Я кажи ми,облаче ле бяло

О, слънце мое, ще плюя и още как. Иди ми прочети мнението там отново и хич не ми обяснявай, че съм изключение. Здравеопазването не било добро... Айде стига...

Виж за частните пенсионни фондове в Кралството, честно ти казвам, че не знам! Обаче съседите ми пенсионери, които са набор на майка ми, точно преди седмица се върнаха от двуседмична почивка на Барбейдос  И въобще не са интелектуалци, а обикновени бачкатори. Ей ги, точно преди 30 мин се спретнаха и отидоха в кварталния пъб да гледат мача на Англия
Рядкост е голямо дете да живее при родителите си. А за образованието, не винаги родителите го плащат, особено сега, когато за студенти дават ужасно изгодни кредити 
Имат право на безплатни лекарства и транспорта им е безплатен, ако не пътуват в час пик 
И децата до 18 също ползват безплатни лекарства и очилата за тях са безплатни, независимо колко чифта счупят.

Тук голяма 4аст от пенсионерите са като в България,помагат на децата си в отглеждане на внуци,плащане на жилища и т.н.
Дори статистики имаше за област Валенсия,4е 80% от хората по стар4еските домове са малтретирани по някакъв на4ин от децата си,заради имуществени спорове.Има страшно много стар4ески домове,дневни центрове за възрастни хора.
Ина4е както е казала Мери и тук има студентски заеми,но много малко хора продължават образованието си.
Някои от пенсионерите имат безплатен градски транспорт.
По принцип когато се пенсионират ве4е са изплатили жилища,вси4ки заеми и би трябвало да могат да си позволят пътуване и спокоен живот.
Лошото е,4е сега приеха нов закон за пенсионирането,който ще се отрази неблагоприятно върху хората,така 4е сигурно допълнителното осигуряване ще е спасителния пояс.

А ти бе момче, що не земеш да млъкнеш? Поживей и тогава ще говорим, а. Нещо много си кисел.

имам чуството че някои спорят не за да убедят другите кое е по-добро и хубаво ......  а да убедят сами себе си  че са по-добре от другите тъй като  явно не са мн. сигурни в това 


аПф ...

май адът е при тях  ...... или по-скоро вЪтре в тях 

Такаааа, да се разпиша и аз. В САЩ изпитите за признаване на дипломата по медицина (специалността е отделно) отнемат доста време. Има и стаж след това.
Зависи от колко време човека е САЩ. Може да коси трева (все пак парите не растат по дърветата) и да се готви за изпитите, възможно е да е положил успешно повечето и да кара задължителния стаж. Всичко в САЩ е стъпка по стъпка. Не е възможно да станеш губернатор или директор на болница още с пристигането си.
Възможен е и друг вариант-човека е уморен, не му се занимава с изпити за сега, косенето на трева го разтоварва (а е и добре платено). Какво казва в България-не е нито твоя, нито наша работа. Всеки лекар знае, как стои въпроса с дипломите в САЩ.   

За някои да напиша - бяхме в Кипър преди 10 години и мога да кажа с чиста съвест, че тогава беше рай за емигрантите и работниците - ние със съпруга ми взимахме 720 кипърски лири на месец (тогава доларът беше 1лира за 3долара и 50 цента. Направете сметка колко сме взимали на месец). От всичко това живеехме без да се лишаваме от нищо , което е необходимо за един нормален живот + цигари и алкохол - сме харчели 120 лири на месец и другото сме спестявали. Може сега да е ад, но тогава беше рай. Сега доколкото знам един работник във ферма взима 500 долара месечна заплата, но и доколкото знам хранителните продукти, и тези които са от първа необходимост не са на баснословни цени. Навсякъде има ад и рай, но е пресилено да обиждате и да нагрубявате - визирам Киселяк- Не скачай срещу другите, преди да знаеш за какво говорят.

Ето това изречение направо ми стана любимо отраз!
Защо някои хора смятат, че да споделяш мнението си, незаслепен от овча примиреност към грозното в живота във всичките му измерения и аспекти е непременно "плюене по България"? А що се отнася до "хората, които живеят тук (т.е. в България)", приблизително 70% от тях са безусловно заслужили например моето лично презрение заради това, че само преди две седмици позволиха в новините по европейските телевизии да спрягат името на страната ми във връзка с влизането на турци в европарламента. И това в момент, когато в Анкара някакви диваци замерват френското посолство с яйца.
Я кажи ми,облаче ле бяло, колко от изказалите се "родолюбци" в тази, а и в цитираната от чужбинския форум тема си мръднаха скъпоценните тела, за да гласуват за евродепутати! Я кажи ми,облаче ле бяло, колко от тях ще се разходят до близкото училище на следващите парламентарни избори за български парламент! Я кажи ми,облаче ле бяло, не е ли жалко, когато са налице  подобни факти ? 

