Проблеми малки и големи с нашите деца

Самира,  мисля си за няколко неща...
Първото, което ми хрумва е, че твърде е вероятно обидата да няма много общо с цвета на кожата на детето ти. "Циганин" е използвано по същия начин, по който "копеле", "педе***т" или каквото друго е модерно в момента. Може би ти го приемаш по този начин - като някаква по-специална обида, насочена към етническия произход на детето, защото се притесняваш как да реагираш в такава ситуация.
 Според мен в тази ситуация би следвало да се реагира както във всякаква аналогична - дали ще му кажат "циганин", "дебелан", "очилатко", "кука", "зубър", "гей", "мамино синче", би следвало да се посъпва по един и същи начин. Да се даде на детето увереност, че то е ценно и значимо, че то е човешко същество, което има право на всичко хубаво в живота, независимо от някакви конкретни характеристики. Че няма значение дали е слабо или дебело, високо или ниско, няма значение етническия му произход, сексуалната ориентация, политическата принадлежност. Толкова. Нищо повече не можем да направим като родители. Децата ни винаги ще бъдат обиждани за нещо, както сме били и ние на времето. Всяко дете в училище е търпяло и сега търпи подигравки за нещо. Предполагам, че това е комбинация от етапа на израстване + незрялост на обществото. Защото докато "циганин, мангал, ром" и "гей, педе***т, мека китка" се използват масово в обществото по обидния начин, по който звучат, няма как да направим нещо повече от това. Не можем да превъзпитаме обществото. Можем, обаче, да възпитаме собственото си дете и семейство.
Аз лично у дома не позволявам да се използват като обиди каквито и да е думи, описващи характеристики на човек, въпреки че детето ми е толкова малко, че надали изобщо разбира. Още от сега у нас не се използват думи като "циганин", "дебел", "глупав","лигльо" и т.н. Защото няма никакъв смисъл да уча детето да не обръща внимание на дескриминационни прояви, ако аз самата използвам дискриминиращи изрази, макар и в съвсем друга посока.
Сигурна съм , че всеки път, когато обидят децата ни, ще ни боли много. Много често и тях ще ги боли. Но ако ги възпитаме да вярват в себе си и собствената си ценност, мисля, че всичко ще бъде наред 

Самира,    много съжалявам за това, което преживяваш и мисля, че си реагирала съвсем правилно! Моето мнение е, обаче, че в случая става дума за две различни ситуации: тази на площадката (с 12 - 13 годишните деца) и конфликта с почти връстниче в детската градина. С големите деца, разбира се, трябва да се говори по-сериозно: те знаят, кое е редно и кое - не, имат развита съвест и т.н., но положението в детската градина е малко по-различно. Децата на около четири годишна възраст са в период, в който тепърва се учат, как да играят общи игри с околните и с връстниците си, като в това общуване не рядко се стига до "караници", в които децата се опитват да извоюват позиция с бутане, удряне или с обиди. Но те все още не могат да преценят добре, кое точно е обидното и (особено важно!) ЗАЩО. Те научават тези неща "в движение", изследвайки реакциите на околните. За тях е почти безразлично, дали ще кажат: "дришльо", "глупак", "лигльо" или "циганин". Важен им е единствено момента - нещо не е станало на тяхната и искат да обидят, при това колкото може по-жестоко или ефектно!:) А понякога просто изпробват новите научени думички или модерните теми, без дори да могат да преценят, кое е истина и кое - лъжа. Затова според мен в такива ситуации просто трябва да се каже на детето много ясно, че това, което прави или казва не е хубаво и да му се забрани да го прави. Дългите, обяснителни разговори са излишни и дори могат да навредят. Когато децата блъскат други на земята или ги удрят - в тези моменти също не се обясняваме дълго за причините и просто забраняваме, нали... Просто в тази възраст децата трябва да се научат, че като цяло не е хубаво да нараняват (по какъвто и да е начин и независимо, дали е в защита или не), а дотогава не би трябвало да приемаме лично конкретните обиди.

