Проблеми малки и големи с нашите деца

Еми, аз вече година и половина се боря с този "проблем" - неконтролируемо поглъщане на храна в количества, от които ми се изправят косите. Освен това коремът й е пермаментно надут като на сомалийско дете, умряло от глад  Моето обяснение е малко по-различно от това на Маня и на Чандра - аз приемам, че храната е символ на сигурност. Имаш ли храна, значи ще оцелееш! Твоето момиченце е попаднало в нова среда, сред нови хора е, има нови изисквания към него ..... нали не си мислиш, че то си казва - имам си мама и татко, всичко и наред В главата му се въртят мисли от сорта на - а дали ме харесват достатъчно, дали няма да ме върнат пак, аз при тях ли ще остана завинаги ..... все въпроси, водещи до чувство на несигурност. И единственото нещо, което успокоява и притъпява тази несигурност е храната. Моят съвет е да поговориш с нея, да й кажеш колко много я обичате и да я увериш, че винаги, когато иска може да си хапва разни неща, но! въведи ред - основно се яде 3 пъти през деня, през останалото време - плодове, сокове, ядки, кремчета - само леки храни. Ограничи шоколада и шоколадовите изделия поне временно. Когато госпожицата се успокои ще видиш, че ще намали сама храната. При всеки следващ проблем, обаче, поглъщането на големи количества храна ще се възобновява. При нас това е индикацията, когато има проблем в детската градина, например. Всяка смяна на обстановката също влияе на храненето, но с течение на времето нещата влизат в релси.
Наличието на разни неща за ядене, за които няма ограничение също помага. Ние например имаме един голям буркан с любимите й бонбони, които в началото се опитваше да ги яде денонощно, но на третия/четвъртия ден започна леко да ги подминава, после започна да ги подарява, а сега даже не ги забелязва  Същото се случи с любимите й мандарини. Колкото по-голяма сигурност получава от вас, толкова повече ще намалява и контролира яденето. При нас е така, предполагам, че и при вас е подобна историята.
Успех и весели празници!

Да била е в приемно семейство,там е яла под режим-3 пъти в деня,но при нас постоянно и се хапва.
Казва ми , че и е много спокойно и затова е така.
Вече и наложих режим и тя е съгласна

Аз имах обратния проблем- детето горе-долу се хранеше около една седмица, всъщност през тази седмица правеше всичко, каквото се иска от него.

И след това- години наред отказваше да яде доброволно- молби, кандърми, хайде детска кухня, хайде аз да готвя, с мен- още три баби  готвеха/Да са живи и здрави!/, няма и няма ядене.Заболяваше ме коремът, когато станеше време за ядене, с часове съм го увещавала. Оставяла съм го и без ядене, но съм се изяждала вътрешно, защото тогава често се налагаше да приема и лекарства.
На рожден ден, на парти- седи отстрани като просяче и гледа- късало ми се е сърцето.

Имало е случаи- залисана в някаква работа или предпразнична "шетня"-освен, че забравя да се нахраня, ами забравям, че и на детето не съм дала И то си мълчи.

На 3г. седя 10кг близо година...

Проблемът се оказа медицински-трета сливица, но според мен и някаква реакция на промените.
Искам да кажа, че децата при голяма промяна дори и да е харесвана от тях, отключват някакви неочаквани реакции и най-лесният начин е чрез храната.
Не са възрастни, няма как да запалят цигара, да отидат на шопинг, да се разтоварят по някакъв начин,затова може би- чрез странно за нас в една или друга посока отношение към храната.

Но щом нещата поулегнат и станат предвидими за детето, всичко си идва на мястото.

