, бързи и стегнати диалози, сълзливи моменти, споделяне на истини. И изобщо не е натоварващо това, че историята е за хомосексуалисти. Напротив, толкова добре е написано, че няма никакво значение дали актьорите са двама мъже, мъж и жена или две жени. Става дума за самите отношения, което според мен му е силата на Марий!

Ни най-малко не ме тревожи или натоварва това, че става дума за хомосексуални хора.

Гледах Ром ,беше много забавно и свежо, а при мен на пръстите на едната ми ръка се броят тези постановки, които съм харесала.
Много се дразня ,когато викат ,преиграват , изпростяват или е прекалено дълго.

Тази неделя ще водя моите младежи да гледат "Том Сойер и Хък Фин" в Сатирата, на 23.10 ще гледам "Горчиво" в Младежкия, а на 31.10 ще водя младежа на "Хамлет" в Армията (миналата година не можах да го убедя, но сега се нави, дано да му хареса).

Обзор и от мен на постановките, които гледах наскоро.
Предупреждавам, че ще е дълго за четене.

1. „О, ти, която и да си...“ – Народен театър, реж.: Бойка Велкова
Лека и приятна постановка, представяща жените в живота на Иван Вазов - музите, които са в основата на любовната му лирика. Ненчо Костов се справя чудесно в ролята на разказвач и на Патриарха на българската литература. А музите - те са просто невероятни - Биляна Петринска, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова и Александра Свиленова, която според мен ще се превърне в едно от най-ярките имена на родната ни сцена. Дикцията ѝ е страхотна, удоволствие за слушане.
Та с много поезия, приятна музика и малко танци, актьорите успяват да ни откъснат от ежедневието, да ни пренесат в едно отминало време и да ни преведат през живота на Вазов и любовните му трепети (а те никак не са малко).

2. „Деветдесет” – Младежки театър, автор: Джоана Мъри Смит, реж.: Ивайло Христов
Общо взето харесвам Джоана Мъри-Смит. Харесах много „Швейцария“ в 199. „Скрити лимонки“ (Театър София) също много ми допадна, като изключим финалната част със Станка Калчева, която сякаш беше от друго представление.
За „Чест“ (пак в 199 и отново режисьор Ивайло Христов) останах със смесени чувства. Същото се случи и с „Деветдесет”. И в двете представления главните роли са поверени на Владо Карамазов и Кристина Янева. Как пък Ивайло Христов не реши да разнообрази малко. Видимо между двамата актьори липсва химия, но пък явно жена му трябва да участва навсякъде. В „Деветдесет” диалозите са интересни, сценографията е приятна. В началото историята беше увлекателна, но след това зави към банална тягостна тема. Защо винаги трябва да има някаква голяма лична трагедия, за да се разделят двама души. Не може ли това да се случи, просто защото са спрели са се обичат? Това би ми било много по-интересно.
За мен постановката си заслужава най-вече заради Владо Карамазов, а ако не сте му почитатели, спокойно може да я пропуснете.

3. „Както в най-добрите дни“, Театър 199, автор: Диего Плеутери, реж.: Марий Росен
Изключително много ми хареса и ме разчувства. Накрая даже и си поплаках. Напълно споделям мнението на Dead Poets Society по-горе. Сюжетът напомня на „Дишай“ (същия режисьор) и въпреки че не са от един автор, двете представления доста си приличат, с тази разлика, че в „Както в най-добрите дни“ нито един от героите не е толкова социално ангажиран както героинята на Телбис. Ролите пасват като ръкавици на Севар Иванов и Теодор Кисьов. Двамата бяха прекрасни. Публиката беше на ниво и нямаше никой, който да се възмути от историята (предполагам, че хората знаят за какво точно си взимат билети, но все пак). Препоръчвам постановката с две ръце и огромно БРАВО на Театър 199 за смелостта да я постави на сцената си. Надявам се да виждаме все повече такива.

4. „Албион“ – Младежки театър, автор: Майк Бартлет, реж.: Зафир Раджаб, продължителност: 2 часа и 40 минути с антракт
От доста време му се канех и снощи най-накрая го гледах. Ами, никак не ми хареса. Убеждавам се, че Станка Калчева ми е доста антипатична (което е странно, понеже в „Швейцария“ играта ѝ ми беше харесала). Ангелина Славова също ми е неприятна за гледане и слушане. Колкото и да ми е мъчно да го напиша, Койна Русева доста преиграваше. Изненадах се приятно като видях Рая Пеева, след като тя сравнително наскоро роди. Харесвам я по принцип и за щастие успявам да разгранича актьорския ѝ талант от публичния ѝ образ
Сюжетът беше скучен, постановката ненужно дълга. Плексигласът на сцената беше интересно решение, но беше толкова мръсен, че беше отвратително за гледане. Кирил Недков игра чудесно (заслужена номинация за Аскеер), както и Кънчо Кънев и Елеонора Иванова (тя също ми е любимка сред младите актриси).
Определено не бих гледала нищо друго от Зафир Раджаб, който всъщност взе Аскеер за тази си режисура. Нямам идея защо представлението е получило и номинации за най-добро представление,  за сценография, поддържаща женска роля за Станка Калчева…
Едната сюжетна линия доста ме изненада (подобна на тази в „Както в най-добрите дни“), тъй като никъде в описанието не беше загатната (то и самото описание всъщност нищо конкретно не описва). И въпреки че темата не е особено застъпена из родните сцени, не беше представена убедително.
Единственото положително от цялото нещо е, че поне с продължителността направих репетиция аз „Физика на тъгата“, която ми предстои през ноември

Дами, снощи много трябваше да сме на Лисичета. Хареса ли ви?

Аз съм малко със смесени чувства.
Първо беше ми доста задушно след средата на представлението.

Темата беше интересна, но някак си  завършека като че ли очаквах да е различен.

Най-много ми допадна Иван Юруков и Параскева. Останалите някак не ми се сториха много убедителни, а пък Пападопулу доста преиграваше.

На мен Лисичета ми предстои в края на месеца; чувала съм различни мнения … Юруков ми е много любим актьор и е винаги на ниво.
Хриси, очакваме също толкова подробен бюлетин и за физиката! Благодаря за споделеното. Заинтригува ме за “О, ти, която и да си”.  В 199 ще пропусна новата пиеса…