Проблеми малки и големи с нашите деца

Не бих отишла в дома,не за друго,но няма какво да правим там.
Той няма никакви спомени от това време.
А деня, в който го видяхме за първи път винаги ще го помня.Свързан е с много радостно вълнение за мен.
 Както и деня,в който го взехме.Беше си голям и незабравим празник

Ходили сме в домовете и на двамата - на път са ни през летните почивки. Носим плодове, памперси и умалели дрешки и обувки. Имат спомени, или по-точно - имат подсъзнателни усещания. Тези усещания се променят с възрастта. Колкото повече расте детето, толкова повече се променя осмислянето от негова гледна точка на приказката за първата ни среща. Но това може би е индивидуално - и за детето, и за родителите.

Аз също помня и първите срещи, и дните на делата, и дните на изписване, и първите месеци, но всички тези спомени не са свързани с конкретна дата, а са едно цялостно емоционално усещане за появата на децата в живота ни. Някак си не мога да отделя нито един ден от онези първи месеци, който да е най-важен, съдбовен. Всичко беше важно - всяка среща, всяка емоция при избирането на първите дрешки и обувки, денят на получаването на призовката, дните на делата, дните на изписването, първите нощи у дома, първите закуски, обеди, първите разходки, първите "мамо", първата спонтанна и дадена с доверие прегръдка, първите разболявания, прихождането на дъщеря ми. Съвсем спонтанно вадим снимки и разказваме, когато ни се прииска. Просто нашата приказка си я разказваме по този начин. 

С психоложката от дома говорихме на тази тема (дали детенце да посещава дома)... по-скоро тя говори с мен... и каза, че според нея това е излишно освен, ако детето не е проявило подобно желание... Не знам...

Иначе за щъркеловия ден... - и аз чак сега се замислих, какво ли е това, макар че такъв скоро беше честитен на Люската в друга тема... Може ли да се каже конкретно, че това е денят на първата среща, на делото или на изписването на детето от дома?

Като че ли за нас моментът на първата среща си беше най специален, щастлив и зареден... От там нататък всеки ден беше вълнуващ - с госпожицата вече бяхме заедно, а делото и изписването представляваха важни подробности... Всеки изживява нещата индивидуално... Ние, например, преди да си вземем момиченцето у дома имахме и една друга много силна случка, която остави ярък спомен...  Бяхме купили столче за колата и решихме да го изпробваме, качихме сладкиша в колата, карахме до съседното селище и отидохме на гости на една приятелка... Просто незабравимо...

Уау! Интересно... Вела, има ли развитие?...

Ами то самото раждане се води за най-големия стрес в живота на един човек, но въпреки това е радостно събитие и се празнува... А напомнянето, че не винаги са били с мама и тате, може да се случва и по всякакви други поводи...  Чела съм, например, че някои не обичат рождените си дни по тази причина...

Чандра, не знам за коя психоложко говориш /нали сме от едно място/, но миналата година, когато ходихме в дома се видяхме по неизбежност със социалната на дома. Тя ме попита дали съм казала на дъщеря ми, че е осиновена с полууста, под сурдинката, при все че на 10 метра от нас нямаше никой, а малката тичаше по двора и беше далеч. А, не, не съм й казала, просто ей така я разнасям от дом на дом. Аз заради нея отидох, исках да види къде е живяла почти 2 тодини и да видя дали си спомня нещо. И да унагледя разказите си за нашето събиране.
Тъй, че не питам никого, преценям сама, защото най-добре си познавам детето. То иска да знае, макар да е толкова малко.
Ние празнуваме само рождения ден, за деня в който се срещнахме просто й напомням, но нищо специално. То беше 14 февруари, така че няма опасност да го забравим.

Иначе сме болни. Пак повръщаме. Напоследък през месец ни се случват подобни епизоди. Измъчи се детето, но явно вирусите го удрят в лимфите в коремчето. Вече съм станала експерт по повръщането, но ако някой има опит моля да сподели.

Естествено е детето, особено ако е по-голямо, както ще е в моя случай, да има спомени от дома в който е живяло, и не е добре да се прекъсва връзката рязко. Ще ходим с моята принцеса. Така ще бъде при нас.