И според мене това е по-важният момент - не бива да се обиждаме от 4-годишни (или по-големи) деца. Всичко е в нашите глави. За илюстрация: ако ни кажат, че сме стари, грозни или дебели, не бихме го взели толкова "навътре", или?... Но ако тежахме 200кг, дали все пак нямаше да ни заболи много от същото, да приемем лично думичката "дебела", да говорим с родители и възпитатели? И в крайна сметка е интересен въпросът: Кое ни засяга - нашата лична болка или просто факта, че някой е поискал да ни обиди, независимо на каква тема? За съжаление децата могат да са много груби и за още по-голямо съжаление повечето от обидите са копирани от обкръжаващата среда! Ще ви разкажа пресен пример в тази връзка. По случай първи юни с дъщеря ни бяхме на куклен театър. Един клоун прави моноспектакъл и за да е интересно на децата, даваше и на тях малки роли.Сцената беше от жилищна кооперация (в Париж) и лаещо куче в двора на кооперацията, което беше и главният герой. Един от малките зрители (около 5-6 годишен) получи задачата да се появи (с кукла) на  един прозорец и да каже на кучето да млъкне. Тогава детето за мой ужас спонтанно и с много страст извика: "Млъкни, мъстийо такава!". Онемях! Къде беше детския куклен театър? Но нали се сещате, че тази реакция е копирана от някого...

Извинете за дългия пост!

Да, аз например винаги си разпознавам обидите, които използвам, докато карам и ме хваща срам и все се заричам да внимавам, ама пусти темперамент   , но е интересно, че малкия усеща кога точно да ги използва - само когато някой кара прекалено бавно пред нас. Иначе аз не толерирам никакви обиди, ама никакви и винаги му правя сериозни забележки, ако чуя такива, най-вече копирани от ДГ. В интерес на истината бащата изглеждаше доста интелигентен / надявам се, че не само изглежда така / и реагира много адекватно. Увери ме, че не използват такива изрази в къщи, извини се, благодари ми, че съм му обърнала внимание и пое ангажимент да говори сериозно с детето. Каза ми, че в групата им имало 2-3 проблемни деца с доста мръсен език и много от децата ги копирали. Тук веднага скачам в следващата тема - защо се толерира лошото поведение в детските градини ? Ние сме били в две различни групи по стечение на обстоятелствата и във всяка имаше 2-3 черни овце / мах / , които тормозят не само деца, но и учители - защо се търпи това нещо ? Гледала съм по американските филми, и все си мисля, че не само на филмите е така, как при първо провинение се отправя сериозно предупреждение, при второ - вън . Не говоря за обичайните палавост и лудост на децата, а за жестока и неконтролируема агресия.

Аз си мисля, че когато малки деца имат "недопустимо" поведение, отговорни са възрастните - родители, възпитатели, всички.. Предполагам, че предупрежденията и изключването по американските филми се случват най-малкото в колежа.. или поне едва ли стават в детската градина...Разбира се, работа на педагозите и възпитателите е да се справят в трудни ситуации и ако преценят, че не успяват сами, трябва да обърнат внимание и да насочат "проблемните деца" и техните родители към съответните специалисти.  Ясно е, че не става дума просто за "мръсен език", с това възпитателите би трябвало да се справят без проблем.  

Днес, четейки постинга на Самира си мислех точно, че детските градини са един умален модел на съответното общество, в което се намират. Защото самите дечица подражават на възрастните и са техни малки копия  - с техните културни особености, модели и страсти...   "Циганин, мангал, пед***ст" и подобни са обидни думи, които в други общества никога не бихме чули. Дъщеря ми посещаваше немска детска градина и в групата имаше момченце, което живееше не с майка си, а с "двамата си бащи", които бяха женени. Ами не съм чула никой да подиграва тази мъжка двойка или пък да обижда детето заради ориентацията на баща му. Просто хората са по-сдържани в определенията относно това кое е "нормално" и кое не е "нормално". Аз също се опитвам да внимавам и в присъствието на детето да съм по-обрана (да не съм негативна, а неутрална), коментирайки някого (служител, познат, родител, без значение), който ме е подразнил. 

