Проблеми малки и големи с нашите деца

mama-Ira 

Тези в занималнята са си направо за съд, без колебание.
Съвсем сериозно го казвам, макар че в България май не се вземат много насериозно тези неща. Самият факт, че подобен канал може  да бъде пуснат там, да не говорим от кого и на кого...
 

Така е. Нямам време да пиша, но дори не разбират добре какво са допуснали. Оказва се цяла седмица са правили очни ставки, кой пуснал, кой гледал, кой разкодирал, кой виновен и "имал нездрав интерес" към тези неща ... "Вие знаете ли колко са оправни с техниката и Интернет?"... "Обърнете му внимание!"  
На въпроса ми какво прави такъв канал в детска занималня от 1 до 4 клас - няма отговор.
Ще се заема с тях.

Писах не просто за да разтоваря, а за да предупредя родителите за частните занимални, които имат телевизори и компютри с Интернет, че децата могат често да остават без контрол и да се натъкнат на такава гнус.

Е, нали в частните занимални би трябвало да се обръща повече персонално внимание на децата и да се гледат по-добре, как тогава ще пуснат ТВ и то на такъв канал  То иначе какъв е ефекта да си на частна занималня, че не вдявам 

Ира,благодаря  ,че сподели.
Моята девойка преди 2мес.ми обясни какво правят бащите на майките
Когато споделих с госпожата тя ми каза,че не е от градината и че моето дете си фантазира (не че ми стана ясно как може да фантазира точно това)
а и не ми се обеснява на госпожата,че аз не съм по хардА
Но е повече от притеснително,че са деца на няма 3год.Лично аз стигнах до извода,че може някое от децата е с по-голям батко или кака,но сега може и от ТВ то да е,в групата той е включен нон-стоп.
Преди НГ,гледайки благотворителната реклама с мечето,реших за 1и път да подхвана"оня"разговор.
Цитирам:"мамо мечето майка му го е оставила и то затова я чака"Само това и се започна един ад,при всяко виждане на рекламата е рев и "аз ще му стана майка",няма успокояване час.Купихме същото мече,но пак е реване.Не виждам къде сгреших,но това ме уплаши много-тя няма спомен от дома,но явно миличката ми знае,че и тя е била като мечето,сам-самичка.
Сега се повтаря при песничката на "аз съм Сънчо"-тук не мога да разбера вече мес.защо.Хлипа и повтаря,"искам Сънчо да ме хване за ръчица"Нито в нас,нито в градина е говорено за Сънчо.
Искам да й помогна,говоренето и обясненията ми нямат резултат.От това страдам много,много повече от "разговорите"й със сестра й.
Идеи какво може да е и съвети приемам.

Джиджи, децата минават през различни периоди. Наблюдавам го при моята госпожица. Във всяка възраст има някакъв проблем, който трябва да решавам. Ту е прекалена чувствителност по някои теми, ту е прекалена агресия, която демонстрира в отношенията ни. Сега я наблюдавам как хем иска да се еманципира от мен, вече е голяма според нея, а от друга страна не може и не иска. Голяма драма, голямо противоречие.
Относно вашите разговори, ти така чувстваш в момента, че няма полза и ефект. Обаче след време ще се изнедадаш, че всъщност е имало. Но то става след време. Много е трудно непрекъснато да се проявява такт и търпение, да се премерва всяка дума, но само думите оставят трайна следа в малките им мозъчета. И личния ни пример, разбира се. Наблягай на факта, че самотата на Мечо, е била само много кратък момент и че той е намерил своята мама завинаги и няма причина за тъга, защото с мама винаги е хубаво.
За Сънчо, може би по това време вече и се приспива и става крива. Но ти най-добре знаеш. Може да й кажеш, че си говорила със СЪНЧО и понеже той е един и трябва да приспи всички деца е поръчал на майките им те вместо него да ги хващат за ръчичките и да ги приспиват. Все едно самия Сънчо го прави. Трябва голяма фантазия и изобретателност.
Относно фантазиите, моята ги има в изобилие, но от време на време. Мисля, че за децата е нормално. Моята госпожица си говори с "татко си" Разказва ми къде живее и какво работи. И ме пита дали го познавам

Като допълнение ми се иска да кажа и аз докъде стигнах с моя опит. Дано съм полезна на бъдещи мами на първокласници.

Преди да се запише детето в някое училище е необходимо да се получи информация не толкова за училището, колкото за началните учители. И не от случайни познати, а от хора, на които родителят има доверие, че могат да преценят педагозите по критериите, по които той би го направил. Много е важно да се запише детето при учител, с когото ще се разбират добре през следващите 4 години.

Учителите по училищна занималня е трудно да се изберат. Ако се попадне на добър такъв в комбинация с основния учител - късметлии сте, ако не - без колебание се търси друг
 вид занималня. Но и тя трябва да бъде избрана много внимателно.

Училищните психолози не е задължително да бъдат добре подготвени за работа с проблемни деца. Обикновено са заети да потушават конфликтите и проблемите, които създават по-големите ученици и за малките все няма време. Много ръчкане трябва, за да се разчита на адекватни реакции и то само моментни.