Момичета, весели празници на всички ви!
А при мен пак проблеми… Малката е доста нервно дете, постоянно плаче /понякога до пищене/ за какво ли не – като почнем от нещо, което й е отказано /все пак не може всичко/ и стигнем до примерно, че не може да си събуе пантофките или че се е изцапала, хвърля предмети, тръшка се. Почти не се храни, иска да яде само сладки неща, но й давам малко, това все пак не е полезно. Опитвам се, като се разплаче, да не повишавам тон, да обяснявам или да насочвам вниманието към други неща. При тръшване на земята в къщи гледам да игнорирам това /такива съвети чета из нета/, но тя се тръшка и на улицата, а там е опасно. Опитвам се да въведа някои правила все пак, например някои неща, които не се пипат /примерно печката/. Също и ако се разплаче, че не й позволявам нещо, не й го позволявам, просто гледам да я успокоя и й насочвам вниманието към други неща. Обича да се глези и да се налага. А аз търся баланса между това да се адаптира успешно и да ме приеме като майка, от една страна, и да не се разглези и да спазва правила, от друга. Всъщност това поведение не е отсега, за това ме предупредиха още приемното семейство и от яслата, където е ходила преди осиновяването. Чудя се вече какво да предприема, може би някъде греша. Ще се наложи да търся психолог. Ако някой знае добър психолог във Варна, нека пише, може и на лични.

Здравей ann_ и честита Коледа!   
Това, което го описваш ми е много познато - минах през него преди година и половина и направих точно това, което си решила и ти - отидох на психолог и мога да кажа, че това беше най-правилното решение за мене 
Съгласно разните закони имаш право като осиновител на безплатни консултации с психолог. За тази цел трябва да си вземеш направление от социалния работник, под чието наблюдение сте за 2 години. Не съм от Варна и не мога да ти предложа добър психолог, но бих те посъветвала да се свържеш с Теа тука във форума, може би тя ще те ориентира към нейни колеги във Варна. Тя самата също може да те консултира, а не е лошо да чуеш лекциите й по проблемите на осиновените деца и тяхната адаптация в темите от  "Онлайн училище за родители-осиновители". Мога да попитам за добър психолог и моята психоложка, но това може да стане чак в средата на януари. Ако искаш, пиши ми на лични  Това, което мога да ти кажа е, всичко преминава, трябва обаче много търпение и умение да виждаш нещата и от другата страна. Това направи психолога - отвори ми очите 
Желая ти спокойно и щастливо изкарване на празниците и много здраве, късмет, сърце пълно с любов и весели дни с твоята малка госпожица! 

Честита Коледа !
Желая от сърце здраве, щастие, късмет и сбъднати мечти на всички!

ann_ , ние имаме същият проблем с моята дъщеря като вас: ляга където реши( на улицата, на земята, на стълбите), когато не получи, това което иска. Хвърля играчки за да привлича внимание или когато е ядосана. Последната ни мода е да си удря по някой шамар през лицето
В началото и аз я умолявах да стане, карах и се, ядосвах се и т.н. Е...нищо не помогна
И накрая започнах да процедирам така - тръшка се на земята девойката  и аз я оставям да лежи там без да и обръщам внимание, в близост до нея за да я наблюдавам. Минават хора, гледат ме, чудят ми се, опитват се да ми помогнат, но аз им казвам да не обръщат внимание на дъщеря ми  и да не се притеснява, защото след 5 минути тя сама ще стане. И така и става. Лежи на земята върти се, тропа с крака и като види, че нищо от това няма да и помогне , сама си става, усмихва се, протяга ръчички и тича към мен, сякаш нищо не е било( а на мен през това време всичко ми ври и кипи, но....уча се на търпение  )
С хвърлянето на играчки по същият начин.  Вчера хвърляше едно бебе близо 10 минути из цялата къща, като се обръщаше да види дали това ме впечатлява. В началото го хвърляше съвсем леко, видя , че аз си пиша и не и обръщам внимание и започна да го хвърля още по силно, след това добави и една кофа, за повече шум и екстри  . Имаше момент в, който ми идваше да изчезна от стаята и да се навикам едно хубаво на спокойствие. Запазих контрол и продължих с писането. След 10- те минути детето само се успокои, видя, че това държание не може да ме накара да и обърна внимание и започна да си прибира играчките, да си говори с бебето. Успокои се напълно. Донесе ми книжките за четене и седна до мен. Чак тогава аз я погледнах, взех книжките и започнахме да четем приказки...
Стигнала съм до следният извод ( може и да не е вярно)- Обръщайки и внимание, когато е афектирана я стимулирам към това поведение.  Реших за себе си да не го правя. Ще направим консултация и с психолог, но в по късен етап.
НЕ ТЕ СЪВЕТВАМ ДА ГО ПРАВИШ И ТИ....САМО СПОДЕЛЯМ ОПИТ
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И МНОГО КЪСМЕТ ОТ МЕН ))