Между другото, във връзка с "неприятните думички" ще ви споделя една хубава идея , която научих наскоро.
Моя приятелка се е разбрала с 4 годишната си дъщеря, ако детето чуе "неценурирана дума", изречена от майката, веднага да "глоби" майката с "три мили/хубави думи". И така, ако приятелката ми каже, да речем, "майната му", детенце веднага отчита (изумително, дори и ако е много концентрирано в игра) и си иска неговите "три мили/хубави думи" (например "сладолед", "слънце", "ухание"). Тази игра е хубава, защото така и детенце се учи да е "по-чувствително" за лошите думи... а и за хубавите...

Chandra,

Много ми хареса идеята за трите хубави думички, благодаря, че я сподели   

Благодаря за споделената идея!

Ще ви дам един пример от нашата група, която макар, че е втора е ново сформирана, т.е. от учебната 2013/2014г. Та директорката приема група от 25-6 деца, които по нейните думи ! за нея са само име и ЕГН и всичко е нормално. Каква е изненадата обаче, започвайки учебната година - едно от децата е със специални потребности. Какви точно, какво му има, никой не може да каже, защото майката отказва да го диагностицира, защото според нея е нормално. Сега обаче ще ви кажа какво прави нейното нормално дете - свръхагресивно и първично, ако иска примерно диадемата на някое момиче, я сваля с косата му, удря където му падне, вкл и по главата, защото се радвало на децата. Не позволява да се проведат каквито и да е занятия, защото се катери по учителките бута дъската и т.н. Хиперактивен, като тук не говорим само за немирно дете - случайно попаднах на ситуация на Коледното тържество, при която той изпадна в някаква криза, само защото беше поседял 5 мин на едно място - викове, крясъци, истерии, при които двете учителки, заедно с майка му едва го изкараха от залата, където бяха събрани всички групи на ДГ, като виковете бяха страшни, аз бях стресната и то сериозно, при което се притесних не на шега, че децата са ни свидетел всеки ден на такива сценки. Всичко, което ви казвам е или лично видяно от мен или ми е разказано от двете учителки и лелката. Те казват, че са неспособни да се справят с него, защото той има специални нужди и съответния учител. Директорката се принуждава да пуска майката всеки ден вътре с него, за да може да го озаптява и стоят само до обяд. Майката не върши особена работа, защото по думите на учителките й е забавно да гледа как се правят на маймуни само и само да проведат някакво занятие. Директорката я предупреждава в един момент да извежда детето на двора, когато започват занятията за да не пречи на другите. В един момент детето ми започна да не иска да ходи на ДГ, като до този момент ходеше с удоволствие, защото колектива е страхотен  и той много ги обича  . Първо си мислех, че става въпрос за някакъв временен каприз, но когато това продължи седмица, започнах да разпитвам за причина и той ми каза, че това дете го биело, удряло го по главата, ръката... Попитах - а майка му какво му казва, а той - недей така, милооо, аз - а той слуша ли я ? Не я слушал... Говорих отново с учителките, те казват - да така е, всеки ден ходим да се оплакваме от него при директорката и файда няма. Събираме се няколко потърпевши майки и при директорката. Тя вдига рамене - Нищо не може да се направи. Не спяла, по цели нощи мислела и нищо законно не можела да измисли. Казваме - Да пуснем жалба срещу тях ? Не можело - от защита на детето щели нас да разчекнат. Е как така питам аз ? Значи то не е добре, не е виновно за това, няма как да го съдим или обвиняваме по какъвто и да е начин, но тук е вината на родителя ! Значи тя искала да си социализира детето, да не му се слагали етикети, да не се диагностицирало, щото щяло да бъде за цял живот - ок, но къде отиват правата на другите 25-6 деца, които са тормозени психически и физически всеки ден. Казвам психически, защото ако бяхте чули писъците му, щяхте да ме разберете ! Кажете ми вие - нормална ситуация ли е това ?
Учителите няма как да ги обвинявам, те казват - има два варианта - или се занимаваме само с него, или с другите деца, но той не позволява ние да се занимаваме с тях, защото ни отнема цялото време и внимание. Септември месец вече са подготвителна група и занятията са важни, какво правим ?!? Отговор няма, директорката вдига рамене. Можели сме само да викнем майката настрани и да говорим човешки с нея. И какво да й кажем ?  Твоето дете тормози нашите деца, ами нима тя не го вижда ?!? Или е по-лесно да си затвори очите за чуждите и да се занимава само с интереса на нейното ?

