Проблеми малки и големи с нашите деца

Здравейте,всички!Искам да успокоя Ирина  /аз все още имам този навик с ноктите /.Ако не успееш сега да го отучиш, не се отказвай.При мен за съжаление не е помогнало въпреки старанието на майка ми .Синът ми е на 4 и не можах да го отуча да си смуче палеца.И още на Танюшка да кажа -аз имам съседско момиченце /почти на 4г/което също като твоето не говори.Не е осиновено,трето дете е в семейството.Живеят с баба и дядо-пълна къща с народ и всички му обръщат непрекъснато внимание.Но пък толкова добре се справя с жестове в обясненията на думите които не казва.Страхотна сладурана е!Отскоро в градинката се занимава учител с нея и има голям напредък.Мисля че изведнъж ще започнат да говорят и тогава "стой та слушай"Всички деца са различни ,не е само до това че са осиновени.Просто нашите страхове са много големи и всичко свързваме с осиновяването.  

Да, наистина много ме успокои,  Няма що, късмет - на хората децата поне си гризят ноктите със зъби и тогава мажат пръстите с нещо гадно за да се отвратят и не го правят повече, а при нас чопленето е с нокти. Казвам й, че ще и ги бинтовам( на няколко пъти се изкушавах да го направя), тя ми казва, че съжалява и няма повече да го прави, но после пак - същото. Мисля, че то е донякъде несъзнателно, докато отказването трябва да е напълно съзнателно действие и за сега не е дотам мотивирана за това. Страхувам се, че докато стане на възраст да бъде мотивирана, ще е твърде късно за ноктите й...
Към Танюшка:
Моето момиченце проговори, без намеса на допълнителни ресурси на 4 години и 2-3 месеца. Като при нас беше от 2 годишна възраст. И на мен все ми казваха, че като навърши 4 години, изведнъж ще проговори. Но тя навърши въвпросните 4 години - и нищо. Говореше само със заучени фрази - папагалски и нищо от себе си. Разбираш ме нали, колко бях притеснена и как стоях в очакване да се случи чудото. И то наистина се случи - изведнъж започна да се отпуска да говори сомостоятелно, като напредваше лавинообразно. За кратко време навакса пропуснатото и сега, когато сме почти на 5 години, не спира да говори - като ходеща говорилня е 
Наистина не мога да отрека многото дефиците, които имаме в сравнение с другите деца, но според мен това е разбираемо - след като е започнала съзнателния си живот на 2 годишна възраст(тогава не можеше все още да ходи самостоятелно и издаваше само някакви звуци, които в никакъв случай не мога да ги нарека думи!)
Индивидуалната работа с децата ни - това е начинът със спрвянето с тизи дефиците. И дано поне като тръгнат на училище да сме ги намалели до минимум....
Към el@80 : Ето един начин за прохождане самостоятелно, който при нас проработи:
вземаме една пръчна, като детето я хваща от единия край, а ние от другия и то така върви по-уверено. След това заменяте пръчнака с....чорапогащник...   и пак вървим уверено напред
Е, това е от мен. Успех на всички мами!

Ирина, една от моите приятелки си чоплеше ноктите и кожичките до тях почти до средата на пръстите. Течеше кръв понякога и спираше за малко и после пак...бяхме вече доста големи и понеже това продължаваше абсолютно несъзнателно, тя си търсеше методи да не го прави- първо си изрязваше ноктите до дъно, но това  не помогна, после пусна доста дълъг маникюр и с него трудно се справяше да си къса от кожата, затова така си остана. И сега като си намали ноктите и от време на време се усеща, че пак започва да си бели кожата.
Тогава психолози нямаше, но днес има  - консултирай се.

Елито, благодаря. Не е много утешително, но какво да правим - Бог да ни е на помощ.
Защото при нашето джипи е такъв народ винаги, че не си прадставям как ще чакам цяла сутрин, при кихаща и кашляща тълпа за да вляза и да я занимавам с този проблем.
Ще се опитам сама да се справя. Чета от тук и там по нещо, каквото намеря в нета. Така, че ако някой попадне на такава статия, моля да ми пише.

Искам да помоля майките който имат хиперактивно дете да споделят ,как се справят .Нашето мом4енце е на 4г все още говори неразбираемо ,а ходим на логопед и психолог ,но няма резултат за сега ,защото детето не желае да прави това което го у4ат .Психоложката ни посъветва да го заведем на психиатър и невролог ,незнам с какво могат да ни помогнат ,но пък самото дете е много умно и бързо схваща техни4еските неща ( конструктор ,др.) покрай таткото ,но книжки ,телевизия не поглежда.Ве4е се бие и в градината ,пищи ,хапе децата и госпожите непрекъснато се оплакват от него.

