Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
-
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
-
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
-
Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
-
Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?
Просто в тази възраст децата трябва да се научат, че като цяло не е хубаво да нараняват (по какъвто и да е начин и независимо, дали е в защита или не), а дотогава не би трябвало да приемаме лично конкретните обиди.
Но нали се сещате, че тази реакция е копирана от някого...
, но е интересно, че малкия усеща кога точно да ги използва - само когато някой кара прекалено бавно пред нас. Иначе аз не толерирам никакви обиди, ама никакви и винаги му правя сериозни забележки, ако чуя такива, най-вече копирани от ДГ. В интерес на истината бащата изглеждаше доста интелигентен / надявам се, че не само изглежда така / и реагира много адекватно. Увери ме, че не използват такива изрази в къщи, извини се, благодари ми, че съм му обърнала внимание и пое ангажимент да говори сериозно с детето. Каза ми, че в групата им имало 2-3 проблемни деца с доста мръсен език и много от децата ги копирали. Тук веднага скачам в следващата тема - защо се толерира лошото поведение в детските градини ? Ние сме били в две различни групи по стечение на обстоятелствата и във всяка имаше 2-3 черни овце / мах / , които тормозят не само деца, но и учители - защо се търпи това нещо ? Гледала съм по американските филми, и все си мисля, че не само на филмите е така, как при първо провинение се отправя сериозно предупреждение, при второ - вън . Не говоря за обичайните палавост и лудост на децата, а за жестока и неконтролируема агресия.
. Първо си мислех, че става въпрос за някакъв временен каприз, но когато това продължи седмица, започнах да разпитвам за причина и той ми каза, че това дете го биело, удряло го по главата, ръката... Попитах - а майка му какво му казва, а той - недей така, милооо, аз - а той слуша ли я ? Не я слушал... Говорих отново с учителките, те казват - да така е, всеки ден ходим да се оплакваме от него при директорката и файда няма. Събираме се няколко потърпевши майки и при директорката. Тя вдига рамене - Нищо не може да се направи. Не спяла, по цели нощи мислела и нищо законно не можела да измисли. Казваме - Да пуснем жалба срещу тях ? Не можело - от защита на детето щели нас да разчекнат. Е как така питам аз ? Значи то не е добре, не е виновно за това, няма как да го съдим или обвиняваме по какъвто и да е начин, но тук е вината на родителя ! Значи тя искала да си социализира детето, да не му се слагали етикети, да не се диагностицирало, щото щяло да бъде за цял живот - ок, но къде отиват правата на другите 25-6 деца, които са тормозени психически и физически всеки ден. Казвам психически, защото ако бяхте чули писъците му, щяхте да ме разберете ! Кажете ми вие - нормална ситуация ли е това ?
Твоето дете тормози нашите деца, ами нима тя не го вижда ?!? Или е по-лесно да си затвори очите за чуждите и да се занимава само с интереса на нейното ? 
Каква е тази директорка, която може да си позволи по повод на проблем в НЕЙНАТА институция да казва: "Ама аз какво да направя?". В конкретния случай вероятно има законен начин да се реагира. Ако госпожата има съмнения, че детето се нуждае от специализирана подкрепа, има към кого да се обърне и да потърси помощ, щом не се справя със "социализирането". Не го прави, защото се страхувала, че ще я "разчекнат нея", но ТЯ управлява това заведение и трябва да намери решение. Аз също бих сменила градината, но не заради детето...
Малко преди лятната ваканция директорката каза, че най-накрая е успяла да я убеди да го диагностицира, но пък след това, въобще не можем да го пипнем, защото щяло да бъде дискриминация. А майката никой не я е подлъгвал, че това е начина, тя сама си го е решила и е премълчала проблема, който всъщност според нея не съществува. А иначе в квартала има ДГ с групи за деца със специални нужди, но тя не искала да го праща там, щото / повтарям се, ама...