Здравей Самира. Това, което пишеш е ужасно, но мисля, че учителките в случая казват истината - нищо не могат да направят. В групата на дъщеря ми, в изминалата  учебна година, имаше подобен случай. Имаше едно момченце, което явно не беше добре, но стоеше в групата за да се социализира по думите на госпожата. Но то не бе токова агресивно, само дето не можеше да говори и да стои на едно място и го оставяха да обикаля стаята или да си играе в детския кът, а учителката заключваше стаята да не би да излезе някъде само. И това беше подготвителна група в училище! Но се изтрайваше някак си, нали все пак не  беше агресивен, както е във вашият случай. Но учителките много се изтормозиха покрай това дете. Аз направо, на твое място,  бих сменила училището или градината! В нашата мила Родина има защита на малцинствата, а не ма мнозинствата от малцинствата!

Каква е тази директорка, за която децата са "само имена и ЕГН-та"? Но пък прекарвала безсънни нощи заради някакво проблемно ЕГН. И въпреки, че не можела да спи, пред майките на потърпевшите ЕГН-та просто вдига рамене и казва "не мога да направя нищо"...  

Да пуснете жалба срещу кого и какво? И къде да я подадете - в полицията, в прокуратурата?  В крайна сметка става дума за едно дете в ранна детска възраст, не за криминално проявен... Щели да "разчекнат" вас? Защо? Защото сте приели такова дете или защото не сте предприели нещо? От проверки ли се притеснява госпожата? Чак пък "разчекнат"?...  

Разбирам много добре гнева ти - и аз бих побесняла, ако дъщеря ни сподели, че не иска да ходи на градинка, защото другарче й посяга. И упорито бих търсила начин да реша проблема. Но все пак продължавам да смятам, че персоналът на градината е отговорен. Лесно е да вдигаш рамене, но ако директорката не може да се справи, тогава кой? А да се учи дете да посяга в защита е много погрешно, защото просто не води до нищо добро и не възпитава в нищо положително.

В нашата градина е въведено едно правило, според което щом на дадено дете нещо не му харесва, трябва да каже много ясно и отчетливо (с ръка, протегната напред): "СТОП, не искам да правиш така!". И съответно ако някой каже: "Стоп, спри", другия трябва да престане. Този приом си има много предимства. Освен, че така се избягва разпространението на агресията и нейното толериране, това учи по-срамежливите деца също да могат да устояват позицията си и да казват "НЕ", което тренира положително самочувствието им. И е много важно!:) А и аз лично съм много против, детето ми да се учи да удря, при каквито и да е обстоятелства, а в същото време бих искала и да може да се защитава. Децата тепърва се учат да общуват помежду си, те в повечето случаи посягат, защото все още не знаят, как да решават конфликти (нямат стредствата). А възрастните трябва да им "подскажат", кое не е правилно и да им дадат алтернативния ДОБЪР начин. Особено и с личния пример.

В тази връзка четох, че в някои училища дори са разлепени плакатчета от рода на този (създаден от деца):

И е установено, че с тях децата така свикват да се самоконтролират, че след активността при въвеждането, в последствие почти няма нужда от намеса на учителите. Получава се някак някак като една "обща игра", която учи. Като, разбира се, е много важно да се спазват правилата и да не се допускат изключения.