Хиперактивността при осиновените деца е много по-вероятно резултат от травма и проблеми с привързването. Дано майките, които са в България, те посъветват за психолог, който има опит с осиновени деца, а не изобщо.
Иначе - стриктен режим, предвидимост, липса на изненади, спокойствие, по възможност без отделяне от мама. Спокойно, нещата ще си дойдат на мястото. Психолог може да помогне много, но не кой да е психолог. Успех 

Психолог работи с детето ,но ми казаха ,4е ще трябва  невролог и психиатър също да го консултират.

sali69  С времето нещата си идват на място,но с мноооого търпение,постоянство и режим и по-малко мекушавост от твоя страна Невролог  при нас отхвърли хиперактивност,но психиатър потвърди лека степен.Изписа Koncerta,но категорично отказах /това е  вид наркотично вещество ,което стимулира мозъка,но с времето се привиква и един ден..../Така ,че полза от психиатър няма.Ние посещавахме педагог и психолог известно време и има полза.Е,не е мигновен резултата,но с времето се получава.

Дано Цвете с времето се оправи ,4е ина4е ще се  Той е голям инат и говорен  проблем има и не ще да слуша логопедката какво го у4и ,с една дума не желае да прави каквото и да било скръсти ръцете отпред и толкоз.Май ще задминем децата индиго 

Признавам, че напоследък се притесних, затова ви пиша...   При нас всичко вървеше и върви много добре, Аниши нямаше проблеми с адаптацията, тя е страхотно дете и ние просто сме влюбени в нея... След някой и друг месец заедно усетихме и онова страхотно чувство, че и тя си отвори сърцето за нас... Постепенно не беше останало почти нищо от институционалното отглеждане, освен смукането на пръстче, но само при заспиване... От почти три месеца тя посещава една страхотна детска градина, но там стои само по 2 часа дневно... Лесно свикна, в началото плачеше, като си тръгвам, но за малко... И сега от време на време мрънка като разбере, че ще тръгвам... но като цяло изглежда щастлива с другите деца (групата е смесена, има и по-големички дечица, които много си я обичат и занимават) и няма проблем, изглежда щастлива и с нас...

От около седмица, обаче, има промяна в поведението и. (Бяха почивни дни.) Започна да смуче пръстчета и през деня (ту на едната, ту на другата ръка) и често я намирам заспала с дупето нагоре... Вчера ни се случи нещо много неприятно. Със съпруга ми бяхме заедно у дома, докато тя спинкаше следобед. Обикновено се обажда, като се е наспала (вика ни или заплаква много силно, за да я чуем)... Понякога спи дълго... Вчера слухтяхме, но не я чувахме и я оставихме уж да се наспи... и когато реших все пак да надникна в стаята, тя стоеше седнала в леглото, с пръстче в уста и плачеше тихичко. Очичките зачервени, цялото и личице беше подуто, хълцукаше... личеше си, че дълго беше плакала... Беше много, много тъжна картинка! Бързо се успокои, но и аз щях да се разплача... Защо не се беше обадила, че е будна?!... Сега надникнах в стаята и видях, че отново е с дупето нагоре... Затова реших да ви пиша... Не знам, притеснена съм, защото не знам, какво става...

Чандра, спането с дупето на горе не ми е индикатор, защото и аз и брат ми сме спали така доста често, но това с плача е друга работа.
Според мен, Аниши е имала пристъп на "ОНАЗИ" тъга, която пак според мен ти си разпознала без грешка и си различила от плача за непозволен шоколад например.
Никола имаше и има също пристъпи на тъга... докато беше по-мъничак само го гушвах и се люлеехме заедно. И ти да ревнеш (като мен  ) няма лошо. Говорех му тихичко "ще мине, знам че те боли, ще мине". Сега пак е същото, само че след час го питам и се опитваме да говорим от къде е дошла тъгата ... изчаквам половин ден и провокирам разговор по темата. Гледам да не свързвам задължително винаги нещата плач - изоставяне - биологични родители. Ще ми се хем да знае, че ако иска ще ми сподели, но ако иска и няма да ми сподели. Някак си искам да е напълно спокоен да прави и двете, а не да се чувства задължен.
Често при  такъв плач казвам "Когато човек го боли душата - за какво е майката? Да го гушне!"

