Проблеми малки и големи с нашите деца

а, да, и за възрастта ... колкото повече, толкова повече, този път с тъга цитирам мечо пух.

вярно, че статията визира осиновителите предимно от международно осиновяване, където децата по правило са малко по-големи, от колкото ние тук сме свикнали (въпреки че не  задължително и зависи от страната), но проблемът стои независимо от възрастта, остротата му може би е различна ... преди време с учудване попитах една мама как е възможно да имат описаните от нея проблеми с привързаността, след като дъщеря й е осиновена на 6 месечна възраст ... но факт, скромната възраст не гарантира мигновена привързаност от страна на бебето, пак му трябва време.

между другото, отговорът на тази мама беше много интересен и богат на информация и при първа от към време възможност, ще го споделя ...

Чух преди време една мисъл от осиновителка на две дечица: "На детето му трябва най-малко толкова време със семейството, колкото е било в институцията, че да се адаптира". Привързаността, "сигурната привързаност" е взаимен процес и зависи както от детето, така и от родителите. Когато детето усеща някакво колебание у възрастния/независимо за какво/ е нормално и то да се колебае/или да манипулира/. Децата са супер интуитивни и чувствителни, затова усещат лъжата дори на подсъзнателно ниво. Забелязала съм, че докато преспивам дъщеря си мисля нещо за работа и се вълнувам вътрешно, тя не заспива, а ме пита "какво има, мамо", затова се опитвам да изчистя всичко от съзнанието си като съм до нея.
Вярно е и това, че изоставането дете е емоционално по-ранимо и може би по-нестабилно и въпреки това смятам, че статията е мъъъничко натоварена с проблема, но може би този случай е такъв...
Може би аз искам децата покрай мен и в частност моето дете да нямат отражение от институционното си минало, може би аз не искам да имам такова...да, може би...

Напълно съм съгласна. Много пъти съм си мислила, че именно в изграждането на привързаността е основната ни роля като родители в ранния период. Децата, които са прекарали определено време в институция от раждането си, са едни бели листа по тази тема. Ние сме тези, които пишем и създаваме правилата. Ние сме тези, които трябва да покажат какво е привързаност, обич, семейство - с отношението си към тях, вербалните обяснения би трябвало да бъдат само допълнение. Един вид от нас произтича инициативата на безрезервното взаимно приемане на връзката. Каквито основи ние поставим, толкова стабилна ще бъде постройката.

Благодаря ви сърдечно за мненията! Всички много, ама много ми помагате!  В момента съм доста по-спокойна по отношение на градината! 

Иначе по темата - аз също съм съгласна с това, че не всички деца, живели в институция, реагират по един и същи начин... В крайна сметка те са уникални, а не някакъв събирателен, средностатистически образ...  И все пак има доста особености, които са общовалидни...  Само, дето аз не знам, кои спадат към тях... ...

Хубави неща прочетох, момичета, наистина благодаря!

Чудесна статия, научих още важни, много важни неща.

Здравейте,момичета!Много ми е притеснено и реших да споделя с вас.С нашата дъщеричка сме заедно от 3месеца.От известно време започна да си дърпа миглите-обикновено го прави като се приспиваме,но и през деня съм забелязала.Когато се опитам да я спра,започва да се дърпа и да плаче.Преди да започне това с миглите,няколко пъти си е дърпала(не е скубане) косата,когато не получи нещо,което иска или се удря.Прочетох,че такова скубане на коса,мигли или вежди си е сериозно зболяване,което се проявява в юношеска възраст обикновено.Някой сблъсквал ли се е с такова нещо?Дори ако в нейната възраст е рано още да се говори за такова заболяване,тази автоагресия дали е нормална?Незнам да търся ли психолог или да наблюдавам засега.Ще се побъркам-тъкмо се успокоих,че преборихме проблема със смукането на палеца и то без особени усилия...Мислех си,че тя вече започва да се поуспокоява,но...

според мен това е знак за нервност, тревожност у детето, един вид тик. разсейвай я като прави нещо, което не смяташ, че трябва да прави, но не акцентирай върху това. забележи и класифицирай ситуациите, в които се случва, ти какво правиш, помъчи си да си представиш на детето как му изглежда ...
минали са само три месеца, още не знае къде се намира, дето се вика ... още са й в сила моделите от дома, не можеш да знаеш какво е гледала там, какво самочувствие си е създала там. трябва да се успокои. не бих нарекла това още автоагресия, а и каквото и да е това заболяване, за което си чела, ако е типично за юношеска възраст, не е възможно да е налице при бебе!

Всичко е така, както е писала Вела и не искам да се повтарям. Имах комшийче, което се скубеше долу горе на тая възраст и дори имаше оголени места на главичката. Това премина, психологът ги беше посъветвал точно това, без да акцентират на проблема да разсейват детето с други занимания. Не бързайте и се адаптирайте с любов! Всичко ще отмине! Ако искате консултирайте се с хомеопат. Моята дъщеря болезнено изживя раздялата ни, когато тръгнах на работа и пихме едни хомеопатични хапченца известно време. Успех!

Здравей Zok!
Според мене е от значение, кога детето си скуби миглите и как изглежда в такъв момент (реагира ли, ако кажете нещо, или е захласната и неконтактна...) Причините за такова поведение може да са притеснителни, но може и да са съвсем безобидни. Например, децата на тази възраст все още откриват частите на тялото си и е възможно, скубането на миглите да е продиктувано от изследователски порив... Каквато и да е причината, според мене игнорирането от ваша страна, както казва Вела, е много важно...

Иначе от това, което прочетох за болестта, която споменаваш (трихотиломания или трихофагия), симптомите са свързани не само със скубане на косми от части по тялото, но и със занимания с космите след това,  дори хапане и ядене на космите или търсене на някаква симетрия при скубането... 