И във връзка с изключенията, не разбирам (в горния случай), защо са допуснали, майката на съответното дете да стои в градината? Да, добре е да се социализират някои деца, но да се СОЦИАЛИЗИРАТ, а не да (се) асоциализират, както в случая. И ако не се получава, аз бих се съмнявала в компетентността и професионализма на персонала в градината. А и не знам защо, докато четох си мислех, че не бива да има нито "нарочени деца" ("черни овце"), нито привилегировани....

И пак да се върна към директорката   Каква е тази директорка, която може да си позволи по повод на проблем в НЕЙНАТА институция да казва: "Ама аз какво да направя?". В конкретния случай вероятно има законен начин да се реагира. Ако госпожата има съмнения, че детето се нуждае от специализирана подкрепа, има към кого да се обърне и да потърси помощ, щом не се справя със "социализирането". Не го прави, защото се страхувала, че ще я "разчекнат нея", но ТЯ управлява това заведение и трябва да намери решение. Аз също бих сменила градината, но не заради детето...

П.П. В нашата детска градина има квоти за деца с увреждания и аз намирам, че това е хубаво. Нека дъщеря ни да знае, че светът е шарен и има различни хора. Налагало се е да обяснявам, че дадено детенце (или възрастен) се държи/реагира/изглежда по определен начин, защото е болно/болен и е учудващо, колко  разбиране показват децата...  

Чандра,много отдавна чета всичко,което пишеш тук и винаги написаното е било полезно и интересно!За пореден път предлагаш чудесна идея-благодаря ти искрено!

Чандра, много въпроси повдигна   и ще се опитам да ги коментирам, до колкото мога. Първо за учителите. Майка ми също е учителка, но в училище и казва, че това със социализирането е много погрешно, или по-скоро погрешно за всички групи деца с проблеми. Значи те са обикновени учители - и майка ми, и нашите госпожи, тях не са ги учили как да се справят с деца със специални потребности, но дори и да могат, се получава следното - едно такова дете, като това в нашата група отнема прекалено много време, а нали се сещате, че не е само то в класа и става това, което вече описах - или се занимават само с него, или с останалите, а нито единия вариант не е приемлив. Тя казва, че в един от нейните класове имали подобно дете, макар и не толкова зле, което просто не се знае кога ще избухне и когато това стане - хвърляло маси, столове, не знаеш кой ще удари и казва децата замръзват, аз не мога да се справя с него, защото било много едро, а тя е дребничка и се чудиш как да реагираш - е защо 25 деца трябва да са под стрес заради едно ?!? Същото е и в нашата група - как се социализира едно дете, което първо не е диагностицирано, не се знае какъв е точния му проблем и съответно как да се подходи с него, защото майката видиш ли не желаела да му се слагат етикети, ама какво етикети, като детето е болно ?!? Второ, за такъв тип деца се отпускали ресурсни учители, които са специализирани и знаят как да подходят, но за да се отпусне такъв учител, се изисква решение от ТЕЛК, което пък майката не желае да има, щото... писах вече по-горе. НО !!! дори и да го има ресурсния учител, той се занимава с конкретното дете два пъти седмично по 30 мин, а в останалото време какво правим пак с това дете ?!?
Второ за смяна на ДГ, това ще е вече трета смяна, защото първата година бяхме в една група от 35! деца с 26! легла , вината, за което е изцяло на директорката, както и за много други неща, госпожи с груби методи на възпитание, в отговор на което 7-8 мес се борихме с напикаване на малкия, всичко секна след като го спряхме от градина лятото, след дълго мислене го преместих в ново сформираната група, бях със свито сърце като тръгна, но съм страшно доволна от тези му госпожи, до този момент, да чукна на дърво, от тях специално нямам никакви оплаквания и съответно проблема с напикаването не се повтори. Замисляла съм се за преместване, но защо пак трябва да стресирам моето дете, вместо директорката да постъпи коректно и да махне това дете, което въобще не е трябвало да приема. Госпожите са ми казвали, че са имали деца със специални потребности, но те са били по-скоро двигателни / ДЦП например / и никога, ама никога не са се сблъсквали с такова поведение от дете, а и двете са с дългогодишен стаж и опит, съответно.
Това, което казваш за вашата система, страшно ми хареса, но не знам дали ако го предложа на нашите госпожи, ще се навият да го приложат.