Marise, радвам се, че малката ти красавица расте и успяваш да се справиш с предизвикателствата  
Ако мога правилно да се ориентирам, твоята хубавица е на около 2 годинки вече, нали? Това поведение, което показва според мене е в резултат на така наречения детски пубертет на 2-те годинки - тогава всичко е "не" и "няма", опит да налага нейното, капризи докато установи, че никой не я отразява  

За съжаление детенцето на ann_ , което е вече май на 3+ годинки проявява признаци не на детски пубертет, а на първите етапи от адаптацията. Съвсем различно е, повярвай ми. И само с желание и със съвети на доброжелатели не се променят лесно нещата - опитвала съм, успявала съм да стигна да някъде и след това пак регрес   Оказа се, че трябва някой да ти открехне леко вратата към вътрешния свят на осиновеното дете, за да обърнеш ситуацията в положителна посока. Когато осинових дъщеря си тя беше на 3 г и 10 м - възраст близка до тази на детето на ann_ и много добре си спомням различните етапи, през които минахме - това, което тя описва започна на 2 седмица след осиновяването, а в края на втория месец вече не можех да се позная и се чувствах безсилна да променя каквото и да е. Много се надявам тя да не стигне до там  
Дали ще направи консултация с психолог, профилиран за работа с осиновители и осиновени или ще продължи да се бори сама - решението е нейно. Всеки гледа нещата от собствената си камбанария - споделих как изглеждат от моята. Много се надявам, каквото и решение да вземе, то да е правилното за нея!  :  

p.s. ann_, тези състояния, в които детето пищи безпричинно и не може да се успокои се наричат фрустация. В такова състояние детето е неконтактно - и да говориш, и да крещиш - все тая - не те чува въобще. Тогава е добре да я преместиш от мястото, на което е ( например в друга стая или на някоя пейка в градинката), да я гушнеш с гръб към тебе и да изчакаш, без да й говориш кризата да премине. След това вече може да се милвате, прегръщате, целувате и да се обяснявате - тогава вече е контактна и те разбира. Пиша го, защото това е нещо като правило, което може и да не знаеш. А пък помага  

Alleks, моето детенце е осиновено преди няма и година. Да, тя скоро става на 2г. Не съм психолог. Работата ми е изцяло свързана само и единствено с деца. Виждала съм всякакви варианти от тръшкане на около 2г. до неконтролируеми пристъпи на 5г. дете. Психологът си е прекрасно решение за мен...за съжаление моята статистика е, че малко хора се обръщат към такъв специалист за децата си
Весели празници!

Marise, за съжаление си права, много малко хора се обръщат за помощ към психолог, защото ги мъчат различни комплекси - какво ще си помислят хората, детето да не е лудо, та ще ходи на психолог, тези измисленяци какво ще ми помогнат ...... чувала съм много и различни отзиви, защото се забавлявам с реакциите на хората когато кажа, че аз ходя на психолог заради детето. За мене рекапитулацията е следната - за 1 година сме напреднали в адаптацията колкото много други осиновители постигат за 3-4 години. Това не е мое заключение, а на психолога. Аз само констатирам разликите в себе си и в детето. И ако някой ми каже, че адаптацията е само за детето много ще му се изсмея! Аз се промених в пъти повече! Аз съм на принципа, че ако не знам или не мога да намеря правилното решение, по-добре да ползвам знанията и опита на този, който ги има. За мене решението беше специализиран психолог.