Училището е малка джунгла, в която през междучасията децата могат да бъдат подложени на всякакъв вид унижения в някой ъгъл или в задния двор и никой да не забележи. Децата са във възраст, в която се опитват да бъдат големи и самостоятелни и опиянени от безконтролността могат да се поддадат на всякакви провокации от по-големи ученици или от "случайно" попаднали в двора на училището хора.


Родителите най-добре си познават детето. Всекидневният непринуден разговор какво се случва в училище е абсолютно задължителен. Децата разказват не само с думи, а и с поглед, поведение, начин на подреждане на чантата.

Изцяло подкрепям.
Ще добява, че ако може да минете без занималня - няма значение държавна или частна, ще е най-добре.

Ето,значи,че съм си напълно нормална.Аз съм си сметнала,кога сестра ми взема 1кл.,за да й пусна малката бяс-нищо,че ще е на 6г.
Живи и здрави да сме,да се оправя леля й с нея в училище-иска момиче,хе ти момиче за 5момчета

Ха, значи сега сестра ти е в първи клас Ако не успее да се справи ми я прати на мен и аз ще съм в първи тогава. Това им е хубавото на децата от първото полугодие, може да тръгнат по-рано на училище, макар че май с новия закон няма да има тая опция Нали сега ще тръгват 2 год на предучилищна...Не знам, трябва да провериш от по-рано, за да видиш може ли да прескочиш група и да я запишеш на 4 в подготвителна. Ние ще сме с набора си, защото сме септември и няма как...

Eли,не е в първи,май втрети.
Я ми драсни едно лс къде си,че имам подозрения да не сме на един хвърлей.

преди няколко дни бях обещала една статия. ето я, следва. не копирам текста тук, щото е дълга, ще стане гигантски пост.

преводът: https://docs.google.com/document/d/1Y60bMAvu-JkraWm93TsRZrw3cjEg … D53PgNMxGBsA/edit

оригиналът: http://www.rainbowkids.com/expertarticledetails.aspx?id=208

Страхотна статия, напълно съм съгласна с авторката.

Вела, от сърце ти благодаря за интересната статия и че си взе от времето да я преведеш, при това толкова добре!  

Понеже авторката има опит предимно с международното осиновяване и съответно на по-големи деца, исках да ви попитам, според вас има ли значение възрастта на детето във връзка с процесите на привързване и изобщо, с емоционалното състояние?...  

Честно казано, като прочетох текста доста се размислих, тъй като ние от една седмица ходим на градинка (заедно сме от осем месеца). В момента сме в период на адаптация и момата стои там не по-дълго от час на ден... Разбира се, редовно чувам (като ходя да я вземам): "Страхотно се справи..", "Нямаше проблем, не е плакала..." и подобни... И съм се питала, дали тази "адаптивност" се дължи на престоя в дома (осем месечен) или е въпрос на характер... Затова, естествено, не съм знаела, трябва ли да се радвам в подобни моменти ли или по-скоро да се притеснявам... Много е трудно, защото на мене не ми се иска да залитам и в обратната посока - да отдавам всичко на осиновяването...

И като съм започнала да ви споделям, нека ви разкажа и една друга случка, която не знаех как да възприемам... Нашата дъщеря първоначално каза "мама" на съпругът ми, после започна да използва тази думичка не само за мене, а за всеки, от когото искаше да бъде взета на ръце или да получи някакво внимание... Но основно наричаше "мама" мен, сестра ми, майка ми и една приятелка (като "мама" беше думата, която често повтаряше)... В този период (около 5-6 месеца съвместен живот) на нас двете ни се наложи да летим със самолет (за втори път, откакто сме заедно)... Това дете пощуря в самолета, а като слязохме, в салона започна да тича като "свободен електрон" след всеки минаващ в някаква незнайна посока и с протегнати ръчички или сочейки с пръст да вика "мама, мама"... Едвам я удържах да не я загубя... Това за мене беше малък кошмар, но като разказах на сестра ми, според нея това можело да направи всяко дете и не било нищо особено... Вие какво мислите? (За информация: В момента вече сме оправили понятията и само понякога (рядко) бърка и на мене казва "тате", а на съпругът ми "мама"...)

Хубав ден и още веднъж благодаря за статията!

П.П. Ах да, относно занималнята от разказа на Мама Ира исках да напиша...  - аз съм изумена, че на такива места ИЗОБЩО има телевизор...

Vella, много искам да прочета статия, но не ми се отваря. Можеш ли да ми я изпратиш на лични в някакъв друг формат, ако не те затруднява.
Предварително благодаря.

Не, не може да го напрали всяко дете. Това поведение е проява на неселективна привързаност. Абсолютно характерно за деца прекарали първите си месеци в институция, където на нуждите им са откликвали различни хора, не е имало една единствена фигура с която да осъществят връзка и към която да отправят "исканията" и нуждите си.
Сигурно привързаните деца контактуват ограничено с непознати, не се отдалечават от фигурата към която са привързани и ако го правят, то периодично следят с поглед точно къде се намира тя.