Проблеми малки и големи с нашите деца

Здравейте,
и аз с едно въпросче, здравно този път. Понеже все нямам време да заведа малкия на ортопед да ви попитам вас...
Крачетата са му доста изкривени в долната си част. Ако е събрал колената не може да събере стъпалата. И обратно ако събере стъпалата колената му се прихлупват. Не знам дали го обясних много ясно. Нещо като Айфеловата кула се получава.
Аз мисля, че е вследствие от позата му при клатене. Прекарал е 4 години в институция и доста го е практикувал това клатене. Наскоро се запознах с момиченце на 2,5 със същото изкривяване. Та от там ми хрумна, че може да е от клатенето.
Та въпроса ми е има ли го при вас? Консултирали ли сте се с ортопед? Може ли нещо да се направи? И ще му пречи ли по нататък?

Точно такъв проблем не сме имали, но Маги с едното краче стъпваше със пръстчетата на вътре и бяха доста криви крачетата. И понеже в епикризата от дома пишеше, че е била с луксация и е носила ортопедични гащи, аз я заведох в ортопедията в Горна баня. Прегледа я един доктор, който по принцип прави и консултации в ДМСГ и беше много внимателен и доста неща ми обясни тогава за проблемите, които възникват при децата от институциите и причините които ги пораждат. При нас всичко си се пооправи с времето и с носене на "свестни обувки". Сега есента ще я водя пак на консултация, да види специалист, евентуално да няма дюстабан и да поноси малко стелки ако трябва.
Можеш да го заведеш детето на ортопед, единствения проблем е, че не работят със талони и си заплащаш 20 лева (преди беше тази сумата, сега може и повече да е). Може да не е нищо сериозно, но по-добре ако има някакъв проблем, да се коригира своевременно.

много вероятно е да е от позата - ако е на W - със сигурност. ако седи така, отучвай го постепенно. иначе да се преборят последствията напълно - само ортопед може да каже ... позата при седене трябва да е по турски или ако е на колене, да седи върху петите, но не  и петите да са отстрани на таза. позата на W e много удобна за децата и масово си стоят така. виждала съм проблема не само при деца, живяли в институция, просто родителите не знаят ... на възраст сте, когато това постепенно може да се коригира все още!

Благодаря ти Vella M! Той много я харесва тази поза, благодаря че ми обърна внимание!

Здравейте, момичета!

Изчетох темата ви с изключително внимание, като копирах всичко важно в един Word файл, за да мога да препрочитам всичко отново и отново.

Вкъщи все още сме на етапа на събирането на документите, но сме почти готови и искрено се надявам, ако не забавят удостоверението на мъжа ми от общината, че не е лишаван от родителски права, да мога тази седмица да подам всички документи.

Пиша тук, защото вие вече сте минали и минавате по пътя, който предстои да изминем аз и моето семейство. Накратко за нас - аз съм на 26г., а мъжът ми на 35г. Имаме две биологични дечица - момиче, което през август ще навърши 7 и момче на 4. Искаме да осиновим момиченце между 2 и 3 и половина годинки, без значение от етноса.
 
Разбрах за дефиците, които съпътстват дечицата, стояли в дом за деца по-дълго време и изчетох всичко, което намерих в Интернет пространството. Искам обаче да попитам и вас, осиновителите на дечица над 2 годинки, неща от рода на: Лесно ли се адаптира детенцето към новия дом и към самите вас? Лесно ли преодоляхте тези дефиците? Как премина периода на приспособяване на биологичните ви деца към осиновеното детенце?

Напоследък все чувам коментари като: Децата ти никога няма да го обикнат и ще гледат на него като на чуждо; Вие няма никога да го приемете като свое и ще го делите от биологичните ви деца; Всички ще се подиграват на собствените ви деца, че имат осиновено сестриче; Ще лишите децата си от дрехи и играчки задари чуждо дете; Не ви ли е страх да не ви заколи, докато спите ( )и т.н.

Тези коментари доста ме нараниха, защото човек се привързва и обиква най-обикновен домашен любимец, а какво остава за едно малко и наранено дете... Честно казано на такъв род коментари, предпочетох да не давам отговор...