А за това, че 5 годишно дете има неконтролируеми пристъпи ........ вадя си заключение за това какви са родителите му

Надявам се ann_ да прочете какво сме писали и да вземе решението си 
Весели празници   

Благодаря ви, момичета, за споделените мнения. Аз определено искам да се обърна към психолог. Засега съм в търсене на подходящия. А и празниците трябва да минат. Но наистина считам, че трябва да се обърна, трябва да преодолеем тези неща. Ето, днес отидохме на гости и за час и половина тя се тръшна 10 пъти. Не знам каква част от "изявите" се дължат просто на детския период, каква част са специфични за осиновено дете или пък може би двете неща са вплетени. А може би има нещо друго или пък моята реакция не е правилна. Затова ми е нужен специалист

ann_, взела си според мен правилното решение. Не се притеснявай, вярвай в успеха и бъди позитивна, спокойна и търпелива.
Alleks , случаят с 5 годишното детенце не е единичен. Бих искала да споделя следното: при възпитанието на детето и двамата родители трябва да работят в екип...когато тате е строг и мама също е строга за определени капризи и т.н. В няколко семейства наблюдавам разминаване  във възпитанието от страна на майката и бащата и разбира се проблемите са на лице.....
Хубав и усмихнат ден!

Аууу!! Нашата дъщеря е "злояда" - почти никога няма да й дойде на ум, че е гладна... Вече е на 3г. и 3м., а се налага да я храня аз, защото ако я оставя сама, тя просто няма да яде... А отдавна ни казват, че имаме трета сливица!! Но немските лекари не са особени привържаници на операциите... Светкавица, вие на каква възраст махнахте третата сливица и сложно ли беше?

Аз бях много против и по мое мнение май нямаше особена нужда.
Но ситуацията ме свари малко неподготвена- детето рядко беше с "чист нос" и един хубав ден, докато отидох при GP за да взема бележка за градина, тя ми каза, че е време за вадене.Посочи ми специалист и малко като зомбирана бях, уж щях да вземам поне три мнения, но нямах никакво време за размисъл.

Мисля съм писала тук и в темите за ІІІ сливица.Не беше сложно, но задължително детето трябва да е абсолютно здраво!Без една капка сопол!Противното носи много рискове, които са страшни и за коментар.

Самата операция мина бързо, но предварителната подготовка при нас, в частна клиника отне почти цял ден и беше психически натоварващо за мен, а и за другите майки.Операцията се прави с пълна упойка, за да не се стресира детето.На др. ден, на контролен преглед се бяха изредили всички деца, които ги оперираха в един и същи ден, бягаха и се гонеха по стълбите, все едно нищо не е било.
Но подобренията не идват веднага и е малко отчайващо първите месеци/На, защо го направихме, полза никаква.../След около година нещата се промениха- с хранене, дишане, разредиха се болестите.

Детето ми започна да се храни доброволно, при нас това е достатъчно.Може само една супа да изяде, но пак е нещо в сравнение с гладуването преди.
Малко преди да навърши 5г. извадихме сливицата, но беше сред най-големите деца там.Около 4-5г. е най-добре.

Като цяло- препоръчвам, много добри се оказаха последващите резултати!

Благодаря мнооого! Ние точно утре мислим да отидем на УНГ...

За третата сливица на нашата дъщеря мога и аз до споделя!Осиновихме я, когато беше точно на една година. Педиатърката още в самото начало се съмняваше,че има трета сливица-запушен нос, трудно дишане, постоянни секрети, хъркане, нежелание за хранене. След 2 години постоянни мъки и за нас и детето, направихме операцията в частна клиника!Промяната беше изненадваща!Здравословното състояние й се подобри,спи спокойно, храни се сама!Надявам се да няма рецидив!Така че бих казала, че въпреки страховете, ако има нужда трябва да се направи тази операция!Chandra Den, успех!!!Предполагам, че немските лекари ще направят най-доброто за твоето дете!