Проблеми малки и големи с нашите деца

Момичета,благодаря ви много за бързата реакция!Отдавна ви чета(откакто сме подали документи за осиновяване преди две години) и искрено ви се възхищавам!Аз днес цял ден не мога да си събера мислите и да напиша нещо.Малката смучеше пръста само при заспиване,но започна да забира и се наложи да го превързваме с Йодасепт.Така два дена-малко помрънка,но повече не го потърси.Иначе заспиването при нас е проблемно-на ръце,гушкаме се,разхождаме се,пеем...Тази вечер забелязах,че вече в полузаспало състояние започна да си дърпа миглите на едното око и само да се опитам да подръпна ръката започва да плаче.Така беше и с пръста.Chandra незнам дали е възножно да е заменила смукането на пръста с това.През деня се беше загледала в телевизора  пак започна да ги дърпа,но успях да я заиграя и така...Знам че периода на адаптация е дълъг,но явно и аз не се справям много добре. Времето ще покаже!По-леко ми е като знам,че ви има!

Zok, само няма да униваш. Три месеца са едно нищо. Трябва много повече време. Никак не е лесно, аз лично съм имала много моменти на отчаяние, но просто това е пътя който трябва да извървим, за да изградим връзката с децата ни и да се научим да бъдем добри родители за тях

 

споко, това трябва да е изчислено, доказано е, че осиновените деца оцеляват въпреки родителите си

сигурно е допълнителен повод за шок у децата - от едни беземоционални, но високо професионални грижи (имам предвид оперативно подхващане, смяна на памперса, бърсане, миене и т.н.), попадат на нас, които сме много емоционално ангажирани, излъчваме (повече или по-малко, и ние сме хора, и ние се адаптираме) любов и нежност, но сме си смотани, честно казано, най-вече когато ни е първо дете и се учим, така да се каже, върху него ... при това ние се стараем не само за физическото обслужване, а и за психическото, а сме си новаци и действаме опипом, не познаваме детето още, не сме виждали това или онава поведение, изражение и т.н.

ама повечето сме били така. е, сигурно има отличници, винаги има, дето всичко им иде мигновено отвътре, но повечето сме достатъчно обикновени. те и биомамите са така, с тая разлика, че бебето е достатъчно малко да не разбира практически нищо и на възрастта, на която ние се сдобиваме с децата си, съвестните вече са се изпраксали.

Момичета 

Здравейте момичета,
да ви споделя моите наблюдения.
Почти 1,5 години сме заедно с нашия син . Адаптацията е бавен процес  и минава поне година и постепенно детето се успокоява .Ние също имахме подобни симптоми да се самонараняваме като не е на неговото/  зодия Овен /  . Разговаряме с него , даваме примери  и престана да го прави .
Институцията си оказва "страхотното " въздействие ,което  бавно се  премахва.

Имайте търпение и любов и всичко ще си дойде на мястото !

Оооо, на Овните никога не им минава да искат да е на тяхното.  Да ви е жив и здрав и вие да сте живи и здрави и мноооого търпеливи. 

Извън майтапа. Институцията оставя у нашите деца дълготраен отпечатък, вярно е. Доста време трябва да прекараме заедно, за да се научим да се разбираме - ние тях и те нас, да се научим да общуваме адекватно, да се почувстваме свързани. Стъпка по стъпка, урок по урок - колкото по-уверени в родителстването ставаме ние, толкова по-спокойни стават децата и постепенно се разделят с вредните институционални навици за самоуспокоение. Моята дъщеря и до ден днешен (4 години и половина откакто сме заедно) продължава да си смуче палеца отвреме навреме - когато остане сама след лягане или когато е съсредоточена да гледа любимо филмче.

Да си призная, последното леко ме обезкуражи. Сега сме в процес да махнем смукането с всевъзможни начини и без ефект ако не е заменено с биберон Като бебе не искаше биберон изобщо, към 1г. и 4-5м реши, че може да се прежали и с биба да заспива, но когато е без нея, пръста е в устата Люто и горчиво изобщо не помагат и акълът ми не стига как ще се справим с проблема.

Елито,и при нас така-2алака измазах"daum exol"-при дригите действа,при нас не.
Имаме сняг над 50см.,вали силно,писна ми от тая зима.
Детето втора седмица в къщи,пощури баба си,ами като не искала да я слуша 
Лек ден на всички!

Зок, освен адаптация на детето и родителите, за което са ти писали, трябва да имаш предвид и огромния поток информация, която детето е принудено да натрупа изведнъж, а не на малки порции. Това е много натоварващо за психиката.

Андрей и сега - вече почти осем години у дома - при натоварен и нервен ден може да започне да се люшка преди заспиване или нощем в полупросъница. Научил се е да заспива "нормално", но когато виждам, че му е много нервно, не го тормозя, искам да намери спокойствие и така отшумява този навик.