охххххххххх.
що вечно се стига до парите. вярно, темата в чужбинския беше за условията и ако те тук са същите, дали бихме се върнали в българия.
за моятя професия в българия просто няма възможности. в германия завърших нещо от сорта на медицинско училище, профилирах се след това с курсове в работата си с интубирани пациенти.
пациенти на командно дишане, които изискват амбулантни грижи в българия няма. няма и да има скоро, по простата причина, че здравната каса не поема апаратурата. тя струва хиляди и я има само в определени болници, докато в германия всеки подобен пациент може да живее удома си с подобна апаратура и да излиза по улиците даже. условията за труд за медицинските работници в българия просто още поне десетилетие няма да са подобни на тези в германия. да не говорим, че последните години работех и с пациенти за които се очаква скоро да умрат, и специално за тези неща ходех на допълнителни курсове и семинари за квалификация. заплатата не беше висока, около 2500 евро чисти, но начина на работа беше перфектен.
обаче не е до парите. в българия не ми се налага да работя. напълно обезпечена съм материално. аз, децата ми и децата на моите деца. живея в собствено жилище в един от най-престижните квартали на софия, наоколо е чисто, има луксозни магазини и щъкат дипломати и чужденци. и чат пат някоя мутра
според мерилото за материално благополучие съм достигнала желаното, че и хартисва.
в германия живея в жилище под наем, сред редовата средна класа. колата ни е нормална. пазаруваме от нормални магазини.
при спешен случай линейката пристига за 5 до 10 минути. болниците са чисти и организирани, улиците и градинките не гъмжат от кучешки произведения. съседите не включват в 14 следобед бормашини, не се налага да отскачам като гърмян заек за да не ме сгази някоя кола. мога да обиколя целия град с детската количка тип танк, без да се налага да се придвижвам като на слалом с неравен терен и детето ми да се кандилка като пиян морков. когато отида в заведение не ме гледат с неприязън и мога да повия малката пикла на определено и създадено за това място. дребни, ежедневби неща, но много важни. а те са хиляди.
може би е важно, че наистина живея в обетованата земя. защото за мен мюнхен е наистина обетована земя. спокойствие и нормални хора, а на моята възраст, след години на тежка работа, това е жизнено необходимо. има ред, има човещина, хората са дружелюбни.
българия е перфектната страна за търсачите на силни усещания, за авантюристите, за любителите на безкрайния купон. можеш да купонясваш всеки ден от седмицата. ако бях на 20 и нямах дете, задължително щях да си седя в българия. всеки ден е изненада.

впрочем искам друго да попитам, че много хора четат темата. много родолюбци. последните дни седеше на видно място призив за протеста пред парламента на 1 юни. тези от вас, които считат че в българия е прекрасно и всичко ще се оправи, къде бяхте, амн?
все пак там се обсъждаха интересите на децата-бъдещето на българия, тези, които ще оправят нещата и ще ги правят прекрасни.
по-лесно е да си седиш във форума и да се биеш в гърдите, колко обичаш българия, ама да си дигнеш задника и да отидеш да се бориш активно за общата кауза е много трудоемко и изисква освен думи и действия. кой живее в провинцията, кой не може да излезе от работа. все обективни причини..........ще дойде друг да оправи нещата. и те ще станат прекрасни. ВЕРВАЙТЕ МИ.

Наскоро обсъждахме сприятели подобна тема.
Та така седим на кафенце аз, приятелка и приятел:

1. Моята приятелка, неомъжена, икономист. Работи като човешки ресурси (заплата 450лв.), но мечтае да си намери работа в областа на логистиката в международна компания. Казва, че е амбицирана да стигне до високи нива в ейрархията, но за съжаление точно в тази област не намира реализация. За това е решила, да се установи в чужбина. Подготвя се за магистратура в чужд университет с надежда и хъс да остане във въпросната държава след това и да се реализира, както го е намислила. (успех й желая)

2. Нашият приятел, женен, с дете на 2 год. Строителен инженер, работи си по-специалността (заплата 1600 лв.). Казва, че обича професията си и с истинско удоволствие работи. Иска да си остане в България, защото според него има много възможности.

И двамата са прави за себе си и са щастливи в избора си.

Та такааа, говорим си приятелски, но никой не съди другия. Всеки има своя съдба и решава според собствените си сетива, къде и как би се чувствал най-добре.

Просто исках с този пример, да кажа, че щастието е състояние на духа и пътя към него е различен за всеки човек.

П.П.: Само да допълня, че никой от двамате не мизерства. Казвам го, защото в др.тема четох за нЕк'ви хора със заплати 2000 лева само си покривали ежедневните нужди и направо се 

E, да се разпиша и аз ... и нека постинга ми не звучи самохвално. Преди години имах шанса да специализирам в Токио - архитектура - в една от най-големите компании. Предложиха ми да остана и доста ме увещаваха при това. За условията на труд и живот там (а и за заплащането) смятам всички сме достатъчно информирани. Избрах да се върна... и то не защото не можах да се "впиша" или пък по носталгични причини - а защото бях убедена, че в България също мога да се реализирам достатъчно добре. И тук, както и там работех (понякога и сега го правя ) по 18 часа на ден. Правила съм и правя големи компромиси с личния си живот - родих и на третия месец бях в офиса. Сега ръководя собствен бизнес - давам работа на доста хора и високо ценя това, което те правят за фирмата ми!  И слава богу усилията ми не са напразни!!! Не смятам, че да живееш единствено в България е трудно - трудно е навсякъде, но който е амбициран да успее може да го постигне както в чужбина, така и тук!

Мизерията е начин на мислене...Поне според мен.

Не изчетох цялата тема, но ми направи впечатление поста ти. И моят комнетар е следния:

В крайна сметка не може всички българи да са умни, талантливи и пробивни. Трябва да има и някакви елементарни условия, които да осигуряват що годе нормален живот и на не толкова умните, таланливи и пробивни хора.