Проблеми малки и големи с нашите деца

Малката си лапаше средния и безимения пръст, направо се чудех как диша през нощта. В началото и аз пробвах гела - свикна с него, после пробвах с люта чушка ( през деня само) - хареса й. Дори като си изближеше пръстите идваше и си подаваше ръчичката и казваше ОЩЕ или ПАК    . След като минаха няколко месеца разбра и се научи, че ръцете не се лапат. Ама само през деня. Нощно време бяха в устата. Изчаках още малко да се адаптира, не помня кога беше, ама ми дойде идеята да и сложа преди заспиване на ръчичките чорапки, както на бебетата се слагат ръкавички, за да не се драскат по лицето в съня си. Ама по дълги чорапки, 3/4-ти, за да не успява да ги измъква. Голяма веселба беше. Много смешно й беше, играеше си с ръцете, гледаше ги, смееше им се, гледа си крачетата с чорапки, гледа ръчичките с чорапки ... забавно и беше дори. И така се отказахме от този вреден навик.
Това е една друга идея, при нас проработи, може и при вас да има успех.
Но пак ще кажа, мисля, че е рано още. Изчакай да мине време, да си свикне детето с всички останали новости в живота му.

 Внимавайте с малките деца да не го глътнат ако се отлепи. Първо пробвайте през деня да свикнат и да не го отлепят със зъби. Дъщеря ми беше на 6 год и съзнаваше какво и за какво се прави.

Добре де, защо мъчите децата с този палец? Не че аз не го мъчих детето, мъчих го, но на третия месец реших, че е достатъчно да постигнем компромис, че през деня палецът не се слага в устата. Постигнахме го. Всеки опит да го откажем от спането с палец водеше до други проблеми. Ето, малко преди да стане на 7 години, сам го отказа. С малко помощ и повече убеждения, но се случи без драми. Хора, имате много по-важни неща за справяне от един палец, повярвайте ми.

Когато нашата госпожица беше на 9 месеца й се наложи да влезе в болница. Там и сложиха абокат и за да не го маха, на ръчичката си имаше специална ръкавичка. След като ни изписаха (и съответно махнаха абокатчето и ръкавичката) госпожицата около седмица не се сещаше да си лапа пръстчето. Вероятно ако тогава бях продължила да слагам ръкавичка, щяхме да имаме успех, не знам...

Лично ние за себе си сме решили да изчакаме до три годишна възраст и след това да се опитаме да вземем "меки" мерки. Според мене не е хубаво да минава твърде дълго време... А и в очите на зъболекарите се чете един ужас, като споменем тази подробност - не казват, че е съвсем "без хич"...

Marise, стискам палци за бързо наваксване, в което не се и съмнявам... Прегръдки!

Тук някой беше споменал за метода на "три четвъртите чорапи" Реших да пробвам без да тая особена надежда и за всеобща изненада от два дни спим с чорапи на ръцете и без палец в устата! Сигурна съм че това няма да продължи дълго, но все пак - знае ли човек? Интересното е че хич и през ум не му минава да ги сваля за разлика от чорапките на крачетата  Ще пиша как са се развили нещата по-нататък

А като се пробуди по някое време и си потърси пръста в просъница не започва ли да плаче?

Момичета,
Аз реших да прочета малко за това смучене на палец в дебелите книги  и ето какво открих:
Защо си смуче пръста ? - в началото децата си смучат пръста за да се утешават( вид ритуал преди заспиване), за да задоволи някаква своя емоционална потребност. Това му дава усещане за сигурност,когато усеща самота или безпокойство.  От вид самозащита това се превръща в навик.
Обикновено детето се разделя с този навик преди тръгване на детска градина, защото тогава започват да го вълнуват други неща, то расте и успява да намери заместител за своя утеха, става и по самостоятелно. Това естествено развитие може да бъде забавено от някакво преживяване ( развод, загуба на родител, траур, отсъствие на родителите, преместване в ново жилище и т.н) Ако детето си смуче пръста и след предучилищна възраст това не представлява патологичен проблем нито възпрепятства процеса на развитие.  По скоро е проблем ако сме заменили смученето на пръста със смучене на залъгалка.  Според зъболекарите последствията от това са поправими и могат да почакат. Психологическите последствия  от насилственото отбиване са непредвидими.
Как да му помогнем? - Избягвайте да издърпвате пръста от устата по назидателен начин и да правите забележки, не го сравнявайте с другите деца, не бива да го изнудваме и се откажете от методите: горчив лак, поставяне на напръстник, ръкавици и т.н .
Отклонявайте съзнанието му с различни занимания: рисуване, писано, готвене, моделиране така, че неговото съзнание непрекъснато да бъде заето."
Аз за себе си реших да престана да му обръщам внимание и при появата на този навик да му предлагам различни интересни неща и се получи добре. Все по рядко си смуче пръста през деня. А през нощта след като заспи пръста и сам пада.
Надявам се информацията да ви е полезна
Габриела се казва нашата дъщеря и мога да се похваля, че много бързо наваксва пропуснатото. Състоянието в което я видяхме в началото на м, Декември беше тежко ( според мен), сега мога да се похваля, че с кинезитерапията вече успява да стои права с упора, дори да пристъпва. а в началото  не можеше да стои седнала сама.