Питането ми е - ами другите дечица в дома, как биха възприели това, че ето, някой вече си има мама (и татко), а пък те чакат с жадни очета?
Посещението в домовете щадящо ли е за останалите в тях деца?

сега да го подкарам подред ...

Чандра, няма развитие, след коментара не съм пускала темата на обсъждане отново, трайкам си. Ще решавам в движение, според настроенията, тази година. а сигурно и всички следващи Като има развитие, ще споделя

Всъщност, интересно ми беше как децата гледат именно на този "празник", ок, не празник, но момент ... няма значение името, нито точно дали е денят на първа среща, прибиране вкъщи, дата на делото, подписване на определени документи и т.н. при мен всичко е в рамките на месец и е все тая. американките, дето ги чета и дето децата на някои са вече в пубертета, отбелязват по-скоро деня на взимането от дома, тъй като той е най-яркият момент - между първата среща и изписването минават често повече от шест месеца, през които те са далече от децата си ... и тъкмо моята изцепи тоз коментар и попаднах на пресни мнения в тая насока. но при тях има допълнителни фактори. децата са сменили тотално средата, при това са осиновени понякога на възраст, на която имат съвсем реални спомени за живота си до осиновяването, при това тъжни, негативни спомени (говоря за български деца). и децата просто не искат да си спомнят за тежкия си живот преди това. затова се интересувах да се сравня с "нашите" деца, при които нещата са малко по-други ...

Розамариня, не разбрах на каква възраст е детенце, но посещенията в дома наистина не са най-важното на тоя етап. вие тепърва имате да изграждате връзка родител-дете и трябва да се концентрирате над това за детето ще е по-лесно да не се раздвоява в началото. иначе, в перспектива, сигурно е добро начинание, но нищо конкретно не мога да кажа, че ние не сме стигнали дотам още.
В тази връзка, попаднах на една много готина статия от една мама осиновителка за мита за спонтанната привързаност на осиновеното дете и обещавам да я преведа при първа възможност! от собствената ми камбанария мисля, че би била полезна за всички пресни мами. Тя дава доста добра представа какво се случва в душите на децата в този начален период и спестява доста чудения и терзания за родителите.

и сега, най-неприятното дължа извинение на Venie! не бях справедлива, жената хич не е форумен фантом, но се подведох, щото броячът на мнения показва скромно число, а пък постът й не беше дотам прецизен, но трябваше да отдам това не на зла умисъл, а на незнание по темата.

А пък моето мнение е, че въобще не трябва  да се ходи в дома. Това какво носи на детето освен ужас и страх? Не мога да си представя, че от там са останали хубави спомени... Много изнасилена работа ми се струва ...

И аз съм на това мнение. Не сме ходили, скоро не планирам ходене. Като стане голям и поиска - ок. Сега - не. Имам достатъчно други проблеми с него, допълнително да му подклаждам тревожността не намирам за добре.

Подкрепям Кудку и Фуси. Ние и не празнуваме нищо друго освен рождения ден. Това си е неговия празник, а другото е наша съдба.

И даже сега, като по-голям, не проявява интерес и не бих инициирала ходене в дома аз. Особено на фона на последните ни драми.

В занималнята четвъртокласник им пускал порноканал по телевизията... Опитаха се да скрият. В резултат имам пощуряло дете, на което още повече се карат вече цяла седмица... Сякаш децата са ВИНОВНИ, а не ПОСТРАДАЛИ - всичките, барабар с четвъртокласника... Бясна съм и ми прилошава... Мръсотия, тъпоумие, безхаберие и некомпетентен мързел.

Колкото и да го уча, че хора разни, ситуации разни, но той трябва да се държи мъжки, тоест с достойнство, като внук на офицер, да преценява кое е добро, кое лошо, защото вече можем и така да си говорим...

Ограмотиха го Още даже нямаше сериозен интерес по темата...

Сега имам дете, което говори мръсотии, за да се прави на голям, и като му се скарат се затваря и съска като притиснато зверче..

Не ми се пише даже, че ще стана груба...