Между другото - по часовник тази тъга идва всяка година на датата, в която го взехме от дома, не на рождения му ден ...

И аз мисля като Фуси.
Някой спомен си е пробил път или сънища я тормозят. Сякаш по-вероятно е да са сънища, след като си я заварила тъжна и плакала след сън. Знаеш, от онези твърде реалните, в които се връщаш там където е боляло и после с часове трябва да се събираш отново цяла, сегашната в настоящето.

Бейбифона е чудесно изобретение за подслушване на деца 

Знаеш че няма безпроблемна адаптация. Добрата новина е, че детето се чувства достатъчно сигурно и в безопастност, за да поизостави ролята на идеалната адаптивна принцеса и да започне да се лекува с ваша помощ.

Chandra, може да е "ОНАЗИ" тъга, но може и да е друга причина - някакво неразположение или здравословен проблем. Моята дъщеря на тази възраст се сдоби с 5 - 6 задни зъба наведнъж и също постоянно плачеше, бъркаше си в устата, спеше неспокойно в странни пози около месец. Може да е от промяната на времето - изведнъж стана топло, или от смяната на храните, ако има такава - нови храни (особено в сурово състояние) в менюто например, което променя чревната флора до известна степен.

Сънищата също могат да са породени от силно впечатлила я случка в настоящето, което може да е отлключило и преработки на подсъзнателно ниво.

Аз бих посъветвала първо да се провери за здравословен проблем или някакво физиологично неразположение, щом говориш за рязка промяна.

При нас "тъгата" и при двете деца е вплетена в живота ни. Както внезапно избухва по някакъв повод - така и си отива. "Пълно излекуване" май няма, но поне ми се иска да вярвам, че сигурността, която ние им даваме, е начин да се чувстват по-добре, дори и в бурята на "тъгата". Дано не се заблуждавам! 

Трудното е, че децата не осъзнават какво точно ги притеснява. Когато обаче им е тежко по каквито и да е други причини, са склонни да се обърнат пак към старите отработени механизми на оцеляване. От собствен опит мога да кажа, че в една въздраст около 9-10 години настъпва траен обрат, когато детето успее само да направи връзката между конкретния повод - ударено коляно, зъби, каквото и да е там страдание - и 'онази' тъга, както я наричате, която оцветява реакциите и ги прави да изглеждат неадекватно преувеличени. Това не значи, че всичко изчезва с магическа пръчица след това, но става много по-лесно да се регулират нещата, просто като се назоват. Дотогава, мамите вече са написали - гушкаш, успокояваш и така. Впрочем, не съм привърженик на спирането на плача на всяка цена, чрез разни маневри за разсейване. По-добре си остави детето да се наплаче (в ръцете ти!)  и да му олекне, иначе мъката само се натрупва и ще избие по-късно по някой привидно незначителен повод.

Благодаря ви много за споделените опит и мнения! Не знам, дали защото от вчера следобед  проблемът при Аниша започна да поотшумява,… или защото вече знам малко повече,… или пък просто, защото споделих с вас и вече не се чувствам сама с проблема, но някак не съм толкова притеснена!

Ще ви разкажа само една вчерашна случка. С Аниши пътувахме с метрото и бяхме седнали до една майка с три деца. Най-голямото беше около 5 годишно и много приказливо.  Разпита ни до девето коляно и разказа също толкова много за семейството си  (кои са, къде отиват, къде са били и т.н.)… Явно децата са по-впечатлителни, но въпросната госпожица беше забелязала нещо и попита:
Тя: "Много ли е лошо, малкото момиченце (беше забравила името ни ) да си държи пръстите в устата?"  (аз: )
Аз: "Не, не е лошо, но не е хубаво, ако го прави постоянно"
Тя: "Защо?"
Аз: "Защото не е добре за зъбките"…
И явно опитната майка, чула диалога, държеше да сподели мнението си, без да я питам…  Каза, че според нея госпожицата си държи пръстчетата в устата, тъй като и никнат зъбки. Вярно е, че напоследък ние наистина постоянно ходим с кърпи на врата, защото имаме обилно лигички... и вероятно това е направило впечатление… Сега и Форест пише за подобна възможна причина…

А за "ОНАЗИ" тъга… Благодаря ви още веднъж, че ви има и споделяте опит!...