Стана малко дълго, но наистина ще се радвам да споделите как премина при вас този процес. Иска ми се да съм максимално информирана, когато настъпи момента да доведа новия член на семейството у дома.

Това са пълни глупости, и аз се "засегнах" и добре, че биологичната ми дъщеря не чете тук, че щеше да се форсира 
Ами да ти кажа, от позицията на майка на биологично и осиновено - и двете си ги обичам еднакво. Каката въобще не приема сестра си като нещо по-различно от нейна сестра. Тя си е " сестра МИ". В началото гордо обясняваше, че има сестричка на 1,6 г. Сега вече, от позицията на по-голяма и по-разумна, не коментира че сестра й е осиновена. Когато съм я питала - защо, ми отговаря - защото това НЕ я прави по-различна, НЕ я прави по-малко моя сестра, когато тя порасне, тя ще прецени на кой да казва и на кой -не. Дори в плановете си за бъдещето й, си прави сметки и планове и за Маги. От страна на съучениците на Лили, никога не е имало коментар или различно отношение (освен ако не приемем за различно, че непрекъснато я мачкаха и гнявиха и малката им се качваше на главите). Вярно, че бяха малко по големи, но ....  Въпрос на възпитание е това според мен. Явно ние така сме възпитани, така сме си възпитали децата, така си е изградила и каката позиция сред съучениците.
Като гледам постовете ти и мотивите ти да пристъпите към тази стъпка, и вие си имате тази положителна нагласа и сте си възпитали децата. А тя простотията по хората ходи, не по гората.... та сигурно ще се намери някоя изцепка... ама ще се справите, споко.

не е до възпитание, до възраст е  

децата преминават през различни идеи за семеството в различните възрасти  Ако се върнеш назад може би ще си спомниш 

Фоксче, наистина в различните възрасти е различно, но тези идеи не идват така от нищо-то, те са до голяма степен следствие на възпитанието, личен пример, заобикаляща среда. И както дадох и пример Лили претърпя доста промяна  в това отношение с възрастта. Дори в момента мисля, че е във фазата на "тайната", едва ли не отрича факта, че сестра й е осиновена, дори ми подмята да не й казваме, за да не я нараним, за какво й е да знае, тя си е наша (сестра и дъщеря) ... Няколко пъти като говорим, я усещам как вътрешно се съпротивлява. Ама ще се справим, нямам право на грешки 
Та възниква и такъв момент, когато биологичното дете до толкова приема осиновеното, че започва да изкривява реалността (както преди време осиновителите са се страхували да кажат истината, и при нас поне това не е от някакъв "срам" че е нещо нередно, а от страх да не страда малката, да не се отдръпне от нас, да не се затвори...)

странно е, явно има значение и поредността на децата, защото моята щерка мина през отричането на 3 - 4 годишна възраст, сега е на фазата - брат ми не е част от нашето семейство  Затова казвам, че зависи от възрастта - в различна възраст идеята за това, кое точно прави семейството семейство, е различна. Явно около петата година е много важно, в чие коремче си бил 

Брех, какви врачки! 
Ами те някои не искат и ВТОРО дете (биологично), щото щяло да ощети първото - да му взема играчките, да му изпива млякото и да намали бюджета на семейството..  Хора и убеждения всякакви... 


Поли, във форума има доста споделено по въпроса, от което горе - долу може да се направи преценка, дали е лесна или не адаптацията на по-голямо дете, но нека разкажат мамите с опит... Ние осиновихме бебе и нямам лични наблюдения, обаче съм чела изследвания, според които най-грубо казано:
- при кърмачета и малки деца (от 0 до 3г.) ВРЕМЕТО НА ПРЕСТОЙ в институция играело особено важна роля за наличието на проблеми в обвързването и на други проблеми (в поведението, интелигентността, постижения в училище и т.н.), а
- при децата след 3 годишна възраст времето, прекарано в институция вече преставало да има значение за съществуването на проблеми.