Опитай да ограничиш малко новите неща(играчки, нови места за разходка, нови хора). Спазвайте график, движете се по създадените вече вероятно ритуали, опитай да направиш ежедневието максимално предвидимо и се успокой (много важно!), няма за какво да се виниш.  

Големият още си смуче пръстта, сам ще спре, спря да заспива с него, но в съня си го лапа. Опитите насислствено да го накараме да спре довеждат до силен стрес в него и не смятам да го товаря и с това. В крайна сметка има ортодонти. Не разбирам какъв е този зор, честно.

Без да искам да отричам каквото и да е от написаното до тук ми се ще да спомена, че смученето на палче все пак не е "запазена марка" само на институционалното развитие... Всички деца се раждат със силно развит инстинкт за сучене (кое повече, кое по-малко), като някои дори смучат пръстче още от утробата на майка си... Този инстинкт обикновено се задоволява със сучене на залъгалки (биберони), на пръстче, на кърпа или нещо друго... Мисля си, че нашите деца като цяло по-често смучат пръстче не само от несигурност, а и защото в домовете не са им давали биберони.  А е всеизвестно, че отказването от смучене на пръст е много по-трудно от отказването от смучене на залъгалки. Според специализираната литература смученето на палец до три годишна възраст не е причина за притеснение. Подобно занимание е сигнал за проблем само, ако продължи и след четвъртата годинка или ако по някаква причина се интензивира...

Четох, че чудотворното действие на горчивите лакове било само реклама от страна на производителите и че тези препарати често имали дори обратен ефект, тъй като усещането от горчивия вкус на пръстчето било неприятно изживяване за детето и понякога дори въздействало като мини травма… Отказването от смучене на палчето трябвало да стане естествено, по собствени убеждения на детето, в противен случай било много вероятно, то да потърси някакъв друг вид занимание за заместител... По принцип трудно могат да се намерят "скопосни" съвети за това, как да откажем бебе от този "навик", тъй като, както споменах, до три годишна възраст това не се смятало за проблем. Иначе четох, че при по-голямо детенце добре действали поощренията. Например, на лист хартия всеки ден се отбелязва (да речем, с лепенето на стикерчета), дали детето е смучело пръстче или не и при събирането на определен брой стикерчета детето получава награда.  Наказанията или присмиването от рода на "Ти да не си още бебе" влошава нещата, тъй като детето се притеснява и изпада в омагьосан кръг... И както всички тук са писали: дечицата ни имат нужда от много внимание и любов...  

Да ви кажа честно, поне засега и мене не ме притеснява особено много това, че госпожицата смуче пръстче при заспиване. Имам една роднина, която разказва, че до ученическа възраст е смучела палец. В момента жената е 70 годишна и е страхотна – много позитивен човек и в страхотна форма…

Дали заради кърменето или заради характера, но малкият никога не пожела биберон. Няколко пъти съм се опитвала да му дам, но той с такова отвращение го изплюваше всеки път, че чак беше смешно. Интерес към палците си също никога не е проявал, но пък ме ползваше за залъгалка година и половина, да не говорим на мен колко ми беше писнало.

Големият на две години смучеше палец денонощно. Първо опитахме всякакви бабешки методи, лакове и прочие, но без ефект. Успях обаче да постигна компромис, че пръстче се смуче само в леглото, през деня - не. Това стана няколко месеца след идването му у дома. Преди няколко месеца започнахме да говорим, че не трябва да заспива с пръст в устата, защото зъбите се изкривяват и на пръста се появават рани. Сега се научи да заспива без пръст в устата, но много трудно. За да заспи лесно вечер, махнахме обедното спане. Само че в ТАЗИ детска градина удобството на учителките е по-важно и няма как да премахнем спането на обяд през седмицата и вечер успява да заспи чак в дванайсет- един и смученето на палеца на обяд е неизбежно.

Аз лично намирам други неща за по-важни от смученето на палеца. Това ще го израсте с времето. Насочвам усилията си към други неща.

Аз също не съм се притеснила за в момента кой знае колко, но имам позната, която си е цукала пръста до 24г. т.е. докато е родила своята дъщеря и ангажиментите и не са променили приоритетите и. Нейната щерка също до 5 г. си е смукала палеца и е спряла заради заболяване по устата. Просто не ми се ще това да и става навик като гледа например филм, за да не и се подиграват в детската градина наесен.

Ами започнете с убеждаване и махайте смукането малко по малко. Едно по едно - първо смукането през деня, пък после смукането за заспиване. Иначе и аз искам да го отуча, но ще стане малко по малко, с разговори, пазарлъци и убеждаване.

Да ти кажа, не ми се е оплакал да му се подиграват в градината.

Мисля, че инстинкта за сучене се задоволява с кърмене, всичко останало са заместители. Достатъчно кърмените деца много рядко прибягват до "залъгалки".
Сукането (кърменето) задоволява потребността не само от храна а и от гушкане, близост, успокоение. За това и смученето на пръстче е първия и най-доспъпен начин бебетата да се самоуспокояват.