Ще преведа, какво прочетох в нета във връзка с тази болест и малките деца. Не е нищо особено, но дано ти помогне поне малко...

Източник: Dr. Carol Novak, превод от американски
ИМА ЛИ КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА,КОИТО СИ СКУБЯТ КОСМИТЕ?
Бебетата могат да започнат да скубят космите си в момента, в който успяват да ги достигат. Съществуват нови проучвания върху натрапчивото дърпане на косми при кърмачета и малки деца, които сочат към по-друг вид  "Trich" (натрапчиво отклонение) от този, който се проявява на по-късна възраст. Ако смущението започва под 6 години, засегнатите момчета и момичета като цяло са в еднакво съотношение. Симптомите по-често изчезват спонтанно, отколкото при хора, при които болестта е започнала през пубертета.

При някои бебета, които късат космите си и след това ги ядат, е бил диагностициран недостиг на желязо и симптомите са изчезвали веднага, след като недостигът на желязо е бил отстранен. Това, обаче, рядко е причината. Не е известно, дали подобно поведение може да е предизвикано и от стрес в семейството. Но има случаи, в които бебетата са били излекувани след получаване на кратко или интензивно ежедневно внимание на родител. Необходими са повече изследвания, за да се определи, дали наистина става дума за два коренно различни вида "Trich" (натрапчивост) - в ранното детство и започващите много по-късно.

Съществуват малко систематични изследвания върху "Trich" (натрапчивост) при деца под 6 годишна възраст. Ако изобщо се препоръчва лечение при кърмачета и малки деца, то би трябвало да се избере поведенческа терапия пред медикаментозната поради неизяснените рискове и ползи от лекарствата. Лечението трябва да се извършва само от терапевт, който има богат опит в поведенческата терапия за деца. Може би ще е разумно, преди изобщо да се закача детето, най-напред да се изключат семейните трудности и хранителен дефицит, а след това се игнорира поведението (на скубане) толкова дълго, докато е видно, че проблемът не изчезва. Наказанието на поведение на скубане на косата трябва на всяка цена да не се допуска, тъй като това може да доведе до трайно (доживотно) чувство за малоценност.
---------

А вие как успяхте да се отучите от смукането на пръста?

Zok, все още нямаш основяния за сериозно притеснение. Според мен това са все още "остатъци" от институционалното поведение. Удрянето, тръшкането с удряне на глава в земята, в стените и т.н. са неща, които ние преживяхме, но отне няколко месеца. Това са според мен все още признаци на тревожност, неспокойство, навици на поведението, останали от институцията. Смукането на палеца при нас също мина от само себе си. При нас имаше и периоди на клатене и други подобни. Това се случваше, когато не получаваше нещо, което поиска или когато не я останях да прави каквото поиска. Имаше гняв, агресия и т.н.
Успокоявай я, прегръщай я и се опитвай да отклониш вниманието й. Ще мина е това. Ако след още 5-6 месеца няма успокояване в поведението й, тогава потърси помощ от психолог. Но мисля, че с времето детето ще се почувства сигурно и "у дома си" и няма да чувства тази тревожност, която го кара да се държи по странен за нас начин.
Много търпение ти желая, зная че не е лесно.

sislie,до колко г.си смука палеца.
Смучеше го само преди заспиване,но от както тръгна на ДГ,е нон-стоп.
Мазах с лак,бабини работи,но не и не-долните и 2 зъба се изкривиха.

И ние смучем пръстче при заспиване,... след което и нашите зъбки са леко криви, но досега не го отдавах на палчето... Успокоявам се с това, че все пак това са млечни зъби. А ако постоянните не са равни, ще сложим скоби...

Нашата госпожица също се е опитвала да посяга на другите и да удря и себе си (с ръка), ако е раздразнена... Но, в интерес на истината, в детската градина съм виждала къде по-агресивни деца, без да са имали институционален престой... Познато ми е и поскубването на косата (мисля, че се проявяваше особено в моментите, когато беше уморена) - правеше го за много кратък период от време (преди няколко месеца), но спря...

Мислех си, не може ли и това да е вид приспиване? (сега, когато вече не си лапа пръстчето..) Ние, например, задължително трябва да мачкаме кърпа или възглавничка при заспиване... Ако я приспиваш по-интензивно (люшкане на ръце, прегръдка), продължава ли да се скуби?

Джиджи, ние спряхме да си смучем пръста около три седмици след като малката си дойде у дома. Просто от само себе си, нищо не съм правила по въпроса. Тя изпадаше в истерия, ако понечех да го махна и по време на целия сън си държеше палеца в устата. Имаше страшно нацепване по него от дългото смукане. Мисля, че когато се успокои, престана.
За това не мога да ти дам съвет. Може би дъщеря ти се чувства неспокойна от факта, че се отделя от теб и трябва да посещава ДГ и това предизвиква смученето.
Чандра, голяма значение има темперамента на детето и престоя му в институция. Някои прояви могат да бъдат по-интензивни при някои деца.

О да, напълно съм съгласна и хич не подценявам тези неща!

Зок и според мен трябва да се въоръжиш с търпение и да наблегнеш на гушкането. Малката никога не си е смучела пръстчето, може би защото е приета в институция на година и половина, но пък още първата нощ в къщи ми направи впечатление, че като заспива, както и спейки след това, си дърпа устните с пръстчетата, даже до кръв се разранява. Първите месеци спеше много неспокойно, викаше и плачеше на сън.Сега всичко това отмина, все още се случва да дърпа устните си, но много по-рядко, като през деня слагаме гланц и се надявам този навик да отмине.