А за ЕГН-тата съм пропуснала. Значи може да не съм се изразила правилно или ти да не си ме разбрала - при приема на децата, тя не знае кое какво е - при нея те са само ЕГН и три имена, а да не говорим, че те са приети и електронно, в случая, предната година беше последната, която директорите приемаха лично децата, т.е. решаваха кое да е вътре и кое - вън, но те пак не знаят кое дете какво е, най-много да се запознаят с родителя и от тази гледна точка, тя ни каза, че просто не е знаела какво дете приема, че за нея на онзи етап, това е било само ЕГН и три имена. Дали го написах ясно..... 

Доколкото в темата се поставя въпрос за деца със СОП-

В случая не е виновна директорката, а системата, която налага такова интегриране.Под предтекст за грижа за тези деца се случват недомислици.
Предполагам и майката не е виновна- възможно е да е диагностицирано детето, поне при частен лекар, едва ли има майка, която безразлично ще гледа на проблемите на децата си.Но и тя е майка и сигурно не и се иска да "бие тъпана", какво точно му има на детето, а най-вероятно си знае.

Както стана ясно от темата, на всяка майка за нещо и докривява, като и се каже в прав текст, независимо колко е значимо или маловажно.
Мен ,например всички ме питаха дали детето не е родено в следващата календарна година- нищо и никакъв проблем, ама и аз не го приемах добре.Дори се ядосвах на децата, които обиждаха сина ми на "дребен", "малък", "Ти защо си в първи клас и т.н."

Затова в случая мисля,че следва да се отиде в съответния  РИО, но от повече родители с деца в групата и да се постави ребром въпроса- има такова и такова дете, което не само не се интегрира, но и създава повече проблеми на себе си / чрез системата, която приемайки го за еднакво с другите не му осигурява специалните грижи, от които детето видимо се нуждае/и на околните- пречейки на заниманията и спокойствието.

Но майката трябва да я разберете. В известен смисъл и тя е жертва на тази система, която я подлъгва едва ли не, че правилният път е обикновената детска градина, а не специалните грижи.
И защо премахнаха/ всъщност не съм съвсем сигурна- премахнати ли са напълно/ помощните училища, какво толкова лошо видяха в тях- не разбирам.Познавам проблема, защото и майка ми е дългогодишна учителка и преди е била такава практиката- при съмнение, учителката пише доклад/ предложение за преместване на детето в помощно училище,следва проверка ит.н. и евентуално насочване в такова училище.

Добра идея!
Но че детето създава повече проблеми на себе си (чрез системата) би могла да се досети и директорката. И в запитването биха могли да се включат и тя и възпитателите с професионална информация за детето. Възможно ли е? Не би ли имало повече тежест тогава?

Анджелика, благодаря за милите думи!  

В този случай майката не е жертва ! В смисъл в конкретната ситуация. Значи има една майка в групата, с която са приятелки от преди и тя ни е казвала, че многократно я е подканяла да заведе детето на лекар, но тя отказва, защото според нея детето й е нормално, просто е малко по-буйно !  Малко преди лятната ваканция директорката каза, че най-накрая е успяла да я убеди да го диагностицира, но пък след това, въобще не можем да го пипнем, защото щяло да бъде дискриминация. А майката никой не я е подлъгвал, че това е начина, тя сама си го е решила и е премълчала проблема, който всъщност според нея не съществува. А иначе в квартала има ДГ с групи за деца със специални нужди, но тя не искала да го праща там, щото / повтарям се, ама... / нищо му нямало на детето.