Пазете си децата

Mama Ira,  

Нас ни "ограмотиха" с псувните първоначално, а за другото сума ти глупости му бяха изприказвали и имаха много сериозен мъжки разговор с баща си. Сега вече знае всичко, даже и по темата с презервативите.

С мръсните думички голям проблем си имахме (дано да е в минало време ), защото не бяхме ги чували досега и почти година ни беше много интересно да ги казваме наляво и надясно. Най-много подскачаше една майка, чийто син най-редовно пращаше на телефона на моя клипчета с песни с много ограмотителни текстове. И при директорката ходихме, и с психоложката работим, много бавно и мъчително отработваме всичко. Ту се затваря, ту избухва и ни крещи по улиците (на мен и бабите си). За успеха му през първия срок въобще не ми се говори. Напоследък имам мъъъничка, но растяяяяща надежда, че тръгваме да излизаме от тази драма.

После ще чакаме следващата...

А, отписах си детето от казионната училищна занимялня и го записах в избрано от мен клубче. От там го водят и взимат от училище и му помагат с домашните. Много съм доволна. Е, малко преструктурирахме бюджета, но детето ми е по-важно.

Vella M., прати ми, ако имаш възможност темата, ще помагам, или цялата, няма да ми е проблем.

Mama-Ira, при попълването на документите за процедурата по осиновяването някъде имаше въпрос, дали бих наранила дете.

Признах си обаче, че възрастен незаинтересован учител, бих. И вашият случай го доказва, че е необходимо.

Държа да поясня нещо относно посещението в дома. Първо, както Вела е писала, ние говорихме и обсъждахме тази възможност далеч след като вече бяхме установили отношения майка -дете. Второ, като естествено продължения на нашите разговори от къде е дошла стигнахме и до обсъждането на възможността да посетим дома. Трето, тя прояви жив интерес и аз я заведох.

Но всеки си познава детето. В нашия случай това дойде естествено, а не като изнасилване. Моята дъщеря има изключително адаптивна и много стабилна психика и не се разстройва от подобни неща. Напротив, проявява жив интерес и желания да помогне.

Така че, моя скромен съвет е, ако прецените че детето ще се справи с подобно росещение и проявява интерес към такова, отидете. Ако не, не. Но не съм съгласна, че това е изкуствено, насилствено или прекалено.
Относно влиянието върху другите деца - ами те се зараднаха на нашето присъствие, най-вече на лакомствата, които занесохме. Малката ги почерпи всеки отделно, поигра с тях и може би за малко са се почувствали част от външния свят. Наистина само за малко, за огромно съжаление. 

И при нас изнасилването си беше по взаимно съгласие и по стечение на обстоятелствата в нашето семейство. Тръгнахме да осиновяваме второ дете и отведохме баткото да види сестра си. Това отключи в него желание да види и неговия си дом и през лятото отидохме цялото семейство на посещение. На следващата година пак, ама тогава и госпожицата пожела да види... и така.

Форест, във вашия е станало напълно естествено. А на нас ни е под носа, дето се казва и можем да ходим всеки ден стига да искаме. Всичко ни е на една ръка разстояние, като казвам всичко имам предвид всичко, и онова започващо с Б.

Сисле, Форест 

Мисля, че споделяме обща важна отправна точка в позицията ни спрямо децата - по тази тема да водят те, а ние да ги подкрепяме адекватно и щадящо.

Просто споделям опит как е при нас и съм благодарна за вашето споделяне. За новите мами това също мисля е много ценно.

Форест, аз въобще не съм си и въобразявала, че мога да изолирам, а и не съм се втелявала по темата за уличния фолклор. Опитвам се да обяснявам и реагирам спокойно (защото иначе ефекта е обратен  , поне при нас).

Но деца 1-2 клас да "видят и гледат" хард порно в занималня (??!??), каквото явно е било по това, което успях мъничко да извадя от него, е шокиращо, травмиращо и влудяващо... А аз се чудих защо миналият месец ми каза, че ще живее с мен и няма да се жени...

Беше "математика" на класа, а за две седмици стигна до пълен блокаж, не може да сметне 2+8...

Ще го преборим и излекуваме, но много съм възмутена, боли ме за него и ме е яд.