Според тези изследвания децата бяха разделени на няколко групи в зависимост от интензивността на депривация и проблеми в обвързването. Едната група бяха деца до 6м - бебета, които лесно изграждали сигурна връзка и имали слабо изразени проблеми в развитието, преодолими за кратък период от време; другата група бяха  децата до 9м. - годинка - при тях имало ясни симптоми от институционалното отглеждане, но също можело да се компенсират, а според тези изследвания децата след 1,8г. (мисля, че толкова беше... ) вече имали повече последствия от липсата на добри грижи и внимание и на човек, към който да се обвържат, като някои проблемчета в известни случаи били непреодолими. Дано не звучи страшно. Като основни проблеми се изтъкват:
- смесено поведение на приемане и отричане (към родителя/осиновителя);
- ограничения при отношенията с връстниците си;
- агресия (автоагресия или спрямо останалите);
- липса на дистанция спрямо непознати...

Различните изследвания показват, че повечето от децата (общо, от всички възрасти) са изградили връзка с родителите си, като около 1/3 от тях изграждат сигурна връзка.

Интересното е, че се споменаваха и деца, които показват сигурна връзка И симптоми на проблеми в обвързването (примерно, всичко изглежда като сигурна връзка, но остава липсата на дистанция спрямо непознати)...

Малко наизуст пиша... Ставаше въпрос за изследвания на румънски деца, осиновени в Англия и в Канада... Нямам време да го търся... Дано не бъркам в някои по-конкретни цифри, но посоката в общи линии е вярна...

Стискам палци! 

Chandra_Den:
"Интересното е, че се споменаваха и деца, които показват сигурна връзка И симптоми на проблеми в обвързването (примерно, всичко изглежда като сигурна връзка, но остава липсата на дистанция спрямо непознати)... "

При нас е налице точно такава ситуация. Когато осиновихме нашата дъщеричка беше на 1г. 8м. Тази липса на дистанция спрямо непознати беше изразена още тогава и чак до сега - вече сме на 6 годинки. Мислех, че с времето ще отмине, но не. Интересното е че, тя от малка се страхува от свои връстници и по-малки от нея деца и към тях е по-предпазлива, а спрямо  възрастните е много прилепчива. Понякога ми е тежко/ревнувам / от това при все, че имаме изградена връзка помежду си. Когато има някакъв проблем винаги ме търси първо мен, гушкаме се , прегръща ме постоянно  - много е емоционална и любвеобилна. Но такава е към всички - просто "умира" за внимание. Това сигурно ще си го носи ,предполагам, докато се осъзнае като личност т.е още дълго време.
Но, да ми е жива и здрава! Обичаме си я и такава!

Ирина, виждам сходство с моето дете. Осиновен съвесем малък - на 5 месеца и половина, в началото се радваше и отиваше в ръцете на всеки, който идваше да ни посети и види в къщи, после установи приятелски отношения с всички възрастни в махалата, които продължават и до сега, бъбрив, ведър и контактен е с възрастни в магазина, зъболекраския кабинет и пр., но с връстниците си е по-резервиран и по-мнителен, често се оплаква и се сърди на децата от детската градина и на други деца с които играе  и общува, намира им все някакави кусури...
Искаме второ дете, но не успяваме за сега с помощта да медицината. Трудно ми е да взема решение дали да осиновим братче или сестриче. Обмисляме още този въпрос, не знаем как ще реагира детето на новия член от семейството и дали няма да изникнат тудности, с които няма да знаем как да се справим

събуждаме се с рев и после с часове плачем
и нито гушкане нито люлеене нито пеене помагат

DJOI_34, първо трябва да се успокоите вие  При нас беше така първите два месеца - малечка се събуждаше паникьосана и с неистов рев (съседката чак идваше да види какво и правя  ).С времето установих, че това е от страх някакъв.Вечер не искаше да заспи, беше я страх, че като се събуди мен няма да ме има, а сутрин когато съм станала преди нея и ме няма в стаята ставаше страшно.Та мисълта ми е че тези състояния са преходни, дайте си повече време и всичко ще се нареди.
Спокойствие му е майката   

в отделна стая ли спи детето?