Точно така е , Marise !
Моята дъщеря спря , сама , да си смуче палеца в детската градина .
Абсолютно без драми , неусетно и леко .

На колко е твоето дете ?

happy mama на 13 месеца

Ще навакса двигателно , не се тревожи !

за сега - не, той смуче палеца само при заспиване и истината е че това е единствения ми ориентир че му се спи - като навит на пружина е - както скача и щурее така просто лапа палчо и започва да дреме  опитвам се да го отуча защото вече почти всички зъбки са на линия и си наранява палците но ако покаже индикация на раздразнение от моята хитрост - просто ще махнем чорапките

И при нас беше така - само при заспиване. С чорапките на ръчичките, нямахме проблеми.
А, между другото, пораженията от лапането на пръстите не е толкова безобидно, не е само естетическото изкривяване на зъбите. При малката се беше получило деформация на дъвкателния апарат - горните и долните кътни зъби нямаха контакт и тя не дъвчеше храната, а я мачкаше и гълташе като гъсоче, в последствие имаше проблемчета със стомахчето. Хем само до към 2 годишна възраст пръстите бяха в устата. Може да има и наследствени предпоставки за тези разминавания, и смученето на пръста само да е задълбочило проблема, но е факт - може да има и такива последици. Така че, колкото по-рано се отстрани този вреден навик - толкова по добре. Разбира се без да се стига до драми.
От позицията на майка, вече минала през повечето такива перипетии искам да Ви кажа - не бързайте всичко на куп да нагласяте. Аз съм убедена, че при нас не чорапките на ръцете са били причината за отказването на лапането на пръстите, а усещането й за обич и сигурност.

Това със смученето на палеца ми се вижда малък проблем в сравнение с тези дето се появяват на следващите етапи. За радост няма детенце при което да не е отшумяло рано или късно, по един или друг начин. Предполагам е типичен за нашите деца проблем (макар и да го има и при редовите, отглеждани в биологични семейства деца), свързан с незадоволен смукателен инстинкт в ранна възраст - "некърмени", липса на биби по финансови причини за добро или лошо в домовете (нашият детски стоматолог е голям враг на последните) ....

за сега - не, той смуче палеца само при заспиване и истината е че това е единствения ми ориентир че му се спи - като навит на пружина е - както скача и щурее така просто лапа палчо и започва да дреме  опитвам се да го отуча защото вече почти всички зъбки са на линия и си наранява палците но ако покаже индикация на раздразнение от моята хитрост - просто ще махнем чорапките
[/quote]


И Марти заспиваше по този начин. Казваме му "паднаха му батериите"
И друг път съм споделяла Марти имаше мазоли на двата палеца от смучене. 6 месеца се борихме с отказването, но се справихме с дау-ексол - горчив лак. Наистина не е безобидно да смуче палец по такъв интензивен начин - освен естетическата изкривените зъби водят до промяна в звукопроизношението, а от там следват проблеми с говор, писане и т.н. Радвам се, че успяхме да го отучим да си смуче пръста.

Здравейте нека и аз се включа аз имам 2 осиновени деца. Димитър го осиновихме като беше на 9 месеца , а Мая когато беше на 3 г. С Митко имахме донякъде проблеми , но много трудно ги преодоляхме , а с Мая почти нямахме защото я осиновихме но по-голяма възраст. Пожелавам успех на всички който искат и са осиновили деца да растат умни щастливи и